Р Е Ш
Е Н И Е
№ 173
гр. Р., 11.04.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р.нски
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на седемнадесети март през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря С.П. като разгледа докладваното от председателя
гр. дело № 4 по описа за 2013 г., за се произнесе, съобрази:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
М.Н. ***
гр. С., чрез процесуалния им представител – адв. К.Р. *** твърдят, че с влязло
в сила решение на Р.нски районен съд № 588/15.06.1995
г. по гр. д. № 3357 по описа за 1993 г. е уважен ревандикационният
иск на ищцовото настоятелство срещу О-Р. с предмет сградата на К.-Б.”,
включваща хотел, заведения и стопанска града, както и бивш парцел ІХ-28 в кв.
95 по плана на гр. Р., одобрен със заповед № 21464/31.12.1946 г., действал към
1958 г., изм. със заповед № 7674/12.12.1958 г., с площ съгласно решението от
560 кв. м. застроено и незастроено място, а по регулационния план от 1946 г. –
569 кв. м. С цитираната заповед № 7674/12.12.1958 г. били обединени в общ
парцел VІІІ – за хотел на ГНС, съществуващите до тогава съседни парцели: ІХ-28
с площ от 569 кв. м., VІІІ-26 с площ от 207 кв. м. и Х-27 с площ от 240.40 кв.
м., след което бил възстановен изгорелият мансарден етаж на хотела, било
извършено и пристрояване по ул. О. и по ул. А., в резултат на което се формирал
сегашният К.-Б.”, разположен в ПИ 63427.2.636 /сгради с идентификатори
63427.2.636.1 и 63427.2.636.2/ и в ПИ 63427.2.5075 /сграда с идентификатор
63427.2.5075.1/. На 14.07.1997 г. комисия от представители на О-Р. и на
ищцовото настоятелство извършила предаване от общината на настоятелството на
процесния имот – бившия парцел ІХ-28 в кв. 95, сградата на х. в първоначалния й
/към 1958 г./ обем, а също и на останалите части на К.-Б.”, без р., който не
бил освободен от наемателя. Твърдят, че с оглед на цялостното предаване на
имота, първият ищец установил владение само за себе си върху ПИ 63427.2.636 и
сгради с идентификатори 63427.2.636.1 и 63427.2.636.2, а също и на сграда с
идентификатор 63427.2.5075.1 /само второ и трето ниво на сградата/, построена в
съседния ПИ 63427.2.5075. Владението продължавало без прекъсване от 24.09.1996
г., на която дата бил подписан договор за доброволно предаване на недвижимия
имот, предмет на решение № 588/15.06.1995 г., постановено по гр. д. № 3357 по
описа за 1993 г. на РРС. Договорът не съдържал отлагателно или прекратително условие, поради което от деня на подписването
му той влизал в сила и О-Р. от владелец се превърнала в държател на процесния
имот за М.Н.. Придобиването на право на собственост върху недвижим имот чрез
упражняване на непрекъснато владение поне 10 години настъпва като юридически
факт с изтичане на десетата година, поради което ищецът претендира да е станал
собственик на целия комплекс – сграда и терен /без бившия парцел Х-27, сега ПИ
63427.2.5075/, още към 24.09.2006 г. Ищецът твърди още, че извършените от О-Р.
