ОПРЕДЕЛЕНИЕ№1436
Гр. Пловдив,
15.07.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, десети въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов
Христо Иванов
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно частно гр. д. № 1555по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.419, ал.1 ГПК
и е образувано по частни жалба, подадени съответно от И.Й.Г. и Д.И.Г.
против Разпореждане за
незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с., в проведеното на
16.01.2012 г. закрито разпоредително заседание по ч. гр. дело № 311 по
описа за 2012 г , с която е постановено
незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********
на изпълнителен лист против жалбоподателя.
В жалбата се навеждат възражения, че на И.Й.Г. и Д.И.Г. са връчени покани за доброволно изпълнение от ЧСИ ,но към тях не е
била приложена заповед за незабавно изпълнение и в този смисъл връчването е нередовно и не е
започнал да тече двуседмичният срок за обжалване.Излагат се и доводи, че
извлечението от счетоводните книги, въз основа на което е издадена
заповедта, е нередовно.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице,
насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но е извън
законоустановения двуседмичен срок поради което е процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на
16.01.2012 г. от “Банка ДСК” ЕАД,, в качеството на взискател
срещу солидарните длъжници И.Й.Г. и Д.И.Г.. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 16.01.2012 г. Със същата заповед е разпоредено
длъжниците да заплатят на кредитора следните суми сумата 41134.49 лв. – главница; сумата 3663.42 лв. – редовна лихва от 10.03.2011 г. - 11.01.2012 г.;сумата 2034.92 лв. – санкционираща лихва от
10.03.2011 г. до 11.01.2012 г.;сумата 371.39 лв. – заемни такси;дължими по
извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2006 г.;законната лихва върху
главницата от 11.01.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата 944.08 лв.
държавна такса по производството, както и сумата 922.04 лв. адвокатско възнаграждение, като
оставя без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над
този размер до претендирания в заявлението от 944.08 лв.
Прието е, че тези вземания произтичат от
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2006 г. и са
удостоверени в извлечение от счетоводните книги на банката, които са редовни от
външна страна и удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания на кредитора
против длъжниците.
За да бъде надлежно сезиран от допустима
частна жалба тя трябва да бъде подадена от легитимна страна и то в
законоустановения срок. Точно тази
абсолютно задължителна процесуална предпоставка не е изпълнена.
Поканата за доброволно изпълнение са надлежно
връчени на 10.02.2012г. на длъжниците И.Й.Г. и Д.И.Г., като това е удостоверено с подписа
на И.Й.Г. ,който ги е получил. В самите
ПДИ е индивидуализирана заповедта за незабавно изпълнение и е посочено ,че е
приложен препис от подлежащия на изпълнение акт. От данните по делото се
установява, че въз основа на посочения изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение е образувано изпълнително дело № 20128260400030 по описа на ЧСИ
Ангел Ангелаков, рег. № 826, район на действие - ПОС. Като приложение към
поканата е връчен на длъжника и "подлежащият на принудително изпълнение
акт". Жалбоподателят излага твърдения, че с получаването на ПДИ не му е връчена заповедта за незабавно
изпълнение. Възниква въпросът какво се
съдържа в израза "подлежащ на принудително изпълнение акт", който е
упоменат в поканата да е връчен на длъжниците като приложение към нея.
Безспорно е в правната теория, че подлежащият на принудително изпълнение акт е
изпълнителният титул - изпълнителен лист, който е основанието за започване на
принудителното изпълнение - арг. чл.426, ал.1 ГПК. Когато основание за издаване
на изпълнителния лист е заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на
документ по чл.417 ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да връчи заповедта
по чл.417 ГПК с отбелязване за издаден изпълнителен лист - чл.418, ал.5 ГПК.
Затова, когато изпълнителният титул е издаден на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, подлежащият на принудително изпълнение акт е
изпълнителният лист, но заедно със заповедта. Те, в своята неразделност
обосновават започването на незабавното изпълнение за принудително
удовлетворяване на притезанието на кредитора. Поради това, посочването в
поканата за доброволно изпълнение, че приложено се изпраща подлежащият на
принудително изпълнение акт, категорично обхваща и заповедта за незабавно
изпълнение. В случая тя е и надлежно индивидуализирана.
Именно
от връчването на заповедта за изпълнение започват да текат сроковете за
подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК, за подаване на жалба против
незабавното изпълнение по чл.419, ал.1 ГПК и за искане за спиране по чл.420,
ал.2 ГПК. В този смисъл е и цитираната от самия жалбоподател задължителна
съдебна практика, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК - определение
№356/22.06.2015 г., ч.т.д. № 274/2015 г., ВКС, I т.о., в което е прието, че към
поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител прилага подлежащия на
принудително изпълнение акт - заповедта за изпълнение.
Връчването
на длъжника на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, с
приложен към нея подлежащ на принудително изпълнение акт, както изрично е
посочено в нея, поставя началния момент, от който започва да се брои
двуседмичният срок за упражняване на правата на длъжника, посочени по-горе.
Всяко последващо повторно връчване на заповедта за незабавно изпълнение не
поставя нов срок за упражняване на тези права.Видно от поканите за доброволно
изпълнение заповедта за изпълнение е
връчена на 10.02.2012 г. Двуседмичният срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК, изчислен по правилата за броене на сроковете по седмици (чл.60, ал.4 ГПК),
е изтекъл на 24.02.2012 г. След тази
дата, при липсата на възражение, заповедта се е стабилизирала. Подаденото
възражение с вх. №33780/23.05.2019 г. е депозирано с над седем години след
изтичането на законовия преклузивен срок, поради което същото е просрочено.
За
пълнота следва да се посочи и следното: От значение за упражняване на правото
за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и обжалване
на незабавното изпълнение, е и самото фактическо узнаване за наличието на
издаден акт. Това узнаване се удостоверява писмено с връчването на поканата за
доброволно изпълнението, който момент е релевантният, от който започват да се
изчисляват сроковете. Освен това, от кориците на ч.гр.д. № 311/2012 г. ПРС, се
установява, че длъжниците са сключвали споразумения (и то след 10.02.2012г.) с
кредитора на няколко пъти относно същия дълг, от които изрично става ясно че са
запознати с процесната заповед за незабавно изпълнение. Тези обстоятелства са
индиция, че са разбрали за съдържанието на заповедта за изпълнение и указаните
в нея възможности.
С оглед изложеното, настоящият състав
приема, че разпореждането на първоинстанционния съд за допускане на незабавно
изпълнение срещу длъжника следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЧАСТНА ЖАЛБА вх. № 33784/23.05.2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от Д.И.Г., против Разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.
с.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЧАСТНА ЖАЛБА вх. № 33788/23.05.2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, подадена от И.Й.Г., против
Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. С
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.в.гр.д. № 1555/2017
г. по описа на Окръжен съд Пловдив, X гр. с-в.
Определението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: