Решение по дело №22/2025 на Административен съд - Кюстендил

„РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] предявило обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, както следва след направено изменение по чл.214, ал.1 от ГПК относно размера: 1. Иск за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от неизплатено финансово подпомагане за кампания 2020г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020, ведно с мораторната лихва в размер на 5 909.32 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; 2. Иск за заплащане на сумата от 15 568.84 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от приложена санкция за възстановяване на получена до момента финансова помощ по мярката, ведно с мораторната лихва в размер на 5 436.34 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; 3. Иск за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 4 553.95 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; 4. Иск за заплащане на сумата от 13 696.32 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 3 319.65 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска. Върху всяка една от сумите-главници се претендира и заплащането на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.01.2025г. до окончателното изплащане. Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразен акт – отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. с изх.№01-2600/2316/7 от 22.03.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София. Претендират се разноски.

Ответната страна чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Подробни съображения са изложени в отговор към исковата молба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора е за доказаност на исковете по основание и размер, доколкото са установени всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Дружеството ищец е одобрено за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020. За одобрените животни дружеството е поело петгодишен ангажимент за извършване на дейностите по посочената мярка. Финансовата помощ е изплатена за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.

На 15.05.2020г. „Рила Ферм” ООД подава заявление за плащане за кампания 2020г., редактирано на 03.06.2020г. и на 11.06.2020г. Следва издаването на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. с изх.№01-2600/2316/7 от 22.03.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София. Същият е отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне, с решение на КАС, постановено по адм.д.№124/2022г., оставено в сила с решение на ВАС от 10.01.2024г. по адм.д.№11785/2022г.

Изготвено и прието като доказателство по делото е заключение вх.№1383/10.04.2025г. на в.л.М. В. /същото е оспорено частично от ищеца/, от което се установява следното: При изпълнение на поетия ангажимент дължимата сума като финансова помощ за 2020г. е 12 908.28 лв. Съгласно публикуван индикативен график плащанията за кампания 2020г. са през периода 20-28.02.2021г.; за кампания 2021г. – 20-28.02.2022г. и за кампания 2022г. – 20-31.03.2023г. Размерът на съответстващото финансово подпомагане за 33 бр. животни по мярката за кампания 2020г. е 12 908.28 лв.; за кампания 2021г. – 12 908.28 лв. и за кампания 2022г. – 13 696.32 лв.

Събрани са доказателства за наличния брой животни в ЖО на дружеството през 2021г. /24 бр./ и 2022г. /0 бр./. Представено е и заявление за подпомагане за 2021г., в което дружеството кандидатства по схема ПНДЖ 1, но не и по мярка 10 „Агроекология и климат“.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно легитимиран ищец срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен съд. По същество съдът приема следното:

Основателността на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен акт на ДФЗ – отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. изх.№01-2600/2316 от 22.03.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ. Същият представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, издаден от административен орган при изпълнение на административна дейност. Безспорно от доказателствата по делото /адм.д.№124/2022г. на КАС/ се доказва първия елемент на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразността на акта. Той е отменен с решение №142/14.10.2022г. на КАС, постановено по адм.д.№124/2022г., оставено в сила с решение №237/10.01.2024г. на ВАС, постановено по адм.д.№11785/2022г.

Съдът счита, че чрез проведено от ищеца пълно и главно доказване се установи и втората предпоставка за основателността на първия иск – за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от неизплатено финансово подпомагане за кампания 2020г. по мярката. От събраните по делото писмени доказателства /извлечение от данни към ИСАК към 24.04.2025г.-л.86, извлечение от ИСАК л.58-60/, се доказва, че подлежащата на изплащане финансова помощ за кампания 2020г. не е изплатена на дружеството. Т.е. налице е настъпила имуществена вреда в правната му сфера. След подаване на заявлението за плащане за кампания 2020г. органът е издал директно процесния акт за прекратяване на ангажимент, без да се произнесе по искането, т.е. вредата се явява пряка последица от отменения акт, още повече че след отмяната му, органът не е изплатил сумата, дължима на правно основание. Отделно се установи от експертизата, че графика за изплащане на финансовата помощ за 2020г. е бил 20-28.02.2021г. Изложените възражения за вина на ищеца /закрита банкова сметка/ не се възприемат от съда като основателни. Самият орган признава, че дружеството разполага с три банкови сметки, като по една от тях е заплатило съдебните разноски по водене на адм.д.№124/2022г., т.е. не е било поставено в пълна невъзможност за превеждане на сумата на ищеца. Вредата е пряка и непосредствена последица от отменения акт, тъй като е настъпила по време и място, следващо противоправния резултат. Доказана е и третата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл съдът намира иска за основателен и ще го уважи в пълен размер /размерът се доказва безспорно от писмените доказателства от административната преписка и от заключението на вещото лице/.

Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 5 909.32 лв. за периода от датата на увреждането /28.02.2021г./ до датата на предявяване на иска /17.01.2025г./ и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Съдът счита обаче, че върху присъденото обезщетение от 12 908.28 лв. се дължи законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение на КАС, постановено по адм.д.№124/2022г. - 10.01.2024г., с което акта е отменен. Обезщетението, което се присъжда в настоящото производство е за причинени вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. В случая присъдената лихва върху обезщетенията е компенсаторна, а не мораторна и съгласно т.4 от ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В този смисъл претенцията за присъждане на мораторна лихва от датата на увреждането /датата на която е следвало да се изплати финансовата помощ – 28.02.2021г./ до 10.01.2024г. се явява неоснователна и ще бъде отхвърлена.

По отношение на втория иск - за заплащане на сумата от 15 568.84 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от приложена санкция за възстановяване на получена до момента финансова помощ по мярката, ведно с мораторна и законна лихва, съдът го намира за неоснователен. От доказателствения материал по делото не се доказа тази санкция да е приложена реално с отменения акт, нито с последващ акт или пък чрез удържане/прихващане на суми дължими/изплатени на ищеца. В този смисъл съдът приема, че не е настъпила имуществена вреда в патримониума на дружеството, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт и която да подлежи на обезщетяване. Искът ще бъде отхвърлен като неоснователен изцяло.

Исковете за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 4 553.95 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска и за заплащане на сумата от 13 696.32 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 3 319.65 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска, съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. /Наредбата/, агроекологичните дейности по направленията по чл.3 /процесното е по чл.3, т.6/ се прилагат за период от пет последователни години. След изтичане на срока по ал.1 прилагането на агроекологичните дейности може да бъде ежегодно удължавано при спазване на изискванията по тази наредба, но не по-късно от 2022г. /редакцията на нормата на ал.4 ДВ бр.21/2021г., в сила от 12.03.2021г./. Петгодишния ангажимент на дружеството изтича през 2020г., като през 2021г. същото е могло да подаде заявление. Незаконосъобразният акт е издаден на 22.03.2022г., т.е. далеч след изтичане на срока по чл.8, ал.3 от Наредбата за продължаване на агроекологичните дейности. Следователно не е налице пряка и непосредствена вреда във формата на пропусната полза от отменения акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, настъпила в имуществената сфера на дружеството. Пропусната полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в т.см. ТР №3/12.12.2012г. на ВКС по т.д. №3/2012 г.). В настоящият случай не може да се направи категоричен извод, че дружеството е щяло да се възползва от възможността, дадената му от закона, да удължава прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл.3, т.6 от Наредбата. Аргумент в тази накова са писмените доказателства – заявление за подпомагане за 2021г., в което дружеството кандидатства по схема ПНДЖ 1, но не и по мярка 10 „Агроекология и климат“, както и доказателствата за намаляване на животните през 2021г., и липсата на животни през 2022г. /срав. справки за налични животни в ОЕЗ към 04.06.2021г. и към 31.05.2022г. на ОДБХ – Кюстендил/. Исковете се явяват недоказани по основание и размер и ще бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода от делото разноски се присъждат съобразно правилото на чл.10, ал.3 и 4 от ЗОДОВ. В полза на ищеца съдът присъжда разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 565 лв. или общо 590 лв. В полза на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 74.67 лв. /размерът е определен на основата на 100 лв. възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.

Воден от горното и на основание чл.204, ал.4 от АПК във вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 12 908.28 лв. /дванадесет хиляди деветстотин и осем лв. и двадесет и осем ст./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - неизплатено финансово подпомагане за кампания 2020г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2024г. до окончателното плащане, настъпили от отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. с изх.№01-2600/2316/7 от 22.03.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София. За претендирана мораторна лихва за периода от 28.02.2021г. до 10.01.2024г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]против Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както следва: Иск за заплащане на сумата от 15 568.84 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от приложена санкция за възстановяване на получена до момента финансова помощ по мярката, ведно с мораторната лихва в размер на 5 436.34 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; Иск за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 4 553.95 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; Иск за заплащане на сумата от 13 696.32 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 3 319.65 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците по отделните искове, считано от датата на предявяване на исковете до пълното изплащане.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 590 лв. /петстотин и деветдесет/.

ОСЪЖДА „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 юрисконсултско възнаграждение в размер на 74.67 лв. /седемдесет и четири лв. и шестдесет и седем ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.