№ 26109
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110109812 по описа за 2022 година
за да се произнесе, все предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по заявление с вх. № 36112/24.02.2022г. на /ФИРМА/ ЕИК ******** за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу длъжника ЮР. АТ.
С., ЕГН **********, като законен наследник на К. А. С.., за сумата в размер на 6 000,00 лева
(шест хиляди лева), представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта №
34РКО-А-0013/24.02.2006г., сключен между К. А. С.., като кредитополучател и заявителя,
като кредитодател, ведно със законната лихва, за период от 24.02.2022 г. до изплащане на
вземането, за сумата в размер на 3 289,96 лева (три хиляди двеста осемдесет и девет лева и
96 стотинки), представляваща договорна лихва, за периода от 24.02.2019 г. до 02.02.2022 г.,
за сумата в размер на 5 225,00 лева (пет хиляди двеста двадесет и пет лева), представляваща
просрочена наказателна лихва, за периода от 24.02.2019 г. до 02.02.2022 г., за сумата в
размер на 35,01 лева (тридесет и пет лева и 01 стотинка), представляваща законна лихва
върху просрочена главница, за периода от 03.02.2022 г. до 23.02.2022 г., за сумата в размер
на 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща разноски за връчване на покана, както и
претендира разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 292,20 лева
(двеста деветдесет и два лева и 20 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
В настоящото производство съдът следва да издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, когато установи, че заявлението отговаря на
изискванията по чл. 410 и чл. 411, ал.1 от ГПК. При извършване на проверка по чл. 410 и чл.
411 от ГПК съдът констатира, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
по 410 от ГПК отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК и
съдържа искане за издаване на изпълнителен лист, като към заявлението е приложен и
документ по чл. 417, т.2 от ГПК, - извлечение от счетоводните книги на банката, но не
отговаря на постановките на т. 18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, които изискват,
1
длъжникът да е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземането на банката.
Действително според постановките на т.4г от горепосоченото тълкувателно решение налице
са основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу универсалния
правоприемник на починалия длъжник, но това не дерогира обстоятелството, че наследника
следва да бъде уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземаните, доколкото се
извежда от заявлението, че заявителят се позовава именно на нея за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, вземането на банката-кредитор става изискуемо, ако същата е упражнила правото
си да обяви предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на
заповед за изпълнение, поради което кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като прояви активно поведение и
доведе до знанието му това свое волеизявление. Релевантно за преценката относно
наличието на осъществен фактически състав на предсрочната изискуемост, в частност
относно субективния елемент, е дали волеизявлението на кредитора е достигнало до
длъжника, респективно дали кредиторът е положил дължимата грижа за откриването му.
В настоящият случай, от приложените документи не се установява длъжникът да е
уведомен за волеизявлението на банката да обяви предсрочна изискуемост на вземането.
Видно е че до наследника на К. С е изпратена покана чрез ЧСИ С. Я, получена лично от
Ю.С. на 21.04.2021г., но в нея не е обективирано волеизявление, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем, а единствено С. е поканен, като наследник да заплати дължимите към
банката суми. Посочено е, че при неизпълнение кредита ще бъде обявен за предсрочно
изискуем, както сам е посочил и заявителят; кредитът е обявен за предсрочно изискуем едва
на дата 03.02.2022г., без това волеизявление на кредитора да е достигнало до знанието на
длъжника, като наследник на кредитополучателя, няма такива приложени доказателства по
делото. Заявителят се позовава на т.13.2, вр. т.13.1.1 от ОУ към договора за кредит, в
смисъл, че са настъпили предпоставките и автоматичната предсрочна изискуемост на дълга,
без да е нужно отново да уведоми длъжника, след като веднъж го е поканила да заплати
дълга. Тези доводи съдът намира за неоснователни. Предсрочната изискуемост следва да се
разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от
ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Трайна и
последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от
фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се
иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в
2
случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред.
По гореизложеното съдът намира, че по отношения на длъжника вземането не
станало изискуемо, поради което следва да бъде отказано издаването на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
По изложените съображения съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 36112/24.02.2022г. на /ФИРМА/ ЕИК ******** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
ЮР. АТ. С., ЕГН **********, като законен наследник на К. А. С.., за сумата в размер на 6
000,00 лева (шест хиляди лева), представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта № 34РКО-А-0013/24.02.2006г., сключен между К. А. С.., като
кредитополучател и заявителя, като кредитодател, ведно със законната лихва, за период от
24.02.2022 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 3 289,96 лева (три хиляди
двеста осемдесет и девет лева и 96 стотинки), представляваща договорна лихва, за периода
от 24.02.2019 г. до 02.02.2022 г., за сумата в размер на 5 225,00 лева (пет хиляди двеста
двадесет и пет лева), представляваща просрочена наказателна лихва, за периода от
24.02.2019 г. до 02.02.2022 г., за сумата в размер на 35,01 лева (тридесет и пет лева и 01
стотинка), представляваща законна лихва върху просрочена главница, за периода от
03.02.2022 г. до 23.02.2022 г., за сумата в размер на 60,00 лева (шестдесет лева),
представляваща разноски за връчване на покана.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1 седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3