Определение по дело №410/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3836
Дата: 21 август 2015 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20131200100410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 72

Номер

72

Година

30.3.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.02

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20104100500107

по описа за

2010

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №..../19.12.2009 г постановено по гр. д. №.../09 г по описа на РС - В.Т., е осъден Й. Х. М.,с ЕГН * от гр. П. Т.,ул."С. П. " №.....2,да заплати на "Ю. -ВТ " О. с.С.,община П.Т.,ЕИК .......,представлявано от управителя Н.К.Д.,сумата 5151.41 лева ,от която сума 5000.00 лева представляваща получено по предварителен договор от 2.02.2007 г,развален- считано от 13.12.2008 г,цена на движими вещи-трактор ЮМЗ -6-Б... с ДК №.....,трактор ТК 25 А-В... и товарно ремерке-самосвално РСД 4,и сумата от 151.41 лева представляваща мораторна лихва върху сумата от 5000 лева от дататга на разваляне на договора-13.12.2008 г до датата на завеждане на исковата молба-23.02.2009 г, ведно със законната лихва начиная от 23.02.2009 г. до окончателното изплащане,както и сумата от 606.63.лева направени по делото разноски съобразно уважената част от исковата претенция.

Със същото решение е отхвърлен предявения от "Ю. - ВТ О. с. С.,община П.Т. против Й. Х. М. иск за мораторна лихва върху сумата 5000 лева за периода 02.02.2007 г до 13.12.2008 г и за разликата от 151.41 лева до търсената сума от 1514.99 лева като неоснователен в тази му част.

Против така постановеното решение е постъпила възивна жалба от Й. Х. М..С жалбата не са направени конкретни оплаквания.Изложени са доводи по съществото на спора.От съдържанието на изложените доводи се извлича оплакване за неправилност на решението.Моли съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение и възивния съд да извърши прихващане за ползването на продадените движими вещи съгласно уговореното в предварителния договор,както и да му бъдат платени направини разходи:пътни дневни, общо в размер на 680.00 лева.

Жалбата е подадена в срока по закон.Същата е процесуално допестима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр. 1 от ГПК,възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло,а в обжалваната част допустимо По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения възивния съд възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава.

Пред РС - В.Т. е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД,за връщане на даденото по развален предварителен договор за покупко. продажба на движими вещи-селскостопански машини,както и иск по реда на чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Направено е и насрещно възражение за прихващане на исковата сума с вземане на ответника по договора от 2.02.2007 г./чл.8 от същия /,произтичащо от уговорено ползване на вешите предмет на разваления договор за периода 2.02.2007-1.03.2008 г.

Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите им касаещи основателността на предявените искове.В този смисъл и на основание разпоредбата на чл.272 от ГПК възивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове и не възприема мотивите на същия относно направеното възражение за прихващане.

Направените оплаквания относно липсата на съдебно отстранение като условие за прилагане на чл.192 са извън предмета на спора и съдът не следва да се произнася по тях. С доклада по делото районния съд е приел,че не се касае за иск по чл.192 от ЗЗД,а иск с правно основание по чл.55 ал.1 , за връщане на даденото от страните по развален договор.Тези изводи на раайонния съд са правилни .

По възражението за прихващане съдът приема следното:

Неправилно районния съд е приел,че претенцията на ответника за ползването на вещите се основавала на чл.8 от договора и имала основание ,но поради неясната воля на страните относно размера на същата претенция/ не било уточнено в договора за коя вещ каква сума се дължи месечно, и не можел да замести волята на страните и да определи дължиммия размер на обезщетението.

Касае се за претенция за ползване на продадените от ответника на ищеца с договора за продажба от 02.02.2007г. движими вещи/ два трактора и едно прикачно ремарке, които освен това са били и реално предадени на купувача /ищеца/и по времетраенето на договора са се намирали в негово владение.

Тази претенция е неоснователна.Купувача по договора е добросъветен владелец на вещите и в самото право на владение, което е придобил по силата на договора е включено правото му да ползва вещите по предназначение докато договора има действие между страните. Независимо че по договора е уговорено купувача да заплаща позването на вещите , тази уговорка изначално противоречи на самия смисъл на договора, на правата които купувача продибова по силата на договора и през времетраенето на неговото действие и обезсмисля правните последици,които са целени от страните сключвайки договора,защото всяка вещ се купува заради потребителната и стойност.Затова относно тази уговорка на доовора е недействителна и в тази част договора е недействителен/ нищожен/В противен случай договора се превръща в договор за влог на движими вещи и основната уговорка за пащането на цената на вещите се превръща в п ълна безсмислица. От друга страна наличието на запор върху вещите не изключва ползването на същите от собственика или негов правоприемник. Запора само ограничава разпореждането с тези вещи докато трае, а след неговото вдигане направеното разпореждане по време на запора дори става действително. Следователно докато договора е действал-02.02.2007г.-13.12.2008г/ датата на връчване на поканата за разваляне на договора, ищецът като купувач на вещта и добросъвестен владелец на същата е бил в правото си да ползва полезните свойства на същата и същия не дължи обезщетение за ползване на вещите.

Независимо от различията в правните съображения с оглед крайния изход на делото , а именно отвхвърляне на претенцията по възражението за прихващане , решението на районния съд следва да се потвърди изцяло.

Разноските по делото направени от ответник жалбата в настоящето производство следва да му се присъдят изцяло в размер на сумата 250лева.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №.... от 19.12.2009 г. на В. районен съд, постановено по гр. д. №..... по описа на съда за 2009г.

ОСЪЖДА Й. Х. М.,с ЕГН * от гр. П. Т.,ул."С. п. " №... .2,да заплати на "Ю. - ВТ О. с.С.,община П.Т.,ЕИК ......,представлявано от управителя Н.К.Д.,сумата 250 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

6FD32A5EEB8E5D94C22576F6002E5AB6