РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 07.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3171/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 33228/08.03.2018 г., предявена от К.П.Г., с ЕГН: ********** и Г.Г.Г., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: с. Минерални бани, Обл. Хасково, ул.
„*******, против „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***.
Ищците, твърдят,
че на 15.04.2013 г., около 17.10 часа, на път ІІІ-806, в землището на с.
Гарваново, Обл. Хасково, Г.Д.В., при управление на
товарен автомобил „Митсубиши“, с рег. № *******,
с посока на движение към гр. Хасково, нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като се движел със скорост, надхвърляща разрешената за участъка и
станал причина за реализирането на пътно-транспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******,
управляван от П.Г.Г., който починал вследствие
на получените при ПТП увреждания.
По случая било
образувано досъдебно производство (ДП) по сл.д. № 51/2013 г. по описа на
ОСО-ОП-гр. Хасково, пр.пр. № 828/2013 г. по описа на
ОП-гр. Хасково.
В исковата молба се сочи, че К.П.Г. и
Г.Г.Г. са били родители на П.Г.Г.. Загубата на сина им причинили непреодолима мъка на
ищците, болката по него била незаличима. В исковата молба се твърди, че до
смъртта си, синът на ищците е живял без прекъсване в едно домакинство с
родителите си. Семейството било много привързано, а ищците разчитали
изключително на синовната подкрепа и помощ в ежедневието, както и за старините
си. Отношенията помежду им били основани на обич, привързаност и взаимност. П.уважавал
родителите си, споделял с тях и търсел съветите им. Те, от своя страна, се
радвали на успехите му и се гордеели с него.
Ищците твърдят, че към датата на
увреждането, по силата на застрахователна полица № 03113000998047, валидна за периода от 03.04.2013 г. до 02.04.2014 г., ответникът
е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил „Митсубиши“,
с рег. № *******, включително и на водача Г.Д.В..
Ищците признават, че за настъпване на
описаното ПТП е налице съпричиняване от страна на сина им П.Г.Г., който при
ограничена видимост и евентуално – с превишена скорост, е навлязъл в платното
за насрещно движение. Ищците твърдят, обаче, че вина за настъпилото ПТП има и
водачът на товарен автомобил „Митсубиши“, с рег.
№ *******, чиято скорост също е била
превишена. Съпричиняването от страна на пострадалия,
ищците определят на 2/3, или 66.67 %.
Предвид изложеното,
ищците молят да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати по 50 000 лева
- обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П.Г.Г., ведно със законната лихва, за периода от 15.04.2013 г.
до 01.01.2016 г. и от 28.02.2018 г. до окончателното
плащане на сумата. Претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл.
367 ГПК, ответникът „Б.В.И.Г.” АД е депозирал отговор на исковата молба.. Ответникът не
оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на лицата, правомерно
управляващи товарен автомобил „Митсубиши“, с рег. № *******,
включително и на водача Г.Д.В., както и че ищците са родители на починалия П.Г.Г..
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва твърденията на ищците, че
процесното ПТП е било реализирано поради виновното и противоправно поведение на
водача Г.Д.В.. Излага съображения, че за да е налице основание за ангажиране на
отговорността му, то задължителна предпоставка е наличието на противоправно
деяние от страна на застрахования водач на МПС, от което са настъпили и
вредоносните последици, които трябва да са в причинно-следствена връзка с
деянието, както и вина на водача. В случая, от данните по делото можело да се
направи извод, че водачът на товарен автомобил „Мицубиши“,
с рег. X 2831 ВН, най-вероятно не е могъл (поради наличието на ляв за него
завой в района на ПТП), но и не е бил длъжен да съобрази и управлява моторното
превозно средство така, че да отреагира на пътното
платно в завоя, на място със забрана за изпреварване, при внезапно навлизане в
неговата лента на друго МПС с висока и несъобразена скорост. Поради това, ответникът счита, че следва да
се изключи вината за водача на товарен автомобил „Мицубиши“,
тъй като за него внезапната поява на друго МПС в завоя в неговото платно за
движение, без видимост и възможност да забележи предприето изпреварване срещу
него, прави техническа невъзможно ударът да бъде избегнат. При липсата на вина
на застрахования при ответника водач, отговорността на застрахователя не
следвало да се ангажира.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на П.Г.Г., тъй като при настъпване на ПТП е
бил без поставен обезопасителен колан. Отделно от
това, ответникът твърди, че П.Г.Г. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* със скорост, над максимално
допустимата в района на ПТП, предприел е изпреварване на забранено за това
място, навлизайки в ляв за него завой и в крайна сметка е предизвикал челен
удар в лентата за насрещно движение.
Ответникът оспорва
и размера на предявените искове, като излага съображения, че същите са силно
завишени, не кореспондират на трайната съдебна практика и принципа за
справедливост. Оспорва и началния
момент от който се дължи лихва за забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
В допълнителната
искова молба, ищците поддържат исковете и оспорват възраженията на ответника.
На 01.07.2019 г.
– ищците, а на 27.06.2019 г. – ответникът, са представили по делото писмени
защити, в които са изложили подробни съображения, в подкрепа на своите
твърдения, възражения и искания.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно
§ 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 15.04.2013 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 02.04.2013 г. във формата на застрахователна полица № 03113000998047, валидна за
периода от 03.04.2013 г. до 02.04.2014 г., „Б.В.И.Г.” АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи товарен автомобил „Митсубиши“, с рег. № *******, включително и
на водача Г.Д.В.. Тези факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се в
отношенията между страните по делото (с определението от 23.11.2018 г.), а и се
установяват от представената по делото Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 8 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 15.04.2013 г., на път ІІІ-806, е
реализирано пътно-транспортно
произшествие (ПТП) между лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от П.Г.Г.
и товарен автомобил „Митсубиши“, с рег. № *******, управляван Г.Д.В., вследствие на
което е починал водача на лекия автомобил П.Г.Г.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
и от приетия по делото Протокол за ПТП № 142776/15.04.2013 г., съставен от мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково, който е посочил, че на 15.04.2013 г. е посетил мястото на ПТП. В Протокола за ПТП, като обстоятелства и
причини за ПТП, е посочено, че водачът на участник № 1 - лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ******* при изпреварване на десен завой преминава в
лентата за насрещно движение и се удря в насрещно движещия се участник № 2 -
товарен автомобил „Митсубиши“, с рег. № *******, управляван Г.Д.В., който от удара се
преобръща по таван и се спира на колела в дясно извън пътното платно. Лек
автомобил „Фолксваген Голф“ (участник № 1) се удря в дясно челно в канавката и
водачът почива на място.
Актосъставителят е изготвил схема
на ПТП, в която е обозначил местоположението на двата автомобила. Протоколът за
ПТП е подписан от актосъставителя и от водача на
товарния автомобил, за участник № 1 е посочено, че подписът е положен от
„баща“.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на Г.Д.В. в него се установява и
от представените по делото Протокол за оглед на пътно – транспортно
местопроизшествие, съставен на 15.04.2013 г. от следовател в ОСлО при ОП-Хасково. Протоколът за оглед е съставен в
съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официалин
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена
сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По
случая е било образувано сл.д. № 51/2013 г. по описа на ОСлО-ОП-гр.
Хасково, пр.пр. № 828/2013 г. по описа на ОП-гр.
Хасково.
С постановление от 10.11.2014 г., следовател в ОСлО при ОП-гр.
Хасково, е предложил досъдебно производство (сл. дело) № 51/2013 г. по описа на
ОСлО-ОП-гр. Хасково, пр.пр.
№ 828/2013 г. по описа на ОП-гр. Хасково, водено срещу неизвестен
извършител да бъде прекратено, на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (поради липса на престъпление).
По
настоящото дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на Г.Д.В.. За процесното
ПТП, свидетелят разказва, че се е прибирал от работа и е управлявал „пикап“ Мицубиши в посока от с. Минерални бани към гр. Хасково. При
разминаване с цистерна, излязла една бяла кола и се ударила в пикапа. Колата излязла зад цистерната, задминавала
цистерната и навлязла в платното (пътната лента), предназначено за движение на пикапа (свидетелят сочи „нашето платно“). Свидетелят свил
вдясно и колата ударила пикапа в левия преден край. Видял колата на два три - метра пред пикапа. ПТП станало на завоя. Свидетелят видял цистерната
на завоя. Точно в момента, в който се разминавали, излезли колата, на самия
завой. Свидетелят заявява, че е карал бавно, с около 40 – 45 км ч., тъй като
пътят е бил в ремонт. На участъка се
полагал асфалт, на пътя нямало
маркировка. Била положена първата покривка от асфалт и полагали втората. В
момента на ПТП, нямало товарни машини, с които се работело, но имало знаци за
ограничение на скоростта, че пътят е в ремонт. В посоката на движение на
свидетеля, ограничението на скоростта било 50 км.ч. Свидетелят не може да
посочи, с каква скорост се е движела цистерната.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по настоящото
дело е извършена автотехническа експертиза. Вещото
лице по АТЕ, е приело, че процесното ПТП е реализирано при следния механизъм:
На
15.04.2013 г., около 17.40 ч., в светлата част на денонощието, при сухо време,
на път Е-806, в землището на с. Гарваново, обл.
Хасково, в посока от с. Минерални бани към гр. Хасково, се е движил товарен
автомобил „Мицубиши
Л200“, с peг. № *******, управляван от Г.Д.В. и двама
пътника, със скорост около 63 км/ч.
В
същото време, в обратна посока - от гр. Хасково към с. Минерални бани, зад
товарен автомобил – цистерна, се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *******, управляван от П.Г.Г.. Същите са приближавали десен завой, като товарният
автомобил - цистерна е намалил скоростта си и почти спрял, за да навлезе в
участък с по-висока асфалтова пътна настилка. Лекият автомобил също е намалил
своята скорост и е навлязъл в насрещната
пътна лента, със скорост около 53 км/ч.
Платното
за движение е било сухо, двупосочно с по една лента за движение във всяка
посока и с широчина 6,80 м.
Водачът
на товарния автомобил „Мицубиши“ своевременно е
забелязал движещия се срещу него в неговата пътна лента лек автомобил
„Фолксваген“ и е предприел спиране, като същевременно е отклонил посоката си на
движение надясно. Спиране е предприел и водачът на лекия автомобил
„Фолксваген“.
Към
момента на възприемане на опасността от водачите, товарният автомобил „Мицубиши“ се е намирал на около 30,7 м., а лекият автомобил „Фолксваген“- на
около 26,9 м. от мястото на
удара. Поради по-голямата сума от дължините на опасните зони на двата
автомобила - 86,9 м. в сравнение с отстоянието между тях - 57,6 м., е последвал челен леко кос удар между предна лява
част на товарния автомобил „Мицубиши“ и предна лява
част на лекия автомобил „Фолксваген“.
След
удара и съответните деформации, л.а. „Фолксваген“ е бил отблъснат назад, като е
придобил ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка и след преместване
на около 11.2 м. се е спрял,
удряйки се в крайпътната канавка от страната на вътрешната граница на завоя.
Товарният автомобил „Мицубиши“ се е отклонил силно
надясно и леко напред, към външната страна на завоя, като се е завъртял също в
посока, обратна на часовниковата стрелка, след което се е преобърнал и е спрял
в крайпътна нива, установявайки се в покой отново на колелата си.
В
резултат на настъпилото ПТП е последвала смъртта на водача на лекия автомобил
“Фолксваген“ - П.Г.Г..
Видно
от АТЕ, мястото на първоначалния контакт между предната част на лекия автомобил
„Фолксваген“ и предния ляв край на товарния автомобил „Мицубиши“
се намира: по дължина на около 61 м. преди
ориентира, гледано по посоката на движение на товарния автомобил „Мицубиши“; по широчина - на около 1,8 м. от дясната граница на платното за
движение, гледано по посока на огледа. Ударът между МПС е настъпил изцяло в
пътната лента за движение на товарния автомобил „Мицубиши“.
Скоростта
на л.а. „Фолксваген“, преди ПТП, е била около 53 км/ч., а в момента на удара - около 34 км/ч.
Скоростта
на товарен автомобил „Мицубиши“ преди ПТП е била
около 63 км/ч., а в момента на удара
- около 58 км/ч.
Пътят е бил обозначен,
че е в ремонт и в двете посоки на движение, поради което е имало въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26.
По
посока на движение на л.а. „Фолксваген“, преди завоя, е бил поставен пътен знак
В26, с който се е забранявало движение по пътния участък със скорост по-голяма
от 30 км/ч.
За
км.11+900 – дясно,
в посока на движение на т. а. „Мицубиши“, преди
завоя, е бил поставен пътен знак В26, с
който се е забранявало движение по пътния участък със скорост по-голяма от 40
км/ч.
Видно
от АТЕ, основната причина за произшествието са действията на водача на л. а.
„Фолксваген“, който е извършил навлизане в лентата за насрещно движение, при
ограничена видимост от геометрията на завоя и от движещия се пред него товарен
автомобил - цистерна, вследствие на което е предизвикал челен леко кос удар с
движещия се срещу него т. а. „Мицубиши“.
При
аналогична пътна ситуация, но в случай, че и л. а. „Фолксваген“, и т. а. „Мицубиши“ са се
движели с максимално разрешената им скорост за съответния пътен участък,
водачите и на двата автомобила биха разполагали с възможност, чрез своевременно
и екстремно задействане на спирачната система на автомобилите си да спрат преди
мястото на удара и по този начин да
предотвратят настъпването на ПТП.
По
делото е прието заключението по комплекната
медицинска и автотехническа експертиза (КСМЕАТЕ), в
която (и след допълнително обсъждане) са приети абсолютно същите скорости на
движение на двата автомобила – преди ПТП и в момента на удара (като ВЛ е отчело
и различните маси на автомобилите, л. 97).
Идентични
са и констатациите относно максимално
разрешената скорост за движение на двата автомобила (за л.а. „Фолксваген“ -30
км/ч., а за т.а. „Мицубиши“ - 40 км/ч.).
Идентичен
е и описаният механизъм на ПТП.
Видно
от КСМЕАТЕ, при по-ниска скорост на
автомобил „Мицубиши“, биха били по-малки
деформациите по автомобила на пострадалия и евентуално не би се получило такова силно притискане между волана и седалката
за водача му
И
в заключението по КСМЕАТЕ е прието, че водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не предприеме
изпреварване в зоната, в която видимостта му е била ограничена от геометрията
на завоя и от движещия се пред него товарен автомобил - цистерна.
Сравнявайки
сумата от опасните зони на процесиите автомобили с разстоянието между тях от
момента на възприемане на опасността, при изчислената скорост на движение на т.
а. „Мицубиши“ и
максимално разрешената скорост за съответния пътен участък на л. а. „Фолксваген“,
ВЛ е направило извод, че водачите не
биха имали техническа възможност чрез екстремно спиране да спрат преди
мястото на удара.
Сравнявайки
сумата от опасните зони на процесиите автомобили с разстоянието между тях от
момента на възприемане на опасността, ВЛ е направило извод, че водачите биха имали техническа възможност
чрез екстремно спиране да спрат преди мястото на удара само при скорост на движение на т. а. „Мицубиши“
под 50 kм./ч. и движение с максимално разрешената скорост за съответния пътен участък
на л. а. „Фолксваген“.
Ответникът
е оспорил заключенията по АТЕ (в о.с.з.) и по Комплексната експертиза (с
писмената защита).
Заключенията са изготвени от вещи в съответната област на науката лица,
които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили всички
обективни данни по делото и са отговорили
на поставените въпроси обосновано и мотивирано, поради което и съдът
не намира основание да се съмнява в
тяхната правилност и ги кредитира
Не
се спори по селото и видно от представеното по делото удостоверение за
наследници (л. 9), ищците К.П.Г. и
Г.Г.Г. са родители на П.Г.Г., с ЕГН: **********.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й.Г.Г.,
която е дъщеря на ищците и сестра на пострадалия
П.Г.Г.. Свидетелката сочи, че брат й винаги е живял с
родителите си, в Хасковски минерални бани. П.Г.Г.
вършел всичко заедно с баща си, двамата разчитали един на друг. Били в приятелските
отношения, изключително близки, никога не де били карали. Заедно ходели на лов,
заедно работили. П.научил много от баща си, в последствие ищецът разчитал на
сина си. Свидетелката не живеела при родителите си, и те разчитали изцяло на
помощта на сина си за всичко. Любовта на ищцата към сина й била огромна. И
двамата ищци имали заболявания и разчитали на сина си. Било ясно, че П.ще живее
при родителите си и ще се грижи за тях и за старините им. Свидетелката заявява,
че не може да каже, че родителите й са понесли смъртта на сина си. Всеки ден, като се чували, ищците се разстройвали за сина
си, дори и след години.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана.
Възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни.
Видно от заключението по АТЕ, скоростта на т.а.
„Мицубиши“ преди ПТП е била около 63 км/ч., а в
момента на удара - около 58 км/ч., като в посока на движение на т. а. „Мицубиши“, преди завоя,
е бил поставен пътен знак В26, с който се е забранявало движение по
пътния участък със скорост по-голяма от 40 км/ч. Следователно, водачът Г.Д.В. е допуснал
нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като не е съобразил
своето поведението с поставените пътни знаци, а именно с пътен знак В26, който съгласно чл. 54, ал. 5 от ППЗДвП
е забранявал движението със скорост, по-висока от означената – в случая 40 км/ч.
Това
нарушение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като при
по-ниска скорост на автомобил „Мицубиши“, биха били
по-малки деформациите по автомобила на пострадалия и евентуално не би се
получило такова силно притискане
между волана и седалката за водача му (видно от заключението по КСМЕАТЕ).
Изложеното
сочи, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „Б.В.И.Г.” АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица,
каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС
№ 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, К.П.Г. и Г.Г.Г. са в кръга на лицата,
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
своя син П.Г.Г.. От събраните писмени и гласни
доказателствени средства се установява, че ищците са претърпели неимуществени
вреди от смъртта на своя син. С оглед на
това съдът намира, че предявените искове са доказани по основание.
Що
се отнася до размера на обезщетенията
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от
смъртта на техния син, и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредените да претендират парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС и по сходни случаи. Съдът съобрази най-близката степен на родство между ищците
и починалия, младата възраст на починалия – 24 г., установената въз основа на
събраните по делото гласни доказателства емоционалната близост между ищците и починалия, фактът, че са били в много добри
отношения, живели са заедно, разчитали са един на друг, и от житейска гледна
точка съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат
възмездени чрез парични обезщетения от по
150 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците.
За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от по 150 000 лева отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени
вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Както
в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение № 206/12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че П.Г.Г. е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като при настъпване на ПТП е бил без поставен обезопасителен
колан. Отделно от това, ответникът твърди, че П.Г.Г.
е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* със скорост, над
максимално допустимата в района на ПТП, предприел е изпреварване на забранено
за това място, навлизайки в ляв за него завой и в крайна сметка е предизвикал
челен удар в лентата за насрещно движение.
При настъпване на процесното ПТП, П.Г.Г. е бил водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******. Видно от заключението по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, тежката гръдна травма, довела до смъртта на П.Г., се дължи на силно притискане от настъпилите деформации между волана на автомобила и седалката, при което облегалката на седалката се е счупила и полегнала назад. При тези данни няма практическо значение дали в момента на ПТП Г. е бил е или без правилно поставен предпазен колан.
С оглед на така установените факти, това възражение на ответника е неоснователно.
Второто възражение на ответника не се оспорва от ищците. Още с исковата молба се признава, че за настъпване на процесното ПТП е налице съпричиняване от страна на П.Г.Г., който при ограничена видимост и евентуално – с превишена скорост, е навлязъл в платното за насрещно движение. Това се установява и от събраните по делото доказателства:
Както беше установено от АТЕ, основната причина за произшествието са действията на водача на л. а. „Фолксваген“, който е извършил навлизане в лентата за насрещно движение, при ограничена видимост от геометрията на завоя и от движещия се пред него товарен автомобил - цистерна, вследствие на което е предизвикал челен леко кос удар с движещия се срещу него т. а. „Мицубиши“.
Освен това, скоростта на л.а. „Фолксваген“, преди ПТП, е била около 53 км/ч., а в момента на удара - около 34 км/ч., а пътят е бил обозначен, че е в ремонт и в двете посоки на движение, поради което е имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, като по посока на движение на л.а. „Фолксваген“, преди завоя, е бил поставен пътен знак В26, с който се е забранявало движение по пътния участък със скорост по-голяма от 30 км/ч.
Следователно,
пострадалият е допуснал нарушение на чл.
42, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен да
се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, както и на чл. 42, ал. 2,
т. 2 ЗДВП, съгласно който когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, водачът е длъжен да не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по нея;
Пострадалият не е съобразил своето
поведението и с поставените пътни знаци, а именно с пътен знак В26, който съгласно чл. 54, ал. 5 от ППЗДвП
е забранявал движението със скорост, по-висока от означената – в случая 30 км/ч.
Видно
от АТЕ и КСМЕАТЕ, тези нарушения на пострадалия са в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението
на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013
г. на ВКС, І ТО).
Видно
от АТЕ, при аналогична пътна ситуация, но в случай, че и л. а. „Фолксваген“, и
т. а. „Мицубиши“ са
се движели с максимално разрешената им скорост за съответния пътен участък,
водачите и на двата автомобила биха разполагали с възможност, чрез своевременно
и екстремно задействане на спирачната система на автомобилите си да спрат преди
мястото на удара и по този начин да
предотвратят настъпването на ПТП. Въпреки, обаче, че и двамата водачи са
допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата, съдът приема, че
значително по-голям принос за настъпване на процесното ПТП има поведението на
пострадалия П.Г.. Съществуващите неблагоприятни фактори са останали недооценени
от него и той е навлязъл в лентата за насрещно движение с превишена
скорост, при ограничена видимост от
геометрията на завоя и при ограничена видимост от движещия се пред него товарен
автомобил. Това поведение на пострадалия е основната причина за ПТП - видно от АТЕ.
Това
дава основание да се приеме, че допуснатите от пострадалия нарушения на
правилата за движение са значително с по-голяма тежест и приносът на
пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 80%,
с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъдат намалени определените
застрахователни обезщетения.
Исковете
са основателни и доказани за сумата от по
30 000 лева - за всеки ищец (150 000 лева – 80
%), а за разликата до пълните предявени
размери, исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъдените обезщетения за неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 15.04.2013 г. Съобразно диспозитивното
начало, обезщетенията следва да се присъдят ведно със законната
лихва, за периода от 15.04.2013 г. до 01.01.2016 г. и
ведно със законната лихва от 28.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
В
случая, претендираната законната
лихва върху обезщетение за вреди не представлява самостоятелен иск.
Присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск
(искове) – за обезщетението и тъй като не се предявява като самостоятелен иск
не се дължи и ДТ. Поради това и размерът на законната лихва не следва да се
посочва, а ще подлежи на установяване в изпълнителното производство, в рамките,
установени в съдебното решение (върху какъв размер и за кой период).
Относно разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв.Е.И.,
сумата от 2118 лева, съразмерно
на уважената част от иска (3530 лева х
0.60).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
152 лева от общо направените
разноски в размер на 380 лева (380 лева х 0.40), в т.ч.: депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 400 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 160 лева (400 х 0.40) - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2820 лева, в т.ч.: държавна такса 2400 лв. (60 000 лв. х
4%) и разноски за АТЕ и КЕ – 420 лв. (700 лв. х 0.60), от внасянето на които
ищците са били освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на К.П.Г., с ЕГН: ********** и Г.Г.Г., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: с. Минерални бани, Обл. Хасково, ул.
„*******, на основание чл. 267, ал. 1, вр.
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата
от по 30 000 лева на всеки от ищците, представляващи застрахователни
обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния
син П.Г.Г., настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 15.04.2013 г., на път ІІІ-806, ведно със законната лихва, за
периода от 15.04.2013 г. до 01.01.2016 г. и ведно със
законната лихва от 28.02.2018 г. до окончателното плащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за разликите над 30 000 лева до пълните предявени размери
от по 50 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Е.И. от САК, с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, сумата от 2118 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.П.Г., с ЕГН: ********** и Г.Г.Г., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Минерални
бани, Обл. Хасково, ул. „*******, да
заплатят на „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***1Д, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 152 лева – разноски по делото, и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 160
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2820
лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и депозити за
експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: