Решение по дело №909/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 162
Дата: 9 март 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Тодор Тодоров
Дело: 20221001000909
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 297321 от 21.07.2022 г. на ответника „ЛГР Джи
енд Ем“ ЕАД срещу решение № 260446 от 29.06.2022 г. по т. д. № 2678/2019 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-18-ти състав, в частта, в която съдът е осъдил „ЛГР Джи енд Ем“ ЕАД
на основание чл. 57 , ал. 2 ЗЗД да заплати на „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/, чрез синдика
А. Г. М., сумата от 4 559 852,58 лв., представляваща равностойността на отчуждените чрез
правни сделки от ответника имоти, предмет на недействителен апорт постановен с влязло в
сила решение № 260025 от 10.01.2022 г., по т.д. № 2678/19 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-18-ти състав, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/, по иск с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ, предявен от синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/, срещу „ЛГР Джи енд Ем“
ЕАД и срещу „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/, за извършената непарична вноска /апорт/ от
21.06.2011 г. в капитала на ответното дружество ЛГР Джи енд Ем“ ЕАД.
В жалбата се твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл. 57 ЗЗД.
Отчуждените от жалбоподателя недвижими имоти /предмет на апорта и подлежащи на
връщане/ са отчуждени преди поканата за връщане, съответно преди узнаване, че веща се
държи без основание. Счита, че решението е неправилно, тъй като липсвало увреждане на
кредиторите на несъстоятелността, тъй като апортираните имоти били обременени с тежести
и нямало как да удовлетворят кредиторите на несъстоятелността. С разпродадените на
публична продан от съдебни изпълнители имоти, били погасени задълженията на
несъстоятелното дружество по договорните ипотеки сключени в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД, а със средствата от продадени от жалбоподателя на трети лица имоти, били
погасени задължения на „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/ към ипотекарния кредитор, като
самият жалбоподател би могъл да се възползва само от частта от продажната цена, която
реално е получил след приспадане на сумите, платени към банката по договори за банков
1
кредит на несъстоятелния длъжник. Жалбоподателят твърди, че в хода на производството не
било установено какви суми е получило дружеството от извършените продажби, както и не
е установено какви са сумите, от които „ЛГР Джи енд Ем“ ЕАД, се е възползвало. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалвА.та част и
да отхвърли иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Въззиваемият синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/, А. Г. М. - ищец по иска -
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с
нея решение - в сила, като правилно и законосъобразно.
Третите лица-помагачи М. Й., П. К. М. Х., С. Х., К. Р. М., Б. М. Я.-М., Д. К., П. Л. К.
К. и М. М., всичките представлявани от адвокат Р. Ж., конституирани на страната на
синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/, оспорват въззивната жалба като неоснователна,
като считат обжалваното решение на СГС за допустимо, валидно и правилно.
С определение № 758 от 21.11.2022 г. по настоящото дело, Апелативен съд – София, е
оставил без уважение доказателствените искания, съдържащи се в въззивната жалба от „ЛГР
Джи енд Ем“ ЕАД, относно допускането пред настоящата инстанция на изслушване на
заключение на вещо лице по СИЕ по поставени в жалбата въпроси и да бъде приет доклад за
извършена пазарна оценка на недвижими имоти от 30.06.2022 г.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
От фактическа стрА.:
Не се спори между страните, а се установява и от представените доказателства, както
и е служебно известно от извършена проверка в деловодната система на съда, че с решение
от 06.01.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по т. д. № 1708/11 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, е била отхвърлена молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че с решение от 07.06.2017 г., постановено по т.
д. № 3501/16 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено първоинстанционното
решение. Така постановеното въззивно решение е отменено с решение № 131/02.05.2018 г.,
постановено по т. д. № 2297/17 г. по описа на ВКС, II ТО и делото е върнато за ново
разглеждане с дадени указания. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 2969/17.12.2018 г., постановено по т. д. № 2 360/18 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав първоинстанционният акт е бил отменен,
като по отношение на "Лайтхаус голф ризорт" АД е открито производство по
несъстоятелност.
С влязло в сила решение № 260025 от 10.01.2022 г., постановено по т.д. № 2678/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18-ти състав, съдът е обявил за
относително недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на "Лайтхаус голф ризорт" АД (н), по иск предявен от
синдика на "Лайтхаус голф ризорт" АД (н) срещу "Лайтхаус голф ризорт" АД (н) и "ЛГР
Джи енд Ем" ЕАД на извършената непарична вноска апорт извършен на 21.06.2011 г., в
капитала на ответното дружество "ЛГР Джи енд Ем" ЕАД, вписан в ТР под №
20110621162730, на подробно описани 286 недвижими имоти.
С обжалваното в настоящото производство решение № 260446 от 29.06.2022 г.,
постановено по т.д. № 2678/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VI-18-ти състав, съдът е отхвърлил иска от синдика на "Лайтхаус голф ризорт" АД (н) срещу
"ЛГР Джи енд Ем" ЕАД, за връщане в масата на несъстоятелността на процесните имоти,
предмет за обявения за недействителен апорт, вписан в ТР по д № № 20110621162730, на
2
подробно описани 286 недвижими имоти и е осъдил "ЛГР Джи енд Ем" ЕАД, на основание
чл. 57, ал. 2 ЗЗД да заплати на "Лайтхаус голф ризорт" АД (н), сумата от 4 559 852,58 лв.,
представляваща стойността на отчуждените чрез правни сделки от ответника имоти,
предмет на недействителния апорт, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 12 507 766,06 лв., представляваща равностойността на имотите, които не могат да
бъдат предадени поради прехвърлянето им в изпълнителни производства от ЧСИ, НАП.
С приета молба от 15.06.22 г. на синдика на "Лайтхаус голф ризорт" АД (н) и
протоколи и справи към нея се установява, че с протоколи за предаване на имущество от
30.05.2022 г. и от 14.06.2022 г., ответникът "ЛГР Джи енд Ем" ЕАД е върнал доброволно 125
броя недвижими имоти предмет на недействителния апорт, които се намират в него, като по
този начин, тази претенция на ищеца е удовлетворена, чрез реално предаване на съответните
имоти.
От правна стрА.:
Константната практика на Върховен касационен съд безпротиворечиво приема, че
отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжник на определени
правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези
кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави
хипотези. С тези, конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило
като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и
следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание,
аргумент от чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. При положение, че подлежащата на
връщане вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият
това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал той дължи
онова, от което се е възползвал /чл. 57, ал. 2, предложение последно от ЗЗД/. С оглед на това
законово разрешение когато недвижимия имот не е притежание в патримониума на
ответниците, то приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова,
от което се е възползвал - т.е. стойността на имота. Това притезателно право ще се
осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който
е обусловен от изхода по спора по отменителния иск по чл. 647 ТЗ.
Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения, че липсва увреждане,
недвижимите имоти са обременени с тежести към момента на апортирането. Така
наведените доводи за незаконосъобразност настоящия състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Извършеният учредителен апорт на недвижимите имоти е сделка на разпореждане с
имуществото на несъстоятелния длъжник. В следствие на него длъжникът се е лишил от
правото на собственост върху недвижимите имоти, с което е намалил ликвиден актив от
своето имущество. Обстоятелството (факта), че срещу това е получил финансов актив
(придобил е акции) не може да гарантира в същата степен възможността за удовлетворяване
на кредиторите, тъй като стойността на финансовия актив е корелативна величина от
реалната стойност на имуществото на новото дружество.
Неоснователен е и доводът, че недвижимите имоти са били обременени с вещни
тежести. Вещните тежести създават привилегия за ипотекарния кредитор, но не препятства
правата на хирографарните кредитори, които при определени условия биха могли да се
удовлетворят от получените суми от осребряването на имотите, предмет на договорна
ипотека.
Относно наведеното в жалбата твърдение, че не е осъществен фактическия състав на
чл. 57 ЗЗД, и че отчуждените от жалбоподателя недвижими имоти /предмет на апорта и
3
подлежащи на връщане/ са отчуждени преди поканата за връщане, съответно преди
узнаване, че веща се държи без основание, настоящия състав счита, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че е ирелевантно дали има покана отправена до ответника
като получател, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Това е така тъй като както
узнаването, респ. поканата, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, като субективен
критерий за добросъвестност или недобросъвестност на дължащия парично обезщетение
вместо липсващата вещ, не биха могли да се осъществят като юридически факти във
времето в по-ранен момент от този на влизане в сила на конститутивното решение по
отменителния иск по чл. 647 ТЗ, в този смисъл Решение № 31 от 28.04.2015г., постановено
по гр.д. № 5214/2013г. на ВКС, IV ГО.
Не може да се приеме, че въззивникът е добросъвестен, доколкото с установяването
на недействителността на сделката е прието, че е налице увреждащо кредиторите действие и
то към момента на извършването й. Приобретателят по процесния апорт от 21.06.2011г. е
недобросъвестен, защото спрямо него като свързано с длъжника лице е приложима
презумпцията за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, с разширеното й приложно
поле спрямо всички свързани лица съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ, както е прието с влязлото в
сила решение № 260025 от 10.01.2022 г., постановено по т.д. № 2678/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18-ти състав, с което е уважен иска по чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на "Лайтхаус голф ризорт" АД (н) на извършената непарична вноска
апорт извършен на 21.06.2011 г., в капитала на ответното дружество "ЛГР Джи енд Ем"
ЕАД, вписан в ТР под № 20110621162730, на подробно описани 286 недвижими имоти.
Видно от приетото по делото заключение на изготвената повторна съдебно-
оценителна експертиза и установената пазарна оценка на всички имоти и тяхната стойност
към датата на атакувания по делото апорт, които след тяхното апортиране са отчуждени,
чрез ЧСИ, публичен изпълнител или с директна продажба и предвид приложените към
делото на 20.05.2022 г. с молба от синдика на "Лайтхаус голф ризорт" АД (н) нотариални
актове на имоти, които са продадени преди вписването на исковата молба и не се намират в
патримониума на втория ответник "ЛГР Джи енд Ем" ЕАД, остА.лите имоти са на стойност
в размер на 12 507 766,06 лв. Това са общо 156 броя недвижими имоти, като изключим
върнатите доброволно от ответника 125 броя имоти предмет на недействителния апорт,
Така с приемането на представените към молбата от 15.06.2022 г. протоколи и
справки, съдът с протоколно определение от 17.06.2022 г. е допуснал уточнение на
ищцовата претенция по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, чрез изменението й, като същата се счита
предявена за 12 507 766,06 лв., представляваща сумата към момента на увреждащата сделка,
учредителния апорт от 26.11.2011 г. и представляваща левовата равностойност на имотите,
които са били отчуждени до вписването на исковата молба, тъй като решението относно
недействителността на апорта е непротивопоставимо на приобритателите на имотите.
Безспорно беше установено и прието по делото, че недвижимите имоти, за които са
съставени постановления за възлагане от ЧСИ и НАП са с обща пазарна стойност
7 974 913,48 лв. с ДДС., а тези които са отчуждени от приобретателят са на обща стойност
4 559 852, 58 лв. В производството по делото не бяха събрани доказателства, каква част от
тази сума, касаеща имотите отчуждени от приобретателят е постъпвала по сметка на
ответника и каква част е отивала за удовлетворяване на кредитори на несъстоятелния
длъжник, предвид това, че последните са обременени с вещни тежести, каквито оплаквания
са сторени във въззивната жалба. С определение № 758/21.11.2022 г., предвид разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 ГПК, настоящият състав е оставил без уважение направените с въззивната
жалба доказателствени искания в тази насока. Настоящият състав не счита, че може да се
приеме, че от посочените в приложение № 2 към заключението на повторната съдебно-
оценителна експертиза от 06.12.2021 г., недвижимите имоти и тяхната пазарна цена,
4
въззивникът не се е обогатил, тъй като поради наложените върху имотите ипотеки и
обезпечения част от сумите са постъпвали не в ответника, а за удовлетворяване на
кредитори на несъстоятелния длъжник. По делото такива доказателства не са събрани.
Предвид изложеното съдът счита, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати
разликата, между общата стойност на отчуждените имоти и стойността на имотите
продадени в рамките на висящи изпълнителни производства и публична продан, които суми
са отивали за удовлетворяване на кредитори на несъстоятелния длъжник.
По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че решението е
правилно и законосъобразно, в атакуваната му част и като такова следва да се потвърди.
На основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро, предложение 1-во от ТЗ, вр. с чл. 78, ал. 6, от
ГПК, въззивникът ответник "ЛГР Джи енд Ем" ЕАД ,следва да бъде осъдено да заплатят по
сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 91 197,05 лв.,
представляваща размера на дължимата ДТ.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260446 от 29.06.2022 г., постановено по т. д. № 2678/19
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-18-ти състав, в обжалвА.та част, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА "ЛГР Джи енд Ем" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Шипченски проход" № 23, ет. 6, ап. 23 и със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Добруджа“ № 1, ет. 5, офис 9 – адв.. В. М. да заплатят по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 91 197,05 лв. (деветдесет и един хиляди и сто деветдесет и седем
лв. и пет ст.), представляваща размера на дължимата държавна такса.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи М. Й., П. К. М. Х.,
С. Х., К. Р. М., Б. М. Я.-М., Д. К., П. Л. К. К. и М. М., всичките представлявани от адвокат Р.
Ж., със съдебен адрес гр. София, ул. „20 април“ № 10, партер, конституирани на страната на
синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД /н/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за
изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5