№ 12844
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110156074 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, чл. 232, ал.
2, предл. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца солидарно следните суми: 21 792, 23 лв., представляваща наемна цена
за периода 01.12.2020 г. – 31.03.2021 г.; 5 608, 04 лв., представляваща
стандартна такса за обслужване за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г.; 2 723,
42 лв., представляваща такса маркетинг за периода 01.12.2020 г. – 31.03.2021
г., 238,09, представляваща такса за електричество за периода 01.12.2020 г. –
28.02.2021 г., 101,75 лв., включваща комунални услуги за периода 01.02.2021
г. – 20.03.2021 г., 138, 28 лв., представляваща такса за отопление/охлаждане
на вода за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г. и 11 719, 25 лв.,
представляваща мораторна неустойка към 27.05.2021 г. съгласно чл. 7.11 от
общите условия към договора за наем. Претендира се и законна лихва върху
присъдените суми от 12.08.2021 г. до окончателното им изплащане, както и
разноски по настоящото дело и проведеното обезпечително производство.
Ищецът твърди, че на 25.03.2019 г. сключил с ответника „ФИРМА“ ЕООД
договор за наем, по силата на който му предоставил за временно и възмездно
ползване обект .. с площ около 131,24 кв. м., разположен в търговски център
„Г.С.З.“, находящ се в гр. С.З., ул. .. Със споразумение за новация от
27.09.2019 г. „ФИРМА“ ЕООД бил заместен като наемател от ответника
„ФИРМА“ ООД, но било постигнато съгласие двамата да отговарят
солидарно за всички задължения по договора за наем. Ищецът твърди, че
съгласно договора за наем и общите условия към него наемателят следвало да
заплаща наемна цена, такса услуги, маркетингови разходи и разходи за
консумативи. Плащанията следвало да се извършват ежемесечно в
1
десетдневен срок от получаване на съответната фактура, като наемната цена
била дължима дори и да не е издадена фактура. Твърди да не е получил
плащане на съответните месечни падежи, поради което ответниците
изпаднали в забава по отношение на следните суми: 21 792, 23 лв.,
представляваща наемна цена за периода 01.12.2020 г. – 31.03.2021 г.; 5 608, 04
лв., представляваща стандартна такса за обслужване за периода 01.01.2021 г.
– 31.03.2021 г.; 2 723, 42 лв., представляваща такса маркетинг за периода
01.12.2020 г. – 31.03.2021 г., 238,09, представляваща такса за електричество за
периода 01.12.2020 г. – 28.02.2021 г., 101,75 лв., включваща комунални
услуги за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г. и 138, 28 лв., представляваща
такса за отопление/охлаждане на вода за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г.
Твърди се, че в чл. 7.11 от общите условия към договора за наем била
уговорена мораторна неустойка при забавено плащане на наемната 2 цена и
другите разходи, която била в размер на 0,50% за всеки ден забава и към
27.05.2021 г. възлизала на 11 719,25 лв. Поради изложените съображения
ищецът М..и исковете да бъдат уважени и претендира разноски по
настоящото дело и проведеното обезпечително производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата М..ба от ответника
„ФИРМА“ ООД, който оспорва исковете. Поддържа, че на 28.11.2019 г. е
започнал да развива търговска дейност в наетия обект, която преустановил в
периода 14.03.2020 г. – 17.05.2020 г., поради обявено извънредно положение
на територията на страната и забрана търговските центрове да работят. Счита,
че тази забрана представлява непреодолима сила, от което прави извод, че
изпълнението на задълженията по договора през този период следва да е било
спряно и да не се дължат плащания. Поддържа, че след отпадане на
извънредното положение клиентелата и оборотът на наетия обект били
намалели значително, поради което страните преуредили наемното си
правоотношение. Така, към процесния договор за наем било сключено
допълнително споразумение № 1/10.08.2020 г. съгласно което заплащането на
базовия наем и маркетинговите разходи за периода 14.03.2020 г. – 17.05.2020
г. в общ размер 3 832, 30 лв. се отсрочвало до 01.11.2022 г. или до
прекратяване на договора. С допълнително споразумение № 2/10.08.2020 г.
страните се съгласили базовият наем за периода 18.05.2020 г. – 31.10.2020 г.
да бъде намален с 41,29 % и да се заплаща в размер на 58,71 % - по 7,11 евро
на кв. м. Предвид факта, че била въведена втора забрана за работа на
търговските центрове и оборота на наетия обект оставал нисък, ответникът
твърди страните да са прекратили наемния договор по взаимно съгласие,
считано от 28.02.2021 г. на основание чл. 6.1.3 от общите условия. Посочва,
че на 20.03.2021 г. получил от ищеца уведомление за разваляне на договора
поради неизпълнение на задължения по него, което според ответника не
следвало да има действие, тъй като се претендирало плащане за периода на
извънредното положение, което представлявало непреодолима сила и спирало
изпълнението на задълженията по договорите. Освен това договорът бил
прекратен по-рано /на 28.02.2021 г./ по взаимно съгласие. Поради тези
2
съображение счита, че не дължи и сумите за м.03.2021 г., като в тази връзка
допълва, че е преустановил търговската си дейност в наетия обект още на
24.02.2021 г. Ответникът счита, че не следва да дължи плащане на разходи за
периода 28.11.2020 г. – 31.01.2021 г., когато за втори път е въведена забрана
за работа на търговските центрове и не е било възможно процесният обект да
се ползва, респ. – не са извършвани разходите, които се претендират от
ищеца. На следващо място ответникът твърди, че от претендираните суми
ищецът е следвало да приспадне внесен по договора депозит в размер на 31
607, 06 лв., което не било сторено. Ответната страна оспорва и претенцията за
неустойка при възражения, че не е налице забава в погасяването на главните
задължения. В тази връзка твърди да не са ангажирани и доказателства за
връчване на съответните фактури. Поради изложените съображения М..и
исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК,
в който посочва, че поддържа изцяло подадения от „ФИРМА“ ООД отговор
на исковата М..ба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД.
Страните не спорят, че на 25.03.2019 г. е сключен договор за наем между
ищеца и ответника „ФИРМА“ ЕООД, по силата който ищецът му е предал за
временно и възмездно ползване обект .. с площ около 131, 24 кв. м.,
разположен в търговски център „Г.С.З.“, находящ се в гр. С.З., ул. ., като и че
със споразумение за новация от 27.09.2019 г. „ФИРМА“ ЕООД бил заместен
като наемател от другия ответник „ФИРМА“ ООД, като било постигнато
съгласие двамата да отговарят солидарно за всички задължения по договора
за наем.
В чл. 4 от договора е предвидено, че наемателят ще заплаща месечен
базов наем в размер на 12 евро за 1 квадратен метър от наемната площ без
ДДС. Страните са уговорили, че базовият наем следва да се заплаща от
наемателя авансово, ежемесечно, в срок не по – късно от 3-то число на
месеца, за който се отнася плащането, като наемодателят издава фактура за
дължимия базов наем не по – късно от края на предходния месец.
Съгласно чл. 4.4 от договора наемателят следва да заплаща ежемесечно
авансово „такса услуги“ в прогнозен размер на 7 евро на кв.м. от наемната
площ без ДДС, както и „маркетингови разходи“ в размер на 1,50 евро на кв.м.
от наемната площ без ДДС, дължими заедно със заплащането на базовия
наем. В приложимите към договора общи условия е предвидено и заплащане
на „такса услуги“, като съгласно чл. 3.6.2 действителната стойност се
изчислява в началото на всяка година за предишната и в зависимост от
реалните разходи, всеки излишък от средства, преведени от наемателя, се
отчислява от следващото авансово плащане на таксата услуги. Всеки недостиг
3
на средства се покрива от наемателя, който заплаща дължимите суми на
наемодателя в рамките на 10 дни след получаване на извлечението за таксата
услуги.
На 16.03.2021 г. ищецът е изпратил нотариално заверено уведомление до
наемателя за разваляне на договора за наем считано от датата на получаване
на уведомлението – 20.03.2021 г. Като основание е цитирана уговорката на чл.
6.2.1 от Общите условия приложими към договора за наем, а именно с
уведомление за прекратяване в случай на неизпълнение, връчено от
изправната страна на неизправната. Посочено е, че към датата на
уведомлението наемателят не е изпълнил своевременно, надлежно и в пълен
размер своите задължения за плащане съгласно договора за наем, във връзка с
което му е предоставен 15 дневен срок да отстрани неизпълнението.
Посочени са и други нарушения от страна на наемателя – че не е представил
надлежно обезпечение съгласно чл. 5 от ОУ, както и че е затворил търговския
обект на 24.02.2021 г. и не оперира наемната площ повече от 72 часа.
В отговор ответникът „ФИРМА“ ООД е изпратил на ищеца нотариално
заверено уведомление, че не приема полученото уведомление за разваляне на
договора на посочените основания, тъй като счита, че договорът е прекратен
считано от 28.02.2021 г. по взаимно съгласие между страните въз основа на
устните договорки между тях и поради невъзможност за упражняване на
правата на дружеството за ползване на обекта.
С решение № 42/11.05.2015 г. по т. д. № 1357/2013 г. по т. д. № 1357/2013
г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че на осн. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно
съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези,
предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на
императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на
договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието
му. Преценката за основанието, на което е прекратен договорът, се прави във
всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства,
от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици
на прекратяване на договора.
Както е посочено в решение № 242 от 10.02.2017 г. по т. д. № 3389/2015 г.,
І ТО на ВКС, законът не регламентира изрична възможност договор за наем с
определен срок да бъде прекратен въз основа на едностранно изявление на
наемателя или наемодателя, така както това е уредено в чл. 238 ЗЗД по
отношение на договор за наем без определен срок. На основание чл. 20а, ал. 2
ЗЗД срочното наемно правоотношение може да бъде прекратено по взаимно
съгласие на страните и преди изтичане на уговорения срок. Наемателят не
дължи заплащане на наемната цена за наетия недвижим имот за периода след
отправено от него изявление за прекратяване на срочен наемен договор и
връщане на вещта, ако наемодателят изрично или с конклудентни действия се
е съгласил облигационната връзка между страните да бъде прекратена. В
4
тежест на наемателя е, при позоваване от негова страна на настъпило
предсрочно прекратяване на договорната връзка, да установи наличието на
обстоятелства, от които може да се заключи, че е постигнато общо съгласие
на страните за отпадане на действието на договора за остатъка на наемния
срок.
В случая по делото действително се установява, че наемателят е затворил
търговския обект и е напуснал наетото помещение. Данни в тази насока се
съдържат както в уведомлението за прекратяване на договора от страна на
наемодателя, така и в показанията на св. М.К., съгласно които магазинът е
преустановил работа на 24.02.2021 г., а на 27.02.2021 г. всички вещи на
наемателя са били изнесени от обекта. Не се установява обаче наемодателят
да е изразил съгласие с едностранното прекратяване на договора, считано от
28.02.2021 г., а дори напротив –противопоставянето на изявлението на
наемателя е обективирано фактически посредством изпращането, респ.
връчването на нотариални покани и уведомления до наемателя. Следователно
ответникът не е ангажирал доказателства за осъществено предаване на вещта
от наемателя на наемодателя и установяване от последния на фактическа
власт.
Изложеното обуславя извод, че за наемателя е възникнало задължение за
плащане на задълженията по наемните правоотношения за м. март 2021 г.
Съгласно заповед на здравния министър на Р.Б., в периода от 13.03.2020 г.
до 30.04.2020 г. и от 28.11.2020 г. до 31.01.2021 г. е била преустановена
дейността в търговските центрове (представляващи една или повече сгради, в
които са разположени магазини, заведения и други търговски обекти) и
търговските центрове тип М.., с изключение на магазините за хранителни
стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините,
банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на
телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни услуги
в тях. Съобразно чл. 1.2 от договора за наем ответникът „ФИРМА“ ООД е
следвало да използва наемната площ само за извършване на дейност като
магазин за продажба на артикули, представляващи стоки за дома и др.
подобни. Следователно в резултат от цитираната заповед последният не е
можел да извършва търговска дейност в наетото помещение докато е траела
забраната за посещения.
В тази връзка на 10.08.2020 г. между страните са сключени допълнителни
споразумения към договора за наем, с които са постигнали съгласие за
отсрочване на базовия наем и маркетинговите разходи дължими за периода на
неопериране до 01.11.2022 г., както и за намаляване на дължимия за периода
18.05.2020 г. - 31.10.2020 г. базов наем с 41,29 %. По този начин страните чрез
взаимни отстъпки са уредили отношенията помежду си и са постигнали
съгласие за преуреждане на наемните правоотношения във връзка със
създалата се извънредна обстановка и невъзможността търговският обект да
функционира в периода 13.03.2020 г. – 30.04.2020 г. Доколкото
5
споразуменията са сключени след настъпване на извънредните събития,
волята на страните, обективирана в тях, е водеща при уреждане на
отношенията им, поради което за посочения период длъжникът не може да се
позовава отново на същото обстоятелство, за да иска освобождаване от
отговорност за неизпълнение.
По отношение на наемните разходи за периода 28.11.2020 г. – 31.01.2021
г., когато за втори път е въведена забрана за работа на търговските центрове и
не е било възможно процесният обект да се ползва по предназначение, не е
налице споразумение между страните, поради което приложение следва да
намерят релевантните клаузи от договора за наем и разпоредби от закона.
В чл. 6.15 от договора е уговорено, че съгласно чл. 10.1.1 от ОУ „никоя от
страните не носи отговорност за неизпълнение или забавяне изпълнението на
каквито и да било разпоредби от договора за наем, ако изпълнението бъде
възпрепятствано, ограничено или забавено в резултат на непреодолима сила,
както и на незаконосъобразни действия на държавни органи“. Съгласно чл.
306, ал. 2 ТЗ непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Безспорно епидемията и обявеното във връзка с нея извънредно
положение, представлява форсмажорно /непредвидимо/ обстоятелство и е
довела невъзможността на търговците да изпълняват дейността си поради
забраните за работа на търговските обекти, което е намалило или
преустановило приходите им за периода на извънредното положение.
Практически се забранява пълноценното използване на помещенията, за
които се дължат уговорените наем и такси. В случаите, когато на
наемодателите е забранено да функционират и в тях да работят обекти, те не
са във виновно неизпълнение, защото не са причина за невъзможността да се
ползват пълноценно помещенията. Доколкото задължението на наемателите
за плащане на наем е парично, те не могат да се позоват на форсмажор, но
търговският закон предвижда, че докато трае непреодолимата сила се спира
изпълнението на страните по договора. При договора за наем, предвид
характера на сделката, спирането означава, че за този период наемателят не е
ползвал обекта съгласно уговореното по договора предназначение като
търговски обект поради забраната такъв обект да работи в процесния период,
но следва и че на ищецът като наемодател не следва да се дължи наемна цена
за този период. Макар обектът да е бил във фактическа власт на наемателя, в
случая изрично в договора е уговорено предназначението му за ползване и
забрана да бъде изменяно едностранно, поради което при невъзможността,
която е обективна и извънредна да бъде ползван по уговореното
предназначение, следва да се приеме, че за периода от 28.11.2020 г. до
31.01.2021 г. е основателно възражението на наемателя, че не дължи
заплащане на уговорените наем и такси поради непреодолима сила.
При това положение, предвид представените фактури, дебитни и кредитни
известия и изготвената по делото счетоводна експертиза, недължим е наемът
6
от 3 756,28 лв. с ДДС за месец декември 2020 г. и наемът от 3 762,47 лв. с
ДДС за месец януари 2021 г., респективно ответникът дължи наем за периода
01.02.2021 г. – 31.03.2021 г. в размер на 14 273,48 лв.
Дължимите такси за консумативи, обслужване и маркетинг за периода
след преустановяване на забраната за извършване на търговската дейност, са
както следва:
сумата 3 126,61 лв., представляваща стандартна такса за обслужване за
периода 01.02.2021 г. – 31.03.2021 г., като до пълния предявен размер от
5 608,04 и за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. претенцията следва
да се отхвърли;
сумата от 1 783,58 лв., представляваща такса маркетинг за периода
01.02.2021 г. – 31.03.2021 г., като до пълния предявен размер от 2 723,42
и за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2021 г. претенцията следва да се
отхвърли;
сумата от 203,04 лв., представляваща такса за електричество за периода
01.02.2021 г. – 28.02.2021 г., като до пълния предявен размер от 238,09 и
за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2021 г. претенцията следва да се
отхвърли;
сумата от 101,75 лв., включваща комунални услуги за периода
01.02.2021 г. – 20.03.2021 г. и
сумата от 138, 28 лв., представляваща такса за отопление/охлаждане на
вода за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Съгласно чл. 7.11 от общите условия към договора за наем, при забава за
плащанията за наем, такса услуги, разходи за консумативи, маркетингови или
обезщетения за претърпени вреди и други подобни, с изключение на
неустойки, същият дължи наказателна лихва в размер на 0,5 % за всеки ден
забава, без необходимост от връчване на допълнително уведомление.
При съобразяване разясненията, дадени в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.
д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира за необходимо да обсъди
валидността на посочената неустоечна клауза.
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС една
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Не е нищожна клауза за неустойка само поради факта, че е
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява. Клаузата за неустойка за забава по търговска сделка, сключена
между търговци, би могла да бъде прогласена за нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако в конкретния случай уговорките относно вида на
задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляването на
неустойката и други критерии, посочени в договора, са определени извън
пределите на нравствената допустимост. Единствено липсата на уговорка за
краен предел като срок, до който да се начислява неустойката, не накърнява
7
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /виж решение № 4 от
25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС/. Само
несъразмерност между главницата и неустойката към момента на
неизпълнението не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за
нищожна. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване на
неустойката не я прави нищожна, доколкото и периодът, и размерът на
неустойката, са последица единствено от виновното бездействие на страната
по договора /виж решение № 104 от 26.06.2017 г. по гр. д. № 2559/2016 г. на
IV г. о. на ВКС/.
В случая към датата на сключването на неустоечната клауза в рамките на
свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/ и по волята на страните същите са я
формулирали по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на
наемателя за заплащане на наемната цена и дължимите допълнителни такси за
ползвания търговски обект, да осигури обезщетяването на наемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение, както и евентуално да санкционира
неизправния наемател, чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза
на изправната страна. Към момента на сключването на договора не би могло
да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта
чрез уговарянето на неустойка от 0.5 % за просрочен ден, тъй като
сключването на договора предполага намерение на страните да го изпълняват
точно, което правомерно поведение би изключило проявлението на
неустоечната клауза. Размерът на натрупало задължение за заплащане на
неустойка е последица от продължителното виновно неизпълнение от страна
на наемателя, а не от начина, по който е уговорена самата неустойка.
Размерът на дължимата неустойка не е могъл да бъде известен на страните
още при сключването на договора, тъй като той е следствие от последващо
неправомерно поведение на длъжника-наемател.
Предвид изложеното и отчитайки от една страна конкретното съдържание
на престациите на страните-търговци, а от друга страна липсата на други
обезпечения за кредитора, съдът достига до извод, че неустойка от 0.5 % на
ден за паричния дълг не води до проява на нарушение на морала.
Следователно липсва основание да се приеме, че процесната неустойка е
уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, а от тук и че е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Срокът за заплащане на задълженията по наемното правоотношение е до
трето число на месеца, за който се отнася съответното плащане. Предвид това
наказателна лихва следва да се присъди върху дължимите суми за наем и
такси за периода 01.02.2021 г. – 31.03.2021 г. считано от 04.02.2021 г. до
27.05.2021 г. Изчислени от съда въз основа на представените счетоводни
документи, дължимите от ответниците мораторни неустойки са в общ размер
7 516,24 лв., а за пълния предявен размер от 11 719,25 лв. и период
акцесорната претенция следва да се отхвърли.
По възражението за прихващане:
8
Ответникът е направил възражение за прихващане на претендираните
суми с предоставения при сключването на договора за наем депозит в размер
на 31 607,06 лв. искане до размера на по – малкото вземане. В чл. 5.6 от ОУ
страните са уговорили, че обезпечението може да бъде усвоено до размера на
неплатените задължения, ако наемателят забави някое от своите задължения
по договора. Съгласно приетото по делото допълнително заключение към
счетоводната експертиза ищецът е съставил две уведомления за прихващане
от 16.03.2021 г. и 14.04.2021 г., с които е прихванал насрещни вземания по
дължими фактури, като след прихващането е останало задължение в размер
на 30 601,82 лв. Следователно се установява, че с представеното обезпечение
по чл. 5 от ОУ са прихванати дължими от наемателя суми, различни от
претендираните в настоящото производство, поради което възражението
следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове,
разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената, респективно
отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съгласно представения списък, както следва - в исковото
производство в общ размер на 2 400,50 лв. за държавна такса, депозити за
експертиза и адвокатско възнаграждение, намалено от съда на 1 800 лв.
съобразно релевираното възражение за прекомерност и в обезпечителното
производство в размер на 676,63 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „ФИРМА“ ЕООД следва да
се присъдят разноски в общ размер 735,21 лв. за депозити за експертизи и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .. и „ФИРМА“ ООД, ЕИК .. да заплатят
солидарно на „Г. – С.З.“ ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД,
чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 14 273,48 лв.,
представляваща наемна цена за периода 01.02.2021 г. – 31.03.2021 г., ведно
със законната лихва от 12.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата 3
126,61 лв., представляваща стандартна такса за обслужване за периода
01.02.2021 г. – 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от 12.08.2021 г. до
окончателното плащане; сумата 1 783,58 лв., представляваща такса маркетинг
за периода 01.02.2021 г. – 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от
12.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата 203,04 лв., представляваща
такса за електричество за периода 01.02.2021 г. – 28.02.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.08.2021 г. до окончателното плащане, сумата 101,75
9
лв., включваща комунални услуги за периода 01.02.2021 г. – 20.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата
138, 28 лв., представляваща такса за отопление/охлаждане на вода за периода
01.02.2021 г. – 20.03.2021 г., ведно със законната лихва от 12.08.2021 г. до
окончателното плащане; и сумата 7 516,24 лв., представляваща мораторна
неустойка от 04.02.2021 г.до 27.05.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 676,63 лв. разноски в производството по обезпечаване на иска и
сумата 2400,50 лв. разноски в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на наемна цена за разликата до пълния предявен размер от
21 792,23 лв. и за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2021 г., иска за стандартна
такса обслужване до пълния предявен размер от 5 608,04 лв. и за периода от
01.01.2021 г. до 31.01.2021 г., иска за такса маркетинг до пълния предявен
размер от 2 723,42 лв. и за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2021 г., иска за
заплащане на такса за електричество до пълния предявен размер от 238,09 лв.
и за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2021 г., както и иска за мораторна
неустойка за разликата над 7 516,24 лв. до пълния предявен размер от
11 719,25 лв. и период.
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника „ФИРМА“ ООД, ЕИК .. за
прихващане със сумата 31 607,06 лв., представляваща внесен депозит
съгласно чл. 5 от общите условия към договора за наем.
ОСЪЖДА „Г. – С.З.“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на „ФИРМА“ ООД, ЕИК ..
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 735,21 лв. сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10