№ 1175
гр. С., 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110147131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. И. И. срещу „Л.Б. ЕООД, „Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“
ЕООД (с предишно наименование „С.В.Ц.“ ЕООД).
Ищецът твърди, че на 20.04.2017 г. между собствениците на УПИ V-249 в кв. 7 по
плана на гр. С., местност „Л.“, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4360.131, а
именно: Ц.Б. И.а, М.Б.Т.Т., Б. И. И., К. И. И. и „Л.Б. ЕООД (с предишно наименование „М.“
ЕООД) е било подписано споразумение, с което дружеството е поело задължение да
осъществи изпълнението на строително-монтажните дейности по реализиране на одобрения
проект за строителство на сгради - блок „А“, блок „Б“ и блок „В“. В това споразумение били
предвидени конкретни срокове за изпълнение на СМР, като срокът за постигане на
завършеност на блок „А“ бил не по-късно от 6 месеца, считано от 30.09.2017 г., а за
постигане на степен на завършеност за блок „Б“ и блок „В“ - не по-късно от 01.07.2018 г.
Дружеството поело задължение да подаде документи за въвеждане в експлоатация на двата
блока „А“ и „Б“ не по-късно от 01.09.2018 г. Ищецът твърди, че така договорените
задължения не били изпълнени от строителя в посочените срокове. Удостоверение за степен
за завършеност било издадено от Столична община, район „Л.“ на 31.01.2019 г., в което било
отразено, че сградите са реализирани в груб строеж към 30.01.2019 г.
Твърди, че в резултат на подписаното споразумение и фактическата забава в
изпълнение на договорените в него срокове ответникът „Л.Б. ЕООД на основание чл. 6 от
споразумението се явява длъжник на ищеца, който от своя страна придобил качеството
кредитор за вземането си за неустойка, посочено в този договорен текст. По искова молба,
1
подадена от ищеца срещу „Л.Б. ЕООД на дата 05.03.2020 г. било образувано гр. д. №
2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав, като с решение от 19.02.2021 г. съдът осъдил
дружеството да заплати на ищеца следните суми: 24 000 лв. - неустойка за забава от общо 24
месеца в периода от 01.03.2018 г. до датата на исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на
задължението по чл. 1.1, т. 2 от подписаното между страните на 20.04.2017 г. споразумение;
20 000 лв. - неустойка за забава за общо 20 месеца в периода от 01.07.2018 г. до датата на
исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 3 от подписаното
между страните на 20.04.2017 г. споразумение; 18 000 лв. - неустойка за забава от общо 18
месеца в периода от 01.09.2018 г. до датата на исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на
задължението по чл. 1.1, т. 4 от подписаното между страните споразумение на 20.04.2017 г.,
което решение било потвърдено от Софийски апелативен съд и не било допуснато до
касационно обжалване. Ищецът посочва, че на 10.11.2022 г. в негова полза бил издаден
изпълнителен лист за вземанията, установени със съдебното решение.
Ищецът твърди, че преди завеждане на делото в СГС по негова молба за
обезпечаване на бъдещи искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД била допусната
обезпечителна мярка - възбрана върху собствен на дружеството недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.700.2.19, с площ
от 63,48 кв. м., с предназначение - жилище, апартамент, за което била издадена
обезпечителна заповед от 21.02.2020 г. и на 24.02.2020 г. в Агенция по вписванията - Имотен
регистър била вписана възбрана върху описания недвижим имот, акт № 91, том 4, вх. рег. №
9766/2020 г. в книгите на Служба по вписванията - гр. С.. Твърди, че в кантората на ЧСИ
С.А. с рег. № 919, с район на действие СГС било образувано изп. дело № 231/2020 г. с
взискател „К.“ ЕООД и длъжник „Л.Б. ЕООД и към обезпечения от ищеца недвижим имот
било насочено принудително изпълнение. В резултат на това, на основание чл. 459 ГПК в
производството по изпълнителното дело, въз основа на издадения изпълнителен лист на
ищеца, същият бил конституиран като присъединен взискател. След проведена публична
продан с протокол от 30.10.2020 г. за купувач на имота бил обявен взискателят „К.“ ЕООД, а
с извършеното разпределение на продажната цена била определена и припадащата се на
обезпечения кредитор Б. И. сума в размер на 11 376,25 лв., като разпределението влязло в
законна сила на 06.12.2020 г., а постановлението за възлагане на недвижим имот - на
27.01.2021 г. С платежно нареждане от 19.12.2022 г. на ищеца били преведени 11 376,25 лв.
от общо дължимата му се сума от 72 120 лв. (62 000 лв. - неустойки и 10 120 лв. - разноски
по водените дела), като по този начин не могъл да се удовлетвори за цялото вземане,
дължимо от „Л.Б. ЕООД. Ищецът твърди, че към датата на исковата молба „Л.Б. ЕООД му
дължи сумата от 60 743,75 лв., което вземане е възникнало от момента на изпадане на
ответника в забава по споразумението и е съдебно установено.
Сочи, че след вписването на възбраната на 24.02.2020 г. и след завеждане на
производството пред СГС на 05.03.2020 г. ответникът „Л.Б. ЕООД извършил две
разпоредителни възмездни сделки от 14.05.2020 г. и от 22.05.2020 г. в полза на „Л.Ц.“ ЕООД
и „Л.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.В.Ц.“ ЕООД). Поддържа, че
2
прехвърлителните сделки били извършени след като „Л.Б. ЕООД, чрез неговия управител,
вече е имало качеството на длъжник на ищеца, след оповестяване на възбраната върху един
от имотите на длъжника и по време на висящ исков процес по гр. д. № 2813/2020 г. по описа
на СГС, I ГО, 30 състав. Твърди, че е налице свързаност между „Л.Б. ЕООД и фирмите
купувачи, а именно: „Л.Ц.“ ЕООД и „С.В.Ц.“ ЕООД (сега „Л.Ц.“ ЕООД). Посочва, че
съгласно данни от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на ответника
„Л.Б. ЕООД е дружеството „Л.Е.Л.“ ЕООД, което е собственост на съдружниците И.В.П. и
С.И.М., а дружествата - купувачи по двете сделки са еднолична собственост на И.В.П..
Освен това, свързаност между страните по договорите за покупко-продажба се установява и
от обстоятелството, че адресът на управление на продавача е в гр. С., ул. „К.Ш.“ № 1, ет. 2, а
адресът за кореспонденция с НАП на купувача „Л.Ц.“ ЕООД е същият. Твърди, че И.П. е бил
наясно за задълженията на „Л.Б. ЕООД към ищеца, като наличието на свързаност между
дружествата, съответно на знание за наличието на вземане на ищеца, се доказва и от факта,
че с нотариално заверено пълномощно от 31.10.2019 г. управителят на „Л.Б. ЕООД А.В.А. е
упълномощил И.В.П. и Н.К.А. да извършват ипотеки, продажби, замени, дарения, както и да
учредяват право на ползване върху притежаваните от дружеството недвижими имоти,
находящи се в жилищна сграда в гр. С., ж. к. „Л.“, построена в УПИ V-249, кв. 7 по плана на
гр. С., местността „Л.-център“ с площ от 2463 кв. м. съгласно скица, а по документи за
собственост с площ от 2500 кв. м., при цени и при условия каквито намерят за добре и/или
при условията на предварително подписани предварителни договори. С оглед на тези данни
ищецът счита, че при извършването на разпоредителните сделки със собствени идеални
части от два недвижими имота длъжникът „Л.Б. ЕООД е увредил интересите на кредитора, в
случая ищеца, като е доказано знанието и на продавача, и на купувачите за увреждащите
сделки. По тези съображения моли да бъдат прогласени за недействителни спрямо него
следните разпореждания с недвижими имоти, а именно: 1/. от 14.05.2020 г., обективирано в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том III, peг. № 06941, дело №
0371/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б., с който „Л.Б. ЕООД е продало на
„Л.Ц.“ ЕООД собствените си 3/6 идеални части от ДВОРНО МЯСТО от 660 кв. м., находящо
се в гр. С., ул. „702“ № 28, кв. „С.“, сега ж. к. „Л.“ при съседи: Я.Х.С., д-р К.Р.Д., Ц.П.К. и
Й.К.Ц., съставляващо имот пл. № 705 по плана на гр. С., ж. к. „Л.“ - гл. - Център, което
дворно място съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ.
Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
30.04.2020 г., представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4360.160, с адрес съгласно
скица: гр. С., район Л., ж. к. „Л.“, ул. „Д.Н.“ № 16, с площ от 657 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 705, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 68134.4360.163, 68134.4360.873, 68134.4360.159,
68134.4360.175, 68134.4360.777 и 68134.4360.754; 2/. от 22.05.2020 г., обективирано в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том III, peг. № 07332, дело №
0400/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б., с който „Л.Б. ЕООД е продало на
3
съсобственика си „С.В.Ц.“ ЕООД собствената си 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
684, находящ се в гр. С., местност „Л. центьр“, ул. „701“ № 1, целият с площ от 450 кв. м. по
скица, а по нотариален акт с площ от 500 кв. м., при граници: улица, поземлен имот № 684а,
поземлен имот № 683, поземлен имот № 686, за който поземлен имот съгласно действащата
дворищна регулация, одобрена със Заповед № РД-09-50-189/15.04.1997 г. е отреден УПИ
VIII-684, от кв. 5, по регулационния план на гр. С., местност „Л. - център“, целият УПИ с
площ от 410 кв. м., при граници: от две страни - улица, УПИ IX-683, УПИ VII-685,686, който
имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. Столична, обл.
С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 30.04.2020 г. представлява
поземлен имот с идентификатор 68134.4360.205, с адрес съгласно схема: гр. С., район Л., ул.
„Арх. Г.Н.“ № 1, с площ от 447 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 684, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.4360.206, 68134.4360.207, 68134.4360.176, 68134.4360.204. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Л.Б.
ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че вземането на
ищеца е възникнало след извършването на разпоредителните сделки, чиято
недействителност се претендира от ищеца, а именно с влизане в сила на решението по гр. д.
№ 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав на 28.09.2022 г., като сделките не са били
предназначени да увредят кредитора. Освен това посочва, че в полза на ищеца е била
вписана възбрана към момента на сделките, която е охранявала интересите му. Оспорва да е
налице увреждане на ищеца чрез оспорените сделки, поради което моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
„Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и
при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото споразумение от 20.04.2017 г., сключено между Ц.Б. И.а,
М.Б.Т.Т., Б. И. И., К. И. И., като възложители и „Л.Б. ЕООД, като изпълнител, се установява,
че дружеството е поело задължение да осъществи изпълнението на строително-монтажните
дейности по реализиране на одобрения проект за строителство на сгради - блок „А“, блок
„Б“ и блок „В“, разположени в УПИ V-249 в кв. 7 по плана на гр. С., местност „Л.“,
представляващ ПИ с идентификатор 68134.4360.700. В споразумението е посочено, че
между възложителите и изпълнителя (с предишно наименование „М.“ ЕООД) е налице
предходно сключен договор с предмет - учредяване на право на строеж срещу задължение за
построяване на жилищни и други обекти, обективиран в Нотариален акт № 59, том 6, рег. №
12351, дело № 955/2008 г. по описа нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б. вписан под №
4
122, том ХСII, вх. рег. № 37895, дело № 25646/2008 г. на Служба по вписванията - гр.С.,
относно УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-249 от кв. 7 по плана на гр. С., „Л. – Център“,
представляващ ПИ с идентификатор 68134.4360.700 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение със Заповед № КД-14-22-273/08.10.2010 г. на началник на
СГКК – гр. С., със стар идентификатор на парцела: 68134.4360.131. Посочено е, че по
отношение на описания поземлен имот е налице одобрен инвестиционен проект от
07.04.2008 г. на ДАГ при Столична община и издадено строително разрешение №
308/25.04.2008 г. на главния архитект на Столична община за обект „Жилищни сгради,
магазини и подземни гаражи с КТП“ с обща РЗП на бъдещите сгради по проекта,
представляващи блок „А“, блок „Б“ и блок „В“, възлизаща на 8371,32 кв. м. Отбелязано е, че
към момента на подписване на споразумението учреденото на изпълнителя право на строеж
е реализирано в частта му, касаеща сградата на блок „А“, като за същата не е подписан
протокол-образец № 15 и не е снабдена с разрешение за ползване. Посочено е, че към
момента на подписване на споразумението изпълнението на сградите е достигнало до
следните етапи: 1) изпълнението на блок „А“ е конструктивно завършено с акт обр. № 14, но
довършителните работи не са изпълнени съобразно одобрения инвестиционен проект и
постигнатите договорености в предварителния договор и приложение № 1 към него; 2)
изпълнението на блок „В“ е конструктивно завършено, но не е съставен и подписан акт обр.
№ 14; 3) изпълнението на блок „Б“ не е стартирало.
В подписаното между страните споразумение са уговорени задълженията, които
изпълнителят следва да изпълни, както и техните срокове (чл. 1.1), а именно: 1) за достигане
на етап - „груб строеж“ и подписване на акт-образец № 14 за блок „Б“ не по-късно от
30.09.2017 г. (чл. 1.1, т. 1); 2) за постигане на степен на завършеност - приемане на строежа
на блок „А“, удостоверена с протокол-образец № 15 - не по - късно от 6 месеца, считано от
01.09.2017 г. (чл. 1.1, т. 2); 3) за постигане на степен завършеност - приемане на строежа на
блок „Б“ и блок „В“, удостоверена с протокол-образец № 15 - не по-късно от 01.07.2018 г.
(чл. 1.1, т. 3); 4) за подаване на документи за въвеждане на блок „А“, блок „Б“ и блок „В“ в
експлоатация - не по-късно от 01.09.2018 г. (чл. 1.1, т. 4). В чл. 6 от споразумението е
уговорено, че при забавяне на изпълнението на задължението на изпълнителя, посочено в
чл. 1.1, т. 1 - т. 4 (изброените по-горе), същият дължи на всеки от възложителите неустойка в
размер на 1000 лв. на месец, но не повече от 400 000 лв.
От представеното удостоверение за степен на завършеност, издадено от Столична
община, район „Л.“ се установява, че към 30.01.2019 г. проект с жилищни сгради, блок „А“ и
блок „Б“ с магазини и подземни гаражи е реализиран в груб строеж съгласно § 5, т. 46 от ДР
на ЗУТ.
С определение от 20.02.2020 г. по гр. д. № 2159/2020 г. по описа на СГС, ГО, III-Б
състав, е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
предявими от Б. И. И. срещу „Л.Б. ЕООД за сумата от общо 62 000 лв. – неустойки по т. 6 от
споразумението от 20.04.2017 г., както следва: 24 000 лв. - неустойка за забава в изпълнение
5
на задължението по чл. 1.1, т. 2 от споразумението за 24 месеца забава, считано от 01.09.2017
г., 20 000 лв. - неустойка за забава в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 3 от
споразумението за 20 месеца забава, считано от 01.07.2018 г. и 18 000 лв. – неустойка за
забава в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 4 от споразумението за 18 месеца забава,
считано от 01.09.2018 г., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на
„Л.Б. ООД – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.700.2.19, находящ се
в гр. С., общ. Столична, обл. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК; с адрес на
имота: гр. С., район Л., бл. Б, ет. 3, ап. 205 /13/, който самостоятелен обект се намира на етаж
3 в сграда с идентификатор 68134.4360.700.2, брой надземни етажи 7, брой подземни етажи
2, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4360.700; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ 63,48 кв. м.; прилежащи
части: 2,49 % ид. части от общите части на сградата, при съседи — на същия етаж:
68134.4360.700.2.18, 68134.4360.700.2.20; под обекта: 68134.4360.700.2.11 и над обекта:
68134.4360,700.2.26, за което е издадена обезпечителна заповед от 21.02.2020 г. и възбраната
е вписана в Агенция по вписванията на 24.02.2020 г.
С решение № 261137/19.02.2021 г. по гр. д. № 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30
състав ответникът „Л.Б. ЕООД е осъден да заплати на ищеца Б. И. И. следните суми: 24 000
лв. - неустойка за забава от общо 24 месеца в периода 01.03.2018 г. до датата на исковата
молба (05.03.2020 г.), в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 2 от подписаното между
страните на 20.04.2017 г. споразумение; 20 000 лв. - неустойка за забава от общо 20 месеца в
периода 01.07.2018 г. до датата на исковата молба (05.03.2020 г.), в изпълнение на
задължението по чл. 1.1, т. 3 от подписаното между страните на 20.04.2017 г. споразумение и
18 000 лв. - неустойка за забава от общо 18 месеца в периода от 01.09.2018 г. до датата на
исковата молба (05.03.2020 г.), в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 4 от подписаното
между страните на 20.04.2017 г. споразумение, както и сумата от 6520 лв. – разноски по
делото.
С решение № 813/13.07.2021 г. по гр. д. № 1493/2021 г. по описа на САС, ГО, 7
въззивен състав, е потвърдено решението на Софийски градски съд, като „Л.Б. ЕООД е
осъдено да заплати на Б. И. И. сумата от 1800 лв. – разноски за въззивната инстанция.
С определение № 50681/28.09.2022 г. по гр. д. № 613/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о.
не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като „Л.Б. ЕООД е осъдено да
заплати на Б. И. И. сумата от 1800 лв. – разноски за касационната инстанция, с което
първоинстанционното решение е влязло в сила на 28.09.2022 г.
На 10.11.2022 г. е издаден изпълнителен лист в полза на И. за присъдените с
решенията суми.
От представените по делото доказателства – Постановление за възлагане на
недвижим имот от 04.01.2020 г. по изп. дело № 20209190400231 и присъединено изп. дело №
20209190400438 по описа на ЧСИ С.А. с рег. № 919 и район на действие СГС, влязло в сила
6
на 27.01.2021 г., и платежно нареждане от 19.12.2022 г., се установява, че имотът, върху
който е наложена възбрана в хода на обезпечителното производство е изнесен на публична
продан и възложен на „К.“ ЕООД, като част от цената е разпределена в полза на Б. И. И. –
като присъединен взискател – сумата от 11 376,25 лв.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том
III, peг. № 06941, дело № 0371/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б. се
установява, че на 14.05.2020 г. „Л.Б. ЕООД, действащо чрез Н.К.А., пълномощник на
управителя на дружеството А.В.А., е продало на „Л.Ц.“ ЕООД, чрез управляващия и
едноличен собственик на капитала И.В.П., собствените си 3/6 идеални части от ДВОРНО
МЯСТО от 660 кв. м., находящо се в гр. С., ул. „702“ № 28, кв. „С.“, сега ж. к. „Л.“ при
съседи: Я.Х.С., д-р К.Р.Д., Ц.П.К. и Й.К.Ц., съставляващо имот пл. № 705 по плана на гр. С.,
ж. к. „Л.“ - гл. - Център, което дворно място съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 30.04.2020 г., представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4360.160, с адрес
съгласно скица: гр. С., район Л., ж. к. „Л.“, ул. „Д.Н.“ № 16, с площ от 657 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 705, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 68134.4360.163, 68134.4360.873, 68134.4360.159,
68134.4360.175, 68134.4360.777 и 68134.4360.754, без построената в имота сграда за сумата
от 30 000 лв.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том
III, peг. № 07332, дело № 0400/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б. се
установява, че на 22.05.2020 г. „Л.Б. ЕООД, действащо чрез Н.К.А., пълномощник на
управителя на дружеството А.В.А., е продало на съсобственика си „С.В.Ц.“ ЕООД, чрез
управителя на дружеството И.В.П., собствената си 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 684, находящ се в гр. С., местност „Л. центьр“, ул. „701“ № 1, целият с площ от 450 кв. м.
по скица, а по нотариален акт с площ от 500 кв. м., при граници: улица, поземлен имот №
684а, поземлен имот № 683, поземлен имот № 686, за който поземлен имот съгласно
действащата дворищна регулация, одобрена със Заповед № РД-09-50-189/15.04.1997 г. е
отреден УПИ VIII-684, от кв. 5, по регулационния план на гр. С., местност „Л. - център“,
целият УПИ с площ от 410 кв. м., при граници: от две страни - улица, УПИ IX-683, УПИ VII-
685,686, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ.
Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
30.04.2020 г. представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4360.205, с адрес съгласно
схема: гр. С., район Л., ул. „Арх. Г.Н.“ № 1, с площ от 447 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра),
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 684, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 68134.4360.206, 68134.4360.207, 68134.4360.176, 68134.4360.204,
7
без построената в имота сграда, за сумата от 25 000 лв.
Представено е извлечение от Търговския регистър към 23.08.2023 г., от което се
установява, че управител на „Л.Б. ЕООД е А.В.А., а едноличен собственик на капитала -
„Л.Е.Л. ЕООД. Управител на „Л.Е.Л. ЕООД е А.В.А., а съдружници в дружеството - И.В.П.
и С.И.М., като и двете дружества са със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.Ш.“
№ 1, ет. 2. От друга страна, управител и едноличен собственик на капитала и на „Л.Ц.“
ЕООД, и на „Л.Ц.“ ЕООД е И.В.П..
От представения по делото протокол от взето решение на едноличния собственик на
„С.В.Ц.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала И.В.П., се установява, че на 28.10.2021
г. е извършена промяна на наименованието на дружеството под името „Л.Ц.“ ЕООД.
От представения по делото Договор за продажба на дружествени дялове от 30.10.2019
г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието се установява, че А.В.А. е продал на
И.В.П. и С.И.М. всички притежавани от продавача дружествени дялове от капитала на
„Л.Е.Л.“ ЕООД.
По делото е прието и пълномощно от 31.10.2019 г. с нотариална заверка на подписите
и съдържанието, с което А.В.А., като управител на „Л.Б. ЕООД е упълномощил И.В.П. и
Н.К.А. заедно и поотделно да извършват ипотеки, продажби, замени, дарения, както и да
учредяват право на ползване върху притежаваните от дружеството недвижими имот,
находящи се в жилищна сграда в гр. С., ж. к. „Л.“, построена в УПИ V-249 от кв. 7 по плана
на гр. С., м. „Л.-Център“, с площ от 2463 кв. м. съгласно скица, а по документи за
собственост с площ от 2500 кв. м., при цени и условия каквито намерят за добре и/или при
условията на предварително подписани предварителни договори, както и да подписват и
получават предварителни договори, нотариални актове във връзка с делегираните по-горе
права.
По делото е представена имейл кореспонденция между ищеца Б. И., адв. К.Н.
(представляващ изпълнителя по споразумението от 20.04.2017 г.), адв. С.Г. (представляващ
възложителите по споразумението от 20.04.2017 г.) и И.П., в която се съдържа информация
относно сключването на процесното споразумение, както и относно забавата за изпълнение
на задължението на „Л.Б. ЕООД по него. Кореспонденцията се отнася за периода от
07.12.2016 г. до 10.08.2020 г. и от нея се установява, че всички действия по подготовката,
сключването и изпълнението на споразумението са се ръководили и съгласували с И.В.П. –
от него е одобрен проектът на споразумение, нареждани са плащанията по последното,
изпращани са удостоверения по чл. 181 ЗУТ за степен на завършеност на сградата, П. е
участвал в срещите между страните във връзка с изпълнение на споразумението и в
остойностяването на неизпълнените СМР.
Във връзка с изпълнението на задълженията по споразумението са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. И., брат на ищеца, който посочва, че
познава И.В.П. от момента, в който се наложило той да бъде довършител на недовършените
работи на фирма „М.“ ЕООД за имот, находящ се в „Л. – Център“, собствен на свидетеля,
8
ищеца и техни братовчедки. Заявява, че докато вървял строежът се виждали доста пъти с П.,
работата се довършила със закъснение и от там възникнали проблемите. Споделя, че се
касаело за две сгради с различни срокове за завършване – едната трябвало да приключи до
2017 г., а другата – до 2018 г., но имало забава в строителството и акт № 15 бил подписан
през 2020 г. Посочва, че техен адвокат бил С.Г., а на фирма „М.“ ЕООД – адв. Н.. Всички
преговори водили с г-н П., като били изненадани, че споразумението се подписва с А.А..
След подписването му отново коментирали всичко с г-н П.. Споделя, че през м. ноември –
декември 2019 г. имало среща между ищеца, свидетеля, двете им братовчедки, И.П. и
адвокатите им, на която се коментирали довършителните части от жилищата, ищецът
заявил, че работата не била вършена качествено, а освен това била забавена, поради което се
дължали неустойки, което предизвикало раздразнение у И.П., който заявил „Щом ще си
говорим за неустойки, аз си тръгвам, ще се видим в съда“.
Съдът счита, че след преценка по реда на чл. 172 ГПК следва да кредитира
свидетелските показания, тъй като същите са последователни, логични, отразяващи
непосредствени възприятия на свидетеля и без противоречия, а освен това са в съответствие
със събраните писмени доказателства.
Въз основа на приетото от съда за доказано като факти, настоящият съдебен
състав е мотивиран да стори следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Отменителният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора
срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или обременява
имуществото си, предназначено съгласно правната норма на чл. 133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на
вземането на кредитора. Целта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е да запази целостта на
длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него.
В мотивите към т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, е прието, че искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки
кредитор - както на парично, така и на непарично вземане (ППВС № 1/29.03.1965 г. по гр. д.
№ 7/1964 г.). Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на
кредитора, в случай че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т. е. накърнява
„общото обезпечение на кредитора“. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни
9
спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка остава
действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но се счита за
недействителна (т. е. за нестанала) по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че
то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява
едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична
продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и
неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд
дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието,
че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.
За основателността на предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: качеството си на кредитор на ответника „Л.Б. ЕООД
(наличие на действително вземане, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо); увреждащо удовлетворяването на вземането на ищеца действие или сделка на
длъжника „Л.Б. ЕООД – извършването на оспорените разпоредителни сделки с купувачи
останалите ответници (действието е увреждащо, когато неговото извършване води до
изключване, намаляване или затрудняване на възможността на кредитора да получи
дължимата престация по облигационното отношение, включително и чрез принудително
изпълнение); знание на длъжника „Л.Б. ЕООД, както и на ответниците „Л.Ц.“ ЕООД и
„Л.Ц.“ ЕООД за увреждането, доколкото разпоредителните сделки са възмездни, т. е. че
купувачите са знаели фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане и
че договорите за покупко-продажба увреждат ищеца, като това знание следва да е било
налице към момента на сключване на договорите.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, от които
черпят изгодни за себе си правни последици.
В случая между страните няма спор, че ищецът има качеството на кредитор на
ответника „Л.Б. ЕООД, като вземането му е установено с влязло в сила съдебно решение.
Спорът е относно това дали вземането е възникнало преди или след извършването на
атакуваните сделки, съответно дали вземането е възникнало в момента на установяването
му с влязло в сила решение или преди това. Това спорно обстоятелство би имало значение и
относно дали това дали предявеният иск попада под хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД или на
чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Разграничението между двата състава е относно съотношението между
времето на възникване на вземането на кредитора и времето на извършване на увреждащото
действие от длъжника. Субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на
третото лице, правоприемник на длъжника, за увреждането на кредитора - е част от
фактическия състав на правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД, когато увреждащото действие е
възмездно и вземането е възникнало преди длъжникът да го извърши – арг. от чл. 135, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД. Предпоставката не е условие за възникване на това право, когато увреждащото
действие е безвъзмездно. Тогава само длъжникът трябва да знае, че има кредитор и
10
действието го уврежда (чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Когато вземането е възникнало след
увреждащото действие, чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен субективен елемент
за възникване на правото - длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да
увредят кредитора (чл. 135, ал. 3 ЗЗД).
В настоящия случай сме изправени пред хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй
като сделките, които ищецът счита за увреждащи спрямо него, са възмездни – договори за
покупко-продажба. В т. 2 от горецитираното тълкувателно решение е разяснено по
задължителен за съдилищата начин, че по принцип правото на кредитора да иска обявяване
за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда
на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да
не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло
в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува,
ако произтича от твърдените факти (предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане
на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе
си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено, когато Павловият
иск е обективно съединен с иск за вземането)). Той може да приеме обратното, само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
От приетите по делото доказателства се установи, че с влязло в сила на 28.09.2022 г.
решение № 261137/19.02.2021 г. по гр. д. № 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав,
„Л.Б. ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 92 ЗЗД на Б. И. И. сумата от 24 000 лв. –
неустойка за забава за общо 24 месеца в периода 01.03.2018 г. до датата на исковата молба
(05.03.2020 г.) в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 2 от подписаното между страните
споразумение на 20.04.2017 г., сумата от 20 000 лв. – неустойка за забава от общо 20 месеца
в периода 01.07.2018 г. до датата на исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на
задължението по чл. 1.1, т. 3 от подписаното между страните споразумение на 20.04.2017 г.,
сумата от 18 000 лв. – неустойка за забава от общо 18 месеца в периода 01.09.2018 г. до
датата на исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 4 от
подписаното между страните споразумение на 20.04.2017 г., сумата от 6520 лв. разноски в
първоинстанционното и обезпечителното производство, както и допълнително 1800 лв. –
разноски във въззивното производство и 1800 лв. – разноски в касационното производство,
или общо 72 120 лв. По делото е установено погасяване на част от тези вземания – в хода на
проведено изпълнително производство, по което ищецът е конституиран като присъединен
взискател, като е останала непогасена сума в размер на 60 743,75 лв., поради което съдът
приема, че ищецът е кредитор на парични вземания спрямо ответника „Л.Б. ЕООД.
Неоснователни са възраженията на ответника „Л.Б. ЕООД, че вземането на ищеца е
възникнало след извършване на оспорените в настоящото производство сделки, съответно
на 28.09.2022 г. с влизане в сила на решението, с което исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са
уважени. В случая вземането на ищеца за неустойки за забава, дължими в резултат на
забавено изпълнение на задълженията, уговорени между страните в сключеното между тях
11
споразумение от 20.04.2017 г. е възникнало с изтичане на сроковете за изпълнение на
строежа (уговорени в чл. 1.1 от споразумението), и изпадането на ответника в забава от
следващия ден. Без значение е кога вземането е съдебно установено – доколкото това
обстоятелство има значение относно неговата ликвидност, но не и относно момента на
възникването му. Обстоятелството, че вземането не е било безспорно и че спорът между
страните е разрешен след оспорените сделки, е ирелевантно за момента на възникване на
вземането и за приложимата хипотеза на чл. 135 ЗЗД. За определяне на приложимата
хипотеза от предвидените в чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД е от значение моментът на възникване
на вземането, а не моментът на неговото съдебно установяване. Принципното съображение
е, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е лице, което има неудовлетворено вземане, което
вземане не е необходимо да е изискуемо и ликвидно, и за което не е необходимо кредиторът
да разполага с изпълнителен титул. Качеството на ищеца на кредитор произтича от
материалното правоотношение, а не от изпълнителното основание. В случая вземанията на
ищеца за неустойка са възникнали преди подаване на исковата молба на 05.03.2020 г., както
и преди вписаната възбрана в хода на обезпечителното производство на 24.02.2020 г. Видно
и от диспозитива на решението, с което вземанията на ищеца са установени по съдебен ред,
същите са за периода от 01.03.2018 г. до 05.03.2020 г., а атакуваните с исковата молба сделки
са извършени на 14.05.2020 и 22.05.2020 г. С оглед изложените аргументи настоящият състав
приема, че вземанията на ищеца са възникнали преди атакуваните сделки, и приложима е
именно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. По делото е налице първата предпоставка за
основателността на Павловия иск – качеството кредитор на ищеца на парично вземане по
отношение на ответника „Л.Б. ЕООД. Ищецът е придобил това качество преди длъжникът да
се разпореди с притежаваните от него идеални част от правото на собственост върху
процесните имоти в полза на ответниците „Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД чрез оспорените
увреждащи сделки, сключени на 14.05.2020 г. и на 22.05.2020 г.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е увреждащо удовлетворяването на
вземането на ищеца действие или сделка на длъжника „Л.Б. ЕООД – извършването на
оспорените разпоредителни сделки с купувачи останалите ответници. Тази предпоставка
има изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя от страните е
ирелевантно. В тази връзка е без правно значение какво е мотивирало или подбудило
длъжника да извърши действието – налични задължения, които са предмет на изпълнително
дело; осуетяване на публична продан на имуществото или друго. От значение е единствено
дали обективно това действие води до увреждане на кредитора. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. при извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и т. н. (в този
смисъл решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.
о.; решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и др.).
Съгласно практиката на ВКС – например решение № 149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г.
12
по описа на ВКС, І т. о., увреждащ кредитора акт на длъжника е и прехвърлителната сделка
с вещ, собственост на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за
общо обезпечение на кредитора. Доколкото увреждане е налице при осъществена
прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на длъжника се
намалява, но ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ длъжникът получава
насрещна престация - най-често цена. Независимо от това, от момента на извършване на
отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от
кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които
получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за
удовлетворение на кредитора. В този смисъл е прието, че увреждане на кредитора по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е налице и ако не е доказано съществуването на разлика между
продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и
средната пазарна цена на такъв имот. Приема се, че затруднение за удовлетворяване на
кредитора е налице и при продажба на имота по действителната му цена.
Още с доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че по
силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том III, рег. № 06941, дело
№ 0371/2020 г. „Л.Б. ЕООД е продало на „Л.Ц.“ ЕООД собствените си 3/6 идеални части от
дворно място от 660 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4360.160,
с адрес съгласно скица: гр. С., район Л., ж. к. „Л.“, ул. „Д.Н.“ № 16, с площ от 657 кв. м.,
както и че по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том III, рег. №
07332, дело № 0400/2020 г. „Л.Б. ЕООД е продало на „С.В.Ц.“ ЕООД (сега „Л.Ц.“ ЕООД)
собствената си 1/3 идеална част от поземлен имот № 684, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.4360.205, с адрес съгласно схема: гр. С., район Л., ул. „Арх. Г.Н.“ № 1,
с площ от 447 кв. м. Процесните сделки осуетяват възможността на ищеца да се удовлетвори
от обектите на договорите, поради което така извършените действия са увреждащи за
кредитора-ищец. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че в полза на ищеца е
издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато предварително обезпечение на
предявените от ищеца искове чрез налагане на възбрана върху друг недвижим имот, поради
което интересите на кредитора не са засегнати. Направеното възражение е неоснователно,
тъй като възбраната е наложена по отношение на имот, различен от продадените имоти,
предмет на настоящия иск, а освен това в хода на принудителното изпълнение вземането на
ищеца не е погасено изцяло, с което би отпаднал правният му интерес от иска по чл. 135, ал.
1 ЗЗД. Всеки кредитор – хирографарен или обезпечен, разполага с правото на иск по чл. 135
ЗЗД. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или
че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е
основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при
недобросъвестност на длъжника – същият не плаща свой дълг, да му се предостави
възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително
изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за
изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не
13
следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само
когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни
правото си по чл. 135 ЗЗД (решение № 149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г. по описа на
ВКС, І т. о.).
Следва да се посочи, тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение
на неговите кредитори – съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД, отчуждаването на имуществени
права, включени в неговия патримониум, обективно води до намаляване както на неговия
имуществен комплекс, така и на общото обезпечение на кредиторите, поради което всеки
кредитор по имуществено вземане може да предяви Павлов иск, тъй като той може да
удовлетвори своето притезание, като насочи изпълнение срещу всяко имуществено право,
принадлежащо на длъжника. Съгласно решение № 201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о., увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се
изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение
за съществуването на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника
постъпва друго имуществено благо. Това е така защото цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен
обект да се удовлетвори. За кредитора има значение колко бързо, лесно, сигурно и с по-
малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника
(така решение № 225/22.10.2019 г. по гр. д № 2751/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение
№ 201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение №
149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.). В практиката се приема
също, че целта на иска по чл. 135 ЗЗД е препятстване на недобросъвестен длъжник да
намали или да се лиши от възможност да изпълни задължението към ищеца. Дали това
имущество ще е достатъчно, за да се удовлетвори ищецът, дали е годен обект на
принудително изпълнение няма отношение към основателността на иска по чл. 135 ЗЗД.
Обявяването на сделката за относително недействителна не се отразява на
секвестируемостта на имота, нито на реда на привилегиите за удовлетворяването на
кредиторите, поради което и възражения, основани на такива обстоятелства са неотносими в
производството по чл. 135 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице и втората кумулативна предпоставка
за уважаване на исковете - извършено увреждащо действие от ответника „Л.Б. ЕООД -
възмездни разпоредителни сделки чрез продажбата на собствени имоти на дружеството на
другите двама ответници.
За да се направи извод дали са основателни предявените конститутивни искове,
следва да бъде анализирано дали е налице и третата кумулативна предпоставка, която има
субективен характер - знание за увреждането от страна на длъжника – прехвърлител (не е
необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е само знанието у
длъжника, че има кредитор и действията му го увреждат), и на третите лица –
приобретатели по оспорените сделки, т. е. че те са знаели фактите и обстоятелствата, които
14
пораждат вземането на кредитора (доколкото сделките са възмездни и са извършени след
възникване на кредиторовото вземане) - чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В съдебната практика се приема константно, че длъжникът винаги знае за
увреждането, тъй като е страна по правоотношението с кредитора - по договора за
учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижим имот и
споразумението към него в случая. Неговите мотиви и подбуди да извърши увреждащото
действие са ирелевантни. За разлика от хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, където е необходимо
намерение за увреждане, в хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е необходимо само знание.
Тоест, не е нужно между страните по увреждащата сделка да е постигнато някакво
измамливо съгласие или умишлено действие с единствена цел да се увреди кредиторът.
Значение има само обстоятелството дали длъжникът знае, че чрез това действие ще го
увреди – съзнание по време на извършването, че с него ще затрудни или осуети
възможността на кредитора да упражни правата си. В случая ответникът „Л.Б. ЕООД е
знаел, че чрез прехвърляне на имотите на другите двама ответници ще увреди интереса на
кредитора, доколкото оспорените разпоредителни сделки са извършени след възникване на
кредиторовото вземане, т. е. към момента на тяхното сключване длъжникът е знаел, че има
кредитор, с оглед на което субективната предпоставка за знание на длъжника за увреждането
е налице, без да е необходимо да се доказва, че сделките са били предназначени да увредят
кредитора.
По отношение на знанието на третото лице в съдебната практика (решение №
64/07.05.2021 г. по гр. д. № 2549/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 3/07.05.2020
г. по гр. д. № 1411/2019 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.) е разяснено, че за знанието на
третото лице за увреждащото действие не е необходимо правоприемникът на длъжника да е
узнал за всички белези, които индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е
длъжникът, всичките правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на
притезанието. Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според
които да заключи, че е възникнало вземане. За наличие на знание за увреждащия характер на
сделката е достатъчно длъжникът и приобретателят да са съзнавали, че съществува
възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от стойността на продадения
актив, респ. да реализира своите права като кредитор.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция и като
доказателствено правило задължава съда да приеме, че щом длъжникът и третото лице са в
отношенията, визирани в нея, презюмираният факт също е осъществен - третото лице знае за
увреждането на кредитора. Кредиторът носи тежест да докаже отношенията по чл. 135, ал.
2 ЗЗД, а ответниците по иска провеждат обратно доказване. Като доказателствено правило
оборимата презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага стриктно, а не по аналогия. Според
установената по приложенията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД съдебна практика - решение №
34/04.05.2022 г. по гр. д. № 1250/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., презумпцията по чл. 135,
ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа
степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в
15
общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения
между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат
доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като
разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на
узнатите обстоятелства -свързаните лица по § 1 от ДР на ТЗ биха знаели основни
обстоятелства от дейността на дружествата, но едва ли кой какъв договор е сключил и
изпълнява ли го добросъвестно. При юридическите лица е налице знание за увреждането,
ако за това знаят лицата от състава на неговите органи, какъвто е настоящият случай.
След съобразяване на горната практика на ВКС може да се направи извод, че в случая
е налице знание за увреждането и у третите лица – приобретатели на имотите към момента
на сключване на сделките, което се установява от представените извлечения от Търговския
регистър, включително след извършени по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ служебни
справки в Търговския регистър, имейл кореспонденция между Б. И., К.Н., С.Г. и И.П.,
пълномощно от 31.10.2019 г., договор за продажба на дружествени дялове от 30.10.2019 г.,
както и от свидетелските показания. От всички тях се установява, че към датата на
оспорените сделки едноличен собственик на капитала на „Л.Б. ЕООД е „Л.Е.Л. ЕООД, в
което дружество съдружници са И.В.П. и С.И.М. – със 100 % дялово участие, а едноличен
собственик на капитала на това дружество за периода от 27.11.2009 г. до 16.04.2020 г. е бил
А.В.А. – управител на „Л.Б. ЕООД. Ответното дружество „Л.Ц.“ ЕООД е собственост на
И.В.П. (и управител на дружеството), който е управител и съдружник и в „Съни Вю
Холдингс“ ООД, едноличен собственик на капитала към датата на оспорените сделки на
ответното дружество „Л.Ц.“ ЕООД, с управител И.В.П.. След 21.12.2020 г. едноличен
собственик на капитала на „Л.Ц.“ ЕООД е И.В.П.. Така установените обстоятелства -
че лицето, което е било съдружник на едната страна по сделката и управител и едноличен
собственик на капитала (съдружник на едноличния собственик на капитала) на другата
страна по сделките към сключване на сделките или кратко време преди или след сделките,
но след възникване на вземанията на ищеца, обосновават извод, че страните по сделките са
знаели, че с тях увреждат ищеца. Страните по оспорените сделки са свързани лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и тази връзка позволява обосновано заключение, че те са знаели
за увреждащия им характер за ищеца. В контекста на изложеното по-горе относно
установяването на фактическа степен на близост в отношенията между страните по
оспорените сделки (вкл. отношения между свързани лица), допустимо е кредиторът по иска
по чл. 135 ЗЗД да установява правни или фактически отношения, поради които длъжникът и
третото лице са „свързани лица“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ или на други закони,
използващи това понятие (напр. ДОПК, КСО, ЗКПО, ЗПФИ и т. н.), каквото доказване е
проведено в настоящия случай от страна на ищеца. Доколкото всички дружества са свързани
с лицето И.В.П., който е бил и упълномощен да представлява „Л.Б. ЕООД съгласно
пълномощно от 31.10.2019 г. (като самите сделки са сключени с пълномощник на длъжника
„Л.Б. ЕООД - Н.К.А. - упълномощена със същото пълномощно), и е бил наясно със
задълженията на ответника „Л.Б. ЕООД (което се потвърждава както от свидетелските
показания, така и от представената електронна кореспонденция, от които се установява, че
16
преговорите и изпълнението на споразумението са се водили именно чрез И.П., който е
присъствал и на срещите с възложителите, включително на обща среща през ноември 2019
г., на която е разбрал за предстоящото съдебно дело (в която връзка съдът кредитира
показанията на свидетеля И. като неопровергани от останалите доказателства по делото)), и
при съобразяване на факта, че предмет на нотариалния акт от 22.05.2020 г. е съсобствен на
„Л.Б. ЕООД и „С.В.Ц.“ ЕООД недвижим имот, то съдът счита за доказано, че ответниците
„Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД, чрез лицата от състава на техните органи, са знаели за
вземанията на ищеца кредитор, съответно, че чрез извършените сделки го увреждат. При
преценката на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка може да бъде
направен логичен и еднозначен извод, че третите лица са знаели за увреждането.
Опровергаването на този извод може да стане с успешно проведено обратно доказване,
каквото от страна на ответниците в случая не е проведено.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото са доказани
всички кумулативни предпоставки за възникване в полза на ищеца на преобразуващото
право по чл. 135 ЗЗД и предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил разноски
в размер на 1088,71 лв. - държавна такса, 15 лв. - такса за съдебно удостоверение, 40 лв. –
такса за вписване на исковата молба, както и 2650 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 12.06.2023 г. или общо разноски в размер на
3793,71 лв., като са представени и доказателства за така сторените разноски. Същите следва
да се възложат в тежест на ответниците поравно (по 1264,57 лв.).
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
на ищеца Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 116, вх. А, ет. 4, ап. 8,
извършената разпоредителна сделка от 14.05.2020 г. между „Л.Б. ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. „К.Ш.“ № 1, ет. 2, и „Л.Ц.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул. „О.“ № 18, обективирана
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том III, peг. № 06941, дело №
0371/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б., с която „Л.Б. ЕООД, действащо чрез
Н.К.А., пълномощник на управителя на дружеството А.В.А., е продало на „Л.Ц.“ ЕООД,
чрез управляващия и едноличен собственик на капитала И.В.П., собствените си 3/6 идеални
части от ДВОРНО МЯСТО от 660 кв. м., находящо се в гр. С., ул. „702“ № 28, кв. „С.“, сега
ж. к. „Л.“ при съседи: Я.Х.С., д-р К.Р.Д., Ц.П.К. и Й.К.Ц., съставляващо имот пл. № 705 по
плана на гр. С., ж. к. „Л.“ - гл. - Център, което дворно място съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-
17
14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 30.04.2020 г., представлява поземлен имот с идентификатор
68134.4360.160, с адрес съгласно скица: гр. С., район Л., ж. к. „Л.“, ул. „Д.Н.“ № 16, с площ
от 657 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 705, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.4360.163,
68134.4360.873, 68134.4360.159, 68134.4360.175, 68134.4360.777 и 68134.4360.754, без
построената в имота сграда.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
на ищеца Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 116, вх. А, ет. 4, ап. 8,
извършената разпоредителна сделка от 22.05.2020 г. между „Л.Б. ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. „К.Ш.“ № 1, ет. 2, и „С.В.Ц.“ ЕООД (с
ново наименование „Л.Ц.“ ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
Н.........., обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том III, peг. №
07332, дело № 0400/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б., с която „Л.Б. ЕООД,
действащо чрез Н.К.А., пълномощник на управителя на дружеството А.В.А., е продало на
съсобственика си „С.В.Ц.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството И.В.П., собствената си
1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 684, находящ се в гр. С., местност „Л. центьр“,
ул. „701“ № 1, целият с площ от 450 кв. м. по скица, а по нотариален акт с площ от 500 кв.
м., при граници: улица, поземлен имот № 684а, поземлен имот № 683, поземлен имот № 686,
за който поземлен имот съгласно действащата дворищна регулация, одобрена със Заповед №
РД-09-50-189/15.04.1997 г. е отреден УПИ VIII-684, от кв. 5, по регулационния план на гр. С.,
местност „Л. - център“, целият УПИ с площ от 410 кв. м., при граници: от две страни - улица,
УПИ IX-683, УПИ VII-685,686, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 30.04.2020 г. представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4360.205, с адрес
съгласно схема: гр. С., район Л., ул. „Арх. Г.Н.“ № 1, с площ от 447 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 684, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 68134.4360.206, 68134.4360.207, 68134.4360.176,
68134.4360.204, без построената в имота сграда.
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район С., ул. „К.Ш.“ № 1, ет. 2, „Л.Ц.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. В., район П., ул. „О.“ № 18, и „Л.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование
„С.В.Ц.“ ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Н.........., да заплатят
на Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 116, вх. А, ет. 4, ап. 8, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 3793,71 лв., всеки от ответниците по 1264,57 лв.,
представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
18
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19