пристроявания се явяват извършени в имот на настоятелството, поради което и с
оглед действието на нормата на чл. 92 от ЗС, то се явява собственик и по приращение, а не само по давност. За част от хотелския
комплекс – терен и сграда областният управител на Област Р. съставил Акт за
частна държавна собственост № 3706/01.09.2005 г., по силата на който държавата
претендирала да е собственик на по-голяма част от терена на ПИ 63427.2.636
извън частта на бившия парцел ІХ-28 в кв. 95 по плана на гр. Р. от 1946 г.,
както и на по-голямата част от сградата на хотела. Ищецът твърди, че държавата
не притежава никаква идеална част от ПИ 63427.2.636, нито от сградите,
образуващи К.-Б.”, построени както в този поземлен имот, така и в съседния ПИ с
идентификатор 63427.2.5075. М.н. Р. иска да се признае за установено по
отношение на Държавата право му на собственост върху 456.60/776 кв. м. ид. части от бившия УПИ І-636 в кв. 89 по плана на града,
сега ПИ 63427.2.636, представляващи 58.84 % ид. ч. от
терена и от построените в него сгради, а именно: 379/643 кв. м. ид. ч. от триетажната масивна сграда в имота, заедно с
58.94 % ид. ч. от общите части на сградата и 358/643
кв. м. ид. ч. от сутерена на сградата и изцяло едноетажната
стопанска постройка със застроена площ от 76 кв. м., представляващ ПИ 63427.2.636
с площ 773 кв. м. застроено и незастроено място, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване и
административен адрес ул. Х., заедно с построените в него сгради 63427.2.636.1
и 63427.2.636.2, както и на второ и трето ниво от сграда с идентификатор
63427.2.5075.1, построена в съседния ПИ 63427.2.5075 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Р., одобрени със заповед на № РД-18-18/16.05.2007
г. на Изпълнителния директор на ИАГКК гр. С., при съседи на ПИ 63427.2.636: ПИ
63427.2.43, ПИ 63427.2.41, ПИ 63427.2.645, ПИ 63427.2.5633, ПИ 63427.2.652 и ПИ
63427.2.5075. В условия на евентуалност, при отхвърляне на иска, М.и. гр. С. моли
същият да се уважи в негова полза. Претендират и разноските по делото.
Ответникът
Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областния управител на Област Р. в писмения отговор счита предявения
иск за недопустим и алтернативно – за неоснователен. Оспорва се
процесуалната легитимация на ищеца М.Н., тъй като не са представени документи,
удостоверяващи статута му на местно подразделение на надлежно вписана в
регистъра на вероизповеданията религиозна институция, както и не са приложени
доказателства за вписването му в предвидения с чл. 19, ал. 2 от Закона за
вероизповеданията регистър, воден от О-Р.. От приложените материали не е видно
кои са лицата, които могат да представляват М.н. Р.. По отношение на
евентуалния ищец М.и. С., възраженията за недопустимост на предявения иск се
основават на обстоятелството, че не е обосновал свой собствен правен интерес за
предявяване на петиторен иск, тъй като по делото не
са наведени доводи същият да е притежавал в определен момент право на
собственост върху имота или част от него. От друга страна, видно от приложените
доказателства по делото – АДС № 3706/01.08.2005 г. и Решение № 588/15.06.1995 г.
на РРС, съсобствеността върху имота е между Българската държава и М.н. Р.,
поради което не може да се обоснове правен интерес от предявяване на иск от
страна на едно юридическо лице, след като друго юридическо лице – местна религиозна
общност е регистрирано по надлежния ред и може да упражнява правото на
собственост върху недвижими имоти, както и да защитава това право по съдебен
ред. На следващо място, ответникът счита, че спрямо предявения от М.и. С.
установителен иск за собственост върху ПИ с идентификатор 63427.2.636 по
кадастралната карта на гр. Р. е налице сила на присъдено нещо, тъй като петиторен иск със същото правно основание, предявен от М.и.
спрямо същия поземлен имот с построените в него сгради и спрямо съседен ПИ с
идентификатор 63427.2.5075 е отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. №
5648/2007 г. на РРС, което изключва възможността за пререшаване на същия спор
по отношение на същия гражданско правен субект. Евентуално ответникът счита
предявените искове за неоснователни, поради действието на изрична законова
забрана имотът да се придобива по давност. По силата на § 1 от ПЗР на ЗС /изм.,
бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г./, давността за придобиване на държавни имоти е била спирана
многократно, като според последната редакция тя е спряна да тече до 31.12.2014
г. Първоначалната редакция на § 1 от ПЗР на ЗС, обн.
ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г., е
спряла придобивната давност по отношение на имоти
частна държавна собственост от 01.06.2006 г. до 31.12.2007 г., поради което е
съществувала законова пречка имотът да бъде придобит по давност към
претендираната дата – 24.09.2006 г. Безспорно е, че част от процесния имот е
частна държавна собственост, за което е съставен АДС, съответно – по отношение
на тази част от него не би могла да изтече придобивна
давност. Оспорва твърденията на ищеца, че е установил владение върху цялата
сграда на К.-Б.” по силата на договор за предаване на владението на недвижим
имот от 24.09.1996 г., сключен между О-Р. и представител на М. Р. като твърди,
че не е извършено фактическо приемо-предаване на
целия имот, а само на идеалните части, които са възстановени на М. Р. по силата
на Решение № 588/15.06.1995 г. на РРС, а именно: 560 кв. м. от дворното място и
449 кв. м. от триетажната сграда, което не удостоверява използването на целия
имот. Освен това, областният управител на Област Р., като легитимен
представител на Българската държава е извършвал действия по управление на
имота, което също прекъсвало придобивната давност, в
случай, че такава действително е текла. Като такива действия определя
извършените огледи, експертни оценки и съставянето на АДС № 3706/01.08.2005 г.
Оспорва се и твърдението на ищците, че са придобили правото на собственост
върху цялата сграда по силата на приращение, тъй като
Българската държава и М.н. Р. са станали съсобственици, както върху ПИ с
идентификатор 63427.2.636 /предишен УПИ 636 в кв. 89 по плана на гр. Р./, така
и върху построените в него сгради и предвид това фактическо положение не
съществува възможност единият съсобственик да придобие цялата сграда по силата
на приращение. Претендира разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните по
делото, че с влязло в сила Решение № 588/15.06.1995 г. по гр. д. № 3357 по
описа за 1993 г. на РРС е прогласена нищожност на замяната, сключена през 1958
г. между ГНС Р. /сега О-Р./ и т. – гр. Р. по силата, на която имот – х. /../,
състоящ се от дворно място, парцел ІХ-28 в кв. 95 от 560 кв. м., заедно с
построената в него триетажна сграда, на която мансардният етаж е изгорял,
застроена на 449 кв. м. площ заедно с масивна пристроена кухня от 35 кв. м. е
заменен с държавен имот по ул. Д. и втори имот по ул. С../, поради липса на
предписаната от закона форма. Със същото решение О-Р. е осъдена да освободи и
предаде владението на имот – дворно място от 560 кв. м., парцел ІХ-28 в кв. 95,
заедно с построената в него триетажна масивна сграда с площ 449 кв. м. – к-с „Б.”
на собственика М.н. – гр. Р..
Държавата придобива от Т. О-Р. собствеността
на описания по-горе имот в парцел ІХ-28, кв. 95 по решение на ИК на ОНС
/протокол № 6/19.03.1958 г./ чрез замяна с други имоти. Със заповед №
7674/12.12.1958 г. три съседни парцела – ІХ-28, Х-27 и VІІІ-26 са обединени в
общ парцел VІІІ, отреден за хотел на ГНС, с площ на общия парцел 1 012.60
кв. м. След обединяването на трите парцела в годините от 1959 до 1962 г. е
извършено възстановяване на изгорелия мансарден етаж и цялостна реконструкция
на сградата, като по ул. А. е пристроено ново крило върху 184 кв. м. застроена
площ и 887 кв. м. разгъната площ, като на първия и мансардния етаж е
разширението на хотела. Ново крило е пристроено и по ул. О. на 146 кв. м.
застроена площ и 559 кв. м. разгърната площ, като в партера и сутерена е р., а
първият и мансардният етаж са разширение на хотела. Съществуващата в двора
кухня от 35 кв. м. застроена площ е съборена и е изградена нова със 162 кв. м.
застроена и 332 кв. м. разгърната площ, изградено е мазутно
стопанство със 39 кв. м. застроена площ.
Със Заповед № 845/15.06.1998 г. е
възстановена собствеността върху част от одържавен имот стар парцел Х-27 в кв.
95. След влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 3357 по описа за 1993
г. на РРС и предаване владението на 24.09.1996 г. на имот - к-с „Б.”, състоящ
се от дворно място, парцел ІХ-28 в кв. 95 от 560 кв. м., заедно с построената в
него триетажна сграда, застроена на 449 кв. м. площ заедно с масивна пристроена
кухня от 35 кв. м., със Заповед № 279/10.02.1999 г. на кмета на О-Р. за
частично изменение на регулационния план, от общият парцел VІІІ се отделя и образува
нов парцел УПИ V 5075, при което се обособяват два имота – УПИ І 636 и новообразуваният
УПИ V 5075, които понастоящем по кадастралната карта и регистри на гр. Р. представляват
поземлени имоти с идентификатори 63427.2.636 и 63427.2.5075. Поземленият имот, в който се намира к-с „Б.”
е с идентификатор 63427.2.636 с площ на дворното място 773 кв. м. и два броя
сгради, от които сграда с идентификатор 63427.2.636.1 е на три етажа, със
застроена площ от 610 кв. м., а сграда с идентификатор 63427.2.636.2 е на един
етаж и със застроена площ 162 кв. м. УПИ V 5075, обособен понастоящем в ПИ
63427.2.5075, при образуването си е с площ 244 кв. м., а предишният парцел Х-27
преди обединяването през 1958 г. е бил с площ 240.60 кв. м. На територията на
сегашния ПИ 63427.2.5075 попада изградената в периода 1959 г. – 1962 г.
двуетажна пристройка по ул. А. с площ 184 кв. м.
С договор за предаване владението
на недвижим имот от 24.09.1996 г., приложен на л.104 от делото, О-Р. се
задължила да предаде владението на имот дворно място от 560 кв. м. в парцел ІХ-28
в кв. 95, заедно с построената в него триетажна масивна сграда с площ от 449
кв. м. в к-с Б. на собственика – М. гр. Р., съобразно Решение № 588/15.06.1995
г. на Р.нски районен съд. С протокол от 14.07.1997 г.
на комисия, назначена със Заповед № 1765/30.09.1996 г. на кмета на О-Р.
владението на процесния имот е предадено.
Образуваният УПИ І 636,
понастоящем ПИ с идентификатор 63427.2.636, видно от скица на поземлен имот №
4957/17.05.2012 г. на Служба по Геодезия, картография и кадастър – гр. Р. /л.
99/ се явява съсобствен между Българската държава и М.Н.,
поради което е съставен Акт за частна държавна собственост № 3706/01.08.2005
г., приложен на л. 115 от делото, видно от който Държавата е собственик на
456.60/776 кв. м. ид. ч. от УПИ І-636 в кв. 89,
представляващи 58.84 % ид. ч. от терена и построените
в него сгради: 1. 379/643 кв. м. ид. ч. от триетажна
масивна сграда, заедно с 58.94 % ид. ч. от общите
части на сградата и 358/643 кв. м. ид. ч. от сутерена
на сградата и 2. едноетажна стопанска пристройка със застроена площ 76 кв. м.
От приложените на л. 300 и л. 301
скица на поземлен имот № 15-21045/10.02.2014 г. и скица на сграда №
15-21046/10.02.2014 г. на Служба по Геодезия, картография и кадастър – гр. Р.
се установява, че ПИ с идентификатор 63427.2.5075 с площ 243 кв. м. е
собственост на Г.С.Г., В.Д.Ж. и О-Р., а сграда с идентификатор 63427.2.5075.1
на два етажа и застроена площ 190 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.5075 е собственост на същите лица.
В мотивите на влязлото в сила Решение
№ 97/09.07.2009 г. по приложеното гр. д. № 5648/2007 г. на РРС е прието за
установено, че УПИ V-5075 в кв. 89 по плана на гр. Р. е съсобствен
между О-Р. и трето лице – В.Д.Ж., при права по ½ ид.
ч. за всеки от съсобствениците, тъй като през 1958 г. УПИ V-5075 /по стар
регулационен план парцелът е Х-27/ е отчужден от бившите му собственици, за
което по делото са релевирани доказателства.
Изложените факти съдът приема за
установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства – представените
с исковата молба и отговора документи, приложените гр. д. с №№ 3357/1993 г. и
5648/2007 г. по описа на РРС, показанията на св. М.С.А. и св. И.Ю.К., както и
съобразно приетите по делото съдебно-технически експертизи. Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели, тъй като същите са логични и
последователни, сочат непосредствено възприети от тях факти и показанията се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението
на приетите технически експертизи и обясненията на вещото лице, дадени в
съдебно заседание. Съдът кредитира изцяло и приетата съдебно-техническа
експертиза, както и допълнителната такава предвид специалните знания на вещото
лице, а също и като компетентно, обективно и пълно дадена.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените
искове ответникът Българската държава, в лицето на Областна администрация Р.,
чрез процесуалния си представител е релевирал
възражение за недопустимост на исковете, тъй като не са представени
доказателства, удостоверяващи наличието на правоприемство
между М.Н. като юридическо лице по отношение, на което е постановено Решение №
588/15.06.1995 г. по гр. д. № 3357/1993 г. на РРС и съществуващото към
настоящия момент М.Н. като териториална структура на М.и. гр. С.. Съдът намира
възражението за неоснователно. От представените с исковата молба доказателства
се установява, че ищците са правосубектни юридически
лица, разполагащи с право на иск. М.Н. е вписано в Регистъра на местните
поделения на вероизповеданията под № 19, том 2, стр. 1 по ф. д. № 61/2009 г. на
Р.нски окръжен съд /л. 178/ и е местно поделение на М.и.
гр. С..
Производството
по делото е образувано по предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и има за предмет искането на ищеца М.Н., евентуално – М.и. гр. С., да
бъде признат за собственик на недвижимите имоти, описани в петитума на исковата молба,
поради изтичането в негова полза на придобивна
давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост или други вещни права
посредством фактическото упражняване на съдържанието на тези права през определен
от закона период от време. Правото на собственост, обаче, не се придобива автоматично
с изтичането на установения в закона срок, тъй като давността не се прилага
служебно /арг. от чл. 120 от ЗЗД във вр. с чл. 84 от ЗС/. Затова е необходимо владелецът да се
позове на изтеклата в негова полза давност като това може да стане било чрез
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, било чрез възражение
по предявен иск за собственост, а също и чрез предявяване на собственически иск
/в случая – положителен установителен/ от владелеца срещу ответника, който
оспорва, нарушава или смущава по друг начин правото му. За да е налице
фактическият състав на придобивната давност следва
още властта над имота да е упражнявана от владелеца с намерение да свои вещта.
Според изложените в исковата молба твърдения, за 456.60/776 кв. м. ид. части от бившия УПИ І-636 в кв. 89 по плана на града,
представляващи 58.84 % ид. ч. от терена и от
построените в него сгради, а именно: 379/643 кв. м. ид.
ч. от триетажната масивна сграда в имота, заедно с 58.94 % ид.
ч. от общите части на сградата и 358/643 кв. м. ид.
ч. от сутерена на сградата и изцяло едноетажната стопанска постройка със
застроена площ от 76 кв. м., представляващ ПИ 63427.2.636 с площ 773 кв. м.
застроено и незастроено място, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване и административен
адрес гр. Р., ул. Х., заедно с построените в него сгради 63427.2.636.1 и
63427.2.636.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., е
съставен Акт за частна държавна собственост № 3706/01.08.2005 г. УПИ І-636 в
кв. 89 по плана на града, понастоящем ПИ 63427.2.636 с площ 773 кв. м. обхваща съществуващите
по плана на гр. Р. към 1958 г. парцел ІХ-28 и частично парцел VІІІ-26. С влязло
в сила Решение № 588/15.06.1995 г. по гр. д. № 3357 по описа за 1993 г. на Р.нски районен съд е уважен ревандикационният
иск на ищцовото настоятелство срещу О-Р. с предмет сградата на К.-Б.”,
включваща хотел, заведения и стопанска града, както и бившия парцел ІХ-28 в кв.
95 по плана на гр. Р., одобрен със заповед № 21464/31.12.1946 г., действал към
1958 г., с площ съгласно решението от 560 кв. м. застроено и незастроено място.
Видно от договора за предаване владението на недвижим имот, сключен на
24.09.1996 г. между О-Р. и М.н. /л. 104/, ищецът е получил владението на
процесния имот в рамките на присъденото с решението. От приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза /л. 302-306/ се установява, че
със Заповед № 279/10.02.1999 г. е направено попълване на кадастралния план и с
частично изменение на регулационния план са образувани парцелите V-5075 и
І-636, при което УПИ І – 636 е идентичен с ПИ 63427.2.636, а УПИ V-5075 е идентичен с ПИ 63427.2.5075. Видно
от скица № 4957/17.05.2012 г. на АГКК, приложена на л. 99-100 поземленият имот,
в който се намира х-л „Б.” е с идентификатор 63427.2.636 с площ 773 кв. м. на
дворното място и построени в него два броя сгради с идентификатори
63427.2.636.1 на три етажа и ЗП 610 кв. м. и 63427.2.636.2 на един етаж и ЗП
162 кв. м. След обособяването на бившия УПИ І-636, к-с „Б.” се притежава в
режим на съсобственост от М.н. Р. и Българската държава чрез Областния управител
на Област Р., за което е съставен и АДС № 3706/01.08.2005 г.
Съдът
намира за неоснователно твърдението, че в полза на ищеца М.н. Р. е изтекла придобивна давност по отношение на имота, предмет на
процесния АДС. В качеството си на недобросъвестен владелец, ищецът претендира
право на собственост върху имота и съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС следва
да е осъществявал непрекъснато владение в продължение на 10 години. Посочената
от ищеца начална дата на владението е 24.09.1996 г. – датата, на която е
предадено владението на имота, предмет на Решение № 588/15.06.1995 г. по гр. д.
№ 3357/1993 г. на Р.нски районен съд, съгласно
договор за предаване владението на недвижим имот от същата дата. Съгласно
чл. 7 ал. 3 от Закона за държавната собственост, имотите и вещите – частна държавна собственост,
могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност, като е
предвидено приложение на разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в
този закон не е предвидено друго. Следователно липсват законови пречки за
придобиване на имота по давност стига да са налице останалите предпоставки за
това. В случая давностният срок, който е започнал да
тече от 24.09.1996 г., изтича на 24.09.2006 г. С разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗС, обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г. и с последващите
изменения на същата, обаче, давността за придобиване на частни държавни и
общински имоти спира да тече, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г. При
това положение и предвид нормативната уредба е видно, че ищецът не би могъл да
се превърне в собственик на процесния имот, тъй като давността за придобиването
му не е изтекла към 31.05.2006 г. – датата, на която по силата на закона
давността е спряла да тече. С оглед на това, претенцията на ищеца да бъде признат
за собственик на 456.60/776
кв. м. ид. части от бившия УПИ І-636 в кв. 89 по
плана на града, представляващи 58.84 % ид. ч. от
терена и от построените в него сгради, а именно: 379/643 кв. м. ид. ч. от триетажната масивна сграда в имота, заедно с
58.94 % ид. ч. от общите части на сградата и 358/643
кв. м. ид. ч. от сутерена на сградата и изцяло
едноетажната стопанска постройка със застроена площ от 76 кв. м., представляващ
ПИ 63427.2.636 с площ 773 кв. м. застроено и незастроено място, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване и административен адрес гр. Р., ул. Х., заедно с построените в него
сгради 63427.2.636.1 и 63427.2.636.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Р., поради изтичането в негова полза на придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца да е
станал собственик на процесния имот по приращение.
Както беше посочено по-горе, държавата притежава в съсобственост с ищеца М.н. Р.
поземлен имот с идентификатор 63427.2.636, следователно сградите, построени
върху същия този имот не могат да бъдат придобити по приращение
само от единия съсобственик в лицето на М.н. Р..
Изцяло неоснователни се явяват и претенциите за
собственост на основание изтекла в полза на ищеца придобивна
давност и по отношение на второ и трето ниво от сграда с идентификатор 63427.2.5075.1, построена в
съседния ПИ 63427.2.5075. Съгласно писмените доказателства и Решение №
97/09.07.2009 г. по гр. д. № 5648/2007 г. на РРС /приложено към настоящото
дело/, се установява, че УПИ V-5075 в кв. 89 по плана на гр. Р. /идентичен с ПИ
63427.2.5075/ е съсобствен между О-Р. и В.Д.Ж., при
права по ½ ид. ч. за всеки от съсобствениците.
Със същото решение е отречено ищецът да е собственик на УПИ V-5075 и искът му е
отхвърлен. От приложените на л. 300 и л. 301 писмени доказателства е видно, че
собственици на поземления имот и построените в него сгради са О-Р. и
физическите лица В.Д.Ж. и Г.С.Г.. При това положение, съдът намира, че
Държавата не е страна по материалното правоотношение, касаещо собствеността
върху ПИ 63427.2.5075, поради което не е надлежена
материално-правно легитимирана пасивна страна, която отговаря по заведените
искове за собственост върху сгради, построени в процесния имот. Искът е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С изложените по-горе мотиви следва да се отхвърлят
предявените искове и по отношение на евентуалния ищец М.и. гр. С., като не се
установи същият да е собственик на процесните имоти.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ответникът има право на направените разноски
за производството в размер на 3.50 лева и на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 8693.23 лева.
Мотивиран от изложеното, Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н. с ЕИК *****,
ул. „Д. и от евентуалния ищец М.и. гр. С. с ЕИК *****, р-н „Възраждане”, ул. Б.
положителни установителни искове с правно основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК против Българската държава чрез областния управител на
Област Р. за собственост на 456.60/776 кв. м. ид. части от бившия УПИ І-636 в
кв. 89 по плана на града, сега ПИ 63427.2.636, представляващи 58.84 % ид. ч. от терена и от построените в него сгради, а именно:
379/643 кв. м. ид. ч. от триетажната масивна сграда в
имота, заедно с 58.94 % ид. ч. от общите части на
сградата и 358/643 кв. м. ид. ч. от сутерена на
сградата и изцяло едноетажната стопанска постройка със застроена площ от 76 кв.
м., представляващ ПИ 63427.2.636 с площ 773 кв. м. застроено и незастроено
място, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване и административен адрес ул. Х., заедно с
построените в него сгради 63427.2.636.1 и 63427.2.636.2, както и на второ и
трето ниво от сграда с идентификатор 63427.2.5075.1, построена в съседния ПИ
63427.2.5075 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р.,
одобрени със заповед на № РД-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на
ИАГКК гр. С., при съседи на ПИ 63427.2.636: ПИ 63427.2.43, ПИ 63427.2.41, ПИ
63427.2.645, ПИ 63427.2.5633, ПИ 63427.2.652 и ПИ 63427.2.5075.
ОСЪЖДА М.Н. с
ЕИК *****, ул. Д. да заплати на Българската държава, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния
управител на Област Р., сумата от 8693.23 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 3.50 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: