Решение по дело №1595/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпили две касационни жалби, както следва:

От И.Н.Д. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв.К.Я. *** против Решение № 633/22.06.2023г. по АНД № 350/2023г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0431-000046/21.12.2022г., издаден от Началник сектор в ОДМВР, Първо РУ, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на касатора е наложено на осн.чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500лв. и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.

В касационната жалба в декларативна форма са изложени формални твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, без изложение на каквито и да било мотиви или изложение на конкретни възражения. Заявява се, че не са доказани по безспорен описаните в постановлението нарушения. Твърди допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Счита, че в обстоятелствената част на НП нарушенията не са формулирани ясно и точно, поради което жалбоподателят не е могъл да разбере какви точно нарушения е извършил.

Постъпила е и касационна жалба от Йвайло Инджов – Началник сектор в ОДМВР, РУ 01 Бургас против Решение № 633/22.06.2023г. по АНД № 350/2023г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 22-0431-000046/21.12.2022г., издаден от Началник сектор в ОДМВР, Първо РУ, с която за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на И.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв..

Решението се обжалва в посочената част като постановено при наличието на отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Счита, че въззивният съд необосновано е приел допуснато съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя в административнонаказателното производство, тъй като в НП не е посочено дали наложената на водача ПАМ е съобщена, съответно дали е влязла в сила или не. Счита, че от събраните по делото и обсъдени в обжалваното решение гласни доказателства се установява, че при проверка водачът не е представил СУМПС, като след служебна справка от проверяващия на место екип е установено, че същият е с отнето такова. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Сторено е възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение на насрещната страна, в случай, че жалбата й бъде уважена.

В с.з., касаторът Д., редовно уведомен не се явява и не се представлява.

В с.з., касаторът Началник сектор в ОДМВР, РУ 01 Бургас, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас дава становище за допустимост на жалбите, счита, че решението на РС Бурга е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, всяка от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговорят на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК. Като такава същите са допустими, а разгледани по същество – неоснователни по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 633/22.06.2023г. по АНД № 350/2023г. по описа на РС-Бургас, с което Наказателно постановление № 22-0431-000046/21.12.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР, Първо РУ, е отменено в частта, с която за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на И.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв., като в останалата му част, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на И.Д. е наложено на осн.чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500лв. и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС посоченото НП е потвърдено.

Административнонаказателната отговорност на Д. е ангажирана за това, че на 23.10.2022г. около 23,30ч. в гр.Бургас, при движение по ул.Вая в посока ул.Т.Александров, до бензиностанция Петрол, е управлявал МПС л.а. БМВ 520 д рег.№ СВ8038СХ, собственост на И. Черкезов, като при проверка не е представил СУМПС и контролен талон. При извършена служебна справка с техническо средство РСОД е установено, че водача е с отнето СУМПС и КТ.

При проверката е установено и че Д. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта, установена чрез извършване на проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.№ ARPM-0789, който отчел 0,66 промила в издишания от водача въздух. Издаден е талон за мед.изследване № 103630. Водачът е бил отведен Отделение по Спешна медицина към УМБАЛ-Бургас, където видно от представен по делото протокол за медицинско изследване е отказал да даде кръв за химичен анализ.

Въз основа на съставения АУАН бл.№ 303764 от 23.10.2022г. е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 22-0431-000046/21.12.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР, Първо РУ.

За да постанови оспореното съдебно решение РС-Бургас е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е индивидуализирано в степен позволяваща на водача Д. да разбере срещу какво се защитава, като мотивирано е достигнал до извод, че поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната й отговорност е ангажирана правилно. Видно от решаващите мотиви, по отношение нарушението по чл.150а, ал.1 ЗДвП, въззивният съд е приел, че както в както в АУАН, така и от обстоятелствената част на НП от изложеното твърдение, че водача е с отнето СУМПС, не се установява коя от хипотезите на чл.150а, ал.1 ЗДвП е нарушил водача. В този смисъл са изложени мотиви, че с цифровото посочване на разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП и твърдението за наложена ЗППАМ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсват индивидуализиращи белези на ЗППАМ.

Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, настоящият съдебен състав намира следното:

В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че РС-Бургас е постановил валиден и допустим съдебен акт.

Неоснователни са възраженията на касатора Д., че съдебното решение е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно; де нарушението не е доказано по безспорен начин и че не е описано в НП ясно, поради което е бил затруднен да разбере в какви точно нарушение е обвинен.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени от въззивния съд в точния смисъл, който съдържат. Изводите по фактите и по правото са обосновани и в съответствие с доказателствената съвкупност и при правилно приложение на материалния закон.

Съдебното решение изцяло съобразено с разпоредбите на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя досежно вмененото му нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, които напълно се споделят и от настоящия съдебен състав.

Действително в разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП императивно е въведено изискване, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Посочената в НП разпоредба на чл.171, т.1 от ЗДвП от своя страна не е достатъчна нарушителят да разбере в какво точно нарушение е привлечен да отговаря, доколкото също съдържа множество хипотези с различни основания и продължителност, поради което, както правилно е посочено от въззивния съд, е следвало ЗППАМ да бъде индивидуализирана, тъй като е от значение периода на нейното действие.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбите касационни основания за отмяна на решението. Същото е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се остави в сила.

Воден от изложените мотиви , съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 663/22.06.2023 г. по АНД № 350/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: