№ 106
гр. П., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100668 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от ЕМ. В. З., с постоянен
адрес в гр. К., ул. „Ст. п.“ № 1, ЕГН ********** и от С. В. АТ. , с постоянен адрес в гр.
П., ул. „Ч.“ № 12, ЕГН **********, против М. К. Д., с постоянен адрес в гр. П., ж.к.
„И.“, бл. 1, вх. Б, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, ИВ. ИВ. Д., с постоянен адрес в гр. П.,
ж.к. „И.“, бл. 1, вх. Б, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, В. АНГ. В. , с постоянен адрес в с.
Б., общ. П., ул. „П. Х.“ № 53, ЕГН ********** и АНГ. ИЛ. В., с постоянен адрес в с. Б.,
общ. П., ул. „П. Х.“ № 51, ЕГН **********.
Ищците твърдят, че по наследство от своите дядо и баба по бащина линия –К.
А. Д. и С. К. Д., притежават по 1/4 идеална част от жилищна сграда, находяща се в гр.
П.. Поддържат, че първият ответник, който е син на посочените наследодатели и
съпруг на втората ответница, се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за собствеността върху цялата сграда. Заявяват, че по-късно последните
двама са продали сградата на третата ответница, която е била в граждански брак с
четвъртия ответник. Смятат, че продавачите не са могли да придобият идеалните им
части досежно имота, защото не са упражнявали давностно владение върху тях в
изискуемия от закона срок, а по тази причина продажбеният акт не е породил
прехвърлително действие, в тази му част. Изтъкват, че понастоящем приобретателите
по него упражняват фактическа власт върху тези идеални части, без основание. Искат
тяхното титулярство върху визираните вещни права да бъде признато за установено
спрямо четиримата ответници, както и ответниците В. и А.В.и да бъдат осъдени да им
предадат владението на същите. Претендират и съдебни разноски.
Ответниците М. Д., Ив. Д. и В. В. оспорват ищцовите претенции, молят за
тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които са
сторили. Релевират идентични доводи, че: първият от тях е упражнявал владение
1
върху спорния недвижим имот още от 1993 г.; затова към момента на продажбата е бил
носител на цялото право на собственост върху него; самите ищци не са титуляри на
соченото наследство, защото не са доказали надлежното му приемане.
Ответникът А. В. не е изразил становище.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
1.1.) Предмет на разглеждане са субективно (активно и пасивно) предявени
искове, както следва:
1.1.1.) По чл. 124, ал. 1 ГПК – спрямо ответниците М. и И. Д.и.
1.1.2.) По чл. 108 ЗС – относно ответниците В. и А.В.и.
1.2.) Според представената скица, издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Благоевград, имотът, станал повод за съдебния спор,
представлява сграда с идентификатор 56126.601.1484.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
последно изменение, засягащо сградата – от 28.11.2019 г., с адрес – гр. П., ул. „С.“ № 8,
със застроена площ – 67 кв. м., с брой етажи – 1, с предназначение – жилищна
еднофамилна сграда, без стар идентификатор и без номер по предходен план.
1.3.) Ищците и първият ответник са единствените наследници по закон на К. А.
Д. и С. К. Д., които вече са бивши жители на гр. П., тъй като са починали съответно на
21.02.2001 г. и на 11.05.2019 г.
1.3.1.) Коментираното наследствено правоприемство се установява от
приетото удостоверение за наследници с изх. № 523/06.04.2021 г., издадено от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община П.. От него е видно, че К. и С.
Д.и са били съпрузи, ответникът М.Д. е техен син, а двете ищци са децата на другия им
син – В. К.ов Д., който е починал преди родителите си (на 21.12.1993 г.).
1.3.2.) Съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗН,
наследствените квоти на наследниците възлизат на 1/2 част – за ответника Д., и на по
1/4 част – за всяка от ищците.
1.3.3.) Възражението, че отсъстват доказателства за приемането на
наследствата от страна на ищците е неоснователно. Приемането на едно наследство
може да стане изрично (по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН – с писмено заявление до районния
съдия, в района на който е открито наследството) или мълчаливо (по смисъла на чл. 49,
ал. 2, изр. 1 ЗН – когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено
имущество). И в двете хипотези приемането произвежда действие от откриването на
наследството, откогато самото наследство се счита за придобито (чл. 48 ЗН). Направено
чрез един от тези два способа, приемането на наследството поражда присъщите му
последици, стига по-рано да не е направен отказ от същото, доколкото той е
неоттегляем (по аргумент от чл. 53 и чл. 54 ЗН). В конкретния случай няма данни
някоя от ищците да се отказала от наследството на своите дядо и баба по бащина
линия, а предявяването на искове за собственост, основани на наследяването им, е
типично конклудентно действие по приемането му (вж. Определение № 741 от
10.06.2013 г. по гр. д. № 2744/2013 г., IV г. о. на ВКС, както и цитираната там съдебна
практика).
1.4.) Никой от ответниците не оспорва, че първоначалните собственици на
сградата, във връзка с която се води делото, са били наследодателите на ищците и на
ответника Д., поради което и този проблем не подлежи на по-задълбочено изследване.
2
По принцип, ищецът е длъжен да доказва правото на собственост на праводателя си,
само ако ответникът оспорва и него (вж. Решение № 2053 от 31.07.2018 г. по в. гр. д. №
2235/2017 г. на Апелативен съд – гр. София, което е влязло в законна сила, след като не
е било допуснато до касационно обжалване с Определение № 141 от 20.03.2019 г. по
гр. д. № 4438/2018 г., II г. о. на ВКС).
1.5.) С нотариален акт № 186/11.09.2019 г. по нот. д. № 366/19 г. на нотариус
К.ка Т. (с рег. № 510 на Нотариалната камара) ответникът М.Д. е бил признат за
собственик на недвижимия имот, до който се отнасят предявените искове. Няма спор,
че както към този момент, така и понастоящем той е в граждански брак с ответницата
И.Д..
1.5.1.) Придобиването на един недвижим имот при условията на общата
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ:
1/ упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене; 2/ владението
да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за
срок от 10 години.
1.5.2.) Когато един от съсобствениците (сънаследниците) придобива по
давност чужди идеални части от съсобствен (сънаследствен) имот, съществуват
известни юридически специфики, които задължително трябва да бъдат отчитани.
- При съсобственост, независимо от основанието, от което тя
произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си (съобр. постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г.
по тълк. дело № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС).
- Затова, когато един сънаследник (съсобственик) упражнява
фактическа власт върху сънаследствен (съсобствен) имот, той поначало се счита за
владелец на своята част и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното
право (вж. и Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/2016 г., I г. о. на ВКС).
- От друга страна, основанието, на което един от сънаследниците е
започнал да упражнява фактическа власт върху общия имот, е от съществено значение
при позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт е
установена на основание, което изключва владението на останалите сънаследници,
намерението за своене на първия се предполага (вж. Решение № 3 от 16.01.2016 г. по
гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС и Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. №
4591/2015 г., I г. о. на ВКС).
- При всички положения обаче поведението на сънаследника владелец
спрямо останалите сънаследници трябва да е несъмнено, иначе не може да доведе до
придобиване на техните идеални части от имота по давност (вж. Решение № 73 от
03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. на ВКС).
1.5.3.) Когато ответната страна се позовава на констативен нотариален акт,
важат разрешенията за неговото правно значение, дадени в Тълкувателно решение №
11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и в съдебната
практика, създадена след неговото приемане (вж. Решение № 153 от 10.07.2013 г. по
гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. №
1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/2015 г., II
г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС).
В тях е утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК
3
(чл. 483 ГПК-отм.) се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да
не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ
ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите
лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост; доказателствената
сила на нотариалния акт обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има
правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на
спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим,
регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; тогава оспорващият трябва да опровергае
констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на
титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание.
1.5.4.) От съвкупната преценка на показанията, дадени от разпитаните
свидетели (Е. А., В. К., И. В. и С. Д.), които няма основание да не бъдат кредитирани, в
тази им част, става ясно, че: от дълги години процесната жилищна сграда трайно е била
обитавана от общите наследодатели на ищците и на първия ответник – К. и С. Д.и;
последната на практика е живяла там до смъртта си през 2019 г.; ответниците М. и И.
Д.и са посещавали този имот често (по няколко пъти в седмицата) и със съгласието на
С. Д. са разполагали там със стая, в която са държали собствени вещи; двете ищци от
около 15 – 20 години пребивават в Кралство Испания; при прибиранията си в страната,
които са били по веднъж или два пъти годишно, те не са срещали пречки свободно да
посещават сградата, за която сега се спори; такива пречки са възникнали едва след
смъртта на тяхната баба по бащина линия.
1.5.5.) В този смисъл легитимационният ефект на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, издаден в полза на първия ответник, се явява опроверган.
Той не е имал спрямо ищците поведение, което явно и несъмнено да обективира негово
категорично намерение да придобие по давност идеални им части от имота. Такова
безусловно е било необходимо, предвид техния наследствен характер и липсата на
данни фактическата власт на ответника върху тях да е била установена на основание,
което да изключва правата на ищците. По този начин владението, на което се позова
ответникът М. Д., досежно наследствените идеални части на ищците, не може да
доведе до придобиването им по давност, защото то не отговаря на изискването за
несъмненост.
1.6.) На 26.09.2019 г. между ответниците М. и И. Д.и (като продавачи) и
ответницата В.В. (като купувач) е бил сключен договор за продажба на сградата,
материализиран в нотариален акт с № 025 от същата дата, издаден по нот. д. № 400/19
г. на нотариус К.ка Т..
1.6.1.) Един от водещите принципи във вещното право (закрепен на
нормативно равнище в правилата на чл. 21, ал. 1 във вр. с 24, ал. 1 ЗЗД и на чл. 70, ал.
1, предл. 1 ЗС) е, че никой не може да прехвърля права, които не притежава (вж. и
Решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г., I г. о. на ВКС). Предвид факта,
че продавачите по обсъжданата сделка не са били собственици на идеалните части на
ищците от продавания имот към деня на продажбата, то и приобретателят по нея не ги
е придобил, въз основа на продажбеното правоотношение.
1.6.2.) От удостоверение за семейно положение с изх. № 212/27.05.2021 г.
на Община П. става ясно, че ответницата В. В. е в граждански брак с ответника А. В..
1.6.3.) Не се спори между страните, че към момента на стартирането на
делото ответниците В.и владеят недвижимия имот.
1.7.) Така очертаните фактически и правни положения създават опора за
4
финалните констатации, че:
1.7.1.) Предявените искове са основателни, тъй като ищците са титуляри на
правото на собственост върху спорните идеални части от имота, на базата на
релевираното наследствено правоприемство, а правоизключващите възражения,
наведени от част от ответниците, не са успешно доказани. Следователно владението,
упражнявано от ответниците В.и досежно тези идеални части, е лишено от основание.
1.7.2.) Произнасянето на съда по ревандикационните претенции трябва да
включва и отделен установителен диспозитив за принадлежността на вещните права
към патримониума на ищците (съобр. т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по тълк. дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС).
1.7.3.) Нужно е нотариалният акт по обстоятелствената проверка, от който
се ползва ответникът М. Д., да бъде отменен, в частта му, засягаща правата на ищците.
Този резултат се дължи по силата на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК и представлява законна
последица от уважаването на предявения иск за защита на материалното право,
засегнато с издаването му (вж. Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д.
№ 150/1985 г., ОСГК на ВС).
2. По съдебните разноски:
2.1.) Изходът от производството дава право на съдебни разноски само на ищците
(чл. 78, ал. 1 ГПК).
2.2.) Техният общ размер възлиза на 1 201,19 лв. и е формиран от реално
доказаните разходи по водене на делото, подлежащи на възстановяване от ответниците
(внесената държавна такса и заплатеното възнаграждение за адвокат).
2.3.) Неоснователно е искането за присъждане и на разходите, касаещи
снабдяването с писмени доказателства, тъй като по естеството си те не са такива, които
да са наложителни за движението на процеса (вж. така Определение № 379 от
16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на М. К. Д., ЕГН ********** и ИВ. ИВ. Д., ЕГН ********** – и двамата, с
постоянен адрес в гр. П., ж.к. „И.“, бл. 1, вх. Б, ет. 6, ап. 17, че ЕМ. В. З., с постоянен
адрес в гр. К., ул. „Ст. п.“ № 1, ЕГН ********** и С. В. АТ., с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „Ч.“ № 12, ЕГН **********, са собственици, въз основа на наследствено
правоприемство от К. А. Д. и от С. К. Д. – бивши жители на гр. П., починали
съответно на 21.02.2001 г. и на 11.05.2019 г., на по 1/4 идеална част от сграда с
идентификатор 56126.601.1484.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение, засягащо
сградата – от 28.11.2019 г., с адрес – гр. П., ул. „С.“ № 8, със застроена площ – 67 кв.
м., с брой етажи – 1, с предназначение – жилищна еднофамилна сграда, без стар
идентификатор и без номер по предходен план.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, нотариален акт №
186/11.09.2019 г. по нот. д. № 366/19 г. на нотариус К.ка Т., с рег. № 510 на
Нотариалната камара, издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка, в
5
частта му, с която М. К. Д. е бил признат за собственик на посочените идеални
части от визирания имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на В.
АНГ. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. „П. Х.“ № 53, ЕГН ********** и АНГ.
ИЛ. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. „П. Х.“ № 51, ЕГН **********, че ЕМ.
В. З., с постоянен адрес в гр. К., ул. „Ст. п.“ № 1, ЕГН ********** и С. В. АТ. , с
постоянен адрес в гр. П., ул. „Ч.“ № 12, ЕГН **********, са собственици, въз основа
на наследствено правоприемство от К. А. Д. и от С. К. Д. – бивши жители на гр. П.,
починали съответно на 21.02.2001 г. и на 11.05.2019 г., на по 1/4 идеална част от
сграда с идентификатор 56126.601.1484.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение,
засягащо сградата – от 28.11.2019 г., с адрес – гр. П., ул. „С.“ № 8, със застроена площ
– 67 кв. м., с брой етажи – 1, с предназначение – жилищна еднофамилна сграда, без
стар идентификатор и без номер по предходен план, като ОСЪЖДА В. АНГ. В. и
АНГ. ИЛ. В. да предадат на ЕМ. В. З. и на С. В. АТ. владението върху тези
идеални части от имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. К. Д., с постоянен адрес в гр. П.,
ж.к. „И.“, бл. 1, вх. Б, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, ИВ. ИВ. Д., с постоянен адрес в гр.
П., ж.к. „И.“, бл. 1, вх. Б, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, В. АНГ. В., с постоянен адрес в
с. Б., общ. П., ул. „П. Х.“ № 53, ЕГН ********** и АНГ. ИЛ. В., с постоянен адрес в с.
Б., общ. П., ул. „П. Х.“ № 51, ЕГН **********, да заплатят поравно на ЕМ. В. З., с
постоянен адрес в гр. К., ул. „Ст. п.“ № 1, ЕГН ********** и на С. В. АТ. , с постоянен
адрес в гр. П., ул. „Ч.“ № 12, ЕГН **********, сумата от 1 201,19 лв., представляваща
съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6