ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 13.01.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 705 по описа за 2009 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът В.Т.Т. в качеството му на ЕТ “В.Т.”, твърди, че с решение № 248/30.03.2009
г. на САС, Гражданска колегия, 3 състав, е отменено решение по т.д. №
1492/2006 г. по описа на СГС, Т.О., VI-5 състав, и е осъден ответникът ЗАД “Б.В. И.Г.”, ЕИК ********* /с предишно
наименование ЗАД “Б.”/, да заплати на ЕТ “В.Т.” сумата от 138 868 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
*********R0R00065/18.06.2005 г. по настъпили на 12.07.2005
г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005 г. застрахователни събития, ведно със законната
лихва от 30.08.2006 г.
Ищецът претендира като обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението на парично задължение – неизплатена сума по договор за застраховка на земеделски култури, сключен със застрахователна полица от 17.06.2005 г., в размер на законната лихва върху обезщетенията, дължими за настъпването на покрити от нея застрахователни събития, съответно на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005 г. за периоди и върху суми подробно посочени в справка по чл. 366 ГПК (стр. 25), а именно: 1/ сумата от 2032,67 лева - лихва за забава върху главницата от 70 800 лева за периода от 12.07.200 5г. до 07.10.2005 г., за 87 дни; 2/ сумата от 25921,04 лева - лихва за забава върху главницата от 52 089,83 лева за периода от 08.10.2005 г. до 27.04.2009 г., за 1298 дни; 3/ сумата от 1599,59 лева – лихва за забава върху главницата от 105 375 лева за периода от 23.08.2005 г. до 07.10.2005 г., за 46 дни забава; 4/ сумата от 43127,10 лева – лихва за забава върху главницата от 86 664,83 лева за периода от 08.10.2005 г. до 27.04.2009 г., за 1298 дни.
В поправена искова молба от 18.03.2014 г. (стр. 64) ищецът уточнява, че предявеният иск е частичен в размер на 72 680,40 лева от обща претенция в размер на 150 000 лева, като претендира да бъде осъден ответникът да му заплати: 1/ сумата от 27 953,71 лева – обезщетение за неизпълнение на парично задължение по главница от 70 800 лева за периода 29.07.2005 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху него до окончателното изплащане на сумата от 27 953,71 лева, както и 2/ сумата от 44 726,69 лева - обезщетение за неизпълнение на парично задължение по главница от 68068 лева за периода от 07.09.2005 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху него до окончателното изплащане на сумата от 44 726,69 лева.
В проведеното
на 07.04.2015 г. съдебно заседание съдът е оставил без движение исковата молба
и е указал на ищеца в едноседмичен
срок от съобщението да уточни по всяко от посочените настъпили застрахователни
събития от 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005 г. каква част от общия
размер на обезщетението по чл. 86 ЗЗД претендира за посочените в поправената
искова молба периоди. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените
указания, исковата молба ще бъде върната. Съобщението е получено от ищеца на
11.05.2015 г. (стр. 300).
С молба вх. № 64154 от 20.05.2015 г. (с
пощенско клеймо от 18.05.2015 г.) ищецът пояснява предявените искове, като
сочи, че за засрахователното събитие от 12.07.2005 г. предявеният частичен иск
е в размер на 18 238,65 лева, за второто от 17.08.2005 г. – в размер на
30 705,47 лева, и за третото от 23.08.2005 г. – в размер на 18 736,28
лева, които възлизали на общо 72 680,40 лева, предявени като частични
искове от общо 150 000 лева в пълен размер.
В същата молба в табличен вид са посочени
периоди и главници, върху които се претендират законните лихви, които не
съответстват на предходната искова молба. Например, за второто застрахователно
събитие от 17.08.2005 г. е посочена главница от 69 040 лева и период от
03.09.2005 г. до 30.11.2010 г., които не съответстват на поправената искова
молба от 18.03.2014 г. – главница за второто и третото застрахователно събитие
в общ размер на 68068 лева и период 07.09.2005 г. – 01.12.2010 г. За третото
застрахователно събитие от 23.08.2005 г. е посочена главница от 36335 лева и
период от 09.09.2005 г. до 30.11.2010 г., които не съответстват на поправената
искова молба от 18.03.2014 г. – главница за второто и третото застрахователно
събитие в общ размер на 68068 лева и период 07.09.2005 г. – 01.12.2010 г. В
молбата от 20.05.2015 г. не е посочен и пълния размер на всеки от трите
предявени иска – обезщетение за забавено плащане по всяко от трите застрахователни
събития. Посочено е, че общият размер на главниците за трите застрахователни
събития, върху които се претендират законни лихви, възлиза на обща сума в
размер на 176 175 лева.
С молба от 15.06.2015 г. ищецът прави искане
за увеличение на предявените искове до пълния им размер, както следва: сумата
от 25 034,05 лева – лихва върху главницата от 70 800 лева за
застрахователното събитие от 12.07.2005 г. за периода от 29.07.2005 г. до
30.11.2010 г.; сумата от 49 060,92 лева – лихва върху главницата от 69040
лева за застрахователното събитие от 17.08.2005 г. за периода от 03.09.2005 г.
до 30.11.2010 г., сумата от 25 747,30 лева – лихва върху главницата от 36
335 лева за застрахователното събитие от 23.08.2005 г. за периода от 09.09.2005
г. до 30.11.2010 г.
При тези данни поисканото от ищеца изменение
на предявените искове не е прието от съда. Формите на изменение на иска
(изменение на основанието или на петитума) засягат вече предявен иск или
обстоятелствата, от които ищецът черпи основание за претендираното право или
вида на търсената защита. Прибавянето на ново основание или нов петитум не
представлява изменение на вече предявения иск, а предявяване на нов иск, което
е недопустимо да се извърши под формата на “изменение на иска” или “проправена искова молба”. В разглеждания случай ищецът е предявил при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.86,
ал. 1 от ЗЗД, начислени върху главници за трите застрахователни обезщетения в
общ размер на 138 868 лева, а с молбите от 20.05.2015 г. и 15.06.2015 г.
върху главници за трите застраховатени събития в общ размер на 176 175
лева. Това не попада и в хипотезата на чл. 214, ал. 2 от ГПК. Същото има
характеристиките на предявяване на нов иск за лихва върху разликата от
37 307 лева, без да се излагат твърдения от къде произтича същата.
Видно от представеното по настоящото дело
съдебно решение от 07.04.2008 г. по
т.д. № 1492/2006 г. по описа на СГС, Т.О., VI-5 състав, съдът отхвърля предявените
от В.Т.Т. в качеството му на ЕТ “В.Т.”,
против ответника ЗПАД “Б.”, при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 390, ал. 1 от ТЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 138 868,68 лева –
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № *********R0R00065/18.06.2005 г., във връзка с настъпили на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и
23.08.2005 г. застрахователни събития, и за
заплащане на сумата от 1000 лева – мораторна лихва върху част от 11 000
лева от неизплатеното застрахователно обезщетение за периода от 29.07.2005 г.
до 30.08.2006 г. (датата на завеждане на исковата молба), като
неоснователни.
С решение №
248/30.03.2009 г. по т.д. № 1388/2008 г. на САС, Гражданска колегия, 3 състав,
е отменено решение по т.д. № 1492/2006 г. по описа на СГС, Т.О., VI-5 състав, в частта, в
която е отхвърлен искът по чл. 390, ал. 1 от ТЗ (отм.) за сумата от
138 868 лева и в частта за присъдените разноски в размер на 2 877,36
лева и вместо него е постановено, че се осъжда ответникът ЗАД “Б.” да заплати на В.Т.Т. в качеството му на
Едноличен търговец с фирма “В.Т.”,
на основание чл. 390, ал. 1 от ТЗ (отм.) сумата от 138 868 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна полица № *********R0R00065/18.06.2005 г. по
настъпили на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005 г. застрахователни
събития, ведно със законната лихва от 30.08.2006
г., и разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 7000 лева, и е оставено в сила решението на СГС в
останалата част.
С Решение №
161/24.11.2010 г. по т.д. № 724/2009 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т.О. е
оставено в сила решението на Софийски апелативен съд.
В случая иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, предявен като частична
претенция от общо 11 000 лева - мораторна лихва за неизплатеното
застрахователно обезщетение по настъпилите на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005
г. застрахователни събития, за периода
от 29.07.2005 г. до 30.08.2006 г. (датата на завеждане на исковата молба), е отхвърлен като неоснователен с решението
на СГС по т.д. № 1492/2006
г., което решение е потвърдено в тази част с решение № 248/30.03.2009 г. по т.д. № 1388/2008 г. на САС, оставено в
сила с решение № 161/24.11.2010 г. по т.д. № 724/2009 г. на ВКС. Предмет на настоящото
дело са частични претенции от вземания за мораторни
лихви, включващи същия период върху присъдените застрахователни обезщетения.
Съдът намира, че не
са налице предпоставките за разглеждане на делото по същество за посочения период. Решението по частичния
иск има СПН по отношение същесвуването, съответно несъществуването на общи правопораждащи факти на спорното право. Когато
частичният осъдителен иск е
отхвърлен, с първото решение се отрича съществуването на правопораждащите факти,
което означава, че се отрича съществуването на цялото вземане, а не само
съдебно предявената негова част. Сила на пресъдено нещо се формира по отношение
на цялото вземане и на основание
чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът между страните не може да бъде пререшаван /така в Тълкувателно решение № 1
от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/.
По отношение на претендираната лихва за
забава за периода от 30.08.2006 г. до 30.11.2010
г., съдът намира, че спорът
между същите страни е бил решен по цитираното по-горе решение № 248/30.03.2009 г. по т.д. № 1388/2008 г.
на САС, като на ищеца ЕТ “В.Т.” е присъдено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № *********R0R00065/18.06.2005 г. по настъпилите на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и
23.08.2005 г. застрахователни събития, ведно
със законната лихва от 30.08.2006 г. С оглед на това за посочения процесен
период по настоящото дело относно законната лихва върху застрахователното обезщетение
по настъпилите на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005 г. застрахователни
събития, има произнасяне на съда по предходно заведено дело, решението по което
е влязло в сила. Поради това и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, спорът на
същото основание, за същото искане и между същите страни не може да бъде
пререшаван.
По изложените по-горе съображения, производството по настоящото по-късно заведено дело се явява недопустимо, поради което
протоколното определение от 03.11.2015 г. за даване ход по същество следва да
бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК и делото следва да бъде прекратено на основание чл.
299, ал. 2 от ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Предвид това на ответника следва да се присъдят претендираните разноски от 700 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което възлиза на 2 710,41 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 03.11.2015 г., с което е даден ход по същество на търговско дело № 705/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-8 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело № 705/2009
г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-8 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Т.Т.
ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “В.Т.”, със седалище и адрес ***, да заплати на ЗАД
“Б.В. И.Г.” /с предишно наименование ЗАД “Б.”/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, площад “*********** сумата от 3 410,41 лева (три хиляди четиристотин и десет лева
и четиридесет и една стотинки) – направени по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :