№ 15739
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110169870 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „************”
ЕООД-в несъстоятелност с ЕИК ************** срещу „К**************“ ЕООД
с ЕИК ***************** искове: по чл. 288 ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД: в размер на 1 080 лв., която сума се претендира като възнаграждение за
поставяне на арматура и съгласно издадена от ищеца фактура № 18/ 12.11.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/22.12.2022 г.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 340,50 лв. за забава от
датата на издаване на фактурата 12.11.2019 г. до 20.12.2022 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение, че между страните
не са съществували търговски отношения и че посочената услуга не е договаряна и
извършвана.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
По правната си същност договорът за изработка е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден договор. Неформалният по дефиниция характер на договора за
изработка освобождава страните по договор за изработка от задължение да спазват
нарочна писмена форма за действителност на договора. Поради това съгласие за
възлагане, съответно за изпълнение на определена работа/услуга, е достатъчно е да се
установи, че определена услуга е извършена от изпълнителя и приета от възложителя,
за да се приеме, че е налице договор за извършване на СМР и че по него се дължи
възнаграждение. Това следва от нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, според която
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, което означава,
че за да бъде направен извод за основателност на иска, следва да са налице преки и
1
поне няколко косвени доказателства, които да установяват съгласие на ответника с
извършената работа, съответно че е съответна на договореното. Такива доказателства в
случая не са налице. От заключението на назначената съдебно-счетоводно експертиза,
изготвено след справка в НАП, се установява, че процесната фактура не е осчетоводена
от ответното дружество, съответно не е ползван данъчен кредит - които обстоятелства,
ако бяха положително установени, биха обосновали, макар и косвено, извод за сключен
между страните договор и изпълнена от ищеца услуга, приета от ответника, като
основание за възникване на задължение в тежест на ответника за плащане на
възнаграждение. Поради това и при липсата на други доказателства главният иск се
явява неоснователен, от което следва неоснователност и на обусловения иск за
обезщетение за забава.
Съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, по дело, което се води за попълване масата на
несъстоятелността, както е в случая по иска на ищцовото дружество в несъстоятелност,
държавната такса не се внася предварително. По аргумент от същата разпоредба,
държавната такса е дължима след приключване на делото. Поради това ищецът
„************” ЕООД-в несъстоятелност дължи заплащане в полза на съда на
дължимата в размер на 100 лв. държавна такса, както и на основание чл. 77 ГПК –
сумата 400 лв. , представляваща възнаграждение на вещото лице по назначената по
почин на ищеца експертиза.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************” ЕООД-в несъстоятелност с
ЕИК ************** срещу „К**************“ ЕООД с ЕИК *****************
искове: по чл. 288 ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума в размер
на 1 080 лв., претендирана като възнаграждение за поставяне на арматура и съгласно
издадена от ищеца фактура № 18/ 12.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /22.12.2022 г./; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
обезщетение в размер на 340,50 лв. за забава от датата на издаване на фактурата
12.11.2019 г. до 20.12.2022 г.
ОСЪЖДА „************” ЕООД-в несъстоятелност с ЕИК **************
да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумите: 100 лв. – държавни
такси, както и 400 лв. – депозит за вещо лице, като сумите бъдат събрани от масата
на несъстоятелността.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3