ОПРЕДЕЛЕНИЕ№1773
гр. Пловдив, 17.09.2018
г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на седемнадесети септември, две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов
възз.ч.гр.д. № 1953 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Г.З.Х., в качеството му на ответник по гр.д.№ 11757/2017г. на ПРС, ХV гр.с., против определение № 6355, постановено в закрито заседание на 20.06.2018г., с което производството по посоченото дело на ПРС е спряно до приключване на производствата по гр.д.№ 11580/2017г. на ПРС, ХІІ гр.с. и на това по гр.д.№ 11916/2017г. на ПРС, ХVІІ гр.с.. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на акта.
От въззиваемия- ответник в първоинстанционното производство, П.Т.И. не е подаден отговор на частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна със съображенията на жалбоподателя и с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. № 11757/2017г. на ПРС, ХV гр.с. е образувано по иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка по споразумение от 25.07.2000г.. По другите две дела, до приключване на който е спряно производството по делото на ПРС, ХV гр.с., са предявени искове по чл.86 от ЗЗД на основание на същото споразумение. В мотивите към обжалваното определение е цитирана съдебна практика, съгласно която е недопустимо кумулирането на неустойка за забавено плащане на парично задължение с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Жалбоподателят не оспорва горните констатации, нито цитираната съдебна практика, но счита, че въз основа на тези констатации първоинстанционният съд е следвало да реши спора по същество като отхвърли исковата претенция като недопустима.
Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че, ако искът е недопустим, то същият не може да бъде разгледан по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено. Действително, тъй като и неустойката и лихвите за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД служат за обезщетение, то не е налице основание за кумулативното им претендиране и присъждане на основание на едно и също правоотношение. Кумулирането на тези претенции обаче не е въпрос по допустимостта на исковете, тъй като съдът не може да реши вместо ищеца, коя негова претенция следва да бъде предявена- тази по чл.92 или по чл.86 от ЗЗД. Когато двете претенции са предявени в отделни производства, основателността на всяка от тях е в зависимост от това, дали ще бъде уважена другата. Единствената възможност да бъде направена такава преценка е да се изчака приключването на едното производство, за да бъде приключено и другото. Ето защо обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г.З.Х., в качеството му на ответник по гр.д.№ 11757/2017г. на ПРС, ХV гр.с., против определение № 6355, постановено в закрито заседание на 20.06.2018г., с което производството по посоченото дело на ПРС е спряно до приключване на производствата по гр.д.№ 11580/2017г. на ПРС, ХІІ гр.с. и на това по гр.д.№ 11916/2017г. на ПРС, ХVІІ гр.с..
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: