РЕШЕНИЕ
№ 2584
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110111315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано по
молба подадена от Н. Д. Й., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие
спрямо нея срещу Д. Й. Й..
Молителката Н. Д. Й. твърди, че на *г. сключила брак с ответника, като преди и по
време на брака последният проявявал физическа и психическа агресия спрямо нея, която се
проявявала в непрестанно властно поведение, обиди, нападки към външния й вид, посягания
и заплашвания. Конкретно сочи, че на *г. в 17:27 ч. ответникът счупил стъклото на вратата
на ул. „*. Излага, че на *г. в 19:28 ч. блъскал много силно по вратата на адрес: ул. „*, и я
викал да излезе в продължение на около пет минути, докато била на гости на неин приятел –
М. Р. Г.. Направила видеозапис на случващото се. Моли за издаване на заповед за защита
спрямо ответника.
С молба от 01.11.2024 г. ответникът Д. Й. Й. оспорва, че на *г. и на *г. е осъществил
посочените от молителката актове за домашно насилие. Твърди, че страните са бивши
съпрузи, след като молителката е развила психиатрично заболяване (параноидна
шизофрения) след проведена пластична операция. Излага подробни твърдения във връзка с
действията на молителката в резултат на заболяването, както и че неговите действия са били
продиктувани от това, че е искал да й помогне да започне лечение. Счита, че твърдените
актове на домашно насилие не са уточнени.
С молба от 05.11.2024 г. молителката Н. Д. Й., чрез назначения й служебен адвокат,
уточнява, че на *г. била в дома си в гр.*, като към обяд чула пред дома си виковете на
ответника да излезе, като тя силно се изплашила. Ответникът влязъл в двора на къщата,
застанал пред прозореца и започнал силно да вика и обижда „Курво, излизай!“. Блъскал по
стъклото и го счупил. Тя звъннала на тел. 112 от личния си телефон и записала случилото се.
Сочи, че през средата на юни 2024 г. в късния следобед се връщала от „*“, на ул. „*“ и
вървяла в посока спирка „*“ към спирка „*“ и се появил ответника с три лица от мъжки пол,
които познавала – *, * и на другото лице не знае името. Ответникът тръгнал към нея и
крещял обиди – „Курво, ти какво правиш тук?“.Препречил й пътя. Тя не желаела да говори с
него и го помолила да се дръпне, но той я хванал за гърлото пред свидетелите и започнал
1
силно да я души, около 30 секунди, през които тя се уплашила. Свидетелите не направили
опит да я спасят, защото се страхували от ответника. Появил се шофьор на такси, който
станал свидетел на случката, след което молителката се обадила на телефон за спешна
помощ. Споделя още, че на *г. била на гости на неин приятел – М. Р. в дома му на ул. „*, в
който блок живеели и други познати на Д. - *и Р.. Около 19 ч. се чуло много силно блъскане
и се чували крясъци от ответника – „Н., излизай от там! Курво, какво правиш при *! *,
излизай! Ще те убия!“. Молителката притеснена звъннала на спешен телефон, но М.
прекъснал разговора. След това ответникът звъннал на телефона на бащата на молителката,
като последният я посъветвал да се обади в полицията. Полицията дошла на мястото.
С молба от 19.11.2024 г. ответникът Д. Й. Й. оспорва твърденията на молителката.
Твърди, че на *г. той е звъннал на тел. 112.
В съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си представител, поддържа
молбата. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
молбата. Представя писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Изискана е справка в деловодната система на ВРС /л. 23/, от която се установява, че
няма други образувани дела по ЗЗДН срещу Д. Й. Й..
От справка за съдимост на Д. Й. Й. от 26.09.2024 г. /л. 79-80/ се установява, че същият
е осъждан няколко пъти за притежание на наркотични вещества в периода 2012 г. – 2016 г. и
е реабилитиран, считано от 17.02.2024 г.
От писмо от УМБАЛ „Св. Марина“ от 24.09.2024 г. /л. 82, л. 85/ се установява, че в
болничната система няма данни Д. Й. Й. да е настаняван за лечение в психиатричните
клиники.
От влязло в законна сила на същата дата Решение № *от *г. по гр.д. № */*г. на ВРС /л.
37-38/ се установява, че бракът между Д. Й. Й. и Н. Д. Й. е прекратен с развод по взаимно
съгласие. Представено е и писмо от Варненска и Великопреславска Света Митрополия /л.
40/.
Представена е карта за предварителен медицински преглед на Н. Й. от *г. /л. 39, л. 64/,
от която е видно, че лицето е кандидатствало за работа в ДСП и след прегледа е прието, че е
клинично здрава. Лицето може да бъде прието на работа.
Представена е разпечатка от електронна кореспонденция между страните /л. 100-123/.
С писмо от МВР „Национална система 112“ е изпратен диск с аудиофайлове на
отправени обаждания /л. 140, л. 144/. Част от записите, които са относими към процесните
актове за домашно насилие, са изслушани в съдебно заседание на 19.02.2025 г. /л. 151, гръб/,
като се установява, че на вечерта на *г. ответникът се е обадил на тел. 112 и признал, че е
хванал за врата молителката. На *г. ответникът се е обадил, че е пред вратата на ул. „*“.
Ответникът в о.с.з заявява, че е негов гласът на записите.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Р. Г. /л. 89/ се установява, че
познава страните. Не е бил свидетел на домашно насилие. Спомня си, че веднъж ответникът
дошъл да блъска на вратата му през юли 2024 г., защото искал да се види с Н., която била у
тях. Д. извикал полиция. Н. я било страх от Д. и не искала свидетелят да отваря. Свидетелят
не знае защо я е било страх. Ответникът блъскал, чукал и викал, че ще се обади на
полицията, ако свидетелят не отвори вратата. Не е имало заплахи и обиди във виковете. Н.
звъннала на родителите си. Според свидетеля тя се е държала странно.
От показанията на свидетеля ***/л. 90/ се установява, че познава страните и е
присъствал на спорове между тях, но не е присъствал на актове на насилие. Споделя, че е
присъствал на случка между страните на спирката на *в посока сп. *, когато Д. се обадил на
полицията. Страните се скарали заради семейни проблеми. Имало насрещни закани и
2
заплахи. Д. карал Н. да отиде у тях, но тя не искала. Може да е имало израз „Курво, ти какво
правиш тук?“ Д. тръгнал да я хваща за гърлото, но я пуснал, защото имало много хора.
Имало агресия и от двете страни. Д. тръгнал да я хваща, но тя го бутнала. Сблъскали се
няколко пъти. Не е сигурен дали успял да я хване, но й бил посегнал. Най-вероятно ръцете
му са стигнали до кожата на врата на Н., но я е пуснал веднага. Не е било нещо сериозно. Р.
бил там, но *си заминал по-рано. Таксиметровият шофьор дошъл, после полицията.
Свидетелят е присъствал на подобни случки и друг път, имало е обиди и от двете страни.
Имало е и агресия, но не и физически удари. Н. му е споделяла, че Д. чупил врати и
прозорци. Предполага, че Н. се страхува от Д.. Бил е свидетел на ул. „*“ № *, когато пред
входа Д. чукал на вратата и бил с полицаите. Не е виждал Н. със синини на врата, а само на
ръката.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. *Р. /л. 149/ се установява, че
познава страните. Видял е една вечер Н. срещу *, докато е бил с Д.. Страните са се скарали,
като Д. казал, че Н. е болна. Страните тръгнали един към друг, но свидетелят й *се намесил.
Не е видял да има физически контакт. Имало такси, но не знаел кой го извикал. Не си
спомня да е чул обидни думи между страните. Д. се обадил на майката на Н., след което
последната си тръгнала. Не е бил свидетел на други случки.
От заключението на вещите лица д-р С. В. и Д. П. по приетата по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 177-186/ се установява, че към
момента на изследването Д. Й. е психично здрав и не е установена болестна склонност към
агресивно или манипулативно поведение. Същият проявява защитно поведение, опит за
управление на впечатлението, представяне в благоприятна С.а и отричане на психологични
проблеми, които се приемат като слабост. Той е в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си. Не е установено актуално
психично разстройство. Не е бил хоспитализиран, като има данни за посещение при
амбулаторен психиатър в миналото във връзка с употреба на ПАВ. При ответникът са
налице данни за повишена импулсивност, която може да се отрази на вземане на решения,
вкл. в моменти на афект. Не се установява болестна симптоматика, която да нарушава
връзката с реалността и оценката на ситуацията. Не се установява болестно определена
склонност към лъжа или изопачаване на истината. Не са установени данни към актуална
зависимост на ответника към алкохол или ПАВ. Не са наблюдавани и установени признаци
на интоксикация с ПАВ или алкохол, или абстинентни прояви. Не се установяват
доминанти, свързани с настъпилата раздяла на съпрузите. Молителката Н. Й. страда от
параноидна шизофрения, като заболяването датира от 2019 г. – 2020 г. Хоспитализирана е
еднократно в УМБАЛ „Св.Марина“ от *г. По нейни данни посещава психиатър два пъти
годишно и провежда редовно назначеното й медикаментозно лечение. Към момента на
проведеното изследване не се установява актуална психотична симптоматика, която да
нарушава базисните й психични годности. Установяват се дискретни нарушения в
когнитивната, мисловната и емоционалната сфера. Психичното състояние би могло да търпи
значителни вариации при преустановяване на лечението и наличието на стрес, както и
спонтанно. В съдебно заседание вещите лица поясняват, че при освидетелстването
ответникът Д. е бил раздразнен и си е тръгнал. Не е имал голямо желание да съдейства. Н. е
била хаотична и объркана по време на интервюто, по отношение на това кое кога се е
случило. При нея интерпретацията на събитията е проблемна, а не дали има фалшиви
спомени.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и чл. 8, т. 1
ЗЗДН. Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е било необходимо молителката да докаже че на
3
посочените дати ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на домашно насилие.
В подкрепа на твърденията си молителката се ползва от показанията на свидетели
очевидци на твърдените актове. По искане на страните са изискани звукозаписи от тел. 112 и
е назначена комплексна психологична и психиатрична експертиза.
Съдът служебно е събрал и други доказателства по отношение на личността на
ответника, от които се установява, че към датата на справките същият е осъждан и не е
настаняван за лечение в психиатрични клиники в гр. Варна. Срещу него няма образувани
други дела по ЗЗДН.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до
извода, че са налице достатъчно данни да се приеме, че ответникът (бивш съпруг на
молителката) е осъществил твърдените от молителката актове на психическо и/или
физическо домашно насилие на датите 11.06.2024 г. и 31.08.2024 г.
Молителката твърди, че средата на **г. е била пресрещната от ответника и негови
приятели. Ответникът я е обиждал грубо, хванал я за врата и започнал да я души. След
появата на шофьор на такси, ответникът преустановил действията си, като след това е имало
обаждане на тел. 112. Установи се от доказателствата по делото, че на случката са
присъствали свидетелите *и Р.. От техният разказ се установяват твърденията на
молителката, че такава ситуация действително е имало. Имало е остри обиди между
страните, като свидетелите дадоха уклончиви отговори дали е имало физическо
съприкосновение спрямо молителката от страна на ответника. Настоящият състав намира, че
ответникът действително е хванал молителката за врата, което той сам признава в
обаждането си към 112 на 11.06.2024 г., като от него може да се съди за точната дата на
инцидента. Дали това хващане е било за кратък период от време, или е имало душене, не се
установи, но при двата случая може да се приеме, че това е проява на физическо насилие
спрямо молителката, за което тя не е давала съгласие. Същото е с достатъчен интензитет, за
да се приеме за акт на осъществено домашно насилие.
По отношение на случката на *г. молителката твърди, че е била в дома на неин
приятел – М. на ул. „*“, когато ответникът се появил, започнал да чука по вратата, да вика и
да иска тя да излезе, като я обиждал. От показанията на разпитания по делото свидетел М. Г.
се установява, че действително това се е случило, като не се доказа, че е имало обиди към
молителката, но е имало настояване от страна на ответника тя да излезе. Молителката не е
искала да излезе и е била изплашена. Направила е опит да звънне на спешен телефон и после
се обадила на родителите си. Ответникът отново е звъннал на тел. 112, който запис е
изслушан в съдебно заседание, и от което се установява, че действително е бил там, в
съвкупност на твърденията на свидетелите. На мястото е пристигнала и полиция. При тази
ситуация не е имало актове на физическо насилие, но може да се приеме, че е имало акт на
психическо насилие, което се изразява във вербална агресия и настояване лицето да извърши
нещо против волята му - да отвори вратата и да се срещне с провокиращия. Това действие е
извършено с настоятелно чукане и викане, което може да възбуди страх у лицето, предвид
агресивното поведение и характера на молителя, какъвто страх е наблюдаван и от свидетеля
у молителката.
По отношение на останалия твърдян акт от *г. не се събраха доказателства. От
изгледания от съда предоставен от молителката видеозапис действително се вижда, че
лицето, което снима е било у дома, а някой е чука на вратата, счупва прозореца и си порязва
ръката. На записа не се виждат лица, не се чуват реплики и не може да се установи кога е
записан. В този смисъл и не е приет като доказателство по делото. Молителката не е подала
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, поради което и не може да се приеме за доказан само въз
основа на нея. Настоящият състав намира, че е много вероятно действително да се е
осъществил, анализирайки всички доказателства по делото и личността на ответника (който
твърди, че действително е посетил имота), но при липса на доказателства изводът на съда е,
че актът не е доказан.
Заключението на вещите лица по допуснатата по делото експертиза не води до извод,
4
че ответницата си е въобразила твърдените от нея актове или е преувеличила значението им,
независимо че страда от параноидна шизофрения. По делото се събраха достатъчно
доказателства, които установяват достоверността на твърденията й. Дори и същата да има
психично заболяване, то това не изключва качеството й на пострадала от осъществено
насилие, дори и да е възможно да е преувеличила интензитета на действията на ответника,
доколкото е изпитала страх от тях.
По отношение на поддържаната от ответника теза в производството, че всички
извършени действия са продиктувани от неговата загриженост към бившата му съпруга, то
следва да се отбележи, че използваният от него подход очевидно не е правилен, доколкото е
довел до това молителката да сезира съда за защита от домашно насилие с твърдения, че
спрямо нея е проявявана агресия.
Както се посочи по-горе, всеки акт на психическо и физическо насилие спрямо
посочените в ЗЗДН лица е такъв на домашно насилие. В случая безспорно се установява, че
ответникът е осъществил акт на физическо и акт на психическо насилие спрямо молителката
на датите *г. и *г. В този смисъл и молбата за защита от домашно насилие се явява
основателна и следва да се издаде заповед за защита.
Съдът намира, че следва да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН мерки за
срок от една година, при приспадане на срока от датата на издаване на заповед за незабавна
защита /24.09.2024 г./, т.е. до 24.09.2025 г., доколкото извършените актове на психическо и
физическо насилие не са с голям интензитет и вече е изминал значителен период от време.
Налагането на мерки за максималния предвиден в закона срок не е оправдано, с оглед
характера на извършените актове.
Макар и определения от съда срок да изтича скоро, следва да се съобрази, че мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е безсрочна и неизпълнението на заповедта за защита от домашно
насилие е престъпление /чл. 296, ал. 1 НК/, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години,
което би следвало да има достатъчно възпиращо въздействие спрямо ответника, дори и без
да бъде ограничавано движението му.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд и сторените разходи за СППЕ във
връзка с защитата на молителката, които са в размер на 859,34 лв.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, на пострадалото лице следва да бъде издадена
заповед за защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие по отношение на Н. Д. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. * на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да доближава Н. Д. Й.,
ЕГН **********, както и жилището й на адрес гр. *, на разстояние по-малко от 50 м., за
срок от 12 месеца, считано от 24.09.2024 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА *, ЕГН **********, с адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
/двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА *, ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сторените разноски за възнаграждения
5
на вещи лица в размер на 859,34 лв. /осемстотин петдесет и девет лева и тридесет и четири
стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита съобразно решението.
ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на страните и да
се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителите и пострадалото
лице, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Й. Й., ЕГН **********, че при неизпълнение на съдебната
заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в седмодневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6