О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 02.01.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
02.01. Година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 3362 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
гр. София против С.Д.С.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с
приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата
молба е изтекъл и по делото е постъпил
отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.М.С..
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, както и да се приложи ч.гр.д.№290/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му
уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото 2 бр. Договор № ********* от 30.01.2015 г., Приложение
№1 към Договор № ********* от 30.01.2015 г., Приложение №3 към Договор №
********* от 30.01.2015 г., Договор № ********* от 30.01.2015 г., Приложение
към Договор № ********* от 30.01.2015 г., фактура №********** от 26.08.2015г.,
фактура №********** от 25.09.2015г., фактура №********** от 27.10.2015г.,
фактура №********** от 25.11.2015г., фактура №********** от 28.12.2015г.,
фактура №********** от 26.01.2016г., фактура №********** от 25.02.2016г.,
фактура №********** от 12.08.2016г., фактура №********** от 14.09.2016г.,
сметка №********** от 05.02.2016г., сметка №********** от 21.01.2016г., сметка
№********** от 05.02.2016г., Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел”
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел” ЕАД.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№290/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 29.01.2019 г.
от 10,40 ч., за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против С.Д.С.. Ищецът твърди в исковата
си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.Д.С. било
образувано ч.гр.д №290/2018, по описа на PC
– Стара Загора. В рамките на предвидения от законодателя
14-дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че предявявал исковата си
претенция въз основа на договори - М4408556 от дата 30.01.2015 г., М4408557 от
дата 30.01.2015 г. за далекосъобщителни услуги, сключени със С.Д.С.. В т.9, б.
„в" във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, бил описал, че
длъжникът му дължи сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна
услуга, въз основа на което неизпълнение се претендирала и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Между кредитора
„А1 България" ЕАД и длъжника С.Д.С.
съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер
М4408556 от дата 30.01.2015 г. и ID на клиента *********, с който на длъжника
били предоставяни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план M-Tel Smart L с месечна абонаментна
такса 34,90 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца. На същата дата длъжникът добавил
за ползване и мобилен номер **********. На 31.01.2015 г. С.С. сключил договор с
индивидуален потребителски номер М4408557, с който на длъжника били
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********, избирайки
условията на тарифен план Мтел Смарт XS,
с месечна абонаментна такса от 12,90 лв. / с ддс/ за срок
от 24 месеца. Моли съдът да вземе предвид, че номерът - М4408556, М4408557 били
индивидуални клиентски номера, с които абонатът фигурирал в системата на
Оператора и представлявали уникална комбинация от цифри, като услугите, които
ползват клиентите били свързани към един или няколко такива номера, като чрез
тях се издавали месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един
клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. В този смисъл под
един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, сключени от
абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който бил
другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвеждал в системата на
Оператора. ID или
клиентски номер на клиента в настоящия случай бил *********. В конкретния
случай длъжникът бил въведен в системата на „А1 България" ЕАД с
индивидуални номера - М4408556, М4408557 и с „клиентски номер" *********,
по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от
които произтичала претенцията му и въз основа, на които е издадена Заповедта за
изпълнение срещу длъжника. Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми ". В срока на действието на договори за мобилни услуги
М4408556 от дата 30.01.2015 г., М4408557 от дата 30.01.2015 г., по които били
издадени следните фактури: Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга
с номер М4408556 от дата 30.01.2015 г., по който били издадени следните
фактури: фактура № *********/26.08.2015 г., с падеж на плащане 10.09.2015 г.,
за отчетен период от 23.07.2015 г.до 22.08.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 41.33 лв.; фактура № *********/26.08.2015
г., с падеж на плащане 10.09.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г.до
22.08.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 23.90 лв.;
фактура № *********/25.09.2015 г., с падеж на плащане 10.10.2015 г., за отчетен
период от 23.08.2015 г.до 22.09.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 47.94 лв.; фактура № *********/25.09.2015 г., с падеж на
плащане 10.10.2015 г., за отчетен период от 23.08.2015 г.до 22.09.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 23.9 лв.; фактура №
*********/27.10.2015 г., с падеж на плащане 11.11.2015 г., за отчетен период от
23.09.2015 г.до 22.10.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0.72 лв.; фактура № *********/27.10.2015 г., с падеж на плащане
11.11.2015 г., за отчетен период от 23.09.2015 г.до 22.10.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 23.90 лв.; фактура №
*********/25.11.2015 г., с падеж на плащане 10,12.2015 г., за отчетен период от
23.10.2015 г.до 22.11.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 23.90 лв.; фактура № *********/28.12.2015 г., с падеж на плащане
12.01.2016 г., за отчетен период от 23.11.2015 г.до 22.12.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 23.90 лв.; фактура №
*********/26.01.2016 г., с падеж на плащане 10.02.2016 г., за отчетен период от
23.12.2015 г.до 22.01.2016 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 23.90 лв.; фактура № *********/05.02.2016 г., с падеж на плащане
05.02.2016 г., за отчетен период от 23.12.2015 г.до 22.01.2016 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 211.12 лв.; фактура № *********/05.02.2016 г., с падеж на
плащане 05.02.2016 г„ за отчетен период от 23.12.2015г.до 22.01.2016 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 465.29 лв.; фактура № *********/25.02.2016 г., с падеж на
плащане 11.03.2016 г., за отчетен период от 23.01.2016г. до 22.02.2016 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 286.80 лв. Твърди, че
длъжникът не бил изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е
заплатил в срок всички дължими към него суми за потребени договорни услуги,
което обусловило правото му да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник С.Д.С. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Вземането по договора с длъжника не било погасено към подаването на настоящото
заявление. На основание чл. 86 от ЗЗД претендирал и мораторна лиха за забава
начислена върху главницата в размер на 93.47 лв. за период от 12.03.2016 г. до
18.12.2017 г.; договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер М4408557 от дата 30.01.2015 г., по който
били издадени следните фактури: фактура № *********/12.08.2015 г., с падеж на
плащане 27.08.2015 г., за отчетен период от 09.07.2015 г.до 08.08.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 14.99 лв.; фактура №
*********/14.09.2015 г., с падеж на плащане 29.09.2015 г., за отчетен период от
09.08.2015г. до 08.09.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 8.72 лв.; фактура № *********/21.01.2016 г., с падеж на плащане
21.01.2016 г., за отчетен период от 09.12.2015 г.до 08.01.2016 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 129 лв. Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими суми за потребени
договорни услуги, което обусловило правото му да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник С.Д.С. договори за далекосъобщителни услуги и да
му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Вземането по договора с длъжника не било погасено към
подаването на настоящото заявление. На основание чл. 86 от ЗЗД претендира и
мораторна лиха, начислена върху главницата, в размер на 5.30 лв. за период от
30.09.2015 г.до 18.12.2017 г. Претендиранта сума в размер на 1448.08 лв.,
посочена като главница, била формирана като сбор от предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги в размер на 543.90 лв. - незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4408556 от дата
30.01.2015 г., М4408557 от дата 30.01.2015 г. и сума в размер на 805.41 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор М4408556 от дата 30.01.2015 г.,
М4408557 от дата 30.01.2015 г.и мораторната лихва в размер 98.77 лв. начислена
върху: фактура № *********/25.02.2016 г.; фактура № *********/14.09.2015 г. А1
България ЕАД имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок
всички суми по т. З4.а- З4.в от Общите условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена в
представените фактури. В случая клаузата за неустойка била уредена в договора
за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на
оператора, които съгласно били неразделна част от индивидуалния договор и имали
задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият
случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните
договори и до начисляването на договорна неустойка. Видно било от представените
договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. З7а
от Общите Условия (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) „А1
България” ЕАД имало право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги. Съгласно 37б Мобилтел имал право да
получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия. Съгласно
чл. 26.5. Мобилтел предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите съгласно сключените
договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договорите с Оператора било обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на С.Д.С.. Сочи, че към индивидуалния договор се
прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към
него. По силата на същите индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3,5. от Общите условия всички услуги се заплащали в зависимост
от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Съгласно чл. 23, 6 месечният абонамент осигурявал достъп
до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включвал разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел"ЕАД неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума".
Заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се
издавала на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.
Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от А1 България
ЕАД след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока потребителят дължал неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на С.Д.С., че съществува
вземане на „А1 БЪЛГАРИЯ,, ЕАД в размер на 1448.08 лв., от които 1349.31 лв. -
главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и
неустойка по договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер
на 98.77 лв. Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар. По делото е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител – адв. М.С., в който оспорва иска по
основание и размер. Заявява, че оспорва представените с
исковата молба Сметка № ********** от 05.02.2016 г., с която е начислена
неустойка от 319.88 лв. и от 145.41 лева и Сметка № ********** от 21.01.2016 г., с която е
начислена неустойка в размер на 129 лева. В същите
не било посочено конкретното основание за начисляване на неустойката, съответно
по кой договор и за какъв период. Твърди, че уговорената в т.7.3.1
на Приложение № 1 (2 броя) към договор № ********* от 30.01.2015 г. клауза за
неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Като се
приемело, че промоционалните условия са представени заради обвързването на
абоната със срок, то размерът на неустойката (всички стандартни такси без
отстъпки) щял да бъде равен на дължимите изцяло месечни
такси до края на договора,
т.е. обезсмисляла се възможността на абоната да се откаже от договора, тъй като
щял да дължи всички такси под формата на неустойка. Функциите на така
уговорената неустойка излизали извън присъщата й такива като обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, тъй като било видно, че размерът на неустойката при
всички случаи ще бъде в по-голям размер от дължимите месечни такси с отстъпките
при сключен срочен договор при промоционални условия в случай на точно
изпълнение на договора. Клаузата за неустойка в процесния договор била и
неравноправна съгл. чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Освен че в
процесния договор липсвала уговорка за дължимост на неустойка от страна на
мобилния оператор при негово виновно поведение,
по никакъв начин не била дадена възможност на потребителя, като страна
по договора, да влияе на неговото съдържание. Една от типичните форми на
неравноправност, посочена в примерното изброяване на чл. 143, т.5 ЗЗП,
представлявала поемане на задължение от потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, и
то при положение че предоставянето на далекосъобщителната услуга е
преустановено от мобилния оператор още преди момента на начисляване на
неустойката. От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 284/2018г. по описа на Старозагорския районен
съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди,
че вземането произтича от неизплатено задължение по договор М4408556
от 30.01.2015 г. и договор М4408557 от 30.01.2015 г. Тежестта да се докажат фактите, от които
произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи, че вземането е
възникнало валидно и не е погасено, че ответникът виновно не е изпълнил
задълженията си по договора, както и че е изпаднал в забава по отношение на
договорните си задължения. Ответникът следва да докаже възражението си за
нищожност на неустоечната клауза.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването
на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането
на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: