№ 2401
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100512247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20106531 от 27.04.2021 г., постановено по гр. д. №
5648/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав, е В. Д. Й. е осъден да заплати
на ЗД „Б.И.“ АД, на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, сумата от 1 247, 20 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение,
с включени ликвидационни разноски за причинени щети по лек автомобил
марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ****, при настъпило на 25.06.2017 г. в
гр. София, бул. „Александър Малинов“, до бл.1Б, в посока към ул. „Проф.
Якимов“, застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба на 29.01.2021 г. до окончателното
изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 50 лв. – сторени по делото разноски
Срещу постановеното съдебно решение е депозираната въззивна
жалба от ответника В. Д. Й., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е необосновано и неправилно. По делото не е
установено концентрацията на алкохол в кръвта му да е над 0, 5 промила.
Счита, че неправилно решаващият съд е тълкувал нормата на чл.5, ал.1, т.3
ЗДвП в приложимата към момента на ПТП редакция. Поддържа, че по делото
не е установено, че е бил повлиян от употребата на алкохол. Позовава се на
изменението на посочената норма с ДВ бр.77 от 26.09.2017 г., съгласно което
релевантно за ангажиране на регресната отговорност е управлението на ППС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените
по делото разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че решаващият съд не е допуснал соченото от
жалбоподателя нарушение на материалния закон. Изменението на ЗДвП, на
което се позовава жалбоподателя, следва разглеждания инцидент и не намира
приложение в разглеждания случай. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ. Ищецът
твърди, че на 25.06.2017 г. в гр. София,, на бул. „Александър Малинов“, до
бл.1Б, в посока ул. „Проф. Якимов“, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № ****,с собственост на
Р.Р.Б. и управляван от В. Д. Й. и лек автомобил марка „Рено“, модел
„Лагуна“, рег. № ****, собственост и управляван от Б.М.Б.. Причина за
настъпване на ПТП е движението на лекия автомобил марка „Хонда“, модел
„Акорд“ с несъобразена с интензитета на движение скорост. За посочения
автомобил към момента на ПТП е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на
1 222, 20 лв. Съгласно съставения протокол за ПТП ответникът е управлявал
лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма – 0, 5 до 1, 2 промила. С оглед на
това в полза на ищеца е възникнало регресно право. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплаки сумата от 1 247, 20 лв. ,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва настъпването на
инцидента на 25.06.2017 г., както и изплатеното застрахователно обезщетение
в посочения от ищеца размер. Оспорва твърдението, че към момента на ПТП
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма – 0, 5 промила. Регламентираното в чл.500, ал.1, т.1 КЗ регресно
право на застрахователя възниква при управление на МПК с концентрация на
алкохол в кръвта с над допустимата по закон норма, която е 0, 5 промила. В
чл.174 ЗДвП е регламентирана концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
промила като праг за носене на административно – наказателна отговорност.
Поддържа, че тази норма регламентира допустимата норма на концентрация
на алкохол в кръвта, към която препраща чл.500, ал.1, т.1 ЗДвП. Твърди, че е
оспорил резултата от проверката с техническо средство алкотест дрегер и е
упражнил правото си да установи наличието и концентрацията на алкохол
чрез химическо изследване на кръвна проба. В съставения протокол за ПТП е
удостоверено, че му е предоставен талон за кръвна проба по реда на Наредба
№ 30/2001 г. за реда да установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС. Резултатът от взетата кръвна проба
след процесния инцидент е 0, 5 промила, т. е. в допустимата от закона
концентрация. На основание чл.171, ал.1, б.“б“ ЗДвП при наличие на
2
медицинско изследване от кръвна проба установените чрез него стойности са
определящи. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките на
чл.500, ал.1, т.1 КЗ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото протокол за ПТП на 25.06.2017
г.,19.00 ч., в гр. София, бул. „Александър Малинов“, до бл.1Б, е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. №
****, собственост на Д.Н.Д. и управляван от В. Д. Й. и лек автомобил марка
„Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ****, собственост и управляван от Б.М.Б..
Като причини за настъпилото ПТП е посочено, че първото МПС се е движило
по бул. „Александър Малинов“ с посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Андрей Сахаров, до бл.1Б, поради несъобразена скорост с интензивността на
движението реализира ПТП в движещия се пред него МПС 2, който от удара
се измества вляво, качва се на острова и се удря в предпазни парапети, а
първото МПС се измества и удря движещия се отдясно лек автомобил.
Съставена е схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара, както и
видимите щети по МПС. В протокола е удостоверено, че лекия автомобил
марка „Хонда“, модел „Акорд“ е представена застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца, със срок на
действие 06.07.2016 г. – 05.07.2017 г. Удостоверено е също така наличието на
алкохол в кръвта между 0, 5 и 1, 2 промила, както и издаването на талон за
кръвна проба.
От представената застрахователна полица се установява, че на
06.07.2016 г. между Р.Р.Б. и ищеца е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“,
рег. № ****, със срок на действие от 06.07.2016 г. до 05.07.2017 г. Уговорена е
застрахователна премия в размер на 168, 77 лв., платима разсрочено.
На 26.06.2017 г. застрахованият е депозирал уведомление при ищеца
във връзка с настъпилото на 25.06.2017 г. ПТП.
С платежно нареждане от 07.07.2017 г. ищецът е платил на Б.М.Б.
сумата от 1 222, 20 лв. – застрахователно обезщетение по образуваната при
ищеца щета във връзка с процесното ПТП.
От представеното удостоверение, издадено от МВР-СДВР-Отдел
„Пътна полиция“ се установява, че във връзка с процесното ПТП на виновния
водач В.Д. Й. е съставен акт за установяване на административно нарушение.
При проверка с техническо средство алкотест дрегер 7410+ с № 0276 е
отчетен положителен резултат от 0, 77 промила в издишания въздух. Водачът
е дал кръвна проба в МБАЛ „Св. Анна“ с резултат от 0, 5 промила.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Между ищеца и ответника е налице валидно сключена застраховка
3
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Акорд****, по силата на който за периода 06.07.2016 г. – 05.07.2017 г.
гражданската отговорност на водача на посочения лек автомобил е покрита от
ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната
застраховка е отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума, предвид
нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание, като не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението
или ползването на моторното превозно средство, съгласно чл.477, ал.2 КЗ.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се
установи, че през време на действието на застрахователния договор – на
25.06.2017 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
движението на управлявания от ответника лек автомобил марка „Хонда“,
модел „Акорд“, с несъобразена с интензитета на движението скорост.
Деянието е противоправно, доколкото е в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Ето
защо и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за
вина не е оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника.
Ищецът е изпълнил задължението си към увреденото лице, като на
07.07.2017 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 222, 20
лв.
В предвидените от закона случаи застрахователят се освобождава от
задължението му към застрахования, тъй като не отговаря за умишлено
причиняване на риска от застрахования или за такова негово поведение, което
увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност, какъвто е случаят
на управление на МПС в пияно състояние, респ. когато водач е отказал да се
подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол
Нормата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, в приложимата към момента на
възникване на регресното право редакция, регламентира, че застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
В случая се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника към момента на ПТП е 0, 5 промила.
4
Налице е спор между страните относно това дали релевантна за
регресното право на застрахователя стойност на концентрацията на алкохол в
кръвта е над 0, 5 промила или управлението на МПС под въздействието на
алкохол, независимо от неговата концентрация.
Действително в нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, в приложимата към
момента на настъпване на застрахователното събитие редакция,
регламентира, че на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. В тази норма не е предвидена релевантната
концентрация на алкохол в кръвта, за която се отнася тази забрана. Това
обаче не обосновава извод, че всяко управление на ППС под въздействие на
алкохол съставлява основание за възникване на регресноправо в полза на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който е платил
застрахователно обезщетение. Релевантна за възникване на разглежданото
регресно право е управлението на МПС под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Същевременно допустимата по закон норма на концентрация на алкохол в
кръвта е регламентирана в нормата на чл.174, ал.1 ЗДвП, съгласно който като
основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на
водачите е предвидено управление на ППС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 промила до 1, 2 промила.
При тълкуване на посочените норми, съгласно изискванията на чл.46,
ал.1 ЗНА и в тяхната взаимна връзка, се налага изводът, че регресното право
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който е платил
застрахователно обезщетение, възниква не във всеки случай на управление на
ППС след употреба на алкохол, а само в случаите, когато концентрацията на
алкохол в кръвта е над допустимата по закон норма – над 0, 5 промила,
каквото е изричното изискване, въведено от законодателя в нормата на
чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
В нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП в приложимата към момента на
настъпване на застрахователното събитие редакция, е въведена принципна
забрана за управление на ППС след употреба на алкохол, а в нормата на
чл.174, ал.1 ЗДвП концентрацията на алкохол в кръвта над 0, 5 промила е
регламентирана като минимален праг за ангажиране на административно –
наказателната отговорност на водача на ППС. Именно в чл.174, ал.1 ЗДвП е
въведена релевантната за възникване на регренсото право допустима норма
на концентрация на алкохол в кръвта, към която препраща чл.500, ал.1, т.1 КЗ
(определение № 165 от 23.03.2009 г. по т. д. № 16/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Предвид обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника при настъпване на ПТП е точно 0, 5 промила, т. е. не надвишава
допустимата от ЗДвП норма, то не са налице регламентираните в нормата на
чл.500, ал.1, т.1 КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск е изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
5
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 225 лв. – сторени разноски във
въззивното производство, включително заплатено възнаграждение за един
адвокат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 400 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство в производството пред СРС,
по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2021 г..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20106531 от 27.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 5648/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр.
София, бул. „****, срещу В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
**** и съдебен адрес гр. София, ул. „****, офис 5 – адв. Р.Р., с правно
основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ – за заплащане на сумата от 1 247, 20 (хиляда
двеста четиридесет и седем лева и двадесет стотинки) лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от 06.07.2016 г. и ликвидационни
разноски във връзка с настъпило на 25.06.2017 г. ПТП, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. „****,
да заплати на В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** и съдебен
адрес гр. София, ул. „****, офис 5 – адв. Р.Р., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски
във въззивното производство, както и да заплати, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6