РЕШЕНИЕ
№ 12688
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110119782 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са субективно съединени установителни искове от „Софийска вода“
АД срещу М. К. М. и З. С. М. по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу
всеки ответник за сумата от по 1541.78 лева – цена на услугата доставка на питейна
вода, отчеждане и пречистване на отпадъчни води, за периода 12.04.2017г. –
09.08.2021г. за имот – апартамент № 42, находящ се в ..........., за които суми е заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 4196/2022г. на СРС, 55 състав, ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.01.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на доставената за имота вода и
извършената услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, но не са погасили
задължението си да заплатят този консуматив. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно
производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
възражение. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковата претенция с довод, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане
на отпадни води. Поддържат становище, че страна по договора с ВиК оператора е
1
лицето, на чието име е била открита партида по негово заявление, като навеждат
довод, че това лице продължава да е страна по правоотношението до смяна на
партидата на името на приобретателите при смяна на собствеността и по изрично
подадено заявление от тях. Оспорват да са уведомявали ищеца за смяната на
собствеността при придобиване на имота на 18.01.2011г., която сделка признават, нито
да са подавали заявление за откриване на партида на тяхно име. Предвид изложеното,
считат, че задължено лице за потребената вода за процесния период е праводателят им.
Поддържат евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
Претендират разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна
вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се
предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е
било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до
процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на
отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно
определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството,
приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно
чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на
разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. По делото е приложена извадка от
имотния регистър, видно от която ответниците са закупили имота с договор,
обективиран в нотариален акт от 18.01.2011г., което обстоятелство се признава от тях с
отговора на исковата молба. Предвид изложеното, ответниците, като собственици на
имота, се явяват страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка на
питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, които отношения се
регулират с ОУ, чието писмено изрично приемане не е предпоставка за възникване на
облигационната връзка. Като потребители, ответниците имат задължението да
заплащат на падежа задължението си към оператора на ВиК услугите при равни квоти,
доколкото в акта за собственост не е упоменато при какви части е закупен апартамента
от тях, което обосновава приложимост на презумпцията, че са придобили жилището по
равно.
2
Съдът не споделя доводите на ответниците, че задължено лице за този
консуматив е праводателят им, а съображенията за това са следните:
Приложими в отношенията между страните са Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената в приложение от
министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, са
потребители на ВиК услугите, предоставяни от съответния оператор на територията, на
която се намира съответния имот. Правилото кореспондира на понятието потребител
на услугата в Закона и в ОУ на „Софийска вода“ АД. Същевременно, чл.9 от Наредбата
(преди отмяната й с решение на ВАС по дело № 3887/2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е
предвиждала, че при промяна на собствеността за водоснабдения имот всички права и
задължения по договора с прехвърлителя преминават към приобретателя. Нормата е
отменена преди процесния период. Създаден е нов чл.9а, според който промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. От една страна, тази
разпоредба е в колизия с норма от по-висок ранг - § 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, поради
което по преценка на съда следва да се прилага разпоредбата от по-висш
правопорядък. От друга страна, правилото мотивира приобретателя на правото на
собственост за съответния водоснабден обект да не уведомява ВиК оператора за
настъпилото прехвърляне на собствеността, за да не се открива партида на негово име
и да отрече качеството си на потребител на услугите на оператора и задължено лице за
заплащането на потребения консуматив. Така се стига до недопустимото в правния мир
толериране на недобросъвестно поведение, от което собственикът черпи права, като
отрича задължението си. Предвид изложеното, съдът намира, че качеството потребител
на доставената за процесния имот питейна вода и на осъществената от „Софийска
вода“ АД услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, се определя от специалния
закон – ЗРВКУ. В качеството си на собственици на процесния имот за процесния
период ответниците се явяват потребители на услугите на ищеца и задължени лица за
цената на предоставените от оператора услуги.
По делото е изслушана комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, вещите лица по която са установили, че:
Имотът представлява жилищен обект в сграда – етажна собственост, която е
присъединена към водоснабдителните и канализационни системи на ищеца и в
него се потребяват услугите на оператора;
3
Количеството потребена за процесния период вода е формирана въз основа на
реален отчет на четири броя годни средства за търговско измерване – водомери;
Начислената за периода 04.02.2017г. – 13.06.2018г. сума за потребените услуги в
размер на 605.29 лева е погасена с плащане, осъществено на 16.08.2021г.;
Незаплатената главница за процесния период възлиза на 2477.31 лева или на
разликата между общо фактурираните 3082.60 лева и заплатените 605.29 лева.
Видно от Приложението към експертизата, представляващо справка за
задълженията за процесния период, процесната сума от 3082.57 лева е сбор от
фактурирана като една обща главница с фактура от 09.08.2021г., когато е открит нов
клиентски номер за имота, поради смяна на собствеността, и на сумата от 1.20 лева по
фактура от 19.08.2021г.
Задължението за заплащане на потребената вода има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД
и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е
навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което
е основателно. Видно е, че се претендират суми за вода за потребление преди
27.01.2019г. или преди повече от три години преди депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК, с което се прекъсва давността при положително решение по иска по
чл.422 ГПК. В настоящия случай, заявлението е подадено на 27.01.2022г., поради което
всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 27.01.2019г. се
явяват погасени по давност. При съобразяване на Приложението към експертизата, в
което са посочени издадените фатури, стойността по тях и ответния период, на
заключението на вещите лица, че за сумите по тях не са начислявани лихви и че
задълженията до 20.06.2018г. са заплатени, на праливото на чл.33, ал.2 ОУ, съгласно
което падежът за плащане настъпва с изтичане на 30-дневен срок от издаване на
съответната месечна фактура и тригодишната погасителна давност, и на основание
чл.162 ГПК, съдът зачете, че дължими и непогасени по давност са сумите по
фактурите, издадени за периода 21.01.2019г. – 19.08.2021г. на обща стойност 2193.53
лева (последно издадената фактура е след процесния период). До тази сума исковата
претенция се явява основателна и доказана и подлежи на уважаване, като всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца сумата от по 1096.76 лева, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита
предявена претенцията по иск по чл.422 ГПК, до окончателното плащане. За горницата
до претендираните 3083.57 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и като
погасен по давност.
Уместно е да се отбележи, че търсената с иска сума от 3083.57 лева е формирана
от сбора на сумата от 3082.37 по фактурата от 09.08.2021г., с която се префактурират
стари суми, и на сумата 1.20 лева по фактурата от 19.08.2021г. Префактурирането на
4
старо салдо обаче няма за последица подновяване на падежа и в този смисъл и на
началният срок на погасителната давност.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилата
на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 773.34 лева – 111.67 лева по
заповедното производство (61.67 лева ДТ и 50.00 лева ЮВ) и 661.67 лева – в исковия
процес (61.67 лева ДТ, 500.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева ЮВ, дължимо
по чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП). От тях в тежест на ответниците се
присъжда сумата от 550.15 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от
които 79.44 лева по ч.гр.д.№ 4196/2022г. на СРС, 55 състав, и 470.71 лева – но
настоящото дело. При съобразяване на квотите в съсобствеността, всеки ответник
следва да заплати на ищеца сумата от по 275.07 лева, като от тях 39.72 лева по
заповедното дело и 235.35 лева по настоящото дело.
Разноските на ответниците са в размер на 535.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед броя и цената на
исковете, поради което не подлежи на намаляване по заявеното от насрещната страна
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тази сума, в тежест на ищеца се възлагат 154.40
лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, или за всеки ответник по
77.20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. М., ЕГН **********, с адрес: .......
(чрез адвокат Б. Л.), дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ..........., на основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – сумата 1096.76 лева - главница за
потребена вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот – апартамент №
42, находящ се в ..................., за периода 12.04.2017г. – 09.08.2021г., ведно със
законната лихва от 27.01.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4196/2022г. на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 1541.78 лева, като
неоснователен и като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. К. М., ЕГН **********, да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК .........., сумата 275.07 лева – разноски, от които 39.72
5
лева по ч.гр.д.№ 4196/2022г. на СРС, 55 състав, и 235.35 лева – в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ..........., да
заплати на М. К. М., ЕГН **********, сумата от 77.20 лева – разноски по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. С. М., ЕГН **********, с адрес: ..........
(чрез адвокат Б. Л.), дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ............, на основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – сумата 1096.76 лева - главница за
потребена вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот – апартамент №
42, находящ се в .................., за периода 12.04.2017г. – 09.08.2021г., ведно със законната
лихва от 27.01.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4196/2022г. на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения до пълния заявен размер от 1541.78 лева, като
неоснователен и като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, З. С. М., ЕГН **********, да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ........., сумата 275.07 лева – разноски, от които 39.72 лева
по ч.гр.д.№ 4196/2022г. на СРС, 55 състав, и 235.35 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ...............,
да заплати на З. С. М., ЕГН **********, сумата от 77.20 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6