Решение по дело №16237/2017 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  22.03.2018 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         мл.с. Боряна Воденичарова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело № 16237 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.07.2017 г. по гр.д. №  19043/16 г., СРС, І ГО, 35 с-в е признал за установено по отношение на С.О., гр.София, ул.“*********, по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че М.К.П., ЕГН ********** и Е.В.М., М., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, пл. „*********са собственици на основание изтекла придобивна давност при квоти: ¾ ид. ч. за първия и 1/4 ид. ч. за втория ищец на поземлен имот с идентификатор 11884.5974.1, находящ се в с. Войнеговци, м. Станина локва, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-4/11.01.2012г. на ИД на АГКК, с площ от 635 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по преходен план 188 и при съсе­ди по действащата кадастрална карта № 11884.5974.5; № 1184.5974.52; № 11884.5974.51; № 11884.5974.53 и № 11884.5974.282. Осъдил е С.О., гр. София, ул."Московска" № 33 да запла­ти на М.К.П., ЕГН ********** и Е.В.М., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, пл. „*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 650 лв., представляваща направените по делото раз­носки.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.О., гр.София, ул.“*********, представлявана от кмета Й. Ф., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.Ц.с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че процесният имот с идентификтатор № 11884.5974.1, с площ от 635 кв.м., находящ се в село Войнеговци, е земя по смисъла на пар.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което същият е вписан в Регистъра на новообразуваните имоти от 29.01.2014 г. Планът на нообразуваните имоти/ ПНИ/ следва да бъде съобразен с правата на ползвателите, с признато право да придобият собствеността върху ползвания имот. В процесният случай ищците е следвало да докажат, че са заявили искане за придобиване собствеността или да докажат, че е било надлежно предоставено ползването на имота, предвид разпоредбата на пар.4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай не са представени никакви доказателства както за предоставяне на процесния имот за ползване на наследодателя на ищците, така и за трансформиране правото на ползване на ищците в право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица- на ползвателите, на които по една от предвидените в закона процедури по пар.5 от ПЗР на ПЗСПЗЗ, правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята, на бивши собственици на имота или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират  като такива по надлежния ред с документ за собственост, които никога не са били включвани в ТКЗС, ДЗС и др., т.е тези, които никога не са изгубвали своята собственост върху имота.  Твърди се отново, че ищците не са представили доказателства, с които да докажат, че са заявили искане за придобиване собствеността върху имота или да докажат, че е било надлежно предоставено на тях или на техния наследодател ползването на имота, предвид разпоредбата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни М.К.П., ЕГН ********** и Е.В.М., М., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, пл. „*********, чрез пълномощника им по делото адвокат Г.  оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79 ЗС.

Ищците М.К.П. и Е.В.М. твърдят, че са собственици при  квоти: ¾ ид. ч. за първия и 1/4 ид. ч. за втория ответник на поземлен имот с идентификатор 11884.5974.1, с площ от 635 кв. м. Заявяват, че са наследници на В.Д.П., който е закупил мястото от майката на Ц. М. през седемдесетте години на миналия век, но документът за собственост бил изгубен. След закупуването на имота, същият е бил ограден и в него била изградена жилищна сграда на два етажа. Властта върху имота била установена от общия наследодател  на ищците В.П., придобил имота заедно с първата ищца в условията на СИО. През 2007 г. В.П. починал, наследен от двете ищци, съпруга и дъщеря. Владението му върху дворното място и постройките било продължено от неговите преки наследници и до днешна дата. През 2015г. ищците са стартирали процедура пред СО за снабдяване с документи за собственост върху сградите и мястото и са поискали от районната администрация СО-район Нови Искър да удостовери липсата на претенции към обектите. СО е издала Акт № 3979/20.03.2015 г., с правно основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ от който се установява, че процесното място е частна общинска собственост. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да признае за установе­но, че са собственици на този имот на основание давностно владение при посо­чените квоти на описания в исковата молба недвижим имот. Претендират направените по делото разноски.

В срока  по чл.131, ал.1 ГПК от ответника СО е постъпил писмен отговор, в които оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът констатира следното:

От депозираното по делото удостоверение за наследници е видно, че М.К.П. и Е.В.М. са наследници на В.Д.П., първата като съпруга, втората като дъщеря на починалия. От депозирания по делото акт за частна общинска собственост  АЧОС № 3979/20.03.2015г. се установява, че като правно основание за актуване на имота като частна об­щинска собственост е посочено чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение от 11.11.2015г. за построената в имота сграда ня­ма одобрени архитектурни проекти. Представено е и извлечение от регистъра на новообразуваните имоти, видно от което към датата на изготвяне на регистъра за имота няма вписан соб­ственик. Разпитан е  свидетел, като от показанията на свидетеля М. се установява, че имотът се намира в с. Войняговци, местност Станина локва, с площ от около 600 кв. м., мястото е заградено. В.П. - наследодател на ищците, взел имота от съседи, за да го работи. Докато бил жив В.П. ходел там и ра­ботел. Откакто е заградено мястото, не е пипано, оградата не е местена. Не знае някой да е имал претенции към имота. Знае, че от 1976 г. Паунов е ползвал имота без прекъсване, а последствие неговите наследници.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС приема следното:

С оглед на представените доказателства може да се приеме, че процесният имот с идентификтатор № 11884.5974.1, с площ от 635 кв.м., находящ се в село Войнеговци, е земя по смисъла на пар.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което същият е вписан в Регистъра на новообразуваните имоти от 29.01.2014 г. Извадка от него е приложена по делото, като е отбелязано, че процесният имот, със стар № 188  попада в урбанизирана територия за ниско застояване/ до 10 м./, няма отбелязване за собственост нито на физическо лице нито на общината. Процесният имот не подлежи на възстановяване на реституиран собственик и не е предоставено право на ползване по силата на някой от актовете, посочени в пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото няма доказателства да са предприети действия по отчуждаване и възстановяване на собствеността върху върху описания имот. Имотът преди ПНИ е представлявал земеделска земя. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че през пе­риода 1976г. до датата на смъртта на наследодателя на ищците на 12.10.2007г. В.П.е упражнявал фактическа власт върху процесния имот. Последствие тази фактическа власт са продължили да упражняват неговите наследници,  ищците по делото и това обстоятелство не се оспорва от ответника по делото СО. Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Принципът във вещното право, че който държи- владее, а който владее, владее за себе си / чл.69 ЗС/, има изключения. Такова изключение е държането на имота, по силата на наемно правоотношение - наемателят е държател спрямо действителния собственик, до момента в който явно и недвусмислено демонстрира промяната в анимуса, с който държи имота- т.н. interversio possessions, но настоящия казус не е такъв. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ни­кой не е имал претенции към имота за периода от 1976 до настоящия момент вече в лицето на наследниците-ищци, като се установява се и дру­гата предпоставка за уважаване на иска - владението да е било необезпокоява­но и непрекъснато. Не се спори, че към момента на установяване на фактическа власт върху имота от В.П.и към момента на изтичане на десетгодиш­ната давност, същият е бил в граждански брак с първата ответница.

От представения по делото АЧОС № 3979/20.03.2015г. се установява, че като правно основание за актуване на имота като частна об­щинска собственост е посочено това на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, според който текст земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че доколкото АОС няма правопораждащо действие, то цитираната в него като основание законова разпоредба не установява фактическия състав на придобито право на собсвеност. В приложното поле на разпоредбата по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на пар.4 ЗСПЗЗ. Най накрая, ответникът е издал акт за частна общинска собстве­ност № 3979/20.03.2015г. едва на 20.03.2015г. с правно основание за актуване на имота като част­на общинска собственост 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За периода преди 20.03.2015г. липсват каквито и да било доказателства, че процесният имот е бил държавна или общинска собственост, поради което не съществуват законови пречки за придобиването му по давност.

Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а за времето от 1976 г. до датата на издаване на акта 20.03.2015 г. са изминали повече от 10 години.

Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивникът дължи на въззиваемите направените от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2017 г. по гр.д. № 19043/16 г. на СРС, І ГО, 35 с-в.

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.“*********, представлявана от кмета Й. Ф., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.Ц.да заплати на М.К.П., ЕГН ********** и Е.В.М., М., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, пл. „*********, чрез пълномощника им по делото адвокат Г. направените от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.