РЕШЕНИЕ
№260054
15.10.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд
граждански състав на тридесет и
първи август през две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар
Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 997 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк София, против Д.П.Н., ЕГН
**********,***. Твърди се, че на 07.07.2016г. между Д.П.Н. и „Т.Б." ЕАД
бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +........, за срок от 24 месеца, по
програма Нонстоп 30,99, с неограничени национални минути и стандартен месечен
абонамент в размер на 30,99 и промо отстъпка от 29,04 % за 24 месеца. Сочи се,
че Н. не бил изпълнил задълженията си по договора в общ размер 43,18 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.11.2016г.-
17.01.2017г. Заявява се, че на 07.07.2016г., по повод горепосочения договор,
мобилният оператор сключил с ответника и договор за лизинг, с който предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка ALCATEL POP 4 Blue за обща
лизингова цена в размер на 160,77 лв., дължима чрез 23 лизингови вноски, всяка
от които в размер на 6,99 лв. Твърди се, че по договора за лизинг Н. дължал
заплащане на сума в
общ размер на 125,82 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 18.11.2016г.- 17.03.2017г., както следва:
-
6,99 лв.-
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.11.2016г.- 17.12.2016г.,
начислена във фактура № **********/18.12.2016г.;
-
6,99 лв.-
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.12.2017г.- 17.01.2017г.,
начислена във фактура № **********/18.01.2017г.;
-
111,84 лв.-
сбор от 16 лизингови вноски начислени накуп, съгласно чл. 12 от Общите условия
към Договора за лизинг за отчетен период 18.02.2017г.- 17.03.2017г., начислена
във фактура № **********/18.03.2017г.
За посочените по- горе
задължения били издадени следните фактури:
1.
фактура № **********/18.12.2016г. за отчетен период 18.11.2016г.-
17.12.2016г.,срок за плащане- 02.01.2017г„ издадена за сумата от 28,97 лв., представляваща неплатени абонаментна такса в размер на
21,98 лв. и 6,99 лв.- лизингова вноска. По тази фактура се твърди извършено
частично плащане в размер на 0,81 лв., което частично погасявало задължението
за абонаментна такса до размера на 21,17 лв.
2.
фактура № **********/18.01.2017г. за отчетен период
18.12.2017г.-17.01.2017г., срок за плащане 02.02.2017г„ издадена за сумата от
29.00 лв., представляваща неплатени 22,01 лв.-
абонаментна такса, и 6,99 лв.- лизингова вноска.
3.
фактура № **********/18.03.2017г. за отчетен период 18.02.2017г.-
17.03.2017г., срок за плащане- 02.04.2017г„ издадена за сумата от 555,03 лв., представляваща неплатени 443,19 лв.-
неустойки, и 111,84 лв.- лизингови вноски. Сочи
се, че от тази фактура се претендира само стойността на лизинговите вноски.
Вследствие неизпълнението на Д.П.Н. да заплати изискуеми
суми за абонаментни такси и използвани услуги в общ размер 43,18 лв., начислени
във фактури № **********/18.12.2016г. и № **********/18.01.2017г., мобилният
оператор прекратил едностранно Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +........ на 14.03.2017 г., като
спрял предоставянето на мобилните услуги на 07.02.2017г.
Твърди се, че за сочените по- горе суми
било подадено заявление и била издадена заповед за главница в размер на 169,00 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски и потребени
услуги, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане
на вземането, по ч.гр.д. № 440/2019г. по описа на Районен съд- гр. Несебър, за
която сума се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в
полза на ищеца.
В срокът по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. В съдебно заседание Н. заяви, че признава всички задължения за
дължими.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1, всички от ЗЗД.
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от 07.07.2016г.,
сключен между страните, съгласно който ответникът е станал абонат на
дружеството- доставчик на мобилни услуги, като титуляр на мобилен номер +........, за срок от 24 месеца. От страна на ответникът не се
оспори сключването на договора, поради което съдът
приема, че е била налице валидна облигационна връзка по това съглашение.
Представен е и Договор за лизинг от 07.07.2016 г., съобразно който на
ответникът е предоставено мобилно устройство ALCATEL POP 4 Blue за обща лизингова цена в размер на
160,77 лв., дължима чрез 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,99
лв., платими по посочен падежен план. Н. не оспори
съществуването и на тази облигационна връзка между страните, поради което и
същата се приема за валидно възникнала.
По делото са приети и сочените по- горе фактури, видно от които на Н. е бил определен клиентски №
*********. Същите обективират и
претендираното от ищеца задължение, с отразен срок за заплащането на посочените
в тях суми- 02.01.2017 г., 02.02.2017 г. и 02.04.2017 г.
Така описаните доказателства не са оспорени от
ответникът, като няма и наведени възражения относно факта на доставяне на
услугата, поради което се
налага извода, че ищцовото дружество е доставяло за ползване
далекосъобщителната услуга и следва да бъде ангажирана отговорността на
ответната страна да заплати стойността й. От представените по делото фактури се
установява, че стойността на предоставените мобилни услуги за периода от 18.11.2016
г. до 17.01.2017 г. възлиза на сума в размер от 44.18 лв. Липсата на
доказателства, че сочената сума е била заплатена от страна на ответника,
въпреки възникналото му задължение за това, прави претенцията за тази сума
основателна и следва да бъде уважена изцяло. В тази връзка следва да бъде
уважена и претенцията за дължимост на законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Не се спори по делото, че предмета на договора
за лизинг- мобилното устройство, е бил предоставено и получено от страна на
ответника. По повод наведеното твърдение от ищеца, че е настъпил крайният падеж
на договора, съдът намира за безпредметно да изследва въпроса дали договорът за
мобилни услуги, обосноваващ предсрочната изискуемост на лизинговите вноски,
следва да се счита за предсрочно прекратен. Действително
крайният падеж на договора за устройството е настъпил на 07.06.2018 г., т.е.
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /24.04.2019 г./, респективно
преди завеждане на иска, поради което на основание настъпил падеж следва да се
считат за изискуеми всички неплатени вноски, като по делото няма спор, че това
са последните 16 вноски преди изтичане на крайния срок на договора в общ размер
от 125.82 лв.
С оглед на така изложеното съдът намира претенцията за доказана по
основание и размер, поради което и следва да бъде уважена. В тази връзка следва
да бъде уважена и претенцията за дължимост на законната лихва върху нея,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските с оглед направеното от
ищцовото дружество искане в тази насока:
Видно от издадената заповед № 225/02.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 440/2019 г. по описа на РС- Несебър, на заявителя- ищец е присъдена
сумата от 25 лв.- заплатена държавна такса, и 360 лв.- адвокатско
възнаграждение, които с оглед уважената претенция следва да бъдат присъдени в
пълен размер.
По отношение на сторените в настоящото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат такива на ищеца, като
искането следва да бъде уважено за сумата от 25 лв.- държавна такса, и сумата
от 300 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк София, против Д.П.Н., ЕГН **********,***, в размер на 169
лв., представляващи незаплатени мобилни услуги за периода от 18.11.2016 г.
до 17.01.2017 г., и 16 незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор
за мобилни услуги № ********* от 07.07.2016г. и Договор за лизинг от 07.07.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, за която е била издадена Заповед № 225/02.05.2019
г. по ч.гр.д. № 440/2019 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк София, сумата от 385 лв., представляваща разноски по
заповедното производство, и сумата от 325
лв., представляваща разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: