№ 1490
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110146030
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът **** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
Л. Д. П., АЛ. С. К. и Д. С. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за периода май 2018 г. – април 2019 г. на ответниците топлинна енергия, като купувачите не
са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответниците не са
заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали
в забава. Ето защо претендира следните суми: 434,46 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 141129,
40,37 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода октомври 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от
05.8.2021 г. до погасяване на задълженията, 47,92 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 13.11.2020 г. и 8,91 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.12.2017 г. – 13.11.2020 г. От първия ответник претендира 4/6 от
горните суми, а от останалите двама – по 1/6. Претендира разноски.
Ответниците оспорват наличието на облигационно правоотношение, задължението за
1
заплащане на такса за ДР, както и да са изпаднали в забава. Ответниците АЛ. С. К. и Д. С. П.
поддържат, че задълженията са погасени по давност. Молят съда да отхвърли исковете.
Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представените от ищеца договор за замяна на недвижими
имоти, удостоверение за наследници и удостоверение, издадено от ***, се установява,
че през 1993 г. Л. Д. П. и С. Г. П. са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. С. Г. П. е
починал на 15.3.2007 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците - деца и
преживяла съпруга, които наследяват при равни дялове /чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН/,
доколкото не се твърди и установява да са се отказали от наследството. Следователно, след
смъртта на С. Г. П., правото на собственост върху процесния имот е преминало върху
ответниците при квоти 4/6 за преживялата съпруга /1/6 по наследство и 3/6 от прекратена
СИО/ и по 1/6 за останалите двама. Не се твърди и установява наличие на разпоредителни
сделки, поради което и съдът намира, че в процесния период ответниците са били
собственици на процесния имот при посочените дялове. Съгласно разпоредбата на чл. 30,
ал. 3 ЗС всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си, поради което и всеки от ответниците отговаря за съответна на притежаваната
част от задълженията за доставена в имота топлинна енергия. Следователно, установено е
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на
ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на исковете по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
2
КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от значение единствено към
доказването на размера на исковете.
С определението от 29.10.2021 г. за безспорни са обявени обстоятелствата, че в
периода май 2018 г. – април 2019 г. процесният имот е бил топлоснабден, като ищецът е
доставил топлинна енергия, чието количество е било измерено коректно и чиято цена
възлиза на 434,46 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването
им за доказано. От тази сума Л. Д. П. дължи 289,64 лева, а АЛ. С. К. и Д. С. П. – по 72,41
лева.
Неоснователно е релевираното от АЛ. С. К. и Д. С. П. възражение за погасяване на
вземанията по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията
на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 05.8.2021 г., като в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.5.2018 г., са погасени по
давност. Такива обаче не са предявени - вземането за май 2018 г. е станало изискуемо на
15.7.2018 г., а погасителната давност, с оглед спирането, е изтекла на 22.9.2021 г.
Ето защо и доколкото ответниците не доказаха погасяване, исковете следва да бъдат
изцяло уважени.
Частично основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между **** и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. От изравнителните сметки и протоколите за отчет се
установява, че в процесния период третото лице е извършвало дяловото разпределение, като
3
няма данни работата да не е приета.
За периода октомври 2017 г. – април 2018 г. вземането е погасено по давност /не се
твърди да е уговорен падеж/, като тригодишната погасителната давност за таксата за април
2018 г. е изтекла на 07.7.2021 г. /като е съобразено и спирането на давността/ – преди
подаване на исковата молба. Вземането за непогасения по давност период май 2018 г. –
април 2019 г. възлиза на 25,74 лева, от които Л. Д. П. дължи 17,16 лева, а АЛ. С. К. и Д. С.
П. – по 4,29 лева. За посочените суми и период исковете следва да бъдат уважени, а за
разликите до пълните предявени размери и за периода октомври 2017 г. – април 2018 г. -
отхвърлени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ няма как да се приложи, тъй като отчитането на
ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
2019 г. е настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса
на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответниците. Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
4
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват
разноски в размер на 168,44 лева /като следва да се има предвид, че платената държавна
такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима, тъй като тези искове са изцяло
неоснователни/. Ответникът Л. Д. П. дължи разноски в размер на 112,29 лева, а АЛ. С. К. и
Д. С. П. – по 28,07 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокатите на ответниците се
следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Съдът определя
възнагражденията в размер на по 300 лева за всеки адвокат /чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата/,
като няма твърдения и доказателства за регистрация по ЗДДС. Намалени съобразно
отхвърлената част от исковете, на всеки адвокат се следват разноски в размер на 40,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН ********** да заплати на ****, ЕИК ***** на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 289,64 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 141129 и сумата
17,16 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода май 2018 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от
05.8.2021 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 112,29
лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от
26,91 лева и за периода октомври 2017 г. – април 2018 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 31,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 13.11.2020 г. и
за сумата 5,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2017
г. – 13.11.2020 г.
ОСЪЖДА АЛ. С. К., ЕГН ********** да заплати на ****, ЕИК ***** на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 72,41 лева, представляваща цена на доставена
5
топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 141129 и сумата 4,29
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода май 2018 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 05.8.2021 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 28,07 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от
6,72 лева и за периода октомври 2017 г. – април 2018 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 7,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 13.11.2020 г. и
за сумата 1,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2017
г. – 13.11.2020 г.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН ********** да заплати на ****, ЕИК ***** на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 72,41 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 141129 и сумата 4,29
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода май 2018 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 05.8.2021 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 28,07 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от
6,72 лева и за периода октомври 2017 г. – април 2018 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 7,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 13.11.2020 г. и
за сумата 1,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2017
г. – 13.11.2020 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***** да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 40,30 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника Л. Д. П..
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***** да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 40,30 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника АЛ. С. К...
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***** да заплати на адвокат В.Ф. С., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 40,30 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника Д. С. П..
Решението е постановено при участието в процеса на ***, като трето лице помагач на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7