№ 110
гр. Асеновград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200380 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-001158/28.07.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Р. В. В., ЕГН********** от *** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание -”ГЛОБА” в размер на 300 лева за нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р. В. В. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. От
депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената
жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно,
при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско
възнаграждение до минимално предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за размера на минималните адвокатски възнаграждения.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. Г. Д. Б. работи като младши автоконтрольор в РУ Асеновград. На
01.07.2021г. св. Б. бил на работа, като около 11.50 часа бил изпратен по сигнал в гр.
Асеновград, на ул. „ Цар И. Асен ІІ” до №130. Отивайки на мястото, св. Б. установил,
1
че негови колеги от Зонално Жандармерийско управление Пловдив /ЗЖУ/ са спрели за
проверка водач на лек автомобил „БМВ 525” с ДК№ ***, който представил СУМПС
издадено във Великобритания. Св. Б. също извършил проверка на водача, като се
установило, че автомобила се управлява от Р. В. В. от гр. Чирпан, който в
действителност представил СУМПС №VELI9702238RV9GE 05 издадено от държава
извън Европейския съюз. Св. Б. извършил справка по телефона с дежурния служител в
ОДЧ при РУ Асеновград, при която се установило, че последното влизане на водача
през границите на Р България е преди повече от три месеца от датата на проверката, а
имено на 30.10.2020г. Предвид установеното в хода на проверката, св. Б. счел, че от
страна на Р. В. В. е осъществен състава на нарушението по чл.150а, ал.1 вр. чл. 162,
ал.1 от ЗДвП, поради което и съставила спрямо водача АУАН № 000658/01.07.2021г.
При връчването на акта, нарушителят саморъчно отбелязал в него и своите възражения.
Въз основа на акта, на 28.07.2021г. било издадено и обжалваното НП №21-0239-
001158, връчено на 25.07.2022г.
Установената обстановка се установява и подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства, включително и от показанията на св. Г. Д. Б..
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи, че на 01.07.2021г. в 11.50 часа, на ул. „Цар И.
Асен ІІ” в гр. Асеновград, жалбоподателя е управлявал лек автомобил „БМВ 525” с
ДК№ *** негова лична собственост. Безспорно е и това, че като водач на МПС,
движейки по същата улица, до №30 същия е бил спрян за първоначална проверка от
служителите на ЗЖУ Пловдив, а в последствие продължена и приключена от св. Б..
Безспорно е и това, че в хода на проверката, водачът В. е представил свидетелство за
управление издадено във Великобритания /копие от същото приложено на лист 20 от
съд.дело/.
Основните въпроси които се повдигат и на които следва да се даде отговор е
дали според българското законодателство водачът е бил правоспособен или не, както и
дали спрямо същия него е бил изтекъл тримесечния срок за подмяна на притежаваното
СУМПС.
Анализа на събраните по делото доказателства и тяхното съпоставяне с
текстовете на ЗДвП дават основание да се направи извод, че към датата на извършване
на проверката, макар и представил свидетелство за управление, то водачът В. се явява
неправоспособен да управлява МПС в България, поради което следва и да понесе
административнонаказателната отговорност.
От събраните по делото доказателства се установява, че последното издадено от
ОД на МВР Пловдив българско СУМПС на името на Р. В. В. е под № ********* от
15.05.2012г. От постъпилото писмо от ОД на МВР Стара Загора се установява, че
2
статусът на посоченото СУМПС е променен на 13.12.2019г. и сменен на унищожен,
тъй като същото е било заменено/подменено от лицето в чужбина /справки л. 21 и 22
50 от съд.дело/ . От приложеното на лист 20 от съд.дело писмено доказателство, в
действителност се установява, че спрямо водачът В. е налице издадено на 04.07.2020г.
във Великобритания СУМПС. От намираща се на лист 27 от съд. дело справка от
Сектор „БДС” при ОД на МВР Пловдив, се установява, че след издаване на чуждото
СУМПС, за периода от 30.09.2020г. до 30.10.2020г. /на която дата е налице влизане/
спрямо водачът В. са налице регистрирани осем преминавания на границите на Р
България през ГКПП Капитан Андреево шосе. Липсата на други излизания зад граница
зад граница за периода от 30.10.2020г. до 17.10.2021г. води до извода, че в този
интервал, водачът В. е пребивавал на територията на България. Тези обстоятелства,
наред с датата на установяване на нарушението -01.07.2021г. и саморъчно вписаното
възражение във връчения АУАН от страна на В., относно това, че не е бил запознат със
тримесечния срок в закона, дават отговор на въпроса, дали като притежател на
СУМПС издадено във Великобритания водачът В. се явява и адресат на нормата на
чл.162, ал.1 от ЗДвП. Безспорно е за съда, че той се явява адресат на тази норма. От
текста на същата се установява, че „ Българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския
съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната”. Направените възражения в жалбата, че в АУАН и НП не е
посочено точно от коя система е получена информацията за задграничните пътувания
на водачът В. и оспорване пълнотата на тази информация се явяват неоснователни и
следва да се оставят без уважение. В подкрепа на този извод на съда, следва отново да
се посочи, вписаното саморъчно възражение от страна на нарушителя в акта, с което
той не е оспорил вмененото му нарушение, както и събраните в хода на съдебното
следствие допълнителни писмени доказателства. От намиращите се на листи 30 и 31 от
съд.дело доказателства-ЕФ № 490668 и ЕФ № 003330 се установява, че на 20.05.2021г.
в 14.09 часа водачът В. е бил установен в гр. Пловдив да управлява отново лек
автомобил „БМВ 525” с ДК№ ***, посредством който е извършил нарушения по чл.
21, ал.1 от ЗДвП и чл. 483, ал.1,т.1 от КС. Горните обстоятелство в пълна степен
подкрепят извода, че същия се е намирал не някъде другаде, а именно на територията
на България. Макар и да се оспорва от нарушителя, по делото се установява, че на
30.10.2020г. същия е влязъл на територията на България, като е пребивавал тук до
17.10.2021г. когато е следващо му излизане извън страната. Предвид това, като
притежател на чуждестранно СУМПС водачът В. в пълна степен е обвързан с
изискването на чл.162, ал.1 от ЗДвП. С изтичането на 3-месечния срок по чл.162, ал.1
от ЗДвП пряко се дерогира валидността на издаденото му на 04.07.2020г. във
3
Великобритания СУМПС. След изтичане на този тримесечен срок, водачът В. като
български гражданин е нямал право да управлява МПС на територията на България
със СУМПС, издадено от Обединено Кралство Великобритания. В този смисъл следва
да се посочи, че от 31.012020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия /”Обединеното кралство”/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо
пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31.12. 2020 г. започва да тече 11-месечен
преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на
територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни са
имали възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на
необходимост, периодът е можело да бъде удължен еднократно при изявено желание
от двете страни до 01.07.2021 г. От 01.01.2021 г. Обединеното кралство е третирано
вече, като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага
правото на ЕС. Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно
Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия / от адрес
www. mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / СУМПС, издадено от
Обединеното кралство, се признава за свидетелство, издадено от държава членка на ЕС
и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до
края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.
Случаят касае дата 01.07,2021 г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок,
/от 30.10.2020г./. Горните обстоятелства не лишават водача от правоспособност да
управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
България, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162, ал. 1 ЗДП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата
на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобИ.е на
правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава
съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДП. Направеното в
този смисъл възражение в жалбата относно неяснотата при определяне на
административнонаказателната разпоредба въз основа на която е бил фиксиран размера
на административното наказание се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение. Към момента на установяване на нарушението в България водачът В. се
явява неправоспособен поради и което правилно е бил приложен чл.177, ал.1,т.2 от
ЗДвП. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на водачът В.
на територията на страната, СУМПС издадено от Великобритания, не съставлява
валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на
територията на България.
Управлявайки МПС на 01.07.2021г. с наличното СУМПС издадено в страна
извън ЕС, водачът В. е нарушил текста на чл.162, ал.1 от ЗДВП. Извода който е
4
направил актосъставителя, а по-късно и АНО на база събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, включително и
саморъчните възражения на водача, се явява правилен
За извършеното нарушение по тази разпоредбата, АНО е наложил
административното наказание в размер на 300 лв. като се е основал на текста на чл.
177, ал.1,т.2 от ЗДвП. Същия текст предвижда, да се наложи глоба от 100 до 300 лв. на
водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Както бе посочено и по-
горе, н конкретния случай, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал.
1 ЗДвП - с чуждестранно СУМПС / , след изтичане на тримесечния срок от датата на
влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. В този смисъл решението на АНО да определи административното
наказание по този текст се явява правилно. Относно размера на глобата, съдът намира,
че в тази си дейност АНО в пълна степен се е съобразил с всички отегчаващи
отговорността обстоятелства и е определил същото в размер към максимума предвиден
в закона. За съда е налице възможност да слезе под този размер, но като се отчете това,
че Р. В. е регистриран многократно като нарушителя по ЗДвП за което са му налагани
и множество наказания, които очевидно не са доВ. до промяна на неговото поведение
на пътя, то съдът намира, че размера на наложеното наказание от 300 лв. следва да се
потвърди.
При служебната проверка на атакуваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Същото се явява правилно и законосъобразно и следа да се потвърди.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0239-001158/28.07.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Р. В. В., ЕГН********** от *** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание -”ГЛОБА” в размер на 300 лева за нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
5
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6