ПРОТОКОЛ
№ 16371
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д.
СъдебниП А. П
заседатели:Е. С. Г
при участието на секретаря А И. И
и прокурора К. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИ.В Наказателно дело
от общ характер № 20231110203351 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ И. В. Г. редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се.
ЗА НЕГО АДВ. Х. К. от САК упълномощен защитник, редовно
уведомен от предходно съдебна заседание, явява се.
ЧО И. Г. Ф. редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява
се.
ПОВЕРЕНИК АДВ. С. П. от САК упълномощен повереник, редовно
уведомена от предходно съдебно заседание, явява се.
ЗА СРП – прокурор К. Д.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна и следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на
съдебния прения.
ПОВЕРЕНИК: Присъединявам се към изявлението на СРП.
ЗАЩИТАТА: Присъединявам се, считам делото за изяснено от
фактическа страна, моля да приключи съдебното следствие и да преминем
към съдебните прения.
На осн. чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 286 НПК
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
СРП - Считам, че в приключилото в днешно съдебно заседание съдебно
следствие обвинителната теза бе доказана - така, както е представена в
обвинителния акт. Същата касае предимно престъпления, свързани със
засягане личността на ЧО, като характерно за този вид престъпна дейност е,
просто казано, че се извършва на четири очи. Въпреки това, е реализирана
една трайна престъпна дейност - множество актове и по тази причина същите
са били възприети от свидетелите, установени по делото, както и са били
2
отразени в документи, приложени по същото.
Считам, че обвинението се доказва от показанията на ЧО, които са
логични и последователни, а освен това - се потвърждават от всички
останали обективни доказателства по делото. В тази насока са записите от
охранителните камери и назначената видеотехническа експертиза, на които са
заснети действия, изразяващи се в нападение, спрямо ЧО от подсъдимия на
09.04.2021 г., както и видеозаписи, обхващащи проникването на подсъдимия в
жилищния вход на ЧО и установена впоследствие щета по вратата на
жилището му. Също така, в тази насока са фотоснимки на изписани надписи
по жилището на ЧО в гр. на личния му автомобил, както и некролог на баща
му, които са изследвани в графическа експертиза, която установява, че
почеркът на всички е положен от подсъдимия.
Също в тази насока са записи от Национална система 112,
документиращи множество сигнали, подадени от ЧО, по повод актове на
нападение и следене, спрямо него от подсъдимия. Също така са налице и
СМУ, които действително потвърждават посоченото от ЧО - че е бил
физически нападнат и действително по себе си е имал видими следи от
насилие от дати 18.11., 19.11.2021 г. и 07.02.2022 г.
Предвид трайната престъпна дейност, са заведени също така и
множество полицейски проверки, копия от които са приложени по делото -
касае се за общо десет проверки на 05 РУ-СДВР и 06 РУ-СДВР и две
преписки в РУ-Плевен. Актовете на нежелана комуникация, на следене, се
доказват и от приложената по делото мобилна комуникация, в която се сочи
желание, от страна на подсъдимия, да интимничи с ЧО, след тяхната раздяла,
както и изразено намерение - по насилствен начин да задоволи тази
потребност.
В същата тази комуникация се съдържат и снимки на адреса на ЧО и на
места, които е посещавал, които са в контекста на доказване на системното
следене.
Изложените факти от ЧО се потвърждават и от показанията на
установените по делото свидетели, като С. Р. и Б. К., които са станали
очевидци и са потвърдили посоченото от ЧО за деяния от 18.06.2022 г. П. С. и
Н. П. са свидетелствали за нападението на 26.12.2021 г. Свидетелката Ц. П. е
3
станала свидетел и е свидетелствала за нападение над ЧО от подсъдимия, при
едно от посещенията за психотерапия, както и многократно е възприемала
актовете на следене.
От друга страна, са обясненията, които бяха дадени от подсъдимия. В
голяма степен, те бяха фрагментарни, нелогични и считам, че са опровергани
от останалите, вече изброени доказателствени източници.
Твърди се в тях, че той не е изписвал надписи върху автомобила на ЧО –
нещо, което се опровергава от графическата експертиза. Също така
изложеното твърдение, че не е нападал ЧО пред психотерапевта -
свидетелката П., се опровергава от нейните показания. Житейски нелогично
звучи и посоченото от него - че инкриминираните актове на следене, които са
двадесет и един, се дължат на случайно стечение на обстоятелствата, и то - в
контекста на това, че в този период той е бил предупреждаван от полицейски
служители по дванадесет преписки - да преустанови поведението си срещу
ЧО и да не навлиза в комуникация и лични срещи с него. Също така, в
обясненията липсва логично обяснение - по каква причина се е намирал в град
, както и провел ли е мобилна комуникация с ЧО, в която сочи, че ще се
саморазправя с него и семейството му.
Така обсъден, доказателственият материал, считам, че доказва
предявените обвинения. Специфично за престъплението по чл. 150 от НК -
наличието на цел - да възбуди полово желание, се извежда от обективните
дадености по делото, за наличие на предходна интимна връзка помежду им.
Показанията на ЧО - за това, че след раздялата им подсъдимият е поискал
отново да бъдат интимни, макар и епизодично, а също така и от приложената
мобилна комуникация. В тази насока са и репликите на подсъдимия, по време
на блудствените действия, които имат подчертано сексуален характер.
По отношение на инкриминираните престъпления, относно критика на
защитата - за това, че двете деяния от 18.06.2022 г. всъщност са едно
престъпление, а не - две, изрично в обвинителния акт се сочи, че второто
деяние е извършено при различна обстановка - след като подсъдимият е бил
спрян от полицейски служители и предупреден да преустанови поведението
си към ЧО. Изрично е посочено, че той е взел решение за извършване на друго
деяние, насочено към полово удовлетворяване, а не - принуда.
4
Също в тази насока - относно изложеното, че ЧО е заразил подсъдимия с
ХИВ, считам, че това обстоятелство няма отношение към предмета на делото,
тъй като видно от доказателствата, които изброих, в мотивационния
механизъм на инкриминираните деяния е било обстоятелството, че
подсъдимият е искал да продължи връзката си с ЧО, че е искал интимна
близост с него и поради това, че желанието му е останало несподелено.
Считам, че всяко от извършените деяния се отличава с пряк умисъл.
Считам, че като смекчаващо отговорността обстоятелство могат да се вземат
предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и
стриктното процесуално поведение на подсъдимия. Като отегчаващо такова
следва да се приемат продължителната престъпна дейност - с множество
деяния, продължила над година и половина, въпреки многократните
предупреждения на полицейските органи, които са били пренебрегнати, както
и че индиректно са засегнати честта и достойнството на други граждани, като
роднините на ЧО, които са възприели изписаните надписи по некролога на
неговия баща.
Считам, че изминалият период от време - както в досъдебната фаза, така
и в съдебната, не е неразумен, предвид това, че се касае за разследване с
инкриминирани двадесет и един акта, включващи престъпления на системно
извършване, две продължавани престъпления, които са извършени на
територията на гр. и гр. .
Също така следва да се отбележи, че в съдебна фаза бяха взети
компесаторни мерки за приоритетно приключване на разследването, поради
което считам, че изминалият период от време не може да мотивира
прилагането на чл. 55 от НК.
Считам, че при индивидуализация на наказателната отговорност, следва
да бъдат определени наказания на подсъдимия: за престъпление по чл. 144а –
3 месеца, по чл. 346Б – 3 месеца, за престъплението по чл. 143 вр. чл. 18 - една
година „Лишаване от свобода“, за престъплението по чл. 150 вр. чл. 26 от НК –
3 години „Лишаване от свобода“, като в случая считам, че за постигане целите
на наказателната отговорност не е необходимо наказанията да бъдат
изтърпявани ефективно, а следва да се приложи чл. 66 и изпълнението на
наказанието да се отложи за срок от 5 години.
5
Разноските да се възложат на подсъдимия, а веществените
доказателства, които са на оптичен носител, приложени по делото, да се
архивират с него.
ПОВЕРЕНИК: Считам, че обвинението е доказано по несъмнен и
безспорен начин.
На първо място, по отношение на престъплението по чл. 144а, ал. 1 от
НК, намирам същото за безспорно доказано от показанията на И. Ф., С. Р., Б.
К., Б. М. и Н. , Н. Ф., П. С., Ц. П., Я. К., М., М. С. и Н. П., всеки един от които
са очевидци на извършване на деянието квалифицирано по посочената
разпоредба. Деянието се доказва още и от приетата графическа експертиза и
приложената мобилна комуникация между подсъдимия и ЧО.
Видно от така посочени доказателствени източници, от 08.03.2021 г. до
19.09.2022 г. с повече от двадесет деяния, подсъдимият Г. осъществил състава
на престъплението по посочената разпоредба, като от обективна страна
осъществил следене на Ф., чрез преследване на различни места, които
пострадалият посещава, в това число - дома му в , дома му в , кабинета на
терапевта му, театър в гр. и по време на служебна конференция.
Изпълнителното деяние е осъществено още и чрез показване на пострадалия,
че е наблюдаван, както и чрез влизане в нежелана комуникация с него - както
лично и на жИ., така и онлайн - чрез различни платформи и социални мрежи.
Тези действия са осъществени, въпреки многократните експлицитно изразени
от Ф. откази да комуникира с подсъдимия. Налице е признакът „системност“,
поради това, че се касае за повече от три деяния. Осъщественото следене
представлява поведение със заплашителен характер, което не просто е било
от естеството - да възбуди основателен страх за здравето на Ф., а действително
е възбудило такъв страх, доколкото е било придружено с обиди, закани, като
например „няма да те оставя намира, докато не умреш“, повреждане на
имущество и нанасяне на леки телесни повреди.
Считам, че за това престъпление справедлИ.то наказание е в размер на
една година „Лишаване от свобода“, като следва да се вземат предвид, като
отегчаващите отговорността обстоятелства, множеството на деянията,
изключителна упоритост на подсъдимия - въпреки многократно изразеното
6
нежелание на Ф. да се среща с него и да говори с него, както и въпреки
многократно подаваните сигнали от страна на Ф. до съответните държавни
органи, които не са мотивирали подсъдимия да преустанови поведението си.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отче и
продължителният период от време, в рамките на който е осъществено
престъплението по чл. 144а, ал.1 от НК, който е повече от година и половина.
По отношение на престъплението по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, също намирам, че е доказано по несъмнен и безспорен начин,
като доказването се осъществява въз основа на изключително подробните и
непротИ.речиви показания на И. Ф.. Няма да навлизам в подробности за всяко
едно от деянията, но също като представителя на СРП ще обърна внимание на
неколкократно изразената, критика от страна на защитата, че деянието от
18.06.2022 г., квалифицирано по чл. 143, ал. 1 НК, се поглъща от деянието от
същата дата, но квалифицирано по чл. 150, ал. 1 от НК. Намирам, че тази теза
не може да бъде споделена, доколкото поглъщането може да бъде налице,
когато с едно деяние са осъществени съставите на две или повече
престъпления, като всяко едно от тях разкрива идентични признаци от
обективна и субективна страна, но за поглъщащия състав, законодателят е
предвидил допълнителни признаци, спрямо предвидените за погълнатия -
така, че поглъщащият разкрива засягане на по-широк кръг обществени
отношения от погълнатия. В случая, както стана ясно от показанията на И. Ф.,
Б. К., С. Р., на са осъществени две деяния, които поотделно осъществяват
състава на две различни престъпления. Действително, двете деяния са
извършени през непродължителен период от време - именно поради тази
причина в обвинителния акт е посочено, че са осъществени около 20 ч. Видно,
обаче, както от обвинителния акт, така и от показанията на цитираните
свидетели, деянието, квалифицирано по чл. 143, ал. 1 НК, е осъществено в гр.
София, Княжевска градина, а деянието, квалифицирано по чл. 150, ал. 1 от
НК, е осъществено по бул. , с посока на движение - ул. . Различни са и
непосредствените обекти на двете деяния. В първият случай се засягат
физическата неприкосновеност на човешката личност, като цяло. Във втория -
половата неприкосновеност, която е специфична и конкретна част от
физическата.
По отношение на това престъпление, считам, че справедлив размер на
7
наказанието е 4 години „Лишаване от свобода“. Причината за това е превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, именно - упоритостта на
подсъдимия; множеството на деянията; фактът, че деянията от 09.04.2021 г. и
от 18.11.2021г., са осъществени, с цел - Ф. да не може да подаде съответен
сигнал за протИ.правното поведение на подсъдимия. Като единствено
смекчаващо отговорността обстоятелство, може да се отчете единствено
чистото съдебно минало на подсъдимия, към момента на извършване на
деянието.
По отношение на престъплението по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК
също считам за доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на
И. Ф., С. Р. и Б. К.. В това отношение, следва единствено да се отбележи, че за
съставомерността на деянията, описани в обвинителния акт, по посочената
разпоредба и безспорно доказани в хода на първоистанционното съдебно
следствие, не се изисква да е настъпила възбуда на полово желание или да е
настъпило полово удовлетворение. За съставомерността е достатъчно
деянията да са извършени, с някоя от двете цели. Дори, обаче, да се приеме, че
специалната цел на състава по чл. 150, ал. 1 НК не е налице в конкретния
случай, то следва да се приеме, че са налице признаците по чл. 143, ал. 1 НК,
което се явява по-леко наказуемо. Намирам, че за това престъпление следва да
бъде определено наказание, в размер на 4 години „Лишаване от свобода“, при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното, моля съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатите обвинения и да определи едно общо най-тежко наказание в
размер на 4 години „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно
ефективно.
ЧО: Поддържам казаното от повереника. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ дава почивка до 13:00 ч.
Съдебното заседание след почивката в 13:00 ч. продължава в същия
съдебен състав и страни.
ЗАЩИТАТА: Считам, че повдигнатите с депозирания пред настоящата
8
инстанция обвинителен акт обвинения останаха недоказани, както от
обективна, така и от субективна страна. Във връзка с изложеното по
конкретния престъпен състав от представителя от СРП и повереника на ЧО,
още в началото на пледоарията правя следното уточнение.
Престъпленията, обособени под различни състави на НК, с дата г., са в
отношение на поглъщане, тъй като престъплението по чл. 150 НК е типично
двуактно, поглъщащо състава на деянието по чл. 143, ал. 1 от НК. Въпросните
деяния са обективирани в три поредни постановления за привличане и
пренесени в обвинителния акт - на стр. 4 и 8. Съгласно трайната съдебна
практика, съставът на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК се поглъща от
съставите на други престъпления, съдържащи принуда - именно за това
законодателят е въздигнал в самостоятелно такова цитираната от мен
разпоредба. Още повече, че по-тежко наказуемото престъпление по чл. 150, ал.
1 НК поглъща по-леко наказуемото. Това е възможно и поради следния
аргумент. И двете престъпления представляват степенувано посегателство
върху един и същи обект, а именно - обществените отношения, свързани с
половата неприкосновеност. Това не е само мое мнение, това е мнение,
застъпено в актовете на два състава на Районен съд и състав на СГС, свързани
с конкретното производство, по конкретния казус на досъдебната фаза на
процеса, когато разгледахме мярката за неотклонение.
В обвинителния акт има допълнителен параграф - на стр. 4, абзац
последен, който съдържа обвинение за твърдяно ново деяние, и ако приемете
тезата на обвинението - че се касае за различни такива, то в един и същи
отрязък от време, при една и съща обстановка, ще обясня малко по-късно
защо е една и съща обстановката, между едни и същи субекти, свалянето,
опитът за сваляне на панталон, с хващането на задните части и със заплахи,
реализират три различни състава, като последният, свързан със заплахите, а
именно думите „ще те унищожа, ще те закопая, курво долна“, не е
квалифициран по съответната норма на НК, което съставлява порок в
обвинителния акт, тъй като имаме словесно описание на престъпно деяние, за
което не е повдигнато обвинение. Включва се в състава на други престъпления
и към момента единствен начин за отстраняване на този порок е -
оправдаването на подсъдимия по така повдигнатото обвинение.
Относно обстановката, и повереникът на ЧО, и прокурорът твърдят, че
9
имаме еднородност на въпросните елементи, най-вече отнесени към различно
място на извършване на деянието. Наред с аргументите, че процесната
ситуация се развива между еднакви субекти, през един времеви отрязък, който
е изключително кратък - става въпрос за няколко минути по време на а,
защитата отбеляза, че краяъ навсъщност е началото на бул. и ако твърдим
различно местоизвършване на деянията, то би се стигнало до пространствен
парадокс. Това е във връзка, с уточнение по поглъщане на съставите на
престъпленията, реализирани на
По нататък, относно деянието на дата 08.03.2021 Г., а именно - срещата
пред театър „От свидетелските показания, включително тези на ЧО, се
установи, че посещението на това мероприятие е предходно планирано от
двамата, т.е. от подзащитният ми и ЧО, още докато са били в интимни
отношения. Самият ЧО казва: „не си спомням, за случая пред театър “, когато
видях Г., дали аз тръгнах към него, дали той към мен“. При този случай не е
имало физически контакт между тях. Свидетелят Г. К. на досъдебното
производство – разпит на 10.04.2022 г., казва, че подсъдимият и ЧО са си
говорили, а пред настоящия съд, в разпита на 05.12.2023 г., уточнява, че И. Ф.
е отишъл при него, т.е. отишъл при подсъдимия Г.. Не считам, че нормален
разговор между двамата следва да бъде начало на процес, който да се
отъждестви като такъв, с характеристика на престъпление и в тази връзка да
се счита за начален момент на деянията, свързани с преследване, 08.03.2021 г.,
а именно - среща пред театър „. Очевидно това събитие не е с интензитет и
характеристики, които да навеждат на престъпно деяние, още повече - начало
на престъпна дейност.
Следващо деяние - деянието на неустановена дата между 20.03 и
30.03.2021 г. Това е случката, с твърдяно влизане в автомобил и повдигнато
обвинение по чл. 346б от НК. Тук нито прокурорът, нито повереникът на ЧО
коментираха съставните елементи на твърдяното деяние. Липсата на състав,
според защитата, е изводима дори само от показанията на ЧО, а всъщност за
това деяние няма и други доказателства в производство. ЧО в разпита си пред
съда казва: „Има механизъм, с който лице вътре в автомобила може да го
заключи без дистанционно, има и механизъм на заключване с дистанционно
управление“. И най-същественото: „доколкото си спомням, след като Г. влезе в
автомобила, аз влязох и седнах на шофьорското място. Хванах го за палтото,
10
съответно - за ръката, и с думите „излез от автомобила ми“, го издърпах
навън“. Тук, очевидно, не е имало молба или предупреждение, от страна на
ЧО - подзащитният ми да не влиза в автомобила. Още повече, че самият
пострадал тогава потвърждава, че е влязъл в собствения си автомобил, след
подзащитния ми. Тук възниква въпросът - как лице, което се страхува за
телесната си неприкосновеност, влиза в един и същи автомобил с лицето, от
което се страхува, при все, че има възможност да заключи автомобила и да
напусне мястото. Действията на ЧО са показателни, като не навеждат на извод
за осъществен състав по чл. 346б от НК, ако изобщо се счете, че подзащитният
ми по някакъв начин е влизал неправомерно във въпросния автомобил.
Показателно е, че и двамата - ЧО и подзащитният ми потвърждават, че заедно
след това са отишли до 05 РУ СДВР.
По-нататък - относно деянието на 09.04.2021 г.– около 21 ч., това е
случката, с твърдения за отнет телефон. Тук се твърди, че подсъдимият Г. се е
опитал да вземе насила телефона от ръцете на И. Ф., но в показанията си пред
съда самия Ф. казва „Г. не успя да ми вземе телефона, успях да реализирам
разговор с майка му, а по-късно ми се обади и партньорът на майка му“. В
показанията на досъдебното производство Ф. казва, че се е обадил на майката
на подзащитния ми, докато той вървял след него, т.е. реализиран е разговор,
очевидно и телефонът не е бил отнеман. В показанията Ф. посочва, че е
извадил лютивка или сълзотворен спрей за самозащита, което още повече
прави твърдения опит за отнемане на телефона за неверен. При очевидно
физическо доминиране на Ф., тук е моментът защитата да обърне внимание,
че физическото преимущество на ЧО Ф. над подзащитния ми Г. е очевидно и
е невъзможно едно лице на 20 години, високо около 165 см. да окаже принуда
на 40 годишен мъж, висок 190 см.
Относно деянието на 20.06.2021 г. - проследяването до хотел в гр.. Тук
изложеното от единствената свидетелка на това деяние - управителката на
хотела, тогава рецепционистка - М. С., е повече от съмнително, тъй като
според нея ЧО Ф. е бил един - единствен път гост на хотела, но тя помни с
изключителна точност, че същият е направил резервация през Букинг, и то -
преди три години. На контролни въпроси на защитата свидетелката отговори,
че може да спомене поименно и други гости на хотела, посочвайки лице с
имена което говори за обективността на свидетелските й показания изобщо.
11
Няма други доказателства в този случай, подзащитният ми не е посочен от
свидетелката в съдебно заседание, като познато за нея лице, няма записи от
камерите на хотела от въпросния ден. Най-голямото разминаване - в
показанията на досъдебното производство от 31.08.2022 г. - Ф. казва „На
следващия ден управителката ми се обади, за да ме уведоми, че на два пъти
млад мъж, с описанието на Ф. е разпитвал за мен“. Обратно - в заседание пред
съда, свидетелката каза „когато гостът ми се върна по-късно в хотела, аз го
информирах, че го е търсило някакво лице“. Това съществено протИ.речие,
при липсата на други доказателства, навежда за неверни показания изобщо за
цялостната обстановка за твърдяното деяние.
Относно деянието на 25.09.2021 г. - това е проследяване на свидетеля Ф.
до дома му, без той да се намира в пределите на страната. Тази конструкция,
имплементирана в обвинителния акт, е немислима, до степен на
невъзможност. Няма как да се проследи едно лице, след като същото изобщо
не се намира на въпросното място. Този порок, обаче, е показателен за нещо
друго - за опит чрез количествено натрупване на мними събития изкуствено
да се конструира състав на престъпление, за което да бъде повдигнато
обвинение. За въпросното деяние няма записи, няма свидетели, няма сигнал
до полиция. Има едно твърдение - за огъната врата и една проверка, която не
установява престъпление, съответно - лице, което да е съпричастно към него.
Относно деянията на 18.11.2021 г. и 19.11.2021 г. и твърденията за
проследяване на свидетеля Ф. до адреса му на ул. считам, същите са изведени
от контекста на активни и приключили съдебни производства от наказателен
характер между същите страни, а именно - НЧХД № 16884/2021 г. и НЧХД №
5075/2022 г., във връзка с деянието от 19.11. и НЧХД № 9040/2022 г., във
връзка с деянието от 18.11.2021 г. По тези производства са предоставени
СМУ, извършвани са СМЕ, част от тях са приключили, част от тях са висящи
пред СГС, с оглед на което не считам за коректно и законосъобразно изобщо
привнасянето им, като част от цялостната събитийност по настоящото
производство, с цел - да се обоснове съпътстваща престъпна дейност от
подзащитния ми.
Относно деянието на 22.11.2021 г., а именно - твърдения за проследяване
на свидетеля Ф. до кабинета на психотерапевта Ц. Й. П., също свидетел по
делото. Защитата отбеляза, че макар свидетелката да твърди, че е в
12
отношения пациент - терапевт с ЧО Ф., то елементарна справка в Интернет
показва, че двамата участват екипно и активно в множество проекти, в
областта на психологията и психоанализата. Това обяснява и позицията, която
свидетелката заема в процесния случай - тя е субективна, с оглед приятелско
колегиални отношения с ЧО Ф..
Конкретно по деянието на разпитите на досъдебното производство на
31.10.2022 г., свидетелят П. казва „виждаха се силуетите на двама мъже -
имаше фигура на мъж, който ми се стори,че сякаш го заплашват“. Защитата
уточнява, че „го заплашва“ е насочено към ЧО Ф.. Още едно важно
уточнение - става въпрос за армирано стъкло. Тук вече съдебният състав може
да направи свои изводи и всеки обективен наблюдател - доколко е възможно
възприемането на обекти, отвъд армираното стъкло. Пред настоящия съд
свидетелят доуточнява и „видях една фигура, която притискаше фигурата на
Ф., която разпознавам добре“ и въвежда в разказа си описание на другото
лице, държащо предмет, в близост до врата на ЧО. Тук всеки нормален човек
би се притеснил и вероятно би сигнализирал на органите на реда - за
непосредствена заплаха за жИ.та и здравето на друг, но свидетелката сама
потвърди, че не е сигнализирала и за този случай.
Същата коментира, че е получавала нежелани съобщения от подсъдимия
Г., което определя като тормоз, но за което също не е сигнализирала на
компетентните органи. Това води до извод, че действията, приписвани на
подзащитния ми, или не са били осъществени от него, или не са били с
интензитет, който да ги постави, в условията - да бъдат възприемани, като
заплаха или тормоз.
Относно деянието на 22.11.2021 г. – отново се твърди проследяване от
подзащитния ми на ЧО. Твърди се телесна повреда, удар, от страна на
подзащитния ми. Въпреки това, няма сигнал до тел. 112, няма СМУ, няма
преки свидетели, извън свидетелката А. Б., която закарала подзащитния ми на
среща с ЧО Ф., но не възприела такива удари и заплахи.
Относно деянията, реализирани между 26.11.2021 г. и 29.11.2021 г. -
деяния свързани с надраскания автомобил. Не е установен нито момент, нито
механизъм на деянието, нито свидетели, извън снимковия материал
представен по делото, който не е заснет от ЧО, а му е препредаден от друг
свидетел по делото. Това деяние защитата не вижда как може да се впише в
13
състава на чл. 144а, ал. 1 от НК, тъй като всъщност реализира състав на
повреждане на имущество - чл. 216 от НК, за което няма обвинение.
Относно деянието в периода 25 – 26.12.2021 г. – събития около
Коледните празници в гр. . Всички разпитани свидетели са роднини на ЧО.
Това, разбира се, не изключва възможността да свидетелстват, но следва да се
подходи критично към следните моменти.
В разпитите си в открито съдебно заседание пред настоящия съд, всеки
един от свидетелите добави нови елементи към показанията си, дадени на
досъдебното производство, свързани с нападение, причаквания, обиди,
принуда и други действия, от страна на подзащитния ми. Свидетелите
демонстрират фотографска памет за определени елементи от механизма на
деянията, докато за други не помнят дори откъслечни твърдения от тях, макар
и многократно повтарящи се такива. Тук следва да се имат предвид и
контролните въпроси, зададени от защитата на разпитите на роднините на ЧО.
Относно деянието на 17.01.2022 г. - нежеланите мобилни съобщения по
„Wnatsapp“. Разпитаните свидетели твърдят, че тези съобщения са им
показани и те са ги възприели непосредствено от екрана на мобилния телефон
на И. Ф., но нито един от тях не помни - какво е било изписано като текст,
език, шрифт. Не помнят дори как е изглеждало оформлението на съответното
приложение. Това е в потвърждение на изложените от защитата изводи,
относно компрометирането на свидетелските показания и липсата на
обективност, поради наслагване на допълнителни и несъществуващи
елементи в разказите на свидетелите.
Деянието на дата 07.02.2022 г. – за същото има СМУ, като в него не е
отразено, както не е отразено в нито едно СМУ, че е имало някаква форма на
интервенция или охлузвания, наранявания или други травматични увреждания
на ануса на свидетеля И. Ф.. Всъщност, по обвинението по чл. 150 НК, не
само липсва изискуемата от закона цел, а липсва изобщо следа от медицински
характер, която да води до извод, че подзащитният ми по някакъв начин е
търсил и е реализирал съприкосновеност с аналното отверстие на И. Ф.. Тук
моля да се обърне внимание на обясненията, дадени от подзащитния ми,
имайки предвид и теоретичната конструкция, че те имат двояка природа -
както средство за защита, така носят информация и за производството, с
характер на доказване и в този смисъл подзащитният ми обясни, че заради
14
медицински проблеми на ЧО, свързани с тази му част от тялото, той не е имал
нито желание, нито възможност да бъде интимен с него в това отношение или
изобщо да осъществява физически контакт с ръка на въпросното място.
Следващите две деяния на 28 и 29.05.2022 г. - твърденията, че
подзащитният ми е проследявал свидетеля Ф. на булевард, около булевард ,
отново няма никакви други данни, извън изложеното от ЧО . Няма записи,
няма други свидетели, няма СМУ, няма позвънявания на тел. 112 и стигаме до
процесната дата и деяние от 18.06.2022 г. - така наречения парад.
Коментирах вече правната конструкция на състава на престъпленията,
които считам, че са в съотношение на поглъщане. Тук свидетели са двама - Б.
К. и Р., както и разбира се и И. Ф., като пострадал.
На досъдебното производство Б. К. казва – „И. Г. ритна с крак И. Ф., не
съм го видял да хваща И. Ф. за задника“. Това е разпит от 30.08.2022 г. Два
месеца и няколко дни след процесния случай, пред настоящия съд същият
свидетел Б. К. казва: „възприех опипване по задните части“. Защитата
уточнява, че е възприел опипване, от страна на подзащитния ми по задните
части на И. Ф.. Тук има една много специфична нишка на свидетелски
показания, които защитата си направи труда да съпостави, между изложено на
досъдебното производство и изложеното пред настоящия съдебен състав от
всички свидетели. Мисля, че няма спор по производството, че абсолютно
всички разпитани свидетели бяха от страна на обвинението, призовани от тях
и предходно разпитвани в досъдебната фаза на производството. Въпросната
нишка е свързана с добавяне на такива деяния, които да обосноват
наказателна отговорност на подсъдимия, в насока на сексуално
удовлетворителни действия, спрямо ЧО И. Ф., без обаче да има предходно
изнесени факти от същите свидетели, при разпитите им на досъдебното
производство.
Конкретно, по това деяние, въпреки твърденията на двамата свидетели
Р. и К., за интензитета, с който е бил извършен, няма нито един сигнал на т.
112, никакви други доказателства, включително и не е насочен към
медицинско лечение, а се прокрадва една друга версия, свързана с изгаряне с
цигара. Няма логика - едно пострадало лице, което е изградило един
алгоритъм на сигнали на полицията, изваждане на СМУ и изготвяне на сигнал
или жалба до полиция, съответно - прокурора, в този един момент, при
15
натрупване на тези твърдяни събития, да не потърси нито медицинска помощ,
нито да се обади на полиция.
Последното деяние 19.09.2022 г., когато се твърди, че подсъдимият
проследил Ф. в подлеза на метростанция на бул. Прави впечатление, че е три
месеца след въпросния парад Прайд, никакви доказателства, нито камери,
нито други свидетели. Просто подхвърлена в пространството информация,
която обаче затваря цикъла от твърдени събития и фигури в ОА. Това е по
деянията.
Някои общи наблюдения на защитата, пряко относими към предмета на
доказване. Общо за свидетелите - задължително в разказа на всеки един се
добавя опит за събуване на панталон, опит за бъркане в аналното отверстие,
преразказани версии за побой тормоз, обиди и интересно - това е винаги на
разпитите пред съда и никога на разпитите в хода на досъдебното
производство.
Обръщам внимание и на многократно посочените сигнали, от страна на
ЧО И. Ф. на тел. 112. Безспорно, такива има и от страна на подзащитния ми -
срещу ЧО. Те бяха приложени в настоящото производство, изискани с нарочен
акт на съда. Само едно изречение ще цитирам от сигнала на Ф., подаден до
тел. 112, съдържа се в досъдебното производство и е произведен сигнал на
20.12.2021 г., в който Ф. казва „Аз имам комуникация с 05 РПУ и имаме
стратегия с тях“. За каква стратегия става въпрос - не се изясни в настоящото
производство, защитата няма да прави предположения.
Поотделно за почти всички свидетели с по едно изречение.
Свидетелят Б. К. ползваше бележки в изложението си. При зададен
въпрос - защо не е изложил тези допълнителни елементи, които твърди пред
съда, а именно бой, заплахи, т.е включително за изгарянето с цигара, той каза,
че не си е спомнил.
Свидетелят Я. К. – твърди, че някой му е писал, от името на Ф. в
приложението Грайндър, но не бил той и не е виждал никога на жИ.
подзащитния ми И. Г.. Той преразказа версии на ЧО.
Свидетелят Г. К. – според него, подзащитният ми успешно бръкнал в
ануса на И. Ф., но отговори, че във връзка с този случай Ф. не е посещавал
медицининско заведение.
16
Свидетелят П. С. – баба на И. За определени събития и моменти показа
завидна памет, но при контролни въпроси категорично не успя да отговори,
включително потвърди, че има и очно заболяване, което се отразява на
диоптрите, съответно - видимостта й, а тя беше основен свидетел, във връзка
със събитията около Коледа.
Свидетелят Д. Д. нищо не помни.
Свидетелят П. - коментирах по-подробно, във връзка с процесния случай
на посещението.
Свидетелят С. Р. – също даде показания, които се отклоняваха от
предходно изложени в досъдебното производство, като тя също не е видяла
наранявания на въпросния ден от и не е насочен към медицинско заведение
пострадалия.
Свидетелят Н. – също дава колебливи показания, във връзка с
физическите наранявания, т.е. преразказ на физически наранявания от И.
Фендинандов, по отношение на подзащитният ми И. Г..
Останалите свидетели Н. Ф., П., последно разпитаните Е. Б. и М. М. не
дават особена информация по предмета на производството, като М. не може
да посочи - от какъв номер е звънял през какво приложение и във връзка със
снимките, които са й били изпращани.
СЪДЪТ дава 15 минути почивка.
След почивката в 14.15 ч. съдебното заседание продължава в пълен
съдебен състав и страни.
ЗАЩИТАТА: По-нататък, за реториката, която се ползва в
свидетелските показания и съответно - същата се ползва, като аргумент от
обвинението, за да подсили твърденията за извършени престъпления. Следва
да се отбележи, че изрази като „курво, швестърка, спинозен“, и други,
налични както в ОА, така и при разпитите на свидетелите, са типични за тази
социална група. Няма да давам примери и аналогии с други. Считам това за
ноторен факт, който няма нужда от доказване.
17
Относно твърденията и по-скоро синхрона на свидетелите, по
отношение на травматични увреждания на ануса, необяснимо е как вече беше
подчертано от защитата, че липсват данни за СМУ, но необичайно как
свидетелите - как изобщо не са споменавали насилие и интервенция в тази
част на тялото, при разпитите си на досъдебното производство. Показателен
пример - свидетелят Г. К., в заседание пред съда коментира, че подсъдимият,
цитира „пляска го, опитва се да бръкне в ануса му, доколкото знам - успешно“.
Това го казва пак свидетелят Г. К. в открито съдебно заседание на 05.12.2023 г.
Относно елемента за изискуемия от закона елемент възбуждане на
основателен страх. Никъде по делото, включително в свидетелските показания
и на ЧО, не се коментира, че последният е изпитал някакъв основателен страх,
от което и да е от действията на подзащитния ми.
Продължавам изложението си, по отношение на пледоарията на
представителя на прокуратурата. Той твърди – трайна престъпна дейност, с
множество актове. Нито трайността, нито множествеността на актовете бяха
доказани или конкретизирани по време, място и субекти. Там, където
липсваше точно време и момент на извършване, дори свидетелските
показания не запълниха тази празнота. Там, където липсваше фактология,
такава не бе попълнена. Там, където имаше разминаване в свидетелските
показания, то не бе преодоляно и с разпитите пред съдебния състав. Хаотично
се коментират определени състави на престъпления, без да се конкретизират
отделните деяния.
Прокуратура твърди, че и СМУ потвърждава посоченото от ЧО -
категорично не, за трети път подчертавам. Нищо за твърдяното престъпление
по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и неговата цел, а именно - да възбуди
полово желание, бъз съвокупление. Не бе доказано, а и не може да се изведе
от аргумента на прокуратурата за предходна интимна връзка между страна,
между ЧО и подсъдимия. Обясненията на подзащитния ми, както се твърди от
прокуратурата, не са фрагментарни и нелогични, напротив - в рамките на един
заседателен ден той коментира всяко едно от деянията, като посочи участието,
съответно - неучастието си в него, включително за едно деяние представихме
и документи, които доказват, че подзащитният ми тогава е бил на стационарно
болнично, включително и домашно лечение, във връзка с операцията, която е
претърпял.
18
Акцентиране пак на отделни моменти, тук визирам - надписите по
автомобила, явно имат за цел - да засилят по някакъв начин обвинителната
теза, но въпреки това считам, че с простото й отбелязване незаконосъобразно
се прехвърля тежестта на обвинението върху защитата. И пак казвам - нямаме
обвинение за увреждане на имущество. Позоваване на предупреждения по
преписките категорично не е доказано, по смисъла на НПК, но в тази връзка
следва да се отбележи, че има три или четири преписки, прекратени от
прокуратурата, с аргумент - правилен, че осъщественият състав е на
престъпление от частен характер, за което и ЧО и подсъдимият са взели мерки
и същите са резултирали в съответните производства.
По отношение на коментара на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства - продължаващата престъпна дейност не следва
да се счита за отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това е
специфика, отразена в квалификация на деянията, която е направена, по
смисъла на чл. 26 от НК, като продължавано престъпление.
Другият аргумент очертава засягането на честта и достойнството на
други граждани е хипотезиран, от страна на обвинението, защото никой от
свидетелите не изложи това пред съда, а не беше и зададен такъв въпрос.
Във връзка с компенсаторните мерки, които се твърдят, по отношение на
излизането на производството, извън рамките на разумните срокове, те
категорично не са облекчили положението на подсъдимия, който единадесет
месеца търпя мярка за неотклонение „Домашен арест“, а и единствен
компенсаторен механизъм, който предвижда законодателството, е
отражението на забавянето при определянето размера на наказанието, тъй
като вътрешноправни средства, в хода на производството, по смисъла на НПК,
всъщност са правата на обвиняемия, съответно - подсъдимия по чл. 55 от НК.
Това води до извод, че няма как да има компенсаторни мерки в хода на
производството по същество, преди постановяване на присъдата.
По отношение на изложеното от повереника на ЧО – подробното
изброяване на единадесет свидетели, които се твърди - да са очевидци, по
отношение на състава на чл. 144 а, ал. 1 от НК, всъщност следва да намери
отговор при вече направения от защитата анализ, който няма да преповтарям,
но ще отбележа, че част от тях не са очевидци, но всички от тях са роднини и
19
близки на пострадалия. Коментирайки въпросните над двадесет деяния,
следва да се има предвид и практиката на ВКС, свързана с косвените
доказателства, които трябва да съставляват единна, последователна, логическа
верига, водеща до единствено верен извод за съпричастността на едно лице
към твърдяното деяние.
В този смисъл и с оглед вече коментираните деяния - едно по едно, от
началото на пледоарията, считам, че такава логическа последователност се
характеризира с липса на категоричност, по отношение на броя и характера на
деянията. Тяхното сумиране на двадесет и едно, всъщност изключва каквато и
да е взаимност в комуникацията на двама души, които са живели заедно и са
имали връзка, продължила година и половина след тяхната раздяла.
Тук следва да се зададе и въпросът - как така се осъществява
комуникация едностранно и се твърди, че единствено подзащитният ми е бил
инициатор на такава и агресор, когато според ЧО, той е бил блокиран във
всички мобилни приложения. Тази системност, която се твърди от
обвинението, всъщност е една сглобена поредица от събития - без свидетели,
без уточнение на място, с протИ.речиви данни от показанията на ЧО.
По отношение на изложеното от повереника за поглъщането на чл. 143,
вече коментирах в началото.
По отношение на деянието по чл. 150 НК, най-тежко наказуемото, в
случая и базирано на показанията на свидетелите Ф., Р. и К., също на
съответното място, във връзка с инцидента на София коментирах дефицит в
показанията на двамата свидетели. Още повече, че изискуемата от закона цел
категорично не е налице, тъй като повереникът на ЧО каза, че ако приемем, че
не е налице следва да се преквалифицира, но до началото на съдебните прения
аз не чух искане - нито от страна на представителя на СРП, нито от
поревереника на ЧО, за изменение на обвинението по някой от пунктовете.
За престъплението по чл. 346Б повереникът не коментира нищо,
представителят на СРП - също, аз коментирах в началото на пледоарията.
С оглед на гореизложеното и при приложение на основните принципи на
наказателния процес и правилото, че нито една присъда не може да почива на
предположения, то аз считам, че за определени пунктове от обвинението
изобщо липсва съставомерност на деянията, а за други обвинителната теза е
20
до такава степен разколебана, че се крепи на показанията на ЧО, който, като
всяко емоционално човешко същество, е нормално, с оглед създалата се
ситуация, да реагира по определен начин и да иска да защити своя психо-
физически интегритет, но това не означава, че спрямо подзащитния ми И. Г.
трябва да се приложи най-тежката форма на държавна репресия, а именно -
наказание в наказателното производство.
Във връзка с горното моля да постановите оправдателна присъда по
обвиненията, обективирани в ОА по настоящото производство, а в случай, че
прецените, че следва да се наложи наказание по което и да е от
престъпленията, то моля същото да бъде ориентирано към минимума. Първо -
поради ниската възраст към момента на извършване на деянието, второ -
поради особеното емоционално състояние, в което се е намирал той, след
раздялата с партньора, в случая - ЧО. На трето място - заради това, че той е
активен и осъзнат член на обществото, не е прекъсвал трудовата си дейност,
образован, без предходни осъждания. Затова моля за вашата снизходителност.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката си. Искам само да
помоля съда за справедлИ.ст и за това - да бъда признат за невинен.
СРП и повереника: Нямаме искани за реплики.
На осн. чл. 297 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ – Моля за оправдателна присъда. Както моят
адвокат потвърди, аз съм активна част от обществото, не създавам проблеми,
през единадесетте месеца, които бях в къщи, аз продължих да работя, за да се
развивам кариерно. Не смятам, че е редно и справедлИ. да ми се налага най-
тежкото наказание. Искам просто да си продължа жИ.та по спокоен начин.
21
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ ЗА ДА ПОСТАНОВИ
ПРИСЪДАТА СИ
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА СИ
ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ, като констатира че в
съдебно заседание присъства прокурор Х.в при СРП и като им разясни
правото за обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред СГС.
На основание чл. 309 НПК СЪДЪТ служебно се занима с мярката за
неотклонение на подсъдимия „Парична гаранция“ в размер на 1200 лв.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция,
императивната разпоредба на чл. 309 ал. 4 от НПК съдът следва да измени
мярката в най-леката такава или да я отмени. Доколкото, в рамките на
производството не се констатира недобросъвестно процесуално поведение,
приложена е по-благоприятната за подсъдимия хипотеза, предвид което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1200
лв. спрямо подсъдимия Г. в съдебната фаза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В
7 ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС по глава XXII НПК.
ДА СЕ ОСВОБОДИ гаранцията след влизане в сила на настоящ
определение.
Съдът, на основание чл. 310, ал. 2 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в 15-дневен
срок.
22
Съдебното заседание приключи в 16.15 ч.
Протоколът е изготвен на 25.09.2024 г.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
23