Решение по дело №183/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 19.08.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №183 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3076929 на ОД на МВР Ловеч на Т.В.С., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.09.2019 год. в 14.54 часа в обл. Ловеч на ПП І-4, км 38+600, землището на с. Голец, при движение в посока гр. Варна, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч., установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС Ауди А 3 вид л.а. с рег. № Н 5014 ВС е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 124 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км.ч.

            Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от Т.В.С., в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен. Излага, че при връчване на ЕФ изричното му настояване било да му бъде предоставен снимков материал от съответната система към ЕФ. Сочи, че в конкретната ситуация по същото време са се движели и други превозни средства в непосредствена близост до него, като не можел да прецени дали измереното и отчетено превишаване на скоростта на движение е на неговия автомобил. Сочи, че в ЕФ не било посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, както и че не било посочено дали ЕФ подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, което ограничавало правото му на защита. Сочи, че са налице пророци и досежно реквизитите на ЕФ, като липсвал издател на същия, което обуславяло пълна анонимност на същия и препятствало възможността му за осъществяване на адекватен и надлежен контрол на компетентността му. На следващо място излага, че ЕФ не съдържа дата на издаване, с оглед решаване на въпроса за приложимия материален закон, изчисляване на давностни срокове и др. Излага, че доколкото самото заснемане играело ролята на АУАН, а ЕФ на НП, то само в случай, че е подписана декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение можело да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на ЕФ. Излага, че не бил уведомен по никакъв начин за ЕФ и че узнал за него, когато отишъл за справка в КАТ, като в случая бил възпрепятстван да разбере от коя дата се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34 от ЗАНН. Излага, че и мястото на извършване на нарушението не било описано достатъчно подробно и ясно, за да се прецени дали е в населено място или извън него. Излага, че в ЕФ в частта, относно описанието на нарушението, нарушената норма и приложената административно санкционна разпоредба било по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод, относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразно посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административно наказателна отговорност. Излага, че отговорността му била ангажирана за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, относно което нарушение неблагоприятните санкционни последици били регламентирани в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП. Излага, че в съдържанието на ЕФ задължително следвало да се посочи дали превишението на максимално разрешената скорост е извършено в населено място или извън него, тъй като това обстоятелство било съществен признак от състава на административно нарушение и предопределял приложимата санкционна разпоредба, като в случая такава констатация липсвала. Излага, че само по себе си мястото било индивидуализирано, но  изричане запис дали то попадало в населено място или извън такова, нямало, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и ограничавало правото му на защита. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. А. от САК, която моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания ЕФ като съобрази подробно изложените в жалбата възражения. Излага, че от събраните по делото писмени доказателства се установявало, че на въпросната дата и час е имало две движещи се МПС, което налагало категоричния извод, че не ставало ясно на кое от двете е измерена превишената скорост установена с АТСС.

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 124 км/ч при максимално разрешена да извън населено място скорост от 90 км/ч, с превишение от 34 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч на ПП І-4, км 38+600, землището на с. Голец, при движение в посока гр. Варна. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от  събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото средство отдалечавайки се от него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 128 км. час, при разрешени 90 км. час, за извън населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 34 км. час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на жалбоподателят, като собственик на процесното МПС е наложено цитираното по – горе наказание. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния участък е бил извън населено място за който максимално разрешената скорост визирана в чл.21, ал.1 от ЗДвП е 90 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използванe на мобилни устройства за заснемане на нарушения.

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.10 от делото/, копие от протокол от проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.9 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

            Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят С.. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран С. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението, поради което и направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-6386/16.09.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.

            При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от  Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 15.09.2019 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

            На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения, съдът намира, че направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни. При издаването на обжалваният електронен фиш са спазени изискванията на чл.189 от ЗДвП, с оглед на което същият се явява законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде потвърден.

            В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

            По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 11.10.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 14.02.2020 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер в РС Ловеч от 26.02.2020/.

            Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като процесния участък от пътя е извън населено място и за него е важала максимално разрешена скорост от 90 км.ч. Изрично е посочено в случая, в обстоятелствената част на ЕФ, че участъкът от пътя в който е било установено нарушението е извън населено място, поради което и в тази връзка възраженията се явяват неоснователни.

            Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП размер, тъй като превишението на скоростта е 34 км.ч.

            Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

            Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на електронния фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. 

Съдът приема за неоснователно и възражението на жалбоподателят, че не е доказано чия е измерената от техническото средство скорост на движение. За изясняване на обективната истина по делото като доказателство беше събрано ръководство на потребителя за експлоатация на техническо средство ARH CAM S1, от което се установява, че всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на  ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Установява се, че в ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност  местоположението на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следователно първият извод, който се прави още тук, е, че не би могло на жалбоподателя да бъде причислена скоростта на движение на МПС, което се е движило по посока на радарния лъч. Същевременно от снимковия материал по делото не се установява движение на други МПС в посока срещу радарния лъч (посоката, в която се е движил жалбоподателят), чиято скорост да може да бъде причислена на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че са спазени правилата за валидност на клипа при измерване на скорости – в момента на засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“) автомобилът на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада с посоката, указана на радара. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (в този смисъл са и Решение от 26.02.2018 г. по к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на Административен съд – Русе). По тези съображения съдът намери и това възражение за неоснователно.

Неоснователни са и направените с жалбата възражения касаещи липсата в ЕФ на конкретен издател, дата на съставяне на последния и подпис, дали ЕФ подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, тъй като съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП  „…Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”, който именно образец е използван в случая.  По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 11.10.2019 г. в сектор ПП Ловеч при ОД на МВР гр. Ловеч. Не на последното място при издаването на ЕФ не важат правилата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а тези на чл.189 от ЗДвП, поради което позоваването на жалбоподателят на разпоредбите на ЗАНН, касаещи издаването на НП се явява неотносимо към предмета на настоящето дело. Възраженията, изложени в жалбата за липсата в ЕФ на конкретен издател, дата на съставяне на последния и подпис, дали ЕФ подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, са неоснователни, тъй като сочените недостатъци са израз на оценка от страна на жалбоподателят към текста на закона, но не намират опора в законовите норми, касаещи издаването на електронния фиш.

            В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия - К №3076929 на ОД на МВР Ловеч, с който на Т.В.С., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: