РЕШЕНИЕ
№ 439
град Пловдив, 09.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и участието на прокурор Владимир Вълев като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2900/2022година по описа на съда, взе предвид следното:
Производство по Глава XI АПК, вр чл. 285,
ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на В.С.Б., ЕГН **********, понастоящем
в Затвора-Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с искане да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10000.00 лв., ведно със законната лихва от момента на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата, причинени във връзка с
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за периода от 06.07.2001г. до
10.11.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора -град Пловдив, дължащи
се на неправомерни действия/бездействия на административни органи при
ответникът и съставляващи нарушение на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 от КЗПЧОС.
В исковата молба се излагат обстоятелства за претърпени от
ищеца обида, възмущение, стрес, болки и страдания, свръзани с липса на
достатъчно жилищна площ; липса на достатъчно светлина и свеж въздух; липса на санитарен
възел и течаща топла вода за лична хигиена; в помещението има влага и мухъл; неосигуряване
на престой на открито; липса на медицинско обслужване; липса на уединение в
санитарните помещения; лоша, еднообразна и бедна на хранителни вещества храна; ищецът
има нужда от животоподдържащи лекарства, които не му се осигуряват; лоша
хигиена и битови условия; наличие на дървеници и хлебарки; липса на подходяща
работа; липса на творчески, физически и културни дейности; неспазване на
правилата за свиждане; нарушаване на правото на лишените от свобода да подават
жалби и молби. Всичко изброено водило ищеца до страдание, касаещо липса на сън,
чувство на нервност, умора, нетрудоспособност и депресия.
Редовно призован, ищецът лично и чрез адв.С. поддържа изцяло
исковата претенция и ангажира доказателства. По същество на спора в писмени
бележки счита иска за основателен, обоснован и доказан, поради което се сика да
бъде изцяло уважен. Претендира деловодни разноски и за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по иска- Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената
искова претенция по основание и размер и ангажира писмени доказателства. По
същество счита, че тя не е основателна и е недоказана, поради което иска от
съда изцяло да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
необоснованост на предявения иск, като счита, че следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Съдът, като съобрази становищата нас траните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Осъденият В.Б. е търпял
наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, коеято е структура при
ответника, в периода от 04.07.2021г. и към датата на депозиране на исковата
молба 10.11.2022г.. От становище рег.№ 9478/06.12.2022г. се установи, че на
08.07.2016г. ищецът е постъпил във втора
група в Затвора-Пловдив, а на 20.04.2017г. е преведен в Затвора-Пазарджик. На
29.10.2019г. по негова молба отново е преведен в Затвора-Пловдив, където е настанен
във втора група, стая №70, а след това и стая № 72, където се намира и към
датата на депозиране на исковата молба. В становището подробно е описана наличната
информация за спалното помещение, в кое е настанен ищецът, а именно №72,
посочена е квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на
санитарния възел и размерите на прозорците, както и броя настанени в спалните
помещения лица при 4 кв.м.. Изясни се, че всяко спално помещение е обзаведено
стандартно с легло и шкаф за всеки от лиш.св., като има санитарен възел с
течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално
парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на
прозорците. Б. не е подавал молби за устройване на работа. Всички молби и жалби
на Б. са придвижвани по съотвентния ред, за което ищецът е получавал
съответните регистрационен или изходящ номер. По отношение обстоятелствата за
ползване на спортна зала е посочено, че това е разрешено ежедневно от 20 души
по график, за времето от 8.30 до 19.30 часа, но не и във времето за престой на
открито. Същата е само за лишените от свобода на втори пост и е снабдена с
необходимите за физическа активност уреди. Корекционната дейност е доброволна и
няма задължителен характер. Ищецът е участвал в дългосрочна индивидуална
програма за психологически интервенции с психолог /начало 22.02.2022г./, която
продължава и към настоящия момент. Б. не е изявявал желание за включване в специализирана
или културно-информационна програма, като е направил официален отказ да участва
в общи дейности. По делото е приложен текущ доклад за едногодишен период,
отчиташ резултатите от корекционната дейност.
В становище рег.№ 9478/06.12.2022г. се посочва, че през
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен
гранитогрес в общите умивални. При постъпване на всеки лишен от свобода се
осигурява спално бельо и завивки, при желание и допълнителни такива с оглед
необходимостта. Лишените от свобода ползват и лично спално бельо. Изпирането става
чрез пералня по усмотрение на лишения от свобода, а дрехите се сушат в сушилна
машина и на пригодени простори в общото помещение на поста или отвън в
пространството на карето. Всички работещи лиш.св. ползват баня след приключване
на работния ден, а за неработещите два пъти седмично по утвърден график. Във
всяка стая в Затвора-Пловдив има денонощен достъп до течаща вода. Затворниците ползват и нагреватели за топла
вода. Санитарните възли са плътно преградени и отделени от спалните помещения без
визуален контакт. Посочено е, че при проветряване не може да има мухъл в спалните
помещения. Ответникът е сключил договор за ДДД обработки на всички помещения,
което е по график. По делото са приложени протоколи за изпълнени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки, за м.06.2021г., м.08.2021г., м.09.2021г.,
м.11.2021г., м.12.2021г., м.02.2022г., м.03.2022г., м.05.2022г., м.06.2022г.,
м.08.2022г. и м.09.2022г.. На лиш.св. ежемесечно се предоставят препарати: 2
броя сапуни и 400 гр. прах за пране. Приложена е медицинска документация за
здравословно състояние на ищеца, като са посочени и извършените медицински
прегледи и изследвания, ЕКГ и др..
По искане на ищеца по делото са приобщени гласни
доказателства, касаещи показанията на свидетеля Д.Л.Д.. Същият излага
обстоятелства, свързани с престоя на ищеца в Затвора Пловдив, като са били в
едно спално помещение- стая 70 и в стая 72. Сочи, че според него те са с лоши
хигиенни условия. Излага факти, че тоалетната е без седалка и няма топла вода. Непрекъснато
има гризачи и вредители, като обчработката срещу тях не е ефикасна. Според него
на Б. не е осигурено необходимото медицинско обслужване, като не му се
осигуряват лекарства. Излага факта, че ищецът постоянно е потиснат, депресиран,
„на моменти плаче“ от лошите условия в мястото за изтърпяване на наказание. Според
него при свиждания никога не се спазват регламентираните 45 минути, а се
прекратяват по- рано. Посочва, че прозорците в помещенията са отваряеми, но не влиза
достатъчно светлина. Лишените от свобода сами почистват стаите. По отношение на
пренаселеността на помещенията свидетелят посочва, че това е постоянна практика
и често е нарушаван капацитета на стаите. Били са 10-12 човека. Количеството
храна е достатъчно, но като качество не отговаря на стандартите. Според него
ищецът поради влошено здравословно състояние не може да работи.
При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази
събраните писмени и гланни доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени
вреди в размер на 10000 лв. за период от 06.07.2001г. до 10.11.2022г. /датата
на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от момента на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, причинени му като пряка
последица от действия и бездействия на затворническата администрация при
Затвора град Пловдив и съставляващи нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС..
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на АПК и се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е
юридическо лице и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Част от неговата
структура съгласно чл.12 ал.1, ал.3 ЗИНЗС са областни служби по изпълнение на
наказанията, част от които е Затвора -гр.Пловдив. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Така Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална,
така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По отношение на установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не съществува законова предпоставка исковата претенция за обезщетение
да е обвързана с това, действията или бездействията на администрацията да бъдат
отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C
(XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на
българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г.,
решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от
22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС
по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина
и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има
предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България,, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу
България/.
На първо място, по отношение искането на ответника за
частично прекратяване на настоящото производство, поради висящ пред
Административен съд-Пловдив спор между същите страни по адм.д. № 2139/2022г.,
следва да се посочи следното: С определение №20 от 05.02.2023г. по адм. д. № 2139/2022г., производството е
прекратено, поради изрично направено от В.Б. волеизявление за оттегляне на
иска.
На следващо място, с оглед представените от ответника и
неоспорени доказателства съдът констатира, че ищецът е търпял наказание
„лишаване от свобода“ в периода от 04.07.2016г. до 10.11.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ в Затвор-Пловдив, поради което исковата претенция
по отношение периода от 06.07.2001г. до 03.07.2016г. следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на
територията на Затвора-Пловдив. Исковата претенция следва да бъде отхвърлена и
за периода от 20.04.2017г. до 28.10.2019г., когато ищецът е бил превен в
Затвора-Пазарджик.
С оглед събраните писмени доказателства по делото и
възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да се отбележи,
че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите: от 04.07.2016г. до
10.11.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
Това е така, тъй като с оглед доказателствената тежест в
процеса, съдът констатира, че ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора - Пловдив от 04.07.2016г. до 19.04.2017г., който
период попада в посочения в петитума на исковата молба искови период, през
който се твърди, че Б. търпи вреди.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението,
цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се
приеме, че: за посочения исков период в Затвора-Пловдив, от събраните и описани
по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
Изключение правят
периодите: от 29.10.2019г. до 19.11.2019г., от 22.11.2019г. до 03.12.2019г., от
25.01.2020г. до 07.02.2020г., от 09.09.2020г. до 28.09.2020г., от 09.07.2021г.
до 23.07.2021г., от 24.09.2021г. до 29.10.2021г., от 29.11.2021г. до
28.01.2022г., от 23.02.2022г. до 03.03.2022г., от 01.04.2022г. до 19.04.2022г.,
от 25.05.2022г. до 17.06.2022г., от 21.06.2022г. до 23.06.2022г., от
19.07.2022г. до 10.11.2022г., в Затвора-Пловдив.
По отношение оплакването относно пренаселеността на
местата, в които е бил настаняван, претенцията на Б. е частично доказана,
доколкото става ясно от приложените справки за помещенията по настаняване на
ищеца и техният капацитет, както и броя настанени лица, че е била налице действителна
пренаселеност в Затвора-Пловдив, за периодите: от 19.11.2019г. до 22.11.2019г.,
от 03.12.2019г. до 25.01.2020г., от 07.02.2020г. до 09.09.2020г., от
28.09.2020г. до 09.07.2021г., от 23.07.2021г. до 24.09.2021г., от 29.10.2021г.
до 29.11.2021г., от 28.01.2022г. до 23.02.2022г., от 03.03.2022г. до
01.04.2022г., от 19.04.2022г. до 25.05.2022г., от 17.06.2022г. до 21.06.2022г.,
от 23.06.2022г. до 19.07.2022г.
За посочените периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
Горните обстоятелства, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
През исковия период не се установява нарушение на чл.20
ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Видно от
приложените докладни, прозорците в помещенията, в които е пребивавал Б. са били
по два за всяко помещение.
По делото няма нито данни, нито са представени
доказателства ищецът да е страдал от твърдяните липса на сън, чувство на
нервност, умора, нетрудоспособност и депресия..
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Б. са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието
на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в
Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.
Неоснователни са твърденията по отношение на липсата на
санитерен възел, доколкото от страна на ответника се представиха доказателства,
че във всяко спално помещение има обособен санитерен възел.
Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „помещението“,
доколкото от една страна не се уточнява за коя точно стая става въпрос, а от
друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според
постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в
килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на
дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или
на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се
перат от лиш.св.
Съдът намира за основателни оплакванията за липса на
престой на открито не по-малко от един час на ден, за нарушаване правото на
лишените от свобода на свиждане и липсата на достатъчна качествена и безплатна
храна, доколкото от страна на ответника не се представиха никакви доказателства
за обратното. Не се представиха и доказателства за честотата и
продължителността на свижданията, както и дали същите изобщо се провеждат.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията по отношение
на лисата на медицинско обслужване по отношение на ищеца и осигуряване на
лекарства. По делото се събраха доказателства, че същият е имал нужда от
медицинско обслужване, което му е осигурено в пълен обем. Лиш. св. Б. е преглеждан
неколокократно. Представена е медицинската документация на ищеца, а именно:
резултати от извършени амбулаторни изследвания, амбулаторни листи и др. Липсват
данни Б. да е имал нужда от лекарства, включително животоподдържащи, които да
не са му осигурявани. Нещо повече, видно от медицинската документация на Б.,
при прегледа при постъпване в Затвора-Пловдив, същият е бил без здравословни
оплаквания
Неоснователни са оплакванията по отношение липсата на
хигиена в Затвора-Пловдив. Видно от справка и становище по делото, изпирането
на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на
лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от
настанените лиш.св. в тях. В тази насока са и показания на разпитания по делото
свидетел. На лиш.св. се ежемесечно
полагат миещи и перилни препарати, а именно по 2 броя сапуни и 400 гр. прах за
пране.
Основателни са оплакванията за наличие на хлебарки и
дървеници през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, но по делото се
представиха протоколи за извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация само за м.06.2021г., м.08.2021г., м.09.2021г., м.11.2021г.,
м.12.2021г., м.02.2022г., м.03.2022г., м.05.2022г., м.06.2022г., м.08.2022г. и
м.09.2022г.
По отношение на твърдението на ищеца, а именно, че не му
е давана подходяща работа следва да се отбележи, че полагането на труд е само
по желание на лиш.св., а Б. не е изразявал желание да работи и не е подавал
молби за устройване на работа. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът намира
претенцията на ищеца за неоснователна.
Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно
липсата на творчески, културн и физически дейности. Това е така, защото съгласно
чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни
средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане
на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
Видно от становище от Затвора-Пловдив ищецът е участвал в
дългосрочна индивидуална програма за психологически интервенции с психолог Нина
Гълъбова, с начало 22.02.2022г., която продължава и към настоящия момент. Б. не
е изявявал желание за включване в специализирана или културно-информационна
програма, а дори и при изрична покана, е отказвал да участва в общите дейности.
По делото е приложен текущ доклад, изготвен във връзка с изминал едногодишен
период от предишния, с цел отчитане на резултатите от корекционната дейност.
По отношение спортната зала, в становище се посочва, че
същата се използва ежедневно от 20 души по график, от 8,30 доо 19,30 часа, не
по времето за престой на открито. Залата е само за лишените от свобода,
настанени на втори пост, снабдена е с необходимите за физическа активност
уреди, вкл. боксова круша, боксови ръкавици, ластици, уред за коремни преси,
лежанка и др.
По отношение на твърдението на ищеца за нарушаване на
правото на лишените от свобода да подават жалби и молби, следва да се посочи,
че за всички свои молби и жалби Б. е получавал съответните регистрационни и/или
изходящи номера, както и отговор. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът
намира претенцията на ищеца за неоснователна.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото, а именно: за за липса на престой на открито не по-малко от един час
на ден, за нарушаване правото на лишените от свобода на свиждане и липсата на
достатъчна качествена и безплатна храна и наличие на хлебарки и дървеници през
разглеждания тук исков период, както и че за периодите от 19.11.2019г. до
22.11.2019г., от 03.12.2019г. до 25.01.2020г., от 07.02.2020г. до 09.09.2020г.,
от 28.09.2020г. до 09.07.2021г., от 23.07.2021г. до 24.09.2021г., от
29.10.2021г. до 29.11.2021г., от 28.01.2022г. до 23.02.2022г., от 03.03.2022г.
до 01.04.2022г., от 19.04.2022г. до 25.05.2022г., от 17.06.2022г. до
21.06.2022г., от 23.06.2022г. до 19.07.2022г. при престоя в Затвора-Пловдив Б. е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м., Горното, води до извода, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за
живот.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията
си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени
с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4
кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за Боев, което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка
с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Б. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора-Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ размер на 8 568 лв. /осем
хиляди петстотин шестдесет и осем/ лева.
При съобразяване на съдебната практика по идентични дела,
според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част за
разликата над 8 568 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив,
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че ще следва да се уважи и направеното от
ищеца искане за присъждане на законната лихва към така определеното
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
В представения договор за правна защита и съдействие,
сключен с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на
безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази
връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 1113.84 лева.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника,
съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид
разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по
отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат
присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата
претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
По изложените
мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул.
„Н. Столетов” № 21, да заплати на В.С.Б., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора-Пловдив, със съдебен адрес ***, сумата от 8 568 лв. /осем хиляди петстотин шестдесет и
осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора гр.Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 10.11.2022г.,
до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и за останалите
периоди в обхвата на претендираните.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да
заплати на В.С.Б., ЕГН********** разноски в размер на 10.00 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение от 1113.84 /хиляда сто и тринадесет лева и 84 ст./ на адвокат В.Л.С., съдебен адрес ***.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
СЪДИЯ: