О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е-41
Гр.В.
16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – В. гражданско ОТДЕЛЕНИЕ
на
....................................юни две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.
ЧЛЕНОВЕ: С. С.
Г. Й.
Секретар
..........................................
като
разгледа докладваното от съдията Й. Ч.гр.д
№ 137 по описа за 2020 година и за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Чл.413 ал.1 ГПК
във връзка с Глава 21 ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „Т. Б."
ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на С.С.,
сграда 6 чрез адв. З. Й. Ц. – САК със съдебен
адрес и адрес
за призоваване и съобщения гр.
С., ж.к. „ул. „
срещу
Разпореждане по гр.д. № 170/2020 г. по
описа на Районен съд – В., ГК, 2-ри състав, в частта, с която е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Т. Б."
ЕАД с ЕИК.. против длъжника К.С.П. с ЕГН ********** в частта за сумата от 52,47
лв., съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 03.10.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 16.10.2018 г., с които са предоставени на
потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер,
начислена по фактура № **********/20.04.2019 г. с настъпил падеж на 05.05.2019 г.
Поддържа се ,че така
обжалваното Разпореждане е неоснователно и неправилно, постановено в
противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон и при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.Иска се да бъде отменен акта и решавайки въпроса по същество,
на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, вместо него да се постанови акт, с който да
бъде разпоредено издаването на Заповед за изпълнение в полза на „Т. Б."
ЕАД с ЕИК. за посочените парични задължения срещу лицето К.С.П. с ЕГН **********
поради подробно посочени в частната жалба доводи.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК
от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението,
поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество основателна поради следното :
Със
заповед №129 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на Видинският районен съд, гражданско отделение, в
проведеното закрито разпоредително заседание на 29.01.2020година, по ч.гр. дело
№ 170 по описа на съда за 2020 година съдът разпоредил длъжникът К.С.П. ЕГН: **********
и адрес *** да заплати на кредитора „Т. Б." ЕАД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление - гр. С., ж.к.“ п.к. 1766, със законен представител Д. К. К.
заедно с М. С. и представлявано от адв. З.Ц. със съдебен адрес ***, сумата от
122.06 лева главница, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
вземането 23.01.2020г. до окончателното издължаване, както и разноски в размер
на 25.00 лева ДТ и 208.80 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съдът отхвърлил заявлението в частта на сумата 90.43 лева
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя, както и съответната част от претендираните разноски, на основание
чл.41 1, ал.2,т.З ГПК поради наличието на неравноправни клаузи.Съдът приеел ,че
е допустимо уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент - т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Ако
е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за справедливост.
Съдът се е позовал на константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , 1 т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , 1
т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 пот. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., II т. о., ВКС.
Въззивната инстанция намира ,че
изразените от районния съд правни доводи са неоснователни поради следното :
Производството по гр.д. № 170/2020 г. по описа на
Районен съд – В., ГК, 2 състав, е образувано въз основа на подадено от „Т. Б."
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К.С.П.
с ЕГН **********.От описаните в заявлението обстоятелства, от които произтичат
вземанията му, е видно, че в предмета на заявената претенция от заявителя са
включени и неудовлетворени негови неустоечни вземания за сумата от 52,47 лв.
съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.10.2016 г., изм. Допълнително споразумение № *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 16.10.2018 г., с които са
предоставени на потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен
номер начислена по фактура №
**********/20.04.2019 г. с настъпил падеж на 05.05.2019 г., която е предмет на
настоящото производство.
Съдържанието на процесната клауза за неустойка (раздел
III, т. 3 от Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни)фиксирани услуги от 16.10.2018г.гласи: „В случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл. 2 от
този раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в
това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налще прекратяване: а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорени срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и б), в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора."
Районният съд по същество е изложил законосъобразни
правни изводи като е приел,че „уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрви на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД".Тези правни изводи не могат да бъдат отнесени обаче към
настоящия случай ,тъй като в случая е уговорено ,че „максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти."Поради горното са неотносими към настоящото производство изложените правни
изводи от Районния съд, който е възпроизвел мотивите от задължителната практика
на ВКС, формирана в производства по реда на чл. 290 ГПК ,която обаче е неотносима,тъй
като е постановена по дела, в който процесната неустоечна клауза е предвиждала
размерът на неустойката да се формира единствено като сбор от всички неплатени
задължения с периодично изпълнение от момента на развалянето до първоначално
уговорения краен срок на действие на договора.
Ето защо въззивният съд намира, че изложените в частната
жалба възражения са основателни. Районен
съд В. е
постановил в обжалваната част неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в
настоящия си състав
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане по гр.д. № 170/2020
г. по описа на Районен съд – В. ГК, 2-ри състав, в частта, с която е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Т. Б."
ЕАД с ЕИК. против длъжника К.С.П. с ЕГН ********** в частта за сумата от 52,47
лв., съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 03.10.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 16.10.2018 г., с които са предоставени на
потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер начислена
по фактура № **********/20.04.2019 г. с настъпил падеж на 05.05.2019 г.
ОСЪЖДА К.С.П. ЕГН: ********** и адрес ***
да заплати на кредитора „Т. Б." ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление - гр. С. , със законен представител Д. К. К. заедно с М. С., и представлявано
от адв. З. Ц., със съдебен адрес *** сумата от 52,47 лв.неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.10.2016 г., изменен с допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 16.10.2018 г., с които са
предоставени на потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен
номер начислена по фактура №
**********/20.04.2019 г. с настъпил падеж на
05.05.2019 г.,ведно със законната лихва върху посочената сума от датата
на подаването на заявлението до окончателното издължаване и 151,20 лв.разноски
за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ от
Видинския районен съд на основание чл.
417 ГПК заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът К.С.П. ЕГН: ********** и адрес *** да заплати
на кредитора „Т. Б." ЕАД, ЕИК… със седалище и адрес на управление - гр. С.
със законен представител Д. К. К. заедно с М. С. и представлявано от адв. З. Ц.,
със съдебен адрес *** сумата от 52,47 лв.неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *********
от 03.10.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги от 16.10.2018 г., с които са предоставени на
потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер ,
начислена по фактура № **********/20.04.2019 г. с настъпил падеж на 05.05.2019 г.,ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаването на заявлението до окончателното
издължаване и 151,20 лв.разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство .
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист за сумите.
ОСЪЖДА
длъжника К.С.П. ЕГН: ********** и
адрес *** да заплати на кредитора „Т. Б." ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес
на управление - гр. С. със законен представител Д. К. К.заедно с М. С. и
представлявано от адв. З. Ц.със съдебен адрес *** сумата от 15 лв.държавна такса пред въззивната
инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО
да се върне на Районен съд – гр. В. за техническото оформяне и издаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.