№ 568
гр. Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201526 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-0257-000361 от 10.06.2022г. *** на
РУ-Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на Н. Ф. И. от с. Глогово, обл.Ловеч, ул. ***,
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Н. Ф. И., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Н. Д., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
1
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че
жалбоподателят И. не е собственик на процесното моторно превозно средство
и няма как да е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №545840 от 19.02.2021г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на същата дата в 11:50 часа в град Долни
Дъбник, ул. ***, посока центъра жалбоподателят И. е извършил следното:
Управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ *** с прекратена
регистрация на 08.02.2022г. поради липса на гражданска отговорност, като
автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Не свети преден десен фар
на къси светлини.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител М. В. М. и свидетеля Б. И. И., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства - Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 27.05.2022г., постановено по преписка вх.№1473/2022г. на
РП-Плевен. От показанията на актосъставителя М. и свидетеля И. се
установява, че на 12.02.2022г. в 11:50 часа в град Долни Дъбник, ул. ***,
посока центъра, жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег.№ ***, който е бил с прекратена регистрация от 08.02.2022г. От
показанията на свидетеля Я. А. К. се установява, че същият е собственик на
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ***, но не е знаел, че е с прекратена
регистрация. От показанията на свидетеля К. се установява, че същият е
предоставил автомобила на жалбоподателя И., за да се прибере до дома си.
От приобщените по делото писмени доказателства няма данни
2
административнонаказващият орган да е уведомил собственика Я. К.
съобразно разпоредбата на чл.143 ал.10 пр.1 от ЗДП за служебно
прекратяване на регистрация на автомобила. Както бе посочено по-горе от
всички събрани по делото доказателства е установено, че на 12.02.2022г., при
управление на автомобила в гр.Долни Дъбник по ул. *** жалбоподателят И.
бил спрян от полицейски патрул - полицейските служители на сектор РУ-
Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен свидетелите М. В. М. и Б. И. И., които
констатирали служебно прекратена регистрация от 08.02.2022г. на товарен
автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ***. Съдът кредитира напълно показанията
на актосъставителя М. и свидетеля И., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от
страна на жалбоподателя И., който към момента на проверката бил със
служебно прекратена регистрация. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И.
в нарушение, което не е извършил. Освен това съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай
жалбоподателят И. не е доказал, че управляваният от него автомобил към
датата на извършената проверка от органа за контрол и регулиране на
движението 19.02.2022г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред.
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е
приел, че с действията си жалбоподателят Н. Ф. И. е извършил нарушение по
чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил
административни наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1, прeдл.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Освен това в чл.18б, ал.1 от Наредба № I-45 от
24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са
3
регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство се
прекратява служебно, като един от тях е по чл. 143, ал. 10 ЗДвП при получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането. Прекратяването на регистрацията настъпва по волята на
административен орган, поради което е било необходимо контролните органи
да информират собственика на автомобила, в случая Я. А. К., за
прекратяването на регистрацията (законът им вменява такова задължение –
чл.143 ал.10 пр.1 от ЗДвП). Съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 2 от същата
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. при определени хипотези на служебна
дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра, следва да бъдат
уведомени за това обстоятелство, като сред изброените фигурира хипотезата
при получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса
за застраховането. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин
от всички събрани по делото доказателства се установява, че към момента на
управление на автомобила от жалбоподателя на 19.02.2022г., собственикът на
товарния автомобил *** с рег.№ *** - Я. К., не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила. Съобразно разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от ЗДвП, която съдържа в себе си и
материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането
на визираното в същата наказание въвежда две хипотези, при които е
възможно налагане на административно наказание на виновно лице - при
управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при
управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за
поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на
което води до осъществяване на отделно административно нарушение. В
конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно постановление
описанието на нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място
жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно
прекратена регистрация на 08.02.2022г., т.е. описанието на нарушението от
фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
4
Незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е
наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя И.
административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, тъй като жалбоподателят Н. И. не е знаел, че
управляваният от него автомобил е бил дерегистриран. Обективните
признаци от състава на административното нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП изискват наличието на точно определени обстоятелства, които следва
да са били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на
вмененото деЯ.е. Жалбоподателят Н. Ф. И. не е осъществил от субективна
страна състава на нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което нарушение е
умишлено. При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, която
предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия
случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на
автомобила, да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство. Освен
това от показанията на свидетеля Я. К. - собственик на автомобила, се
установява, че той по никакъв начин не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на превозното средство и поради тази причина
инцидентно е предоставил автомобила на жалбоподателя. Според свидетеля
К., ако същият е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила,
не би го предоставил на жалбоподателя, а е щял да му даде друг автомобил.
Жалбоподателят И. не е собственик и постоянен ползвател на превозното
средство, поради което същият не следва да е запознат по презумпция със
служебно прекратената регистрация поради получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на
проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е
осъществил от субективна страна състава на посоченото от
административнонаказващият орган административно нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление
се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на
5
отмяна.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.
За пълното следва да се посочи, че жалбоподателят И. не е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление за извършеното
нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС с
незначителна техническа неизправност, което нарушение е описано от
органите за контрол и регулиране на движението в съставения АУАН
№545840 от 19.02.2022г. и което нарушение не се оспорва от жалбоподателя.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 100 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита (л. 5), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. *** на РУ-Долна Митрополия при ОД на
МВР-Плевен следва да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на
жалбоподателя Н. Ф. И. разноски за адвокат в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0257-000361 от
10.06.2022г., с което *** на РУ-Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен е
6
наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Н. Ф. И. от с. Глогово,
обл.Ловеч, ул. ***, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА *** на РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен да
заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя Н. Ф. И. разноски
за адвокат в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7