Решение по дело №763/2014 на Районен съд - Исперих

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №283

                                                                  21.07.2015г., гр.Исперих

 

                                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

На двадесет и четвърти юни през 2015 година,

в публично заседание, в състав:

                                                              Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: А.В.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 763 по описа за 2014  година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.

Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№/08.12.2014г. от Н.А.М. ***, ЕГН:**********, против Д.Х.М. ***, ЕГН:**********, като моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина на ответника.

Твърди, че с ответника сключили граждански брак през 1988г., като първоначално съвместния им живот вървял добре. От брака имали родени две деца, които вече били пълнолетни. Към 2000г. неразбирателството между тях нараснало във връзка честата злоупотреба на съпруга с алкохол и свързаното с това физическо и психическо насилие над ищцата. Първоначално тя не обръщала внимание на това, но в последствие през 2001г. ответникът я напуснал и заминал за Т с друга жена. Поради това ищцата се преместила  заедно с децата да живее в родното си с.С. От раздялата им през 2001г. до настоящия момент единствено ищцата се грижела за децата. Ответникът не се интересувал от нея и децата, не полагал грижи за тях, не се е обаждал. Прекъснали са всякакви връзки помежду си.  Поради изложеното счита брака им за дълбоко и непоправимо разстроен изцяло по вина на ответника. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име С Претендира и за сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, като поддържа исковата молба.

В срока по чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен отговор ответникът, не представя такъв, не заявява становище по исковете, не прави възражения, нито доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 3/24.04.1988г. на Кметство с.З, Община-С. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си М. вместо предбрачно си фамилно име С

            От общото си съжителство страните имат родени две деца, които вече са пълнолетни.

            В началото отношенията им били добри и всичко било в границите на нормалното. През 2000г. започнали да възникват неразбирателства между тях, тъй като съпругът започнал да се напива с алкохол, удрял я, ругаел я. През 2001г. я напуснал и заминал за Т с друга жена. Първоначално ищцата не обръщала внимание, но през 2002г. се преместила в родното си с.С заедно с децата. От тогава съпрузите не поддържали връзка помежду си, не са се търсили, не са се срещали. Ответникът напълно се дезинтересирал от семейството си, не плащал издръжка на децата си. Ищцата поела изцяло грижите за отглеждане и възпитание на децата, подпомагана от майка си.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Ищцата изрично е поискала съдът да се произнесе и по въпроса за вината, като счита, че вината е изключително на съпруга й. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, е видно, че ответникът е този, който е напуснал семейството си заради друга жена и повече не е проявил интерес нито към съпругата си, нито към децата си в продължение на повече от десет години. Същевременно не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, такова с което тя да е предизвикала съпруга си да ги напусне. Поради това съдът приема, че ответникът има изключителна вина за разстройството на брачните отношения.

От 14 години съпрузите са в постоянна фактическа раздяла. През този период страните не са правили опит да се сближат и да заздравят семейните си отношения.  Не са се е интересувал един от друг. За установяване на горните обстоятелства съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С Х и А А, които са колежки и приятелки на ищцата и имат преки наблюдения върху живота й, след като се е преместила в с.С. Именно те посочват, че ответникът не се е интересувал от съпругата си и децата си, че е създал друго семейство.    

               При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство. По този начин съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

            Ищцата е поискала да бъде възстановено предбрачното й фамилно име С, което искане следва да бъде уважено.

            В хода на делото се установи, че страните нямат семейно жилище, а родените от брака деца са навършили вече пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

            Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените в производството разноски – ДТ за завеждане на иска в размер на 25.00лв., както ив полза на РС – Исперих окончателна ДТ в размер на 50.00лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК,  сключения с Акт № 3/24.04.1988г. на Кметство с.З, Община-С, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Н.А.М. ***, ЕГН:********** и Д.Х.М. ***, ЕГН:**********, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

            ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.49 ал.3 от СК, че изключителна вина за разстройството на брака има съпругът Д.Х.М. ***, ЕГН:**********.

           ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред Н.А.М., ЕГН:********** ще носи предбрачното си фамилно име С.

            ОСЪЖДА Д.Х.М. ***, ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М. ***, ЕГН:********** сумата от 25.00/двадесет и пет/ лева за сторените от нея съдебни разноски – ДТ за завеждане на иска.

ОСЪЖДА Д.Х.М. ***, ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00/петдесет/ лева - окончателна ДТ, дължима по производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: