№ 592
гр. Видин, 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Л.В.Л.
СъдебниС.В.А
заседатели:Ю. Д. С.А
при участието на секретаря И. СТ. К.А
и прокурора П. Б. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Л.В.Л. Наказателно дело от общ
характер № 20251300200247 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
В залата се намира Е. А. С. – назначена като преводач по делото от
български на сръбски език и обратно с протоколно определение №454 от
24.09.2025г.
Преводачът встъпи във функцията си.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Видин се явява прокурорът П. Ч..
Подсъдимият М. Ч. – явява се лично и с адв.С. С. с пълномощно от
преди и с адв.Р. П., преупълномощена от адв.Д. М. с пълномощно от 18.11.25г.
Адв.Р. П.: – Представям пълномощно с което съм преупълномощена от
адв.Д. М..
Свидетелите:
В. В. С. – редовно призована, не се явява.
М. Л. К. – налице.
Д. М. Ч. – редовно призована, не се явява. От свидетелката Д. Ч. е
постъпила молба по делото, в която сочи, че не може да се яви в днешното
съдебно заседание, тъй като дъщеря й, която е на 5 години е болна, а Ч. е
единствената, която полага грижи за дъщеря си. Към молбата е приложен
1
амбулаторен лист, видно от който Миа Ч. е с анамнеза- кашлица, хрема,
температура, повръщане и т.н. като обективно състояние е посочена
температура 37,8 градуса. Предписана е медикаментозна терапия.
В. И. В. – налице.
В. П. Г. – налице.
И. К. А. – налице.
Е. В. К. – нередовно призована. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че лицето е търсено на четири различни дати и не е открито на
адреса.
И. В. И. – налице.
Вещото лице А. Л. Л. – налице.
Прокурорът Ч.: – Няма пречка да се даде ход на делото, за да се
разпитат явилите се свидетели.
Адв.П.: – Моля, да дадете ход на делото за разпит на явилите се
свидетели.
Адв.С.: – Моля, да дадете ход на делото.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречки за даване ход на делото, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОПУСКА и СНЕМА самоличността на явилите се свидетели, както
следва:
М. Л. К. – 50год., без родство със страните.
В. И. В. – 61год., без родство със страните.
В. П. Г. – 61год., без родство със страните.
И. К. А. – 61год., без родство със страните.
И. В. И. – 52год., без родство със страните.
2
На свидетелите се напомни наказателната отговорност по смисъла на
чл.290 ал.1 от НК и същите обещаха да говорят истината, след което бяха
изведени от съдебната зала.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и СНЕМА самоличността на вещото лице както следва:
А. Л. Л. – 72год. без родство и дела със страните.
На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл.291 от
НК и същия обеща да даде безпристрастно заключение.
Съдът запитва страните имат ли възражения да се пристъпи към разпит
на вещото лице преди свидетелите?
Прокурорът Ч.: – Не възразявам вещото лице да бъде разпитано преди
свидетелите.
Адв.С.: – Също не възразявам да бъде разпитано вещото лице преди
свидетелите.
Адв.П.: – Също не възразявам.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Също не възразявам.
Съдът намира, че няма пречка вещото лице да бъде изслушано преди
разпита на свидетелите, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТЕ заключението на вещото лице Л. от СТЕ №Т-178/19-
19 от 05.07.2023г., л.255-259 от том 7 от ДП.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице Л. от СТЕ-Т-178/19-
19/05.07.2023г., л.255-259 от том 7 от ДП.
В.л.А. Л. Л.: – Изготвил съм писменото заключение, което прочетохте и
което аз поддържам.
Прокурорът Ч.: – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
3
Адв.С.: – Нямам въпроси също. Да се приеме заключението.
Адв.П.: – Също нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Нямам въпроси, да се приеме
заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на в.л.А. Л. Л. по изготвената СТЕ № Т-178/19-
19 от 05.07.2023г., л.255-259 от том 7 от ДП.
ДА СЕ ПРОЧЕТЕ заключението на съдебно-графическата експертиза,
№Г-181/19-19 от 15.08.2023г., л.290-303, том 7 от ДП.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението по изготвената съдебно-графическа
експертиза, №Г-181/19-19 от 15.08.2023г. , л.290-303, том 7 от ДП.
В.л.А. Л. Л.: – Изготвил съм писменото заключение, което прочетохте и
което аз поддържам.
Прокурорът Ч.: – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
Адв.С.: – Ръкописния текст от изследваните документи дали е на
подсъдимия ?
В.л.А. Л. Л.: – Не съм вземал сравнителен материал от подсъдимия.
Адв.Стоянов: – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
Адв.П.: – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Прокурорът Ч.: – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Нямам въпроси
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на в.л.А. Л. Л. по изготвената съдебно
графическа експертиза, №Г-181/19-19 от 15.08.2023г., л.290-303, том 7 от ДП.
На вещото лице А. Л. Л. да се изплати сумата в размер на 100лв от
4
бюджета на ВОС за явяването му в съдебно заседание.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.
В залата се въведе свидетелят М. Л. К.
Свидетелят М. Л. К.: – Живеех на съпружески начала с Д. Ч. мисля че
до 2019г. Тя работеше последно в „Инвестбанк“ и след това мисля, че я
назначиха по трудов договор във фирма на М. Ч.. Назначиха я след като
напусна от „Инвестбанк“. Може би някъде през 2017г. Не съм сигурен, но
някъде година-две преди да се разделим, тогава напусна банката и се премести
във фирмата на М. Ч.. Не се сещам името на фирмата на М. Ч., в която
работеше тя. Мисля, че той имаше две фирми.
Към онзи момент мисля, че М. се казваше М. Илич, но не съм сигурен за
второто име. Със сигурност първото име беше М., но второто не беше Ч..
На адреса, на който живея има помещение което е за офис или магазинно
помещение. В това помещение беше Д., когато извършваше дейност във
фирмата на М. Ч.. Към онзи момент съм виждал често М. Ч.. Понякога го
виждах много често, но понякога той пътуваше. Той е чужденец, пътуваше и
понякога не го виждах по два-три месеца. Случвало се е да разговаряме с М.
Ч.. Аз не съм извършвал дейност към фирмата на М. Ч..
Доколкото знам работата на Д. беше да дава заплати на работниците и
ако има фактури да извършва плащания, такива неща, да пуска декларации
към данъчното. Един вид счетоводна дейност.
Доколкото съм чул М. е имал съдружници, не е бил сам във фирмата.
Имал е съдружници, но аз не ги познавам.
Аз не съм водил отчетност на фирма на М. Ч.. Не съм ползвал негов
електронен подпис. Не съм давал никакви консултации във връзка с дейността
на фирмите на М. Ч.. Не са ме питали нищо.
Д. има средно специално образование и завършен четвърти курс в НБУ,
Финанси, но без няколко изпита от втори курс, защото тогава роди и беше по
майчинство и не си взе три-четири изпита.
Д. извършваше тази дейност в това помещение до малко преди да се
разделим. Ние се разделихме, защото те- тя и М. започнаха да имат връзка.
5
Тя работеше в този офис и извършваше дейност в полза на дружествата
му. Тоест не съм сигурен дали на всички дружества на М., но имаше трудов
договор с едно от дружествата.
Последната година той спря да идва в помещението, защото те са имали
връзка от 1-2години от преди това. Д. е от с. Смилян и си отиде там.
Бяха останали малко документи във връзка с работата на Д.- Лаптоп и
папка с документи. Не се сещам как се казва човека, на когото ги предадох, но
ги предадох в полицията, защото те идваха да разпитват във връзка с фирмите
и тогава предадох лаптопа и документите в полицията. Мисля, че беше един
лаптоп и един класьор папка.
По някое време Д. ме попита, в разговор, а може би и М. да ме е питал,
за смяна на име на фирма или собственост – към кого да се обърнат. Аз им
казах, че това може да го направи адв.И. И. и те са си ходили там. Ние се
познаваме отдавна с И. И.. Д. е ходила да се консултира при него с М., но аз не
съм ходил с тях при него. Д. знае къде работи И. И., познават се.
Не се сещам какво е направил И. И., но на една от фирмите мисля, че е
променено името. За прехвърляне на собственост не знам да е съдействал
адв.И. И..
Мисля, че фирмата на М. Ч. беше по скоро ООД – т.е. той имаше
съдружници. По-горе казах, че не ги познавам и не съм ги виждал неговите
съдружници.
По спомени мисля, че счетоводна кантора водеше счетоводството на М.
Ч.. Не мога да си спомня в момента коя беше тази кантора. Мисля, че
кантората се казва „Счетбул“. Собственика е Е.. Когато М. Ч. дойде и се
запознаха с Д., той имаше фирма и някой ги е обслужвал тези фирми още
преди тя да отиде при него на трудов договор. Искам да кажа, че преди
запознанството на Д. и М., неговите фирми са обслужвани от счетоводна
кантора.
Когато идваха органи на данъчното и полицията търсеха фирмите.
Проверяваха дейността на фирмите на М., но там в офиса нямаше никой и
постоянно ми звъняха на мен да питат за фирмите. Комшиите звъняха на мен,
тъй като органите на полицията и данъчните търсеха информация от мен и от
съседите. В помещението- офиса по това време вече нямаше никой.
6
Адв.С.: – Потвърждавате ли че сте бивш данъчен инспектор?
Свидетелят М. Л. К.: – Да.
Адв.С.: – За какъв период от време?
Свидетелят М. Л. К.: – От 2000г. до 2010-2011г.
Адв.С.: – Какви други държавни дейности сте заемал след прекратяване
на работата си като данъчен инспектор?
Свидетелят М. Л. К.: – Бил съм директор на отдел бюджет БФСД,
мисля, че така беше абревиатурата, но не мога да се сетя какво точно
означаваше, в Община Видин за около шест месеца – от лятото, но не помня
точната година – 2016, 2017 или 2018 – не помня годината точно. Беше в
период от юни на едната година до януари месец на следващата година и беше
по времето, когато Д. извършваше дейност за фирмите на М. в офиса.
Адв.С.: – От 2016г. до 2019г какво работихте?
Свидетелят М. Л. К.: – Не се сещам. След данъчното съм работил в
училище като главен счетоводител. В училище „Д-р Петър Берон“, след това
от там станах директор на отдела в Община Видин, след това бях малко
безработен, след това станах директор на Безмитна зона-Видин, а след това я
преименуваха на Индустриална зона-Видин.
Адв.С.: – Вярно ли е, че в качеството Ви на директор на отдел в Община
Видин ви е било забранено да водите счетоводство на частни лица?
Свидетелят М. Л. К.: – Да. Беше ми забранено. Като директор на отдел
Бюджет в Община Видин нямах право да водя счетоводство на частни фирми
и през този период докато съм бил на тази длъжност не съм водил никакво
счетоводство на фирми.
Адв.С.: – По каква причина вие предадохте счетоводните документи на
дружеството на органите на полицията?
Свидетелят М. Л. К.: – Те постоянно идваха на проверка и постоянно
питаха за документи. Казах, че няма вече такава фирма на този адрес. Казах
им, че имам ключ от помещението и попитаха дали има останали някакви
документи. Те идваха постоянно. Няколко пъти са идвали лично при мен,
няколко пъти са ходили при комшии да разпитват.
Адв.С.: – Кой е собственика на това помещение?
Свидетелят М. Л. К.: – Собственик на помещението, където беше
7
офиса на М. са майка ми и баща ми.
Адв.С.: – Как си обяснявате – защо полицията търси точно вас?
Свидетелят М. Л. К.: – Не, те не търсеха мен. Те търсеха фирмата на
адреса в офиса, офиса е под апартамента на родителите ми, а аз живея в този
апартамент. Нашите не живеят на този адрес. Полицията се интересуваше от
офиса и понеже аз живеех там, комшиите ме викаха мен когато идваха от
полицията и от НАП. Не помня кой точно от полицията ме е потърсил мен. И
комшии са ми звънели, и от полицията са ми позвънявали на вратата на
жилището. И от данъчното – от НАП също са ме търсили.
Адв.С.: – Вие уведомихте ли управителя на дружеството, че го търсят?
Свидетелят М. Л. К.: – Аз не съм уведомил управителя на дружеството
за това, че го търсят от полицията и НАП, защото аз не говоря с него, а и му
нямам телефона.
Адв.С.: – Защо не го уведомихте?
Свидетелят М. Л. К.: – Не го харесвах, не изпитвах положителни
чувства към него, защото мойта жена – с която живеех на семейни начала и
имам две деца от нея, започна любовна връзка с него и затова не исках да
говоря с него и не исках да комуникирам с него и да го виждам.
Имал съм контакт само с този, който ме е търсил за фирмата от НАП. Аз
всички ги познавам там. Служителите на НАП не искаха да ми кажат защо
търсят М., тоест фирмите му. Мисля, че целяха да връчат документи.
Не зная към този момент съответните фирми на М. къде са били по
седалище и адрес на управление. Мисля, че седалището и адреса на
управление на фирмите на М. Илич беше адреса на офиса. На документ не съм
виждал седалище и адрес на фирмите на М. Илич.
Електронните подписи предполагам, че са били в офиса, адреса е
ул.“Бдин“ №54.
Адв.С.: – Вярно ли е, че към 2018г. сте разполагал със счетоводна
програма обслужвана от „Пан Сервиз“-Видин?
Свидетелят М. Л. К.: – Не, не съм имал.
Адв.С.: – Можете ли да потвърдите че адв.И. И. е бил познат и на Д.
именно чрез вас?
8
Свидетелят М. Л. К.: – Да. Адв.И. се е запознал с Д. чрез мен,
познаваха се, защото сме били много пъти в една компания.
Адв.С.: – Имали ли сте други професионални или делови отношения с
адв.И.?
Свидетелят М. Л. К.: – Делови не съм имал, но той е приятел на наш
общ познат, от там го познавам. Възможно е при тези срещи да съм го питал
нещо във връзка работата му като адвокат.
Адв.С.: – Познато ли ви е дружеството „Доа-94“ ЕООД?
Свидетелят М. Л. К.: – Не зная кой е собственика, но е на мои
приятели. Държат хранителен магазин. Кой точно е собственика не знам.
Мисля, че съм виждал документи във връзка с продажбата на дружество
на М. Ч. и мисля, че в тези документи видях, че Д. е присъствала в качеството
на преводач. Видял съм нейното име като преводач. Защото тях като ги
нямаше, след като те напуснаха офиса, нали остана една папка с документи и
вътре в папката ги открих тези документи. Имам предвид тези документи,
които са били налични в офиса. Аз ги предадох тези документи на
дружеството, които са били налични в офиса. Дори не съм ги разглеждал. Но
не бяха много. Една папка.
Адв.С.: – На какво според вас се дължи обстоятелството, че намерената
счетоводна документация от Вас в офиса е оставена от М.?
Свидетелят М. Л. К.: – От преди да тръгне Д., от около една година
преди това, М. не е идвал в офиса. Не знам защо тези документи бяха
оставени в офиса, но преди тръгването на Д. около година преди това М. не е
идвал в този офис. И като тръгна Д. тези документи останаха в офиса. На мен
лично тези документи не са ми трябвали.
Адв.С.: – Вие като данъчен инспектор знаехте ли, че тези документи са
важни за дружеството на М. Ч.? И защо не се обадихте на собственика?
Свидетелят М. Л. К.: – Аз не съм чел тези документи. Не съм
предполагал, че тези документи са важни за дружеството. Предполагам, че ако
бяха важни щяха да си ги вземат.
Адв.С.: – Вие имали ли сте някакви заведени дела между вас и бившата
ви жена?
Прокурорът Ч.: – В каква връзка е този въпрос и какво общо има с
9
предмета на делото?
Адв.С.: – Желая да уточним отношенията между него и жена му.
Бившата му жена е жена на подсъдимия. Имали ли сте спорове с М. и Д.
включително и съдебни такива?
Свидетелят М. Л. К.: – Не съм имал спорове с М. Илич, а с Д. няколко
месеца след като си тръгна имаше дело за упражняване на родителски права
върху децата ни. Понеже ние нямаме брак и подадох молба в съда децата да
останат тук, аз съм бил ищеца.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – От къде знаете от кога
съществува фирмата и кой е бил счетоводителя?
Свидетелят М. Л. К.: – Не. Не знам от кога съществува фирмата на Ч..
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – От къде знаете, че фирмата е
имала друг счетоводител?
Свидетелят М. Л. К.: – Те се запознали докато тя е била служител в
банката. В „Инвестбанк“. Той е идвал като управител на фирмата да внася и
да тегли пари. Той имаше един приятел българин - Светли С.. Тогава, когато
сме пиели кафе, от тях съм чул че има фирма. След това Д. ми каза, че
счетоводството на фирмата се води от тази кантора „Счетбул“, но не съм
сигурен, че това е името на фирмата. Д. ми каза, че този човек Е. води
счетоводството, но не съм сигурен точно за името на фирмата, че така се
казва.
Сега не се сещам точно как се казваха фирмите на М., но в едната имаше
нещо в името „Бау“, а може би и в двете фирми го имаше това „Бау“. Понеже с
Д. се чудехме защо така се казват и това може би идва от немски, значи
майстори, нещо такова, защото се чудехме с Д. защо е такова наименованието
и затова съм го запомнил. Това „Бау“ е някакви инициали във връзка с
ремонтната дейност на фирмата. Доколкото съм чул фирмата се е занимавала с
ремонтна дейност.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Виждали ли сте тези договор за
вписване в Търговския регистър? Виждали ли сте някакъв документ, където да
е посочен М. Ч. като представител, собственик на тези фирми?
Свидетелят М. Л. К.: – Да, виждал съм. Там бяха посочени и други
сръбски имена. Мисля, че съм виждал решение за регистрация. Там пишеше
10
неговото име и още някакви имена, не съм прочел дали пише, че е управител.
По-скоро там видях името на М. Илич и други две сръбски имена.
Виждал съм решение за регистрация на фирма и там пише
собствениците кои са. Там пише име на фирмата, предмет на дейност И ако са
ООД пише двама или трима съдружници. В решение съм видял неговото име
и други имена. Уточнявам, че съм видял името на М. Илич, но не съм видял
дали той е записан като собственик, управител или представител.
Адв.П.: – По какъв повод сте виждали тези документи? Къде? При какви
обстоятелства?
Свидетелят М. Л. К.: – Д. си ги носеше тези документи вкъщи. Офиса е
под жилището ми и Д. носеше тези документи понякога у нас. Носеше ги в
чантата си и понякога ги вадеше, оставяше ги на масата в нас. Аз съм слизал и
долу в офиса. Но после вече не исках да слизам, а и М. в един момент беше
забранил да влизам и ходех само до вратата. Д. ми беше казала, че той – М. е
забранил да влизам вътре в офиса, защото това е негов офис.
Адв.П.: – Като сте стигали само до вратата, как знаете и сте виждал Д.
да пуска тези данъчни декларации?
Свидетелят М. Л. К.: – Аз не съм виждал Д. да пуска декларации, а
единствено знам от нея, тя ми сподели, че вече работи на трудов договор при
него на длъжност подобна на счетоводител.
Адв.П.: – С една дума вие знаете или не знаете как се води длъжността
на Д., която е изпълнявала във фирмата?
Свидетелят М. Л. К.: – Не зная точно как се води длъжността и каква
точно е била длъжността на Д. във фирмата на М. Илич. И не знам трудовия
договор с коя от фирмите точно е бил. Трудовият договор не съм виждал. Д.
ми каза, че е назначена във фирмата.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Вие дали сте работили на
трудов договор, когато са идвали от полицията и от НАП?
Свидетелят М. Л. К.: – Когато идваха от полицията и НАП мисля, че
съм работил на трудов договор. През деня работех. До към 16ч. Тогава ми се
обаждаха комшиите от съседния магазин и казваха, че идват от НАП. Аз
веднъж съм се виждал с тях, когато идваха, обикновено към 17ч, тогава мисля,
че бях управител в безмитна зона. Понякога излизах от работа, за да дойда.
11
На Д. съм казвал – да знае, че търсят постоянно фирмата на М. от
данъчното и полицията.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – А как обяснявате факта, че
полицаите са идвали на този адрес, а фирмата не е била регистрирана там?
Свидетелят М. Л. К.: – Не знам фирмата на какъв адрес е била
регистрирана, но идваха от полицията и НАП идваха в офиса, който е
собственост на моите родители.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Как си обяснявате факта, че не
знаете какво означава съкращението на отдела в общината където сте
работили вие, а от друга страна знаете всичко за мен и моята фирма?
Свидетелят М. Л. К.: – Имате предвид БФСД – това е бюджет,
финанси и счетоводна дейност - това е съкращението на работното ми място в
общината. Но тази абревиатура постоянно се сменя. Беше бюджет и стопански
дейности, после бюджет и счетоводни дейности.
Аз препоръчах на Д. адв.И., тъй като тя го познава също.
След години, когато се видях с него, с адв.И., тъй като мен ме викаха на
разпити, там се засякохме и двамата и тогава сме говорили – в прокуратурата
се засякохме по едно и също време, но не знаехме причината. Д. не ми е
казвала за какво й трябва адвокат. Доколкото знам ставаше въпрос за името на
фирмата.
Имало е и други пъти когато съм препоръчвал И. И. на мои познати.
Единия път беше за развод.
Ние с М. по онова време сме ходели на кафе, разговаряхме с него. Той
говореше на сръбски език предимно, знаеше някоя дума на български език.
Трудно, но се разбирахме. Аз разбирам сръбски. Той трудно говори български,
но се разбирахме.
Към онзи момент не сме говорили вкъщи за обстоятелства, свързани с
фирмите на М. Илич.
Адв.С.: – Давал ли сте някакви съвети на вашата жена, данъчни.
Свидетелят М. Л. К.: – С жена ми вкъщи не сме споделяли нищо
свързано с фирмите на М. Илич. Или поне Д. не ми е искала мнение.
Прокурорът Ч.: – Правя искане за прочитане на показанията на
свидетеля М. Л. К. от 10.11.2022г. в том 7 от ДП, тъй като заяви, че не си
12
спомня името на фирмата.
Адв.С.: – Нямам възражения да се прочетат в тази част показанията.
Адв.П.: – Не давам съгласие да се прочетат целите показания, тъй като
не са налице основания за прочитане на целите показания на свидетеля. Да се
уважи искането на прокурора за прочитане само в частта, в която се
споменават имената на фирмата.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Това което поиска прокурора –
съгласен съм да се прочете само мястото, където е посочено името.
Съдът намира че са налице основанията на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1,
т.2 предл.ІІ-ро от НПК, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля М. Л. К., дадени на ДП,
том 7, л.61- 62 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ показанията на свидетеля М. Л. К., дадени на ДП,
том 7, л.61-62 от ДП.
Свидетелят М. Л. К.: – Вярно е това, което ми се прочете. Така беше в
действителност. Единствено уточнявам, че не съм гонил М. Илич, той просто
си тръгна. М. Илич не плащаше вече наем на моите родители. Това са имената
на фирмите – имената, които прочетохте.
Адв.П.: – От къде знаете толкова подробно имената на фирмите? Къде
сте ги виждал?
Свидетелят М. Л. К.: – Не съм виждал имената на фирмите, но Д. ги
споделяше вкъщи. Тя по цял ден това работеше. Споменавала е имената на
фирмите. Най-вече работеше в офиса, но като децата бяха горе, тя се качваше
при тях и и сме разговаряли често с нея за дейността й. Документа, в който тя
беше записана като преводач, аз го видях в нас, тя си носеше служебния
лаптоп и в жилището, и в офиса. Тя го купи този лаптоп от магазин „Зора“. Но
не зная кой й го е купил и на чие име е. Аз не съм ползвал този лаптоп, той
има парола, която аз не зная и когато го предадох той още беше заключен.
Никога не съм го ползвал.
13
Адв.С.: – Преди малко казахте, че вие не си споделяте с жена ви, сега
казвате, че сте си споделили такива конкретни данни за фирми. Споделяли ли
сте си, или не сте си споделяли?
Свидетелят М. Л. К.: – Винаги сме си говорили.
Адв.С.: – Към онзи момент децата Ви на колко години бяха?
Свидетелят М. Л. К.: – Тогава двете ми деца бяха съответно или три и
на 6 години, или на 4 и на 7 години.
Адв.С.: – И кой полагаше грижи за тях?
Свидетелят М. Л. К.: – Грижи за тях полагах най-вече аз.
Адв.С.: – Вие казахте, че сте бил на трудов договор
Свидетелят М. Л. К.: – Сутрин водех децата на градина и отивах на
работа. Когато се налагаше да ходят на доктор, от работа исках разрешение,
излизах и ги водех на доктор. И след това се връщах отново на работа. А Д.
седеше вкъщи, или в офиса.
Прокурорът Ч.: – Нямам други въпроси.
Адв.П.: – Нямам повече въпроси.
Адв.С.: – Също нямам други въпроси.
Съдът дава 10мин почивка
След кратка почивка заседанието продължава в 12:18ч. в
присъствието на явилите се страни и преводача.
В залата се въведе свидетелят И. В. И.
Свидетелят И. В. И.: – Аз съм адвокат към АК-Видин. Спомням си, че
съм изготвил проекто-документи за прехвърляне на дялове на фирма „Д ЕНД
М БАУ“ ЕООД.
Това е станало през м.декември 2017г., с мен се свърза Мариан К., който
ме попита дали мога да извърша такава услуга, защото при него има трима
сръбски граждани, които имат фирма в България и искат да я прехвърлят на
някого. Казах, че мога да извърша такава услуга и той ги доведе при мен.
Тези сръбски граждани единия от тях беше г-н М. Илич, другия – Дамир
, а на третия не си спомням името. Имаха тази фирма „Д ЕНД М БАУ“ ООД,
тя беше на тримата. Аз намерих човек от гр.Видин, който се съгласи да изкупи
14
капитала на тази фирма. И. И. се казва от гр.Видин. Изготвих договора по
прехвърляне на капитала, протоколите, с които те като съдружници решават
да прехвърлят капитала на И., както и други необходими документи при
прехвърляне. Заедно с тях отидох при нотариус Надежда А., при която бяха
заверени подписите им на договорите и протоколите.
Новият собственик стана И. И.. И. доведе една жена, негова позната,
която беше назначена за управител. Тя се казваше В.. Причината беше, че И.
няма право, има ограничение да бъде управител на определен брой дружества.
Може да бъде собственик, но не може да бъде управител.
Аз го познавам И. от по-рано като лице, на което се прехвърлят фирми.
Няколко десетки фирми мисля, че имаше на негово име. Бях упълномощен от
Виолета с пълномощно да подам заявление в ТР за вписването на тези
промени.
Подал съм такова заявление. Преди да стане прехвърлянето управител
на фирма „Д ЕНД М БАУ“ не мога да кажа кой е бил, защото не си спомням в
момента. Но със сигурност нов управител стана Виолета. Тя вече се назначава
от новия собственик.
М. Илич със сигурност беше един от тримата съдружници, но не си
спомням дали е бил управител или не. Подал съм заявление за вписване на
промените в ТР по електронен път и по това първото заявление се получи
отказ. Първо се получиха указания за едни нередовности по документите и
след това отказ. Отказа се получи, защото не успях да ги отстраня тези
нередовности в тридневния срок. Доколкото си спомням нередовностите се
състояха в това, че договора за прехвърляне на капитала, понеже те тримата не
са български граждани граждани, не е подписан от преводач, като при
нотариуса действително нямаше преводач от български език на сръбски език и
те заявиха, че разбират какво подписват. След като се получи отказ,
направихме добавка при нотариус надежда А., че тримата разбират български
език и подадох второ заявление, пак декември 2017г. Тогава директно се
получи отказ без указания заради това, че в договора не е записано кой от
тримата какви дялове продава на И., а е записан общо целия капитал, който
мисля, че беше 60 дяла, но не помня на каква стойност. И имаше още една
констатирана нередовност – в учредителния акт беше допусната грешка,
която беше отстранима, но това нарушение, което бяха констатирали от АВ, че
15
в договора не е конкретизирано кой от тримата какъв точно дял продава,
нямаше как да го отстраня. Трябваше да дойдат отново тримата, да се
подпише нов договор, в който да се впише кой колко точно дялове продава. За
тези обстоятелства уведомих г-н Илич и ми беше отговорено, че няма как да
дойдат отново тримата в България и да подписват нов договор. Мисля, че това
беше вече януари 2018г. За момента нещата останаха така, не подадох трето
заявление.
В крайна сметка обстоятелството по прехвърляне на „Д ЕНД М БАУ“
ООД бяха вписани някъде през м.март 2018г., понеже Илич се свързваше с
мен , вече не си спомням как и настояваше, че тези промени трябва да се
впишат. С тези документи, които имах, подадох трето заявление по
електронен път, като го подадох на 28.03.2018г., а самото вписване и
промяната в ТР е направена на 10.04.2018г.
С това вписване вече приключих окончателно с тяхната фирма и повече
не съм имал контакт с тях. Защо сръбските граждани са искали да направят
това прехвърляне не са ми казвали причината, но не са единствените които
прехвърлят дружества. Не зная причината.
По отношение на дружество „ММ ТРОК ЕНД БАУ“ доколкото си
спомням искаха нещо и по това дружество да се прави и може би бях
подготвил проект на документи, но не се случи нищо. Не мога да си спомня
дали инициативата по отношение на това дружеството беше той, М. или друг
от съдружниците. Но не мисля, че инициативата беше за прехвърляне.
Подготвих някакви документи за това дружество, но не се стигна до
подписване и подаване на заявление. Впоследствие разбрах, че между двамата
съдружници са възникнали някакви противоречия в това дружество. Единия
от съдружниците беше М. Илич, а другия се казваше М.слав, но не съм
сигурен. Пак сръбски гражданин.
Във връзка с дружеството „Д ЕНД М БАУ“ мисля, че те приключиха с
това дружество. Аз останах с впечатление, че приключват с дейността на
дружеството в България, след като го прехвърлят на И.. Аз останах с такова
впечатление във връзка с решението им да прехвърлят дружеството. Не си
спомням да са заявили съдружниците на „Д ЕНД М БАУ“, сръбски граждани,
че искат бързо да се освободят от тази фирма.
Не си спомням, но е възможно да съм обяснил, да съм дал консултация,
16
как протича ликвидация на фирма в България ако са ме попитали, но не си
спомням.
Не съм ги питал дали имат данъчни задължения.
Със съдружниците сръбски граждани се разбирахме – аз разбирах
сръбски. С М. контактувах на български, тъй като той разбира български език.
Аз тогава с него се разбирах на български език добре. И това, което сръбските
съдружници не разбираха, той го обясняваше.
Адв.С.: – Вие ли предложихте на сърбите да продадат дяловете си?
Свидетелят И. В. И.: – Аз обясних, че това е начина да прехвърлят
фирмата, обясних им процедурата.
Адв.С.: – Бяха ли изразили намерение или желание да се освободят от
дружеството си пред вас?
Свидетелят И. В. И.: – Когато М. ми се обади той ми каза, че искат да
прехвърлят дружеството, да се освободят от това дружество. Не съм
предлагал аз.
Ролята на М. К. в прехвърлянето беше, че ги е свързал с мен. Обади ми
се по телефона и ме попита дали мога да свърша това и после ги изпрати при
мен. Те дойдоха при мен с тогавашната съпруга на М.. М. не е идвал.
М. по телефона ми каза, че има хора сръбски граждани, които искат да
си прехвърлят дружеството и ме попита дали мога да съдействам за това.
За това ми се заплати от страна на тримата сръбски граждани. Парите
ми ги предаде М. Илич лично.
На И. М. И. заплатих аз, като парите за него също бяха дадени от М.
Илич и ги предадох на И.. Цялата сума беше от порядъка на 500-600 евро.
Това беше цялата сума по прехвърлянето. Не съм сигурен, но горе-долу
толкова. Парите, които получи И. не си спомням точно колко бяха – 200лв и
или 200 евро, но не съм сигурен.
Относно дейността на фирмата не съм обяснявал нищо на И. И. – не съм
му обяснявал нищо и той не ме е питал нищо.
Не си спомням дали съм дал на М. Илич някакви документи по
прехвърлянето на дружеството.
М. Илич може и да е поискал да разполага с този договор за
прехвърлянето и аз да съм му го дал, но не си спомням.
17
Адв.С.: – Обяснихте ли на съдружниците сръбски граждани, че след
това като това прехвърляне се впише в ТР, те няма да имат никакви
ангажименти към дружеството?
Свидетелят И. В. И.: – Знам, че съдружниците сръбски граждани ме
разпитваха доста във връзка с това прехвърляне, но сега не си спомням какви
са били въпросите и отговорите, включително дали съм обяснил, че след като
промяната бъде вписана в ТР те няма да имат никакви ангажименти към това
дружество.
Не съм ходил да удостоверявам нищо във връзка с промените по ДОПК
при продажба на дружествени дялове през 2017г. При тази форма на
прехвърляне на капитал не се уведомява НАП. Уведомява се при прехвърляне
на предприятие. И тогава се изисква такъв документ по ДОПК.
Мисля, че когато се извърши прехвърлянето през 2017г. нямаше
изискване за декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ. И мисля, че тогава такава не е
попълвана.
Адв.С.: – Познавате ли М. К. и от кога? В какви отношения сте с него?
Свидетелят И. В. И.: – Познавам М. К. от може би около 20години. От
около 10години може би го познавам по-отблизо, тъй като децата ни учат в
едно училище. Знам, че работеше като счетоводител и сега е счетоводител. И
сме в добри отношения. Не сме близки, но сме в добри отношения.
Знам за раздялата на М. с неговата тогавашна съпруга, защото когато се
случи това той сподели с мен. Дойде и се консултира с мен за децата, тъй като
съпругата му ги беше взела със себе си. Знам за тяхната раздяла, знам, че той
след това си взе и двете деца. Давал съм му консултации към онзи момент,
когато стана раздялата.
Адв.С.: – Кога е бил счетоводител М., може ли да кажете?
Свидетелят И. В. И.: – Той и в момента е счетоводител в Държавен
куклен театър. По-рано работеше и в НАП, работил е в Община Видин като
финансист. Към онзи момент не е водил счетоводство на фирми, които съм
обслужвал аз.
Адв.С.: – Потвърждавате ли, че К. ви е довел сръбските граждани при
вас да прекратят дейността на фирмата?
Свидетелят И. В. И.: – Не ги е довел той. Той ми се обади по телефона.
18
Дойдоха както казах – дойдоха при мен в кантората тримата, като ги доведе
бившата съпруга на М. – Д..
Не мога да бъда категоричен какво са искали да правят. Може да съм
обяснил процедурата по ликвидация, че е дълга и не по-малко от 6месеца,
което очевидно не ги е устроило и тогава да съм обяснил, че има и друг
вариант – чрез прехвърляне. Не си спомням точния разговор, но в крайна
сметка те взеха решение да прехвърлят фирмата, не съм взел аз това решение.
Не си спомням да сме направили повече оригинали на договора за
покупко-продажба и дали М. Ч. е настоявал да му бъде представен оригинал
на този договор за покупко-продажба. Може да съм изготвил повече
екземпляри и да съм му предал някой от тях.
Моите действия във връзка с искането от страна на сръбските граждани
за напускане на фирмата по-бързо беше да съставя всички необходими
документи, тези които се заверяват нотариално. Има още няколко документа,
които се подписват от новия собственик и новия управител и те също бяха
изготвени – целия к-т документи и след това бяха подадени в ТР.
Адв.С.: – Обяснихте ли на М., че след като подадете тези документи и
се впише тази промяна в ТР те няма да имат никакви ангажименти към
дружеството? Обяснихте ли, че докато се впишат тези нови обстоятелства
управителя не се освобождава от задълженията си?
Свидетелят И. В. И.: – Не помня какво точно вече сме говорили,
разговора беше доста дълъг. Аз говоря доста добре сръбски. Имам постоянни
контакти с колеги от Сърбия и с М. Илич към онзи момент говорихме на
български и сръбски език. Вече отговорих по-рано.
Адв.С.: – Можете ли да кажете как се казва „управител“ на сръбски
език?
Свидетелят И. В. И.: – Да- „управник“ се казва на управител, а
собственик е „властник“.
Адв.С.: – Можете ли да опишете каква беше причината да първия
отказ?
Свидетелят И. В. И.: – Първо бяха дадени указания както заявих, за
това, че в договора за прехвърляне на дружествените дялове, който е
нотариално заверен, не е отразено, че е изготвен в присъствието на преводач.
19
Тези указания не можах да ги отстраня в тридневния срок. След което при
нотариус Надежда А., върху договора тя направи добавка, че тримата
продавачи са заявили, че разбират български език и разбират смисъла и
значението на документите, които подписват. Както и беше. Те заявиха пред
нея, че разбират смисъла изначението на документа, който подписват. Тази
добавка е направена от нотариуса, не съм я направил аз. Това беше в техен
интерес.
Като адвокат се занимавам с различни дела. Имам практика в
прехвърляне на дружествени дялове и познавам добре процедурата за
прехвърляне на дружествени дялове.
На практика конкретен и определен срок за подаване на заявление в ТР,
след като дружествените дялове се прехвърлят при нотариус няма.
Сега към момента се вписват промените за около 5 работни дни. Към
онзи момент вписването е направено за 13-14 дни – от 28.03 до 10.04, като
първото заявление е подадено на 19.12, а второто на 28.12.
Адв.С.: – След като минете при нотариус, от кого зависи това подаване
на заявление?
Свидетелят И. В. И.: – От мен.
Адв.С.: – Когато сте ангажирани да вписвате определени обстоятелства
в Търговския регистър, вие следите ли ги тези неща? С електронен подпис ли
подадохте заявлението за промяна в обстоятелства.
Свидетелят И. В. И.: – Да.
Адв.С.: – В конкретния казус защо от последния отказ до 27.03.2018г.
вие не подадохте ново заявление за промяна в обстоятелствата?
Свидетелят И. В. И.: – Както казах – не знаех как да отстраня тази
нередовност, тоест те тримата не можеха да дойдат да подпишат нов договор,
с който поотделно да прехвърлят капитала на И.. Мисля, че не знам дали е
това точно причината, но поисках да заплатят допълнително таксите, които се
плащат на всяко заявление и които не ми заплатиха. Не са много - 18лв на
заявление. Както казах – не знаех как да отстраня основния проблем и оставих
за момента нещата така, не подадох ново заявление.
Адв.С.: – Защо от 09.03.2018г. когато твърдите, че М. ви е подписал
декларация и всичко е било ОК, до 27.03.2018г. вие не подадохте ново
20
заявление за вписване на тези обстоятелства?
Свидетелят И. В. И.: – Не мога да отговоря на този въпрос. Не зная
каква е причината. Може би немарливост от моя страна.
Не помня в Търговския регистър кой адрес съм посочил за изпращане на
отказ. Може би адреса на фирмата.
Адв.С.: – А каква е вашата практика когато се прехвърлят дялове на
дружество – сменя ли се и адреса на дружеството? И какъв адрес за
уведомление при евентуален отказ се предоставя в ТР?
Свидетелят И. В. И.: – Мисля, че беше сменен адреса. Адресът се
сменя ако пожелае клиента. В случая беше сменен адреса. За евентуален отказ
не съм посочвал конкретен адрес, останал е адреса на фирмата. Практика ми е
да не посочвам адрес за изпращане на отказ, тъй като аз проследявам онлайн
обработката на заявлението, изпратено по електронен път и не ми е
необходимо изпращането на отказ.
Уведомявал съм М. за направените откази и какви са причините за
отказите. Не си спомням за първия отказ кога го уведомих и по какъв начин.
Принципно това ставаше в разговори по телефона и на вайбър, но не помня
конкретно. Тогава, по онова време имах негов телефонен номер за контакт, но
сега нямам. Не си спомням какъв беше неговият телефонен номер – дали е
бил български, сръбски или австрийски – не си спомням.
Адв.С.: – След подаването на последното заявление в Търговския
регистър на 28.03.2018г., към 30-31 март или първи април уведомихте ли М.
лично, че все още не са вписани тези обстоятелства?
Свидетелят И. В. И.: – Не знам, не помня дали съм го уведомявал. Не
съм уведомил новия управител и новия собственик.
Не съм предприел още декември месец, към 28.12.2017г. действия по
подаване на искане до НАП за необходимото удостоверение за деклариране на
данни, защото мисля, че към този момент нямаше такова изискване за такова
удостоверение.
Не подадох документите на 16.02.2018г. с новия образец на декларация
по чл.129, ал.2 от ТР, защото оставих преписката на тази фирма настрани, тъй
като не можех да реша основния проблем, свързан с прехвърлянето на
дяловете.
21
Трети път казвам – основния проблем към 18.02.2018г. беше, че
съдружниците не могат да дойдат отново тримата в България, за да подпишат
нов договор за прехвърлянето на дяловете.
Адв.С.: – Такъв договор след тази дата имаше ли?
Свидетелят И. В. И.: – Не.
Адв.С.: – Беше ли необходим за вписването?
Свидетелят И. В. И.: – Подал съм заявлението със стария договор
поради настояването на г-н Илич.
Адв.С.: – Кой попълни декларацията по чл.129, ал.2 от ТЗ?
Свидетелят И. В. И.: – Възможно е да съм я попълнил и аз. Но не аз
съм подписал М. Илич. Мисля, че той лично я подписа декларацията. Да, той
лично я подписа. Прочетох му и му обясних съм му какво подписва. Тази
среща при подписа на декларацията се състоя в моята кантора. Не е имало
някой друг с М. по това време.
Адв.С.: – Моля съда да предяви декларацията по чл.129, ал.2 от ТЗ и да
провери също така подписа дали е положен от него и съдържанието дали е
написано собственоръчно от М. Илич?
Съдът обяви пауза 10мин.
След кратката пауза заседанието продължава в 13:30ч. в
присъствието на явилите се страни, преводача и свидетелят И. В. И.,
който не е напускал съдебната зала.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРЕДЯВИ декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ на свидетеля И. В.
И..
ПРЕДЯВИ СЕ декларацията по чл.129, ал.2 от ТЗ на свидетеля И. В. И..
Свидетелят И. В. И.: – Текста в декларацията съм написал аз. Подписът
не съм го положил аз. Тази декларация е попълнена и изготвена в моята
кантора и пред него. Мисля, че подписа е поставен от М. Илич. В кантората
тогава бяхме само аз и М.. Други хора не е имало.
22
Познавам Д. Ччекова. Преди това съм виждал Д. като служител в банка
„Инвестбанк“, но не съм имал контакти с нея.
Адв.С.: – Ако твърдите, че целта на старите съдружници да нямат
никакъв ангажимент към дружеството, защо в протокола от 12.12.2017г. на
новия едноличен собственик на капитала за освобождаване на стария
управител М. Ч. от длъжност, не беше включен текст за освобождаване от
отговорност както се изисква по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ?
Свидетелят И. В. И.: – Защото аз не включвам такъв текст. Нямам
практика да записвам такъв текст в протокола и към този момент.
Поел съм ангажимент и към М. Ч., и към останалите съдружници да
направя необходимото за вписване.
Нямам пълномощно от М. Ч.. Не ми е необходимо такова от него.
Адв.С.: – Потвърждавате ли, че забавянето на вписването се дължи на
административни причини, а не на бездействие от страна на страните?
Свидетелят И. В. И.: – В онзи момент имаше такова забавяне, то беше
обичайно тъй като тогава масово се пререгистрираха фирми в търговския
регистър и самите служители там ги обработваха бавно. Това е причината да
се забави вписването до 10.04.2018г. Не е от бездействие от моя или тяхна
страна.
Не си спомням да съм поискал от подсъдимия да подпише искане за
удостоверение за декларирани данни до НАП.
Не мога да отговоря дали съм нарушил Кодекса на адвокатската етика.
Адв.П.: – Когато ви се обади вашият приятел К. и каза че при него има
сърби, които искат да прехвърлят фирма, той какво е имал предвид под „при
него“?
Свидетелят И. В. И.: – Аз не знам дали хората, за което ми говори М.
тогава, са били при него или някъде другаде. Той не каза да е имало проблем,
каза че хората искат да прекратят дружеството.
Адв.П.: – Той ли предложи прехвърляне или вие го предложихте
вместо ликвидация, тъй като е по-бавния вариант?
Свидетелят И. В. И.: – К. нищо не ми е предлагал като вариант. Аз
само с тримата сърби съм обсъждал варианта за прекратяване. Обяснил съм и
двата варианта и те избраха този. Това нито е прекратяване, нито е
23
ликвидация, това е прехвърляне на дружество и не е в нарушение на закона,
дори е масова практика. Не помня точно какво съм обяснил.
Относно забавянето на подаването на документите мога да кажа, че съм
имал и по-дълъг период на забавяне по други причини, но в случая е около 2
месеца и половина.
Адв.П.: – От момента на подписа пред нотариус, през този период вие
вече знаехте ли за влошените отношения между К. и съпругата му и той беше
ли се консултирал с вас за техните отношения?
Свидетелят И. В. И.: – Не помня дали е било в този период. Не помня
в кой момент съм разбрал за влошените им отношения. Не помня дали е
станало преди вписването на промените или след тях, но не съм направил
нещо умишлено заради проблеми на К. със съпругата му.
За „ММ ТРОК ЕНД БАУ“ не помня конкретно какви документи съм
подготвил.
Адв.П.: – Каква връзка има „Д ЕНД М БАУ“ с „ММ ТРОК ЕНД БАУ“?
Свидетелят И. В. И.: – Няма никаква връзка.
Въпрос на подсъдимия М. Ч. /чрез преводача/: – Когато поисках
документ, че аз не съм вече член на дружеството, защо ми дадохте точно
договора за прехвърляне на дяловете на фирмата?
Свидетелят И. В. И.: – Аз не помня кой точно документ съм дал на
подсъдимия.
Прокурорът Ч.: – Правя искане за прочитане на показанията на
свидетеля от 08.11.2022г. на 58стр. от ДП в частта, където свидетелят заяви, че
не си спомня дали е разяснил на М. Илич действията на вписването.
Адв.П.: – Не даваме съгласие
Адв.С.: – Не давам съгласие.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Също не давам съгласие.
Съдът намира, че на основание чл.281, ал.4 , във вр. с ал.1, т.2 от НПК с
оглед на това, че свидетеля заяви, че не си спомня обстоятелства по случая,
следва да бъда прочетени показанията, които е дал на ДП на 08.11.2022г., л.58-
60, том 7 от ДП, за което
24
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля И. В. И., които е дал на
ДП на 08.11.2022г. л.58-60, том 7 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ показанията на свидетеля И. В. И., които е дал на ДП
на 08.11.2022г., л.58-60, том 7 от ДП.
Свидетелят И. В. И.: – Съгласен съм с това, което се прочете. Това съм
казал преди три години и отговаря на действителността.
Прокурорът Ч.: – Нямам други въпроси.
Адв.П.: – Нямам повече въпроси.
Адв.С.: – Също нямам други въпроси.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Нямам други въпроси.
Съдът, в 14:00 часа обяви пауза 60мин.
Съдебното заседание продължава в 15:00ч. в присъствието на
явилите се страни и преводача.
В залата се въведе свидетелят В. И. В.
Свидетелят В. И. В.: – От 1999г. работя в структурите на данъчната
администрация на НАП. Ръководител съм екип ревизии в НАП, офис Враца
към ТД-В.Търново. И към настоящия момент работя там.
Към 2019г. работех на същата длъжност – ръководител екип ревизии.
Спомням си да съм извършвал ревизия, края на 2019г. беше, с колежката И.ка
Горанова. От края на 2019г. до началото на 2020г. мисля, че беше. Извършихме
ревизия на „Д ЕНД М БАУ“ ЕООД заедно с колежката И.ка Горанова и
колегата В. П. Г.. Доколкото си спомням тази ревизия беше възложена по
прокурорска преписка във връзка с установени проблемни ситуации.
Проблема идваше от това, че се установи че това лице, ЮЛ /юридическо лице/
не беше подавало годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2017г., а и
доколкото знам също счетоводството им беше отказано да се води в един
момент, такива спомени имам.
25
Ние не сме направили никакъв контакт с г-н М. Илич. Контактите сме
правили единствено с г-жа В. С., която за мен беше поставено лице, защото тя
не знаеше за какво става въпрос, подписваше каквото и давахме и дори ни
искаше 5лв за цигари. И ние бяхме съгласни, за да ни подпише документите.
Информацията за ревизията основно получихме от документи, които
бяха в прокуратурата и от информационните системи на НАП. От
прокуратурата ни дадоха достъп да разгледаме документите, които бяха
събрали. И затова ревизията се извършваше по особения ред – по чл.122 от
ДОПК, тъй като не ни беше представено счетоводство и нямаше подадена
годишна декларация за доходите по ЗКПО за 2017г. По този начин, чрез този
член, той ни дава право ние да съберем информация и да определим
данъчната основа за облагане – за корпоративен данък и ДДС.
Изцяло сме се позовали само на документи – това, което сме получили от
прокуратурата и това, което сме открили в нашите информационни системи.
Относно банковите сметки сме ползвали разпечатките, които ни дадоха
от прокуратурата. Основно сме определили приходите. Имаше значителни
суми, постъпили от ЮЛ по сметка на това дружество и най-вероятно това е
било свързано с дейността на фирмата. Констатирахме, че голяма част от
постъпилата сума е изтеглена впоследствие от М. Илич.
Също така сме им признали разходи за дейността от информационните
системи, тъй като ние виждаме трудови договори, заплатите, които са
определени и начислени и мисля, че и командировки на лицата, които са
работили в Австрия. Това са документите, които сме могли да видим. За около
100-тина хиляди лева бяха разходите. А приходите бяха около милион.
Установихме, че ДДС не се дължи в България, а се дължи в Австрия, тъй като
получателя на услугата се намира там. Ревизионния акт доколкото си спомням
беше издаден в началото на 2020г.
Отначало трудно комуникирахме с тази госпожа - Виолета, тъй като
беше и по време на пандемията, на два пъти сме пращали проверка по
делегация на колегите във Видин, за да й връчват документите. Впоследствие
ние си я търсихме когато освободиха режима.
Срокът за подаване на тази декларация по ЗКПО за 2017г, е до
30.04.2018г. и в момента на ревизията такава декларация не беше подадена.
Представителя на дружеството отговаря за това да се подаде тази
26
данъчна декларация.
Тогава тази фирма доколкото си спомням е имал и някакъв проблем с
прекратяване на счетоводството. Мисля, че „Счетбул“ беше счетоводната
кантора. Те казаха че са прекратили счетоводството на това дружество, защото
не са били коректни с тях. Предполагам че неподаването на тази декларация е
свързано с това, че са прекратени счетоводните услуги с фирмата. С г-н Е.,
който е представител на тази счетоводна кантора, говорихме по друг повод и
във връзка с друго производство говорихме, и той тогава спомена, че са
преустановили взаимоотношенията с дружеството „Д ЕНД М БАУ“ ЕООД,
тъй като са били некоректни. И затова мисля, че не е нарочно неподадена тази
декларация. Допускам, че е възможно да не е било нарочно неподаването на
тази данъчна декларация. Но е факт, че не беше подадена.
Той, Е. обясни, че е имало момент на некоректност в техните
взаимоотношения и това е била причината да бъдат прекратени техните
отношения.
За 2016г. е подадена такава декларация, но това е годината, в която се е
учредила фирмата и става дума само за разходи. Декларацията е свързана с
много ниски разходи – в размер на 50лв. За годината на учредяването може и
да бъркам – може да е учредена и по-рано.
Този срок до 31.03.2018г. действаше до 2020г. От 2021г. насам действа
срокът за подаване на тези декларации до 30.06. и се отнася за ФЛ.
Уточнявам че срокът, който посочих по горе – 30.04 се отнася за ФЛ, а за
ЮЛ е до 31.03 и в случая в този срок не е подадена такава декларация дори и
към момента на отпочване на данъчната ревизия.
Адв.С.: – Колко често ви се налага в практика ревизията да се възлага от
прокуратурата
Свидетелят В. И. В.: – Деликатен въпрос. Но не са чак толкова много.
Имаме такива случаи, но не са много. По-чести са през последните 3-4 години.
Сега са зачестили.
Под поставено лице имам предвид лице, което не знае за какво ставаше
въпрос. Вписали са Виолета като управител срещу сума за някакви лични
нужди – поне тя така ни сподели.
Доколкото знам по времето на така поставеното лице дружеството не е
27
имало дейност.
Прокурорът Ч.: – Нямам други въпроси.
Адв.П.: – Нямам повече въпроси.
Адв.С.: – Също нямам други въпроси.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелят В. П. Г.
Свидетелят В. П. Г.: – От 1984г. работя в НАП и понастоящем още
работя там като старши инспектор по приходите.
Горе-долу си спомням за ревизия на дружество „Д ЕНД М БАУ“ – беше
възложена от прокуратурата мисля, че края на 2019г. или началото на 2020г. В
екипа бяхме колегата В. В. и колежка, която се пенсионира – И.ка Горанова.
Колежката И.ка Горанова и колегата бяха ходили в прокуратурата да се
запознаят с материалите, необходими за ревизията. Аз нямам спомен да съм
ходил там, но въз основа на тези документи впоследствие се изготви
ревизионния акт.
Констатациите доколкото си спомням – ние взехме това, което имаше
като информация по банковата сметка – приходи и това което беше
декларирано в счетоводството, както и това, което имаше в информационните
ни системи като данни за определяне на задълженията.
Иначе документи други не сме вземали. Само тези. По ЗКПО
проверихме дължимия данък и ДДС, но мисля че там нямаше констатации че
се дължи в България.
По ЗКПО на база на приходите, които установихме – получени приходи
по банковата сметка и разходите, за които имахме документи, определихме
дължимия данък. Дължимия размер мисля, че беше над 100 000лв. Не си
спомням точно.
По отношение на данъчните декларация, ние правихме проверката по
особения ред – чл.122 от ДОПК.
Мисля, че имаше едната година подадена декларация, но за другата
година не си спомням.
Адв.С.: – По време на тази проверка или ревизия спомняте ли си
28
кореспонденция с някой управител?
Свидетелят В. П. Г.: – Спомням си за В. С., защото на нея връчихме
доклада и акта. Поне тогава тя беше управител. И двата пъти сме идвали с
колегата заедно. И на нея й връчихме документите. Според мен тя нямаше
отношение към дейността на дружеството, защото доколкото си спомням
имаше много фирми на нейно име.
Тези срещи с В. бяха вече към края на ревизията, на ниво доклад, трябва
да е било през 2020г., защото тогава е изготвен ревизионния доклад. Може би
май или юни, не съм сигурен.
Адв.С.: – Питахте ли В. дали е подавала декларация и защо не е?
Свидетелят В. П. Г.: – Аз я видях към приключване на ревизията. Не си
спомням да съм я питал дали тя е подавала данъчна декларация. Мисля, че не
съм я питал. По принцип и аз няма какво да я питам. Въпросите се задават от
ръководител екипа, а такъв е свидетелят преди мен. Той обсъжда със
задължените лица тези неща.
Принципно ръководителя екип обсъжда със задължените лица техните
права и задължения и е възможно разговор с В. в тази насока да е проведен от
колегата В. В..
Доколкото си спомням конкретно той й спомена дължимата сума и реда
и срока за обжалване на ревизионния доклад и на акта след това.
Не си спомням, тоест не съм сигурен да сме й давали пари, за да
подпише ревизионния акт, но за цигари пари може и да сме й давали.
Годишно правим различно ревизии, сега в момента имам 10.
Преди един месец приключих една ревизия от прокуратурата. Не мога
да ги помня всички.
Прокурорът Ч.: – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв.С.: – Също нямам други въпроси.
Адв.П.: – Също нямам въпроси.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелят И. Х. А.
29
Свидетелят И. Х. А.: – Работя в НАП от 1993г. до момента и
понастоящем съм началник сектор „Ревизии“, ИРМ се казва отдела. В
гр.Враца.
Имаше прокурорско постановление и дадоха указания да се възложи
ревизия за определения период и за видовете данъци. Периодът беше около
2017г.
Спомням си, че съм издала заповедта, определила съм служители, които
да издадат ревизионния доклад, а това са свидетелите – двамата колеги, които
разпитахте преди мен. Имаше още една колежка, която понастоящем е
пенсионерка – Горанова.
Аз осъществявам контрол върху тази дейност. Проследявам какви
документи се събират, проверяват. В правомощията ми влиза и контрол –
какви документи се събират и как се събират.
Направи ми впечатление че ревизията премина по реда на чл.122 от
ДОПК, като основанието беше неподадена декларация. Основните документи,
които се проверяваха се представиха от прокуратура. Не е била подадена
данъчна декларация за 2017г, така си спомням. И основно документите, които
са проверявани са предоставени от прокуратурата във Видин и съответно от
регистрите. Това са данни, в които се съдържа служебна информация в нашите
регистри. На база тези данни са определени данъчните задължения по чл.122
от ДОПК.
На практика не беше определено задължение за ДДС, тъй като се
касаеше за сделки, които са осъществявани извън територията на страната и
не са облагаеми с ДДС.
На база получения превод на суми е определен корпоративния данък на
юридическото лице. Това са данните, които съществуват.
Относно корпоративния данък – самото плащане мисля, че беше над 1
000 000лв., което означава, че ние сме съобразили всички документи, които
сме намерили и прилагайки особения ред сме приспаднали разходите, за които
сме открили данни.
Задължението го определихме не въз основа на целия превод, а на база
на съществуващите разходи, т.е. редуцирахме го с разходи за заплати,
осигуровки.
30
Размера на дължимия данък нямам спомен какъв е бил, касаеше се за
много голяма сума като превод, който беше в основата за тази проверка.
Дължимия размер на данъка не го помня.
ДДС се дължи на държава, която не е България.
Прокурорът Ч.: – Спомняте ли си кое е данъчно задължено лице, в
смисъл кой е длъжен да подаде тази декларация в срок?
Свидетелят И. Х. А.: – ЮЛ е задължено, представляващия
юридическото лице е длъжен до 31.03 на следващата година.
Задълженото лице само си определя и си внася данъка. Но до момента
на завършване на ревизията не беше представена такава декларация и затова
беше приложен чл.122.
Ние нямахме никаква друга информация. От дружеството не ни дадоха
и счетоводство дори да гледаме. Само на база тези документи, които са
приложени от прокуратурата – това което ни се предостави от прокуратурата
имахме като данни.
Този срок за подаване на декларация се дава, за да може ЮЛ да си
определи размера на корпоративния данък и да си го внесе. Данъчното няма
задължение да проверява и да казва кой колко да внася.
Аз не участвам пряко в процеса, моите колеги казаха, че не са имали
достъп до счетоводство. Имаме данни за сключен договор със счетоводна
фирма, търсим счетоводни документи, в конкретния случай ние контактуваме
с управителя.
Аз лично не съм контактувала с никой. Екипът, който съм определила е
контактувал с управителя на фирмата, някаква дама, не мога да кажа коя е.
Ревизионният акт е връчен лично на тази дама. В самия акт е описано че
подлежи на обжалване и къде и как може да се направи това.
Адв.П.: – Знаете ли някой да е споделял нещо във връзка с тази дама – тя
в час ли е била с тези документи?
Свидетелят И. Х. А.: – На база данните, които съществуват в Агенция
по вписвания, ние намираме служебно тази дама. Ние получаваме служебно
тази информация, намираме тази дама, екипът не е споделил нищо конкретно
относно нея. Ние общуваме с всякакви хора. Знам, че има управител, който е
издирван. Дори имаше случай в ковида да бъде извършена по делегация
31
проверка за връчване на втората заповед, с която е определен корпоративния
данък – мисля, че е връчена от колегите от Видин. Връчена е на управителката
на това дружество.
Не сме начислили допълнително ДДС, не сме махали отчисления.
Абсолютно всичко е взето предвид – разходи за осигуровки, заплати,
командировки – всичко, което е имало като доказателства в прокуратурата.
Друго счетоводство аз не знам да са виждали колегите, освен това което е
предоставено от прокуратурата.
Ние работим с представляващия. Ние търсим на абсолютно на всички
възможни адреси хората. Дори да не го намерим юридическото лице, да не
намерим представляващия на място, започваме да търсим хората на всички
известни адреси, дори търсим помощ от полицията. ЮЛ поне са ни дали малко
повече възможност да прилагаме реда на чл.32 от ДОПК.
Адв.С.: – Направихте ли запитване от австрийските власти дали са
платени данъците за този период?
Свидетелят И. Х. А.: – Нас не ни касае това. ДДС-то трябва да се плати
там. Направили сме справка по извлечение от сметка, това е сметка на ЮЛ. До
австрийските власти не е правено запитване.
След приключване на ревизията, в зависимост от констатациите,
виждаме кой е сегашният управител и го връчваме на сегашния управител. Тя,
В., е била още през 2017год. управител. То там нямаше промяна. Управител и
представляващ за нас си е В.. За целия период на ревизията и ревизирания
период, представляващ на дружеството беше В..
Адв.П.: – Моля, при насрочване на следващо съдебно заседание да
имате предвид, че нямаме възможност да се явим декември месец, предвид
натовареността и отпуските на колегите и моята, поради което молим да
отложите делото за месец януари.
Адв.С.: – Присъединявам се към казаното от колежката.
След разпита на явилите се свидетели, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
32
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 20.01.2026г. от 10:30ч., за която дата
страните – уведомени в днешното съдебно заседание.
Да се призове адв.М..
Да се призоват свидетелите:
С. Д. С., като указва на призовкаря К. И. да отбелязва под подписа на
получател кой и в какво качество е получил призовката, като в случаите когато
това е адресата да се отбелязва „лично“. Ако указанието не бъде изпълнено,
призовкаря ще бъде санкциониран;
Е. Б. Й., на посочения адрес по делото, а също и на адрес: гр. Видин, ул.
„Х.А.“ № 14а, както и на телефон **********;
М. Я. П.;
Н. П. Н.;
И. С. Т. да бъде доведен принудително от органите на ОЗ „Охрана“
Видин, съобразно чл.120, ал.3 във вр. с чл.71 от НПК, за с.з. по делото на
20.01.2026г. от 10.30ч.;
В. В. С. да бъде доведена принудително от органите на ОЗ „Охрана“
Видин, съобразно чл.120, ал.3 във вр. с чл.71 от НПК за с.з. по делото на
20.01.2026г. от 10.30ч.;
Д. М. Ч.;
Е. В. К., като се направи справка от оторизираното лице от наказателно
деловодство към ВОС за постоянен и настоящ адрес на лицето.
Да се изплати на съдебния преводач Е. А. С. възнаграждение за
извършения превод в днешното съдебно заседание в размер на 500 (петстотин)
лева от бюджета на ВОС.
На съдебните заседатели С.А. и Ю. С.а да се изплати възнаграждение от
бюджета на ВОС за участие в съдебно заседание за времето от 10:30ч. до
16:20ч., съгласно Заповед №191/10.04.2025г. на Административния
ръководител на ВОС.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:20ч.
33
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
34