РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Девня, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100546 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Енерго - Про
Продажби“АД, ЕИК: ********* срещу С. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Д********положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 8 031, 14 лева за обект на потребление с
абонатен номер № **********, находящ се на адрес: гр. Д**********, в това
число 7 898, 35 лева, представляваща главница за ел. енергия по фактура
№**********, издадена на 19.12.2022 г. с падеж - 06.01.2023 г. и период от
24.11.2016 г. до 23.11.2017 г., както и мораторна лихва върху главницата в
общ размер на 132, 79 лева, считано от деня, следващ падежа фактурата -
07.01.2023 г. до 06.02.2023 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № ********** към същата дата, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№117/16.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч. гр. дело № 243/2023 г. по описа на РС – Девня.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на ел.
енергия с клиентски номер №: ********** и абонатен номер № **********, с
адрес на потребление: гр. Д***********, като отношенията между страните
се регламентират от ОУДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби“АД. Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл. 17 ал.2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД
1
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, съгласно която „потребителят
се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението, като при това положение потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че
потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енергия в сроковете,
определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи
обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл. 38
от ОУДПЕЕ. Излага се, че на дата 11.12.2018 г. е издадена фактура
№********** на стойност 7 898, 35 лв. на основание съставен Констативен
Протокол №1104134 от 23.11.2017 г. по кл. № ********** и аб. №
********** с титуляр ответника за адрес на потребление гр. Д*******. На
дата 28.01.2019 г. КЕВР е сезиран за произнасяне по постъпила жалба от С. Д.
Й. срещу издадената фактура №**********/11.12.2018 г., като с Решение Ж-
345/10.07.2019 г. КЕВР анулира фактура №**********/11.12.2018 г. на
стойност 7 898, 35 лв. На дата 25.07.2019 г. на основание Решение Ж-345
КЕВР/10.07.2019 г. на КЕВР фактурата е сторнирана. С Решение №5920 от
18.05.2021 г. Върховен Административен съд е потвърдено Решение
№574/31.01.2020 г., постановено по адм. дело №9263/2019 г. на
Административен съд София – град, с което жалбата на ищцовото дружество
срещу Решението на КЕВР е отхвърлена. Независимо от развитието на
административните производства, ответникът е оспорил фактура
№**********/11.12.2018 г. на стойност 7 898, 35 лева и по съдебен ред, като
първоначално с решение на Районен съд – Девня е прието за установено, че
ответникът С. Д. Й. не дължи на ищцовото дружество 7 898, 35 лева, за която
е издадена фактура №**********/11.12.2018 г. С решение №1896 от
16.12.2021 г. Варненски Окръжен съд е отменил решението на РС – Девня и е
отхвърлил предявения от ответника отрицателен установителен иск. На дата
19.12.2022 г., на основание постановеното и влязло в сила съдебно решение
№1896 от 16.12.2021г. на Варненски Окръжен съд относно закономерността
на извършената корекционна процедура, е издадена Фактура №********** с
падеж 06.01.2023 г. на стойност 7 898, 35 лв. за начислена електроенергия за
периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. Ищецът счита, че съгласно влязлото
в сила Решение на Варненски Окръжен съд, ответникът безспорно му дължи
посочената сума, която и към настоящия момент същата не е заплатена.
Предвид неизпълнение на поетите задължения, ищецът е инициирал
заповедно производство по ч.гр.дело № 243/2023 г. по описа на ДРС, по което
в негова полза е издадена горецитираната Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. При подадено възражение от страна на длъжника, че не
2
дължи сумата, на ищеца като заявител са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си по съдебен ред, което той и сторил в указания
му срок. Ищецът моли за постановяване на положително решение по
предявените искове. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Чрез
проц. си представител представя писмено становище, в което поддържа иска
и моли за положително произнасяне по него. Претендира разноски в
настоящото и заповедното производство. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът се представлява в с. з. от упълномощен представител –
адв. Цв. Б. от АК – Варна, който оспорва иска като недопустим и
неоснователен и моли за неговото отхвърляне.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 243/2023 г. по
описа на РС - Девня, ищецът в настоящото производство – „Енерго - Про
Продажби“АД подал на 10.03.2023 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за консумирана и
незаплатена ел. енергия по фактура №**********/19.12.2022 с падеж
06.01.2023 г. на стойност 7 898, 35 лв. за начислена електроенергия за
периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. за обект с абонатен № ********** и
адрес: гр. Д******. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 117/16.03.2023 г. в полза на
дружеството за сумата от 7 898, 35 лева, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по горепосочената фактура и сумата от 132, 79 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от деня,
следващ падежа на фактурата – 07.01.2023 г. до 06.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 10.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и
сторените в производството разноски в общ размер на 210, 62 лева.
Поради постъпило възражение срещу заповедта от длъжника,
заповедният съд дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията
си.
По делото са представени извлечение от сметка по партидата на
ответника за размера на задължението му към датата на подаване на
заявлението в съда; фактури, справка за консумирана ел. енергия в обекта на
потребление на ответника за процесния период, справка по партидата на
ответника със списък на пратените и неплатени фактури.
Представени са и Общите условия на дружеството, действали през
3
процесния период; Решения на ДКЕВР и публикации на ОУ на
електроразпредителните дружества; съдебни решения на РС – Девня,
Окръжен съд – Варна, Административен съд – София – град и Върховен
административен съд.
От заключението на изготвената и приетата съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и
компетентно изготвено се установява, че съществуват просрочени и
незаплатени задължения по фактура №**********/19.12.2022 г. с падеж
06.01.2023 г. на стойност 7 898, 35 лв. за начислена електроенергия за
периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. за обект с абонатен № ********** и
адрес: гр. Д**********. Заключението сочи също така, че Фактура
№**********/11.12.2028 г. на същата стойност е била издадена за същия
отчетен период от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. и впоследствие е сторнирана
/анулирана/ на база Решение на Ж-345/10.07.2019 г. КЕВР. Вещото лице е
изчислило, че размерът на мораторната лихва до 06.02.2023 г. върху
просроченото задължение от 7 898, 35 лева е 132, 79 лева, считано от деня,
следващ падежа на процесната фактура, а именно 07.01.2023 г. Съгласно
заключението на вещото лице задължението по фактурите е изчислено по
цени на ел. енергия, утвърдени от ДКЕВР за процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на иска: По настоящото дело е налице
произнасяне на Окръжен съд – Варна, обективирано във влязло в законна
сила Определение №239, постановено на 18.01.2024 г. по в.ч.гр. дело
№2410/2023 г., съгласно което искът е допустим, респ. настоящият съд дължи
произнасяне по същество на спора. Искът е предявен и при спазване на
особените процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 от ГПК.
По основателността на иска: Предмета на установителния иск е
вземането на кредитора по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което в тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване
наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на
облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е
възникнало, също така и количеството на реално потребената от ответника
електроенергия и извършването на фактурираната от ищеца услуга за
възстановяване на електрозахранването, а в тежест на ответника бе да
установи релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или
други възражения срещу правото на ответника.
В настоящия случай съдът е обвързан със силата на пресъдено нещо
с влязлото в законна сила Решение № 1896/16.12.2021 г., постановено по в. гр.
дело № 630/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в мотивите на което е
прието, че количеството ел. енергия, представляващо разлика между
доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 24.11.2016 г. –
23.11.2017 г. определена за доплащане е в рамките на допустимото
4
количество, т.е. може да се достави, съответно потреби в този период. Прието
е също така, че при валидно обвързващо страните продажбено
правоотношение, по силата на което доставчикът реално е доставил
количества ел. енергия, натрупани в невидими за редовен отчет регистри на
СТИ, които количества доставими и потребими в сочения период са и реално
доставени и потребени от потребителя, то за доставчика е възникнало вземане
под формата на цена на разликата между редовно отчетеното количество ел.
енергия и реално преминалите и използвани от ищеца количества ел. енергия
за същия период. С оглед на това е отхвърлил като неоснователен
предявеният от настоящия ответник срещу настоящия ищец иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът /С. Д. Й./ не дължи
на ответника „Енерго - Про Продажби“АД/ сумата от 7 898, 35 лева,
начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Д*********,, с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г.,
за която сума е издадена фактура № ********** от 11.12.2018 г. Няма
съмнение, че фактура № ********** от 11.12.2018 г. е идентична с
процесната фактура №**********/19.12.2022 г., по която се претендира
настоящото вземане на ищеца срещу ответника. При това следва да се приеме
по силата на пресъдено нещо, че С. Д. Й. дължи на „Енерго - Про
Продажби“АД сумата по фактура №**********/19.12.2022 г., а именно 7 898,
35 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена електрическа
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Д**********0,, с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г.
Това е така, защото при отхвърляне на ортицателен установителен иск /искът,
който С. Д. Й./ е предявил по гр. дело № 666/2019 г. по описа на РС – Девня/
със съдебното решение / Решение № 1896/16.12.2021 г., постановено по в. гр.
дело № 630/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна/ се установява със
силата на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е
опитал да отрече /че дължи на „Енерго Про Продажби“АД сумата от 7 898, 35
лева, за която сума е била издадена фактура № ********** от 11.12.2018 г. –
впоследствие сторнирана и издадена фактура №**********/19.12.2022 г./.
Така е прието в отменителното Определение №239, постановено на
18.01.2024 г. по в.ч.гр. дело №2410/2023 г. от Окръжен съд - Варна.
Възражението на ответника, че вземането е погасено по давност като
направено едва в хода на устните състезания, не следва да се обсъжда като
преклудирано. Несъстоятелно е твърдението, че подобно възражение е
направено още при подаване на възражението по чл. 414 от ГПК, тъй като
подобно възражение липсва в приложеното към ч. гр. дело № 243/2023 г. по
описа на РС – Девня възражение.
Доколкото се дължи главното вземане, съдът намира, че са дължими
и акцесорните вземания за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД –
мораторна лихва, начислена основателно, считано от 07.01.2023 г. и
претендирана до дата 06.02.2023 г., изчислена от вещото лице за този период
5
на 132, 79 лева и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.03.2023 г. до окончателното
плащане на задължението.
По разноските: Предвид изхода на делото ответникът дължи на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на „Енерго - Про Продажби“АД съдебни
разноски в исковото производство в доказан общ размер на 656, 31 лева, от
които 205, 31 лева доплатена държавна такса за водене на делото, 250 лева
депозит за в. лице, 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 51 лева
държавни такси за въззивна ч. жалба и заверени преписи. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на настоящия спор. Поради това и
ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното в
общ размер на 210, 62 лева, от които 160, 62 лева за държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Или в тежест на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 866, 93 лева за разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът С. Д. Й., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „Енерго –
Про Продажби“АД, ЕИК: ********* сумата от 7 898, 35 лева /седем хиляди
осемстотин деветдесет и осем лв., 35 ст./, представляваща главница за
потребена и незаплатена ел. енергия през периода от 24.11.2016 г. до
23.11.2017 г. за обект на потребление с абонатен номер № **********,
находящ се на адрес: гр. Д**********, за която сума е издадена фактура
№**********/19.12.2022 г. с падеж - 06.01.2023 г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 132, 79 лева /сто тридесет и два лв., 79
ст./, начислена за периода от 07.01.2023 г. до 06.02.2023 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№117/16.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч. гр. дело № 243/2023 г. по описа на РС – Девня, на
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д******** ДА
ЗАПЛАТИ на на „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, „Варна
Тауърс - Г" сумата от 866, 93 лева /осемстотин шестдесет и шест лв., 93
ст./, представляваща сторени в заповедното и в исковото производство
разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7