№ 3175
гр. С., 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110208295 по описа за 2021 година
Производството е по член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. В. против наказателно постановление № СО-ЗЗ-В-21-04-031
от 28.04.2021 година на Кмета на Столична община, с което на В. Д. В. на основание чл.
209а, ал. 4, пр. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във връзка с I, т. 9 от Заповед № РД-
01-51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят чрез адвокат Д.П., оспорва процесното наказателно постановление,
намирайки същото за незаконосъобразно, посочвайки, че административното нарушение не
е описано точно, а процесната заповед, посочена като нарушена не е била в сила към датата
на извършване на нарушението. Релевират се и доводи за приложение на член 28 от ЗАНН.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт П., която оспорва
жалбата по подробно изложени съображения.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 11.02.2021 година около 10.40 часа в помещение в град С., ул. „С.“ № 17,
представляващо търговски обект – магазин за електроника, при извършена съвместна
1
проверка на служители на Инспекторат към Столична община и СДВР, било установено, че
В. Д. В. се намирал в закрито обществено място не носел предпазна маска, покриваща носа
и устата в нарушение на I, т. 9 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването.
На лицето бил съставен АУАН № 21-04-031 от 11.02.2021 година за нарушение на член
209а, ал.1 от ЗЗ. Въз основа на него било издадено процесното НП за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ във връзка с I, т. 9 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Р.Х. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването. Съдът частично кредитира показанията на свидетеля В., който посочва, че
към момента на проверката се намирал в магазина с поставена предпазна маска, тъй като
познавал В., и при идването на проверяващите В. се намирал във вътрешността на магазина
и не носел предпазна маска. Обстоятелството, че В. влизал и излизал от помещението, за да
натоварва в автомобил инструменти, не променя установеното посредством разпита на
св.Х., че в момента на проверката лицето е било вътре в помещението без предпазна маска.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им - Заповед № 2654/22.10.2020 г. на Кмета на
СО, където в точка 7 е посочено, че компетентни да съставят АУАН във връзка със спазване
на въведените противоепидемични мерки са и служителите на Столичен инспекторат,
каквато видно от представената длъжностна характеристика, св.Х. е. В този смисъл
възражението за липса на материална компетентност на актосъставителя е неоснователно.
Съдът обаче намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В I, т. 9 от Заповед № РД-
01-51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването е въведено задължение за всички
лица, които се намират в закрити или на открити обществени места в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблеми на общественото здраве, административни учреждения и други места,
в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, музеи и други да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Посочената
заповед на Министъра на здравеопазването е била в сила към момента на констатиране на
нарушението и в тази връзка възражението на защитата е неоснователно.
2
При съставяне на АУАН обаче е допуснато нарушение на член 42, т.5 от ЗАНН, тъй като в
него е посочено само, че е нарушен съставът на член 209а, ал.1 от ЗЗ и не е посочена
конкретната заповед на Министъра на здравеопазването, която към момента на извършване
на нарушението е въвеждала задължение за лицето, намиращо се в закрито обществено
място да носи маска, покриваща носа и устата. Посочването на конкретната заповед и
съответната й част, въвеждаща това задължение, едва в текста на НП, съществено е
ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление на основание член 63, ал.3, т.2 от ЗАНН
следва да бъде отменено.
Съобразно изходът на спора жалбоподателят има право на разноски и ги претендира в
размер на 402,00 лева за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна не прави
възражение за прекомерност. Член 63д, ал.2 от ЗАНН препраща в тази връзка към член 36 от
Закона за адвокатурата, въз основа на който е приета Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения. Член 18, ал.2 от Наредбата предвижда, че ако
административното наказание е под форма на глоба или имуществена санкция,
минималният размер се определя по реда на член 7, ал.2 от същата. Претендираното
адвокатско възнаграждение е в минималния размер от 300,00 лева, поради което в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300,00 лева, за чието
извършване е представен договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ЗЗ-В-21-04-031 от 28.04.2021 година на Кмета
на Столична община, с което на В. Д. В. на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 от Закона за
здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във връзка с I, т. 9 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от Кмета, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Д.
В., ЕГН **********, сумата 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. С. на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3