РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Павликени , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радка И. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка И. Цариградска Административно
наказателно дело № 20204140200415 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Т. Б. от гр.П., против НП № 2020-311-04-0041/2020г. от
02.09.2020г. на Началника на РУ - П., с което му е наложено наказание „глоба” в размер на
300 лева на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД за това, че не е придружил и не е осигурил
придружител на детето си М. Н. Б.. след 22ч. в питейно заведение. В жалбата навежда
доводи за незаконосъобразност на НП: че не е извършено процесното нарушение, тъй като
на мястото и по времето, посочени в НП детето е бил ос придружител.
Въззиваемата страна – РУП П., редовно призована за съдебно заседание не изпраща
представител, не заема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят е баща на малолетното дете М. Н. Б.. с ЕГН ***. На 13.08.2020г. около
22:20 часа при проверка, извършена от полицейски служители на открити обществени места
в гр.П. – паркове, площадки и др., били установени група деца в междублоково
пространство на ул. „***“. Децата били забелязани при обход в района с полицейски
автомобил, полицаите се разделили на две групи. Когато децата ги видели полицаите
опитали да избягат, но били хванати и отведени до патрулния автомобил. В управлявания от
св.Д. л.а. били няколко от децата. Потеглили към полицейското управление и още на
1
първото кръстовище на същата улица, от която тръгнали, видели още едно дете – синът на
жалбоподателя, да стои в края на тротоара с тротинетка. Местоположението на детето
съвпада с обясненията на жалбоподателя, че то е било на близкия паркинг пред голям
магазин и парк с баба си, бащата се придвижвал към тях и се уговорили детето д аго чака
именно на процесното кръстовище. Служителите на полицията решили, че това дете и от
разбягалата се групичка, спрели и отвели и него в сградата на РУ - П.. Свидетелите дават
показания, че децата сами сигнализирали родителите си, че са в полицейското управление и
трябва да отидат да ги вземат оттам. Близки на всички деца се явили в РУ - П., вкл.
жалбоподателят, където им били съставени АУАН на място, в присъствие на децата.
Актовете, вкл. процесния с № ***-ЗЗД/14.08.2020г. от 13.08.2020г. съставил св.Д., установил
нарушението, а св.Н. подписал като свидетел. По данни от св. Н., той не е ходил на мястото,
където са установени децата, а бил в полицейското управление и реално е свидетел на
съставяне на акта. Актът е връчен лично на нарушителя, който го подписал и получил
препис от него. Изложил е възражения – че синът му е излязъл без разрешение. Актът е
подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя на същата дата. Като нарушени
разпоредби са посочени чл.45, ал.3 във вр. с чл.8, ал.3/4 от ЗЗДет. Нарушението е описано
като „в качеството си на родител не е придружил детето си … след 22ч. и не е осигурил
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място“. Като място на
нарушението е посочен точен адрес в гр.П. – ул. „***“ №***
Въз основа на акта АНО-Началник на РУ - П., е издал атакуваното НП № 2020-311-04-
0041/2020г. от 02.09.2020г. срещу Н. Т. Б., където нарушението е описано по различен
начин, а именно: "на 10.08.2020г. ... при извършена полицейска проверка се установи лицето
... на 11 г., който е без пълнолетен придружител след 22:00 ч".идентично на акта. Наложена е
санкция на основание чл.45, ал.3 ЗЗД за нарушение на чл.8, ал.3 ЗЗЗ – глоба в размер на 300
лв. Постановлението е връчено на нарушителя видно от разписката лично на 03.12.2020г.
Жалбата е подадена чрез АНО на 10.12.2020г.
При така изложената фактическа обстановка съдът обоснова следните изводи: Жалбата
изхожда от наказаното лице, подадена е в законоустановения срок пред компетентния съд е
като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна:
НП се оспорва като се твърди, като се възразява процесното административно нарушение
да е извършено. При изложените по-горе доказателства съдът намира, че извършването на
процесното нарушение не е безспорно установено и се опровергава от депозираните по
делото гласни доказателства. Свидетелите на ответника категорично заявиха, че децата,
дали повод за полицейската проверка са се намирали в междублоково пространство от
едната страна на ул.„***“, застроена с блокове, а детето на жалбоподателя е било на голямо
разстояние, в края на улицата, от другата страна на същата и видимо чакало на
кръстовището. Както се установи от обясненията на бащата, бабата на детето е била с него
до парка и паркинга, намиращи се в непосредствена близост и бащата отивал да прибере
детето с колата от кръстовището. Детето е изминало без придружител разстояние от около
2
100 метра. Деянието не е установено да е извършено на мястото, посочено в АУАН.
При служебната проверка на издадените АУАН и НП съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът счита, че правилно административният орган е квалифицирал описаното
в АУАН нарушение като такова по чл.8, ал.3 от ЗЗД, а именно че жалбоподателят като
родител, не е придружил на обществено място след 22,00ч. детето си, което не е навършило
18 годишна възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дадено
дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 22.00 часа, ако детето е
навършило 14 години, но не е навършило 18 - годишна възраст. От друга страна закона дава
правната възможност по смисъла на чл. 8, ал.4 от Закона за закрила на детето, когато
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дадено
дете и не могат да го придружат, то да осигурят пълнолетно дееспособно лице за
придружител на съответните обществени места. Кое място е обществено не е легално
дефинирано в ЗЗД, но Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места,
Приета с ПМС № 165/25.07.2003г. в §1 от ДР определя, че: ""Обществени места" са
общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене,
търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В
конкретния казус, определено посоченото точно място на улица в гр.П. представлява такова
обществено място.
Извън правилната правна квалификация на нарушението в АУАН, съдът счита, че при
съставянето му е допуснато нарушение на императивното процесуално изискване на чл.40,
ал.1 и 3 от ЗАНН, а именно – при липсата на свидетели-очевидци на нарушението, актът да
се състави в присъствието на други двама свидетели. Съгласно посоченото изискване на
ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението /ал.1/, а в настоящата хипотеза - при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие /ал.3/, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него. В случая актът е съставен в без свидетели-очевидци, като
свидетелят на съставянето е само един при законово изискване за двама. Констатираното
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като опорочава процедурата по
образуване на административно-наказателното производство със съставянето на АУАН.
При издаване на наказателното постановление също е налице съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в пълно разминаване между нарушението, описано в АУАН и
описаното в НП, за което реално е наложено наказание. Текстът на НП касае
местонахождението на малолетното дете на обществено място след 22:00ч., но връзката с
наказаното лице не е описана. Не става ясно кое негово действие или бездействие във връзка
с това дете съставлява нарушение. Само цифровото посочване на чл.8, ал.3 от ЗЗДет. не е
3
достатъчно, за да внесе яснота, съответна на изискванията на ЗАНН. Липсва описание на
нарушението и от обективна и от субективна страна.
В допълнение съдът счита, че така издаденото НП следва да бъде отменено и на още едно
основание, тъй като са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, т.е. касае се за маловажен
случай на административно нарушение. Следва да се вземе предвид часът на нарушението –
десет-петнадесет минути след 22:00 часа, обстоятелството, че детето е било само за кратко –
докато се придвижи от паркинга, където е бил с баба си, до кръстовището, където е чакал
баща си.
Съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 2020-311-04-0041/2020г. от 02.09.2020г. на
Началника на РУ - П., с което на Н. Т. Б. от гр.П., на осн. чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила
на детето /ЗЗД/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/
лева, за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето ЗЗД/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните през Административен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4