ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
Велико Търново, 04.08.2021 г.
Административен
съд – Велико Търново, VII-ми адм. състав,
в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията частно
административно дело № 482/2021 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 166, ал.3 от АПК, във вр. с
чл. 165, ал.6 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по Искане за
спиране на предварителното изпълнение на оспорена Заповед, получило вх. № 3580/04.08.2021г.
в АСВТ, разпределено на дежурен съдия.
Искането за спиране е инкорпорирано
в жалба с вх. № 3576/04.08.2021г. в АСВТ, по която е образувано АД № 481/2021г.
по описа на съда. Жалбата е подадена от И.Х.Л. срещу Заповед № 8121К-8680/08.07.2021г. на министъра на вътрешните
работи. С която Заповед Л. е временно
преназначен от началник Сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново на ръководна
длъжност „началник на сектор“
„Криминална полиция“ в Районно управление – Димитровград при ОД на МВР
Хасково, за срок от една година.
Предвид горното предмет на
настоящото произнасяне е особеното искане на същото лице за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената Заповед за
преназначаване поради мотивирана служебна
необходимост/вж. чл.165, ал.6 от ЗМВР/.
Жалбоподателят
посочва в Искането си за спиране, че предварителното изпълнение на Заповедта ще
му причини значителни неимуществени вреди и трудно поправими имуществени
такива. Първите се изразяват в това, че поради разстоянието и невъзможността да
направи допълнителните разходи няма да може да поддържа определения режим на
лични отношения с малолетната си дъщеря, която след развода живее при майката.
В тази връзка сега именно през лятото предстои за 30 дни тя да е при него, а
той тепърва следва да разрешава битовото си устройване в Димитровград. При
предварителното изпълнение на Заповедта следва ,че той обективно ще бъде лишен
от тази възможност да вижда детето си и да се грижи за него, а детето ще
преживее силна травма, т.к. имат изградена силна емоционална връзка. Значителните
имуществени вреди определя от разликата в месечното възнаграждение, което е
по-ниско със 55лв., от необходимостта да разходва лични средства за битово
устройване и пътуване от Димитровград до Велико Търново и обратно.
По тези съображения Л. моли
съда да спре предварителното изпълнение на Заповедта за преназначаване.
Ответникът представи
административнат преписка, но не ангажира становище по искането за спиране.
Съдът, като взе предвид
доказателствата, представени с административната преписка, намира за установено от фактическа страна
следното:
В оспорената Заповед е посочено, че преназначаването на служител на МВР е
мотивирано от служебна необходимост, за което е приложена Докладна записка на
ВПД директор на ОДМВР Хасково за вакантната длъжност в РУ-Димитровград, която
съответства на образованието и квалификацията на служителя. Представени са и
доказателства че основното месечно възнаграждение на досега заеманата длъжност
е в размер на 1762лв. А в Заповедта е определено по-ниско такова – 1707лв.
Представено е и Решение № 153/26.02.2015г. на ВТРС по гр. дело № 1385/2015г. за
постановения развод между съпрузите и предоставяне на упражняване на
родителските права спрямо малолетното дете на майката.
При
така установеното по фактите, съдът направи следните правни изводи:
Молбата
за спиране е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В
оспорената Заповед е посочено, че преназначаването на служител на МВР е
мотивирано от служебна необходимост. Поради това, на същата на основание
чл.165, ал.6 от ЗМВР е придадено
предварително изпълнение по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, предварителното изпълнение може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда. Доколкото специалният ЗМВР не предвижда основанията за
това приложими са общите условия на
чл.166, ал.2 от АПК, т.е. когато ПИ би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
В
случая липсва изрична забрана за съдебен контрол, поради което се прилага редът
по чл.166, ал.2 от АПК. В тази връзка Л. се е запознал със Заповедта на
08.07.2021г. Жалба му е датирана на
21.07.2021г.Макар и входирана на 23.07.2021г. предвид липсата на възражение от
ответника и поради бързината на производството съдът прие в интерес на лицето,
че същата е депозирана в срок. Поради което искането за спиране е допустимо.
Доказването
на обстоятелството, че предварителното изпълнение на Заповедта би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда е в негова тежест.
Защото законодателят когато е придал предварително изпълнение на актовете от
вида на процесната Заповед е презюмирал
наличието на една или всички предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Тоест
съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. Според
смисъла на чл.60, ал.1 от АПК това е необходимостта да се защитят животът или
здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението
на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или
трудно поправима вреда. В този ред на мисли се налага изводът, че молителят
следва да докаже, че преместването му в друго териториално поделение на МВР би
му причинило значителна или трудно поправима вреда. Съдът от своя страна във
всеки конкретен случай следва да прецени дали е налице друг интерес,
противопоставим по категория и степен на
важност на тези, изброени в чл.60, ал.1 от АПК.
В случая молителят твърди настъпването
на имуществени вреди. Тези от разликата в основното месечно възнаграждение в
годишен размер са около 660лв., което не е нито значителна, нито трудно поправима
вреда по смисъла на закона. Разходите, свързани с допълнителни пътни и/или
квартирни разноски не са посочени като конкретна сума, но също не са
непоправими вреди. Обосновано може да се предположи, че тези разходи подлежат
на компенсиране, пълно или частично, доколкото иде реч за ръководен кадър.
Освен това, тези материални отношения обикновено не са предмет на кадровата
заповед, а се уреждат допълнително.
По отношение на нематериалните вреди. Безспорно
необходимото време и разстоянието между В. Търново и Димитровград ще затруднят
личните контакти на Л. с дъщеря му, която след развода живее при майката. Но
няма да ги направят невъзможни. Поддържането на връзката им е въпрос на желание
и по-добра организация на времето от страна на бащата, както за всички работещи
разведени родители. В тази връзка съдът прие, че именно поради развода и преди издаване
на Заповедта Л. не живее с дъщеря си заедно и не полага ежедневно лични грижи
за нея. Обстоятелство, основано на личния му избор, а не на служебния дълг. Не
се твърди детето да има здравословни или други проблеми, пряко изискващи присътсвието на бащата. От друга
страна в условията на пандемия, а преди това поради кризата с бежанците, много редови
полицейски служители бяха и са лишени от личен котакт с близките си за различни
периоди от време, в защита на обществения интерес. Все пак остава възможността
за ежедневно общуване със съвременни технологични средства, които са достъпни и
макар че не заменят личния контакт, правят раздялата по-поносима. В съображение
следва да се има предвид и това, че дъщерята на оспорващия е родена през 2009г.,
т.е. понастоящем възрастта й предполага възможност за спокойни разговори и и обяснения. Времето, което ще прекарат заедно
през лятото Л. следва да съобрази със
своя отпуск, поради което за този период мястото на работата му е неотносимо.
В заключение следва да се има предвид и
това, че разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК изисква като предпоставка за
спирането настъпването на нови
обстоятелства, каквито в случая нито се твърдят, нито са доказани да са
настъпили след издаването на Заповедта.
При установените факти съдът намери, че затруднените
семейни отношения и битови затруднения не са противопоставими на защитения
обществен интерес, обусловил предварителното изпълнение на МЗ. Не са налице
предпостваките по чл.166, ал.2 от АПК, които да наложат спиране на предварително изпълнение на оспорената Заповед.
Искането за спиране като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви, на основание
чл. 166, ал.4 от АПК, във вр. с ал.3 от с.р., съдът в посочения
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Искането за
спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 8121К-8680/08.07.2021г. на
министъра на вътрешните работи, с която Ил. Л. е временно преназначен от ръководна
длъжност в ОД на МВР Велико Търново на длъжност „началник на сектор“ „Криминална полиция“ в Районно управление –
Димитровград при ОД на МВР Хасково, за срок от една година.
Определението подлежи на обжалване пред
ВАС в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: