№ 329
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в заседание при закрити
врати на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500387 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4801/17.01.2025г. от С. В. Б.,
ЕГН ********** лично и в качеството й на законен представител на децата Й.
Б., ЕГН ********** и С. Б., ЕГН **********, и тримата от гр. ****, срещу
Решение № 122/09.01.2025г., по гр.д. № 20243110110595 по описа за 2024г. на
Варненски районен съд, 34с-в, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. В. Б., ЕГН ********** и децата Й. Б.,
ЕГН ********** и С. Б., ЕГН **********, и тримата от гр. ****, молба за
налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу А. И. Б., ЕГН **********, от
Швейцария, ****.
Постъпила е и въззивна частна жалба вх. № 13232/12.02.2025г. от С.
В. Б., ЕГН ********** лично и в качеството й на законен представител на
децата Й. Б., ЕГН ********** и С. Б., ЕГН **********, и тримата от гр. ****,
срещу Определение № 1736/07.02.2025г. по гр.д. № 20243110110595 по описа
за 2024г. на Варненски районен съд, 34с-в, с което съдът:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 от ГПК инкорпорирана
във въззивна жалба с вх. № 4801/17.1.2025г. подадена от С. В. Б., чрез адв. К.
1
С., за изменение на решение № 122/09.01.2025 г., постановено по гр.д. №
10595/2024 г., по описа на ВРС, 34-ти състав, в частта за разноските.
Със съдебното решение съдът ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН **********, от
гр. ****, да заплати на А. И. Б., ЕГН **********, от Швейцария, ****, сумата
от 1500.00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред
Районен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът
неправилно е приел, че не е налице икономическо насилие над децата,
доколкото ответникът не е заплащал дължимата му издръжка. Неправилно
ВРС е приел и, че бащата страда от заболяване, доколкото не е признато
медицинското му състояние.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи молбата по ЗЗДН.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и
законосъобразен. Подчертава, че във въззивната жалба молителката навежда
доводи само по отношение на икономическото насилие, а не и по отношение
на останалите й твърдения в молбата за защита от домашно насилие. Счита, че
съдът правилно е приел, че отношенията между страните са влошени, както и
че от всички представени по делото доказателства, повечето от които от
институции във Швейцария, се установява, че бащата е годен родител, а
майката прави опити за отчуждаване на децата. От същите доказателства се
установява и че бащата не дължи твърдяната от майката издръжка.
В частната жалба се излага, че присъждането на разноски по делото в
полза на другата страна е недопустимо, тъй като децата не са навършили 18
годишна възраст.
В отговора на частната жалба се сочи, че молителката е подала молба за
защита и в лично качество, поради което дължи разноски.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на Закона за защита от
домашното насилие с молба на С. В. Б., лично и в качеството й на майка и
законен представител на децата Й. Б. и С. Б., с която е отправено искане за
налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение А. И.
2
Б..
В сезиращата съда молба и уточняващата такава молителката твърди, че
с ответника са бивши съпрузи, като от брака си имат родени две деца Й.,
родена на 03.06.2017г. и С., роден на 26.01.2019г. Поддържа, че както
молителката, така и децата били подложени на непрекъснат икономически,
психически и физически тормоз от страна на ответника. Конкретно се излага,
че в периода м. август 2019г. и към настоящия момент ответникът не е
заплащал дължимата в полза на децата издръжка, с което се твърди, че
осъществява системно икономическо насилие над низходящи си и тяхната
майка. Наред с това се твърди, че на 08.06.2024г., в периода от 14:00ч. до
17:00ч. и на 15.06.2024г., в периода от 9:00ч. до 17:00ч., в рамките на
определения му режим на лични отношения, бащата държал в дома си
облечени в оловни шапки и наметала, по който начин Й. и С. са били
преобличани години наред. След това децата са били отвеждани в подземен
гараж за ремонт на скутери, където се твърди бащата постоянно да живее, за
да се крие от електромагнитите вълни. В същия период се излага, че бащата
извършил и психическо насилие над децата, плашейки ги с
електромагнитните вълни, от които той твърдял, че се е разболял тежко.
Плашел децата, че в една от стаите му живее баба Яга. Твърди, че ответникът
е осъществил психическо насилие над молителката на 29.07.2024г.,
изразяващо се в отправени към същата обвинения в телефонен разговор, че
неглижира здравословното състояние на децата, отказвайки в продължение на
3 години да ги води при лекарите на Б., което е довело до хоспитализирането
на детето Й. през м. юли 2024г. в МБАЛ-Варна с бронхопневмония. Наред с
горните твърдения, с молба от 08.11.2024г., молителката твърди, че
ответникът продължава да осъществява акт на насилие под формата на
икономическо такова и към настоящия момент, с оглед поведението му
свързано с неполучаване на книжа по образуваното дело за родителски права
и приключването му повече от три месеца. По този начин се поддържа, че
молителката е принудена да заплаща здравни застраховки за децата в
Швейцария. Продължава наред с това бащата да не изплаща присъдената
издръжка.
Ответникът оспорва да е осъществил акт на домашно насилие било на
посочените от молителката дати, било такова под формата на икономическо
насилие. Поддържа, че е във влошено здравословно състояние и наред с това
се твърди същият да е закупувал дрехи, обувки на децата и да е закупувал
вещи необходими за ежедневието им. Поддържа се на следващо място, че
3
съобразно влязло в сила решение същия нямал задължение да заплаща
издръжка преди 2023г. С оглед изложено счита молбата за неоснователна.
Поддържа се, че майката е тази, която осъществява системно домашно
насилие като лишава децата да контактуват с баща си, включително и на
19.10.2024г., на която дата молителката въпреки, че е била в дома си не е
отворила същия, не е вдигнала телефона си, поради което и ответникът е
сезирал компетентните органи на тел. 112.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с
писмена молба, застъпва принципното становище, че поведението от страна
на единия родител, който причинява болка и/или страдание на другия в
присъствието на децата, ги поставя в автоматично в ролята на жертви на
психическо насилие, който модел на поведение е абсолютно недопустим и не
би следвало да се толерира в съвременното общество. Насилието психическо
и/или физическо, дори като еднократен акт, може да остави трайни следи
върху психическото здраве на детето. В този смисъл счита, че молбата следва
да бъде подкрепена и уважена, съобразно установеното по делото.
При така очертаните предмет на предявения иск/молба, въззивната
жалба и решението, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269
от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по
делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата.
Съставът на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.
По възраженията във въззивната жалба:
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
4
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко
спрямо майката и спрямо децата, както и икономическо насилие.
ЗЗДН и Правилника за прилагане на ЗЗДН не дават легална дефиниция
на термина: „психическо насилие“.
Пар 1. т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
дава дефиниция за "Психическо насилие" – това са всички действия, които
могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на
детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха,
дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение,
както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето,
което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес, т.е.
поведението следва да има конкретно негативно проявление в психиката на
жертвата. Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие,
неговото достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява
използване на негативни думи – обиди и закани, агресивна интонация – викове
и крясъци, както и предизвикващи послания за определено поведение. Към
психическото насилие под формата на емоционално такова /като подвид на
психическото насилие според ЗЗДН, доколкото емоционалното не е посочено
като отделна форма на насилие/ спадат и преследването - дебнене, чакане в
жилището или работното място, редовно и нежелано обаждане или изпращане
на текстови съобщения или електронна поща, контрола над жертвата -
какво прави, с кого говори, какво чете, къде ходи, забрана на срещи с
приятели и роднини, ограничаване на излизанията, срещите и телефонните
разговори с други хора, както и поведението, насочено към сплашване -
заплахи, че ще я напусне, ще се самоубие, ще навреди на нея, на неин близък,
на домашни любимци; късане, чупене, увреждане на дома, колата или друга
собственост; игра с оръжие и опасни предмети.
ЗЗДН и Правилника за прилагане на ЗЗДН не дават легална дефиниция
на термина: „икономическо насилие“. Такава дефиниция липсва и в пар. 1 от
5
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Факта, че останалите
форми на насилие /физическо, психическо, сексуално/ са дефинирани в
Правилника за прилагане на ЗЗДт, означава, че икономическо насилие като
форма на насилие по ЗЗДН е неприложимо спрямо децата.
Това произтича и от разбирането на ЗЗДН за икономическо насилие,
установено в практиката, въз основа на европейските принципи и стандарти.
Икономическото насилие е всяко действие, насочено към подчиняване
на пострадалия, като подтисникът използва превъзходстващото си финансово
положение като оръжие, а целта е да се постави жертвата в икономическа
зависимост. Проявни форми са забраната и възпрепятстването на жертвата да
работи, изземването на налични пари, вкл. финансови инструменти /кредитни,
дебитни карти и др./ и задържане на материални ресурси като храна, дрехи,
медикаменти или подслон. Характерна тук е целта - да се попречи на
пострадалия да има някакъв финансов ресурс и единствено насилникът да е в
състояние да осигури средства за живот на жертвата, но само когато
пострадалият е изпълнил желанието на насилника.
Това насилие е неприложимо по отношение на децата, които по
презумпция зависят изцяло от издръжката на родителите си, т.е. не се
предполага някаква тяхна финансова самостоятелност, която да бъде
насилствено отнемана. Поради това и не е възможно спрямо децата /Й. Б.,
ЕГН ********** и С. Б., ЕГН **********/ да бъде упражнявано икономическо
насилие.
Липсват както твърдения, така и доказателства за упражняване на
икономическо насилие спрямо молителката С. В. Б. от страна на А. И. Б.. Не
се твърди същият да отнема или задържа ресурси, необходими за живот на
молителката с цел да я подчини на неговия контрол, желания и искания.
Непредоставянето на издръжка за децата не е акт на домашно насилие.
Същото е деяние, въздигнато от Наказателния кодекс в престъпление, тъй като
законодателят е преценил, че това деяние е достатъчно обществено опасно. То
се санкционира по наказателен ред и без да е необходимо опосредяване на
процеса чрез издаване на заповед за защита.
Не е налице и психическо насилие, упражнено от А. И. Б. спрямо
молителката и децата, тъй като не се доказват твърдените от молителката
факти. Отделно от това обличането на децата /които към този момент са на 7 и
5 години/ в оловни шапки и наметала, осъществяването на режима на личен
контакт в подземен гараж, „плашенето“ на децата с електромагнитни вълни и
6
баба Яга, сами по себе си не биха могли да бъдат форма на домашно насилие,
особено след като не се твърди /и доказва/ това да се е отразило по някакъв
негативен начин на децата /че не са го приели за игра и ги е разстроило
психически/.
Отправянето на обвинения в телефонен разговор, че молителката
неглижира здравословното състояние на децата също не би могло да бъде акт
на насилие, доколкото ответникът има свобода на изразяване на мнение, вкл. и
когато то е негативно и не удовлетворява молителката.
Неполучаване на книжа по образувано дело за родителски права също не
може да се квалифицира като акт на насилие. Това е процесуално нарушение
/евентуално, ако се докаже/ и се санкционира в процеса.
По същество в жалбата се навеждат и нови твърдения на молителката за
излагане на неистини от страна на А. И. Б. пред органи в Швейцария, които
обстоятелства са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело,
доколкото също не са форма на насилие.
Нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата
инстанция, молителката не е изложила каквото и да било твърдения за
осъществена спрямо нея физическа агресия от страна на ответника в срока по
ЗЗДН, не са събрани и доказателства в тази насока, поради което и не може да
иска издаване на заповед за защита на основание физическа агресия.
Предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, Решение №
122/09.01.2025г., по гр.д. № 20243110110595 по описа за 2024г. на Варненски
районен съд, 34с-в, подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за
издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и
разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за
защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица,
които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване
или старост или са поставени под запрещение. Доколкото молителят С. В. Б.
не отговаря на нито едно от условията на чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, както и не е
била освободена от д.т., същата дължи заплащане и на сумата от 12,50 лв.,
представляваща държавна такса за производството пред въззивната
инстанция, съгласно чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на
А. И. Б. се следва присъждане на сторените от него разноски за
7
производството, които са в размер на сумата от 1500лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита
и съдействие, ведно с инкорпорирана в същия разписка за платената сума.
По частната жалба:
С Решение № 122/09.01.2025г., по гр.д. № 20243110110595 по описа за
2024г. на Варненски районен съд, 34с-в в частта за разноските съдът
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН **********, от гр. ****, да заплати на А. И. Б., ЕГН
**********, от Швейцария, ****, сумата от 1500.00 лева (хиляда и петстотин
лева), представляваща сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред Районен съд – Варна, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана във въззивна
жалба с вх. № 4801/17.1.2025 г., подадена от С. В. Б., с която съдът е сезиран с
искане за изменение на решение № 122/09.01.2025 год. в частта за разноските.
Излага се, че присъдения адвокатски хонорар на насрещната страна не се
дължи, т.к. по делото няма данни ответната страна да е заплатила тази сума на
процесуалния си представител.
С Определение № 1736/07.02.2025г. по гр.д. № 20243110110595 по описа
за 2024г. на Варненски районен съд, 34с-в съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба по чл. 248 от ГПК инкорпорирана във въззивна жалба с вх. №
4801/17.1.2025г. подадена от С. В. Б., чрез адв. К. С., за изменение на решение
№ 122/09.01.2025 г., постановено по гр.д. № 10595/2024 г., по описа на ВРС,
34-ти състав, в частта за разноските.
Настоящата съдебна инстанция констатира фактите, установени и от
ВРС, че в съдебно заседание на 12.12.2024г. е представен списък с разноски по
чл. 80 от ГПК с приложен договор за правна защита и съдействие, подписан
както от А. И. Б., така и от процесуалния му представител адв. Т.. По същия е
договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, като за начин на плащане е
уговорено „в брой“. В графата платена сума е отбелязано 1500лв. Съгласно т.
1 на ТР № 6/2012г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В представения по делото договор за правна
защита и съдействие факта на заплащане на уговореното възнаграждение е
надлежно удостоверен чрез подписа на адв. Т., която признава неизгодни за
8
същата факти.
Наведените във въззивна частна жалба вх. № 13232/12.02.2025г. доводи
за недължимост на разноските по делото са неоснователни. Лицата,
освободени от държавни такси и разноски по делата, както по ГПК, така и по
ЗЗДН, са освободени само от внасянето на суми по сметка на съда, но не са
освободени от отговорността за разноските, сторени от другата страна в
производството. Отделно от това освободени са само лицата, за които са
налице основанията за освобождаване, т.е. само лицата, притежаващи
характеристиката „ненавършили 18-годишна възраст“. В този случай това са
лицата Й. Б., ЕГН ********** и С. Б., ЕГН **********, но не и лицето С. В.
Б., ЕГН **********.
Въз основа на горното следва да бъде потвърдено и Определение №
1736/07.02.2025г. по гр.д. № 20243110110595 по описа за 2024г. на Варненски
районен съд, 34с-в.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/09.01.2025г., по гр.д. №
20243110110595 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 34с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1736/07.02.2025г. по гр.д. №
20243110110595 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 34с-в.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН ********** от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен
съд, сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева и 50ст./, представляваща държавна
такса за производството пред въззивната инстанция, на основание чл. 11 ал. 3
от ЗЗДН във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН **********, от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на А.
И. Б., ЕГН **********, от Швейцария, ****, сумата от 1500.00 лева /хиляда
и петстотин лева/, представляваща сторените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производството, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
9
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10