Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
С присъда № 13 от 28.03.2011 година по НЧХД № 60/2011 година по описа на Районен съд - град П., подсъдимият И. А. К. е признат за невинен в това, че на 04.08.2010 година в село К., община П., около 21.00 часа е казал обидни думи в присъствието и по адрес на П. Т. П. от същото село – „твойто мами ще еба”, с което да е нанесъл обида на П., като е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК. Със същата присъда И. А. К. е признат за виновен в това, че на 04.08.2010 година в село К., община П., около 21.00 часа се заканил на П. Т. П. от същото село с престъпление против неговата личност – заканил се да му причини телесна повреда и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 1 НК, вр. чл. 36 и чл. 54 НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от С.” за срок от ШЕСТ месеца. На основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години. Подсъдимият К. е осъден да заплати на гражданския ищец П. Т. П. сумата от 500.00 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2010г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 1000.00 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С присъдата е отхвърлен и предявеният от П. Т. П. срещу И. А. К. граждански иск за сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесена обида, като неоснователен и недоказан. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Т. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия И. А. К., с която моли присъдата да бъде отменена, а подзащитният му да бъде оправдан. Излага доводи, че присъдата почива на предположения и е постановена при нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди, че направените по делото разноски са за две обвинения, а е уважено само едно, поради което и разноските е следвало да бъдат присъдени наполовина. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба и пледира същата да бъде уважена, като посочва, че не са събрани никакви доказателства, за да може присъдата да бъде потвърдена. По тези съображения счита, че присъдата следва да бъде отменена, като подзащитният му бъде признат за невинен и му се присъдят направените по делото разноски. Повереникът на частния тъжител счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована, като бъдат присъдени и направените по делото разноски. Излага съображения, че в мотивите към присъдата първоинстанционният съд е направил много внимателен анализ на фактическата обстановка и на събраните гласни доказателства, като е извел обосновани правни изводи. Подсъдимият И. А. К. в хода на съдебните прения твърди, че няма нищо вярно в обвиненията. В предоставената му последна дума заявява, че не е виновен. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: Подсъдимият И. А. К. ероден на ... година в село К., община П., българин, български гражданин, с постоянен адрес село К., община П., улица „П. и Ч." ..., с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН *. На 04.08.2010 година около 21.00 часа в село К., Община П. подсъдимият И. К. отишъл до дома на свидетелката М., за да занесе един бидон. По това време в двора на свидетелката бил и тъжителят П. П., за да остави един бастун, с който съпругът на С. да отиде на другия ден на лекарски преглед в град Плевен. Когато подсъдимият тръгнал да излиза от двора на къщата се обърнал към тъжителя с думите „Ще те накълцам като краставица”. След това подсъдимият се обърнал и си тръгнал. П. П. се прибрал притеснен и уплашен от поведението на подсъдимия и разказал за случилото се на съпругата си. През нощта пострадалият бил неспокоен, разтреперан, поради което пил и лекарства. От страх, подсъдимият да не осъществи заканата си, П. отказвал на свой съселянин да излизат. Съпругата на тъжителя и М. С. работели заедно на полето, като по време на обедната почивка в деня след инцидента - 05.08.2010 година, свидетелката Събева разказала на Т.П. за случилото се предния ден - как И. К. се заканвал на П. П., че „ще го накълца като краставица”. Разговора между двете бил чут и от свидетелите Г. А. Й. и М.И. М., които също работели със С. и П. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства чрез депозираните пред съда обяснения на подсъдимия К. – частично, както и показанията на свидетелите М. А. С. – частично, Т. Х. П., А. И. К., Г. А.И. и М. И. М.; приложените към делото писмени доказателства – справка за съдимост на подсъдимия от 28.03.2011г., издадена от Районен съд – град П.. От събрания по делото доказателствен материал може да се направи обоснован и несъмнен извод относно авторството на извършеното престъпление, както и неговото изпълнително деяние. Те се установяват от показанията на свидетелите Т. Х. П., А. И. К., Г. А. И. и М. И. М.. Обстоятелството, че свидетелите не са преки очевидци на случилото се в дома на М. С. не оказва влияние на достоверността им. Доказателствената им стойност се преценява в тяхната съвкупност и убедителност. Всички тези свидетелски показания са еднопосочни и безпротиворечиви, като настоящият съдебен състав ги кредитира напълно независимо от това, че същите са производни. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетелката Събева в тази част, именно поради обстоятелството, че те са вътрешно противоречиви и неубедителни. В една част свидетелката твърди, че нищо не е чула, в преведената очна ставка казва, че не си спомня и не може да си спомни, а накрая заявява, че не може да отговори дали свидетелката П. лъже. Именно поради обстоятелството, че е невъзможно фактическата обстановка да бъде установена посредством първични доказателства се налага изясняването й да се осъществи чрез съвкупната преценка всички останали свидетелски показания. На тях противоречат единствено обясненията на подсъдимия и се явяват изолирани с оглед приетите по-горе за безспорни доказателства. Той излага тезата, че не е имал разговор с тъжителя, нито словестно спречкване с него. Обясненията от своя страна имат характер на гласно доказателствено средство, но същевременно представляват и средство на защита. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обясненията на И. К. в тази част имат характера на защитна версия, поради което и не ги кредитира. Времето и мястото на деянието безпротиворечиво се установяват както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на С., П., К., И. и М.. Именно относно тези обстоятелства настоящият съдебен състав кредитира и заявено от К. и свидетелката Събева, тъй като в тази част обясненията, респективно показанията кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира напълно и показанията на свидетелката Петрова, относно претърпените от П. П. неимуществени вреди, като последица на извършеното от И. К. деяние. Именно тя, като съпруга е човекът, който може да посочи какво е било неговото състояние непосредствено след случилото се. Заявеното от нея се подкрепя и от показанията на свидетеля А. К. От свидетелските показания се установява възможността за възникване на основателен страх у пострадалия, както и наличието на притеснение и тревожност у него, че подсъдимият ще осъществи заканата си. Настоящата инстанция намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, чеот правна страна подсъдимият И. А. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК. От обективна страна на 04.08.2010 година в село К., община П., около 21.00 часа И. К. се заканил на П. П. с престъпление против неговата личност, като заканата е възбудила основателен страх у пострадалия за осъществяването й. От субективна страна деянието е извършено от К. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление против личността му, че тази закана се възприема от пострадалия и че у него може да възникне основателен страх за осъществяването й, като е искал тази заплаха да бъде възприета от П. и той да изпита страх от нейното осъществяване. Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия И. А. К. за невинен и го е оправдал по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК. С оглед събраните по делото доказателства не може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението обида. Като последица от оправдаването на подсъдимия по това обвинение е отхвърлен и предявения от П. Т. П. срещу И. А. К. граждански иск в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесена обида. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, настоящият съдебен състав намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 78а, ал. 1 НК предпоставки, за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Подсъдимият е пълнолетно лице, касае се за извършено от него умишлено деяние, за което в особената част на Наказателния кодекс се предвижда наказание „Лишаване от С.” до три години. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по рÕда раздел ІV от Глава осма НК и в състава на престъплението не са предвидени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 НК. Съдът следва да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание. При определяне на административното наказание "глоба", съдът отчете възрастта на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите му характерстични данни, ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца, както и това, че същият е пенсионер, при което намира за справедливо да определи административното наказание "глоба" в минималния, предвиден в закона размер, а именно 1 000 /хиляда/ лева. Предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди е частично основателен. В резултат на противоправното поведение на подсъдимия е настъпил вредоносния резултат. С действията си, а именно осъществената от К. закана с престъпление против личността на тъжителя, му е причинил страх и безпокойство. Първоинстанционният съд е уважил частично предявения граждански иск в размер на 500 лв. Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като до този размер искът е доказан. За разликата до 1 000.00 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Въззивният съд счита присъденото обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени вреди за прекомерно високо, с оглед претърпените вреди. Настоящият съдебен състав намира, че предявеният граждански иск следва бъде уважен за сумата 100.00 лева. Обезщетение в такъв размер се явява адекватно и справедливо определено, с оглед претъпените от тъжителя неимуществени вреди. За разликата до 1 000.00 лв., искът се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от С.” за срок от шест месеца за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, като бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК. Актът на първоинстанционния съд следва да бъде изменен и в частта, с която е уважен предявения граждански, като уваженият размер следва да бъде намален. На частния тъжител следва да се присъдят направените от него разноски за въззивната инстанция. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна. Водим от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 и ал. 3 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 13 от 28.03.2011 година по НЧХД № 60/2011г. на ПАВЛИКЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в частта, с която на подсъдимия И. А. К. от село К., община П., с ЕГН * е наложено наказание „лишаване от С.” за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването му за срок от три години. На основание чл. 78а, ал. 1 НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия И. А. К. от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/. ИЗМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта, с която подсъдимия И. А. К. от село К., община П., с ЕГН * е осъден да заплати на П. Т. П. от село К., община П., с ЕГН * сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2010г. до окончателното й изплащане, като намалява размера на присъденото обезщетение на 100 /сто/ лева, като ОТХВЪРЛЯ предявеният гражданския иск за разликата от 100 до 1 000 лева, като недоказан. ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част. ОСЪЖДА И. А. К. да заплати на П. Т. П. сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи направените от него разноски във въззивното производство пред Великотърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЕЛНОВЕ: |