Р Е Ш Е Н И Е
№ / 18.01. 2019 г. гр. С.З..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.12. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 1333 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №466/16.07.2018
г., постановено по гр.д.
№ 487/2017 г. по описа на Районен съд – гр. К., с което е отхвърлен предявеният
от „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С***
против В.С.В. ЕГН ********** *** иск,
съдът да осъди В.С.В. ЕГН ********** да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД гр. С. на
основание договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2008 г., сключен
между „Б.Д..“ ЕАД и В.С.В. на основание сключен на 03.07.2013 г. между „Б.Д..“
ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД договор за цесия, сумите: -5536 евро главница; 354,99 евро
договорна лихва от 23.03.2012 г. до 24.10.2012 г.; - 104,72 евро наказателна
лихва от 28.03.2012 г. до 24.10.2012 г.; законната лихва върху сумата 5536
евро, считано от 10.11.2016 г. и до изплащане на задължението като неоснователен.
Със същото решение „О.Ф.Б.“ гр. С. 1000
е осъден да заплати на В.С.В. сумата от 1895 лв., представляваща разноски по
делото.
Във
въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт, като са изложени подробни съображения във
връзка с тези оплаквания. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и
се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се
направените пред двете инстанции разноски.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия В.С.В..
Становището в отговора е, че въззивната жалба е неоснователна, като са изложени
подробни съображения. Посочена е съдебна практика. Направено е искане да се
потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред
въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З.., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд е
предявен осъдителен иск с правно
основание чл.79 във вр.с чл.99 и чл.100 от ЗЗД.
Ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД, въззивник в настоащото производство,
претендира съдът да осъди въззиваемия В.С.В. да му заплати сумата от 5536 евро
главница и законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба,
354,99 евро договорна лихва за периода 23.03.2012 год. - 24.10.2012 год.,
направените в производството разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение на база Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Позовава се на сключен между ответника и „Б.Д..“ ЕАД договор за
кредит за текущо потребление от 17.05.2008 год., по силата на който Б.Д.. е
предоставила на В.С.В. кредит в размер на 7 500 евро със срок на издължаване
120 месеца от датата на усвояването му.
Ищецът твърди, че е придобил
вземането си от Б.Д.. по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
03.07.2013 год., като е придобил
вземането, което „Б.Д..“ЕАД е имала към В.С.В. и поръчителят Й.Х.Х.въз основа
на договора за кредит за текущо потребление от 17.05.2008 год., ведно с
всичките му привилегии и обезпечения.
Ответникът В.С.В. моли съда
да прекрати производството по отношение на предявения осъдителен иск, като
счита, че искът е недопустим. Прави
искане, ако съдът прецени, че са неоснователни доводите за недопустимост на
осъдителния иск, да потвърди първоинстанционното решение.
Видно от представените пред
РС доказателства, отв.В.С.В. и „Б.Д..“ ЕАД са сключили договор за кредит за
текущо потребление на 17.05.2008 г. По силата на този договор, Банката поела
задължението да отпусне на отв. В. кредит в размер на 7500 евро със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на първото усвояване на кредита.
Усвояването на кредита е договорено да стане чрез разплащателна сметка
№15584815. В представените по делото договор за кредит за текущо потребление от
17.05.2008г., погасителния план към него и Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление/л.9-л.17 от гр.д.№6945/16 на Б. РС/, подробно са
посочени условията по кредита, т.е. правата и задълженията на кредитополучателя
и Банката-кредитор.
Видно от данните по делото,
на 25.10.2012 г. въз основа на подадено от „Б.Д..“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение е образувано ч.гр.д. №
5175/2012 г. по описа на РС - С.. В заявлението изрично е записано от заявителя
„Б.Д..“ЕАД, че „кредитът е предсрочно изискуем на осн. чл.19.2 от Общите
условия, забавата в плащанията е над 90 дни към подаване на заявлението,
последната платена вноска по кредита е на 25.02.2012 год.“, писмен документ за
извършването на това изявление и за достигането му до длъжника не е представен.
Производството по това дело
е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – К., пред който е
образувано ч.гр.д. № 3323/2012 г. Издадена е заповед № 2349/19.12.2012 г., срещу която длъжникът В.С.В., ответник по настоящото дело,
е подал на възражение, че не дължи изпълнение по заповед № 2349/19.09.2012 г. В
производството по ч.гр.д. № 3323/2012 г. В.С.В. е подал молба вх. №
10894/17.10.2016 г., с която е заявил че не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия и е представил договор за цесия, сключен на 07.03.2013 г.
между „Б.Д..“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, както и два броя заверени копия на адресирано
до него от изпълнителния директор на „О.Ф.Б.“ ЕАД писмено уведомление за
сключването на договорът за покупко-продажба на вземания на 03.07.2013 г. и за
прехвърляне на вземането, което „Б.Д..“ ЕАД има към В.С.В. от Банката към „О.Ф.Б.“
ЕАД.
Предвид подаденото от отв.В.С.В. възражение против
заповедта за изпълнение, „О.Ф.Б.“ ЕАД на 10.11.2016 г. е подало искова молба за
установяване на вземането по заповед № 2349/19.09.2012 г., въз основа на която
е било образувано гр. д. №6945/2016 г. по описа на РС – Б.. В това производство
наред с установителния иск по чл.422 ГПК, при условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск, предмет на
настоящото производство.
Производството по гр.д. №
6945/2016 г. по описа на РС – Б. е прекратено и изпратено по подсъдност на РС –
К., пред който е образувано гр.д. № 487/2017 г.
Производството по предявения
от ищеца установителен иск по чл.422 ГПК
е прекратено с определение № 296/24.02.2017 г. по гр.д. №487/2017 г., което е
потвърдено от Окръжен съд и е останало за разглеждане производството по
осъдителния иск.
Окръжен съд приема за
установено, съгласно данните по делото, че действително Б.Д.. не е обявила
надлежно кредита на отв.В.С.В. за предсрочно изискуем, тъй като не е уведомила
длъжника за това.
Съгласно т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК вземането на банката -
заявител по чл. 417 от ГПК става изискуемо, след като длъжникът е уведомен за
обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост е едностранно
изменение на договора от изправната страна спрямо неизправната, което право на
кредитора, обаче, при действие на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изрично изявление
до длъжника, че кредиторът ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на тези съображения ОС – С.З. с определение
№119 от 30.01.2017г. постановено по ч.гр.д.№128116г. е отменил разпореждане за
незабавно изпълнение от 19.12.2012 г., обективирано в заповед 2349/19.12.2012
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 3323/2012 г. по описа на Районен съд – гр. К.,
като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК на “Б.Д..” ЕАД против отв.В.С.В. и е обезсилил
издадения изпълнителен лист.
Видно от данните по делото,
на 03.07.2013 г. „Б.Д..“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД са сключили договор за
покупко-продажба на вземания. Видно от представения приемно-предавателен
протокол от 21.08.2013 г. сред предадените от „Б.Д..“ ЕАД на „О.Ф.Б.“ ЕАД
досиета на потребители е и досието на В.С.В.. С изрично писмо „Б.Д..“ ЕАД на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД във връзка със сключения договор за цесия е
потвърдила настъпилото прехвърляне на вземанията от 06.08.2013 г. Видно от
представеното пълномощно, „Б.Д..“ ЕАД е
упълномощила „О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми от името на „Б.Д..“ ЕАД всички длъжници по
вземания по кредити, които банката е цедирала по договора за цесия от 03.07.2013
г. за извършената цесия.
Видно от данните по делото, ищецът
„О.Ф.Б.“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на „Б.Д..“ ЕАД, е изготвил
уведомление до отв. В. за извършеното прехвърляне на вземането на „Б.Д..“ към „О.Ф.Б.“
ЕАД. Уведомлението е изпратено от „О.Ф.Б.“ ЕАД до В.С.В. на адрес *** с
известие за доставяне, описано с пореден № 120 и ИД*PSFABG004OP2G*. В
известието за доставяне е отбелязано, че писмото е получено лично от отв. В.С.В..
Предвид направеното от
ответника оспорване на това обстоятелство, в производството пред РС е била
назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на експертизата, подписът, в
обратната разписка за получател на документа, както и ръкописният текст „В.С.В.“ срещу реквизита
„пълномощно“ в обратна разписка не са изпълнени от В.С.В..
РС е възприел изцяло
заключението на експертизата, възприема го и настоящата инстанция.
При тези данни, съдът
приема, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия на
вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Окръжен съд приема,обаче, че
ответникът е уведомен за цесията с връчване на настоящата исковата молба с приложенията
към нея. Част от тези приложения са договорът за цесия, писмото-уведомление по
чл.99, ал.3 ЗЗД и пълномощното от Б.Д.., с което е упълномощила цесионера, т.е.
ищеца по делото, да извършва уведомяване за направеното прехвърляне на
вземанията на Банката към ответника. В посочения смисъл е налице задължителна
съдебна практика на ВКС /Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/2008 г. на
ВКС,ТК/.
От заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът в размер на 7500 евро
е усвоен еднократно на 17.05.2008г. от ответника. Размерът на неиздължената
главница към 25.10.2012г./датата на подаване на заявлението по чл.41 ГПК/ е в размер на 5536.00евро. Размерът на
неиздължената сума-договорни лихви към същата дата е 354.99евро за периода от
23.03.2012г.-24.10.2012г. Размерът на наказателната лихва за периода
28.03.2012г.-24.10.2012г. е 104.72 евро. Според експертизата, последното
направено от В.С.В. плащане по договора за кредит е на 17.08.2012 г., общият
размер на направените от В.С.В. вноски по кредита за периода 17.05.2012 г. –
17.08.2012 г. е 5393,41 евро. Те са разпределени от „Б.Д..“ ЕАД както следва:
1194 евро за погасяване на главницата; 2732,23 евро за погасяване на договорна
лихва; 596,21 евро за погасяване на такси и данъци и 60 евро за погасяване на
такса за управление на кредита; 10,97 евро санкционираща лихва върху
главницата. Искане за предсрочно погасяване на кредита или плащане на такса за
предсрочно погасяване на кредита не е правено от В.С.В., респ. не е събирано от
кредитора.
Експертните заключения са
възприети от РС, възприемат се и от настоящата инстанция.
Видно от Договора за кредит за текущо потребление и погасителния план към него, последната 120-та
погасителна вноска по кредита е следвало
да се заплати на 17.04.2018г.,т.е. към датата на последното съдебно заседание
пред РС всички вноски по кредита са с настъпил падеж и са изискуеми. Окръжен
съд счита, че при постановяване на решението си РС не е съобразил
горепосочените настъпили в хода на производството обстоятелства с останалите
доказателства по делото.
При тези данни Окръжен съд
приема, че ищецът, в качеството си на кредитор, е предявил осъдителни искове
против ответника за присъждане на дължимите суми по договора за кредит, сключен
между Б.Д.. и ответника, в качеството на кредитополучател. Ищецът е придобил
вземанията на банката срещу ответника по силата на сключения договор за
цесия с Банката. Въз основа на този
договор ищецът се легитимира като кредитор на ответника за дължимите суми по
договора за кредит. Както беше посочено по-горе в изложението, Окръжен съд
приема, че ответникът е уведомен надлежно за извършената цесията с връчване на
исковата молба с приложенията към нея по настоящото дело. Предвид
доказателствата по делото, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на падежиралите
и незаплатени суми по договора за кредит на цесионера – ищец по делото.
Предвид гореизложените
съображения, Окръжен съд приема, че предявените осъдителни искове са
основателни и доказани в предявените размери. Ответникът дължи заплащане на
падежиралите и незаплатени суми по договора за кредит на цесионера – ищец по
делото. Претендираните суми, съобразно заключението на експертизата са дължими,
както следва: в размер на 5536.00 евро
главница и в размер на 354.99 евро договорни лихви за периода от
23.03.2012г.-24.10.2012г.
Окръжен съд не споделя
изложените от РС мотиви относно неоснователността на предявените осъдителни
искове, поради което счита решението на РС за неправилно. Същото следва да бъде
отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважат
предявените искове.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, на въззивника следва да се присъдят направените по делото
разноски пред двете инстанции, както следва: в размер на 1239лв., разноски в производството пред РС и 584.50лв.,
разноски в настоящото производство.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №466/16.07.2018 г., постановено по гр.д.
№ 487/2017 г. по описа на Районен съд – гр. К., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
В.С.В. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, , адвокат Т.Ж.Ч. да
заплати на „О.Ф.Б.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С*** следните
суми: сумата
5536.00 евро /пет хиляди
петстотин тридесет и шест евро/ главница, ведно със законната лихва, считано от
10.11.2016г. до изплащане на сумата, сумата 354.99 евро /триста
петдесет и четири евро и 99 евроцента/ договорни лихви за периода от
23.03.2012г.-24.10.2012г., както и сумата 1823.50лв. /хиляда
осемстотин двадесет и три лв. и 50ст./, представляваща направени по делото
разноски пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на основанията на чл. 280 ал. 1
и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.