ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... 15.10.2020г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 15.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 529/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Т. и въззивна жалба на С. Р. С.,
против Решение № 93 от 10.08.2020г.
на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 50/2020г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивните жалби са редовни и
допустими като подадени от надлежни страни, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивните жалби и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична
полиция" при МВР - гр.София се обжалва решение № 93/10.08.2020г. на
Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 50/2020г. по описа на ЕРС, в
частта, с която ЕРС е осъдил ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София
да заплати на Р.Р.Т. ***, с ЕГН – **********, на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР/редакция преди изм. ДВ бр.
60/2020г./ сумата от общо 1764.22 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва:
върху сумата от 1677.54 лева, считано от 01.09.2019г. до окончателното й
изплащане и върху сумата от 86.68 лева, считано от 01.11.2019г. до
окончателното й изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 223.40 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 1677.54 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато
сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда –
30.08.2019г., и разноски.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която е уважена исковата претенция като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР. Излага, че относно организацията и разпределянето на работното време за периода 01.06.2016 г. - 29.07.2016 г. е действала Наредба № 81213-592/ 25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 81213-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода 02.08.2016 г. - 31.03.2019 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Видно от съдържанието на цитираните подзаконови нормативни актове, съобразно и ясно дефинирания в чл. 1 на същите предмет на тяхната уредба, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация и наредбите на министъра по чл.179 ал.2 ЗМВР уреждат еднаква материя, както и Наредбата за работното време, почивките и отпуските и наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР имат еднакъв предмет на регламентация. Твърди, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142 ал.1 т. 1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДС, така и спрямо КТ.
Твърди, че за процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
Въззивникът смята, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, неправилно ЕРС е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата). Счита разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ за неприложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от Р.Р.Т., чрез адв.В.Б. от АК-Б., в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение в атакуваната от ответника част е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба от Р.Р.Т., чрез адв.В.Б. от АК-Б., се обжалва решението на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 50/2020г. по описа на ЕРС, в частта, с която ЕРС е отхвърлил иска с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР за заплащане на обезщетение в размер на 346.00 лева, представляващо равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца 346 нощни дежурства, по 1.00 лв. за всяко, за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното изплащане. Оплакванията са за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Възразява, че е неправилен извода на съда за недоказаност на претенцията поради липса на представена заповед, в която въззивникът да е определен поименно като имащ право на ободрителни напитки, като въззивникът счита, че това е ирелевантен факт, след като по делото е установено, че през исковия период е полагал нощни смени от 22ч. до 6.00ч. без право на сън. Възразява, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че ободряващите напитки имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва основание за заплащане на тяхната равностойност. Излага, че предявеният от него иск не е за заплащане цената на тези напитки, а за заплащане на обезщетение от ответника за неизпълнение на негово договорно задължение на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Неправилен според въззивника е и изводът на районния съд, че ищецът не е установил консумираният брой, вид и стойност на ободряващите напитки, тъй като в случаите, когато ободряващите напитки не са предоставени, то обезщетението за неизпълнение на това задължение е съразмерно на стойността на непредоставените напитки. Позовава се на заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на тези си съображения въззивникът-ищец моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което предявеният иск по чл.181, ал.3 ЗМВР бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, както и заявява искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока за отговор въззиваемият ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не е подал писмен отговор по въззивната жалба на ищеца.
Въззивният състав намира, че е налице основание за спиране на производството по делото, поради следното:
На настоящия състав на ЯОС е служебно известно обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, със страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.Виктория Петрова от АК-Плевен, и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/ въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.
С оглед изложеното, ЯОС намира, че следва на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по възз.гр.д.№ 529/2020 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец, за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
Определението в частта му, с която се спира производството по делото, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.