Решение по дело №14819/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

           

Номер              17.06.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                           СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14819 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 09.09.2019г., гр.д.74291/18г., СРС,126 с-в осъжда „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД да заплати на „И.б.9.“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 12 000 лв. - обезщетение за ползване без основание на автоматична система за капилярна електрофореза capillyaris 2 flex piercing за периода 31.01.2018г. - 02.07.2018г., заедно със законната лихва от 22.11.2018г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 470,94 лв. - мораторна лихва върху обезщетението за периода 03.07.2018г. - 20.11.2018г. и сумата 1 159,20 лв. - разноски, като отхвърля  главните искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.309а ТЗ за сумата 12 000 лв. - наемна цена на медицинската техника за периода 31.01.2018г. - 02.07.2018г. и за сумата 313,96 лв. - мораторна лихва върху наемната цена за периода 19.08.2018г. - 20.11.2018г.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД. Счита, че договорът за заем за послужване предвижда възможност за удължаване срока на действието му по взаимно съгласие. В този дух е писмото от 21.05.2018г. на ищеца и продължилото полагане на дължимите добросъвестни грижи за вещта от ответника. След изтичане на срока, няма обедняване на ищеца, съразмерно вреди от реално пропуснати ползи или понесени загуби от неотдаване под наем на вещта. Няма представени договори или предварителни такива за вещта с други медицински заведения, нито се доказва възможност същата да бъде отдавана под наем. Намира обезщетението за завишено по размер и определено по оферта на ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът „И.б.9.“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са евентуални искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По силата на договор за заем за послужване на медицинско оборудване от 30.10.2017г., ищецът „И.б.9.“ ЕООД предоставя безвъзмездно на ответника „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД временното ползване на автоматична система за капилярна електрофореза capillyaris 2 flex piercing, Sebia, Франция, на стойност 240 000 лв., без ДДС.

Клаузата на чл.4 от договора предвижда 3-месечен срок на действието му, считано от сключването, който срок може да бъде удължаван по взаимно съгласие на страните. Възможността за изменение на договорите по взаимно съгласие на страните е уредена и в чл.20а, ал.2 ЗЗД. По делото, обаче липсват каквито и да било доказателства за постигнато недвусмислено споразумение между страните в тази насока.                      В писмо изх. № 78/21.05.2018г. на ищеца, входирано под № 447 от същата дата при ответника, ясно е посочено, че между страните няма постигнато съгласие за продължаване на договора, поради което за периода след неговото прекратяване – 31.01.2018г., ответникът дължи месечен наем за ползване. В този смисъл са и отправените от ищеца писмо № 094/01.06.2018г., покана за доброволно изпълнение изх. № 099/19.06.2018г. и нотариална покана рег. № 15670/04.10.2018г., н-с рег. № 273 НК, с които допълнително се иска и плащане на сума от по 2 000 лв. месечно.

С влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение са отхвърлени предявените главни искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД за сумата 12 000 лв. - наемна цена на медицинската техника за периода 31.01.2018г. - 02.07.2018г. и по чл.309а ТЗ за мораторна лихва върху наемната цена. Прието е, че след крайния срок от действието на договора за заем за послужване, страните не сключват договор за наем, т.к. едностранно отправените от ищеца предложения за сключване на такъв, макар и получени от ответника, не са изрично потвърдени от него, като се има предвид, че страните не са в трайни търговски отношения.

Щом като през процесния период 31.01.2018г. - 02.07.2018г., следващ прекратяването на договора за заем за послужване поради изтичане на крайния срок, страните по делото не са обвързани помежду си от правоотношение по друг договорен източник относно медицинската апаратура, ищецът има право на обезщетение за лишаване от ползване на вещта. Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Спестените от ответника разходи в размер на средния пазарен наем за използваната без правно основание вещ, съответства на неговото имуществено обогатяване за чужда сметка. Обедняването на ищеца е в същия размер и обхваща пропуснатата полза да увеличи материалния си актив с получена наемна цена за вещта. Искът за възстановяване на несправедливо нарушеното имуществено равновесие е доказан по своето основание.

Искът е доказан и по размер. Според съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е изключителен дистрибутор в България и единствен представител на фирмата, произвела медицинската апаратура, който може да предлага съответни оферти и цени, поради което няма сравнителна база за наемна цена и вещото лице не може да определи такава. При приемане на  заключението, ответникът не се противопоставя и не формулира нови доказателствени искания. Затова при условията на чл.162 ГПК, съдът по своя преценка и при съобразяване на изходящите от ищеца оферти за месечен наем от 2 000 лв., без ДДС на вещта през процесния период; доводите на ответника в жалбата, че по офертите и през същия период между страните има действащ договор за наем; както и вписаната в договора за заем за послужване стойност на медицинската апаратура от общо 240 000 лв., без ДДС, определя сумата от по 2 000 лв. месечно, или общо сумата 12 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване съразмерно средната пазарна наемна цена за вещта през периода 31.01.2018г. - 02.07.2018г.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.        

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 890 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.09.2019г., гр.д.74291/18г., СРС,126 с-в в частта, с която се осъжда „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД да заплати на „И.б.9.“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 12 000 лв. - обезщетение за ползване без основание на автоматична система за капилярна електрофореза capillyaris 2 flex piercing за периода 31.01.2018г. - 02.07.2018г., заедно със законната лихва от 22.11.2018г. до погасяване на задължението и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 470,94 лв. - мораторна лихва върху обезщетението за периода 03.07.2018г. - 20.11.2018г.

ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, *** да заплати на „И.Б.91“, гр. София, ул. „********ЕООД,  сумата 890 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.