№ 261
гр. Сливен, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230100398 по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът твърди, че от покана за доброволно изпълнение е разбрал,
че срещу него има образувано изпълнително производство № 878/2018г. на ДСИ Иван М. с
район на действие Раойнен съд Сливен с взискател-ответника по предявените искове
Община Сливен.Твърди се, че с покана за доброволно изпълнение е поканен ищеца да
заплати на Община Сливен доброволно задълженията си в размер на 323.40лв,
представляваща главница, 242.89лв представляващи лихви, 1.89лв, лихви, 80лв,
представляващи допълнителни разноски,42лв, представляващи разноски по изпълнителното
дело, 77.78лв представляваща такса тарифа държавни такси.Сочи се, че задължението е
формирано от АУЗ от 11.12.2013г., издаден от ответника и е в размер на 416.80лв.Твърди се,
че по отношение на въпросните суми е изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 323.40лв, представляваща главница, 242.89лв представляващи лихви, 1.89лв, лихви, 80лв,
представляващи допълнителни разноски,42лв, представляващи разноски по изпълнителното
дело, 77.78лв представляваща такса тарифа държавни такси., представляваща по АУЗ от
11.12.2013г.на Община Сливен
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск, като такъв с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за
изтекла погасителна давност , е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим, но неоснователен.Посочено е, че
актът за установяване на задължение е връчен на ищецът на 14.12.2013г. и в
1
законоустановения 14дневен срок не е подадена жалба срещу акта.Задълженията в акта са за
данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за период от 2018г. до 2013г. и са в
размер на 323.40лв главница и 242.89лв лихви.Сочи се , че ищецът е подал брой данъчни
декларации за собственост върху недвижим имот и една данъчна декларация за придобито
право на собственост върху МПС.Твърди се, че ищецът е данъчно задължено лице и
съответно дължи заплащането на данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци, а лихвата върху публични вземания също е публично вземане.Сочи се, че АУЗ от
11.12.2013г. е издаден от компетентен административен орган и акта е обоснован и
мотивиран.Сочи се, че с издаването на акта за установяване на публични задължения
давността е прекъснала и е започнала да тече нова давност, като с образуването на
изпълнителното дело давността е прекъснала.Прави се възражение, че давността е
прекъсната и с посочването на конкретен изпълнителен способ, който е поискан от
взискателя по изпълнителното дело, а именно запор върху МПС на 13.07.2020г.Твърди се, че
Община Сливен е издала служебен протокол за погасяването по давност на вземанията за
периода 2008-2011г. и на 18.03.2022г., е уведомен съдебния изпълнител з-а актуалния
размер на задълженията.Направено е възражение, че по отношение на вземанията на
Община Сливен не изтекла абсолютната 10годишна погасителна давност, предвидена в
чл.171,ал.2 от ДОПК.
Поискано е да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и
недоказани.Алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.Поискано е да се остави без разглеждане , като недопустима
претенцията на ищеца за установяване на недължимост на 80лв, представляващи
допълнителни разноски,42лв, представляващи разноски по изпълнителното дело, 77.78лв
представляваща такса тарифа държавни такси., представляваща по АУЗ от 11.12.2013г.на
Община Сливен, т.к компетентен да се произнесе е съдебния изпълнител.Поискано е да бъде
присъдено юрисконсутско възнаграждение.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
му за прекъсване на давността,начина на връчване на акта за установяване на задължение, е
негова.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, не взема становище по
предявения иск.
Ответника, редовно призован, чрез процесуалния си представител мл.екперт Очкова
моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.05.1998г. е подадена декларация от ЛЮЦК. Ф. АЛ. до Община Сливен за това,
че притежава недвижим имот на адрес гр........, представляващ парцел с площ от 225кв.м. и
застроена площ от 60 кв.м-
2
С договор за покупко продажба на МПС от 7.04.2004г. Лалко Димитров Лалев е
продал на ЛЮЦК. Ф. АЛ. лек автомобил Форд Транзит с рег .№ В8943АТ за сумата от
500лв
На 1.02.2005г. е подадена декларация от ЛЮЦК. Ф. АЛ. до Община Сливен за това,
че притежава лек автомобил Форд Транзит с рег .№ В8943АТ.
На 11.12.2013г. е издаден акт за установяване на задължение от Община Сливен,
Дирекция местни приходи на ЛЮЦК. Ф. АЛ. за неплатен данък за превозно средство и
данък върху недвижим имот за периода 2008г. до 2013г. в размер на 323.40лв главница и
93.40лв лихва.Препис от акта е връчен на ЛЮЦК. Ф. АЛ. лично на 14.12.2013г.
На 2.07.2018г. е подадена молба от Община Сливен до Държавен съдебен
изпълнител при СлРС, с която са поискали да бъдат приведени в изпълнение Акт за
установяване на задължение от 11.12.2013г. за главница в размер на 323.40лв и лихва в
размер на 242.89лв.С молбата е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия налагането на запори и възбрани.
На 27.07.2018г е наложен запор върху лек автомобил Фоксваген Венто собственост
на ЛЮЦК. Ф. АЛ.
На 10.07.2018г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до ЛЮЦК. Ф. АЛ. по
изпълнително дело №878/2018г. на ДСИ при СлРС, с която е поканен да заплати на Община
Сливен главница в размер на 323.40лв и лихва в размер на 242.89лв по Акт за установяване
на задължение от 11.12.2013г.Поканата е връчена на длъжника на 12.07.2018г.
На 27.01.2021г. е съставен протокол от Община Сливен, Дирекция местни приходи, с
който е посочено, че са отписани по давност задълженията на ЛЮЦК. Ф. АЛ. за 2008г., за
2009г., 2010 и за 2011г. в размер на 269.80лв за главница и 360.89лв за мораторна лихва и са
отписани като погасени по давност задълженията.
Исковата молба по настоящото дело е входирана на 7.02.2022г.
На 18.03.2022г. е изпратено писмо от Община Сливен по изпълнително дело
№878/2018г. на ДСИ при СлРС по изпълнително дело №878/2018г. на ДСИ при СлРС че са
отписани по давност задълженията на ЛЮЦК. Ф. АЛ. за 2008г., за 2009г., 2010 и за 2011г. в
размер на 269.80лв за главница и 360.89лв за мораторна лихва и са отписани като погасени
по давност задълженията.
С разпореждане от 29.03.2022г. по изпълнително дело №878/2018г. на ДСИ при СлРС
въз основа на подадената молба от Община Сливен е коригиран размера на задължението на
ЛЮЦК. Ф. АЛ. за дължимата главница в размер на 113лв, ведно със законната лихва от
19.03.2022г. и неолихвеяма сума в размер на 104лв.
От справка за неплатени задължения, издадена от Община Сливен се установява, че
ЛЮЦК. Ф. АЛ. за периода от 1.01.2012г. до 31.12.2012г. има неплатени задължения за данък
превозно средство,данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци в размер на
113.81лв главница за периода от 1.01.2012г. до 31.12.2013г. и 104.59лв лихва, начислена към
3
18.03.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на два отрицателни
установителни иска, че не дължи сумата от 323.40лв и лихва в размер на 242.89лв по Акт за
установяване на задължение от 11.12.2013г. 323.40лв и лихва в размер на 242.89лв по Акт за
установяване на задължение от 11.12.2013г., поради изтекла погасителна давност.
По основателността предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във
връзка чл.439, ал.2 от ГПК.- отрицателен установителен иск за признаване на установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата от 323.40лв. главница, поради изтекла погасителна
давност. Безспорно се установи в производството, че е издаден Акт за установяване на
задължение от 11.12.2013г. за вземанията на ответника за периода 2008-2013г.Установи се в
производството, че ответника на 27.01.2021г. е отписал вземанията си към ищеца за 2008г.,
за 2009г., 2010 и за 2011г. като погасени по давност.Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1
от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.В чл.172,ал.2 от
ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публично задължение или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Акт
за установяване на задължение е издаден на 11.12.2013г. и е започнала да тече нова пет
годишна погасителна давност за вземанията на ответника, която е прекъсната с налагането
на запора.За вземанията за 2008г., за 2009г., 2010 и за 2011г. е изтекла пълната 10 годишна
давност, предвидена в чл.171,ал.2 от ДОПК.Установи се в производството, че преди
завеждането на исковата молба ответникът Община Сливен на 27.01.2021г. е съставил
протокол от Община Сливен, Дирекция местни приходи, с който е посочено, че са отписани
по давност задълженията на ЛЮЦК. Ф. АЛ. за 2008г., за 2009г., 2010 и за 2011г. в размер на
269.80лв за главница и 360.89лв за мораторна лихва и са отписани като погасени по давност
задълженията за този период.Самият ответник е приложил служебно института на
погасителната давност преди завеждането на исковата молба с предявените два отрицателни
установителни иска и съответно е уведомил по заведеното изпълнително производство за
отписването на задълженията.Искът е неоснователен за тези задължения,тъй като ответника
преди завеждането на исковото производство е отписал вземанията, като погасено по
давност, поради изтичането на 10годишен давностен срок.
Искът е неоснователен за задължението за неплатен данък за превозно средство,
неплатен данък недвижим имот и неплатени битови такси за периода от 1.01.2012г. до
4
31.12.2013г.в размер на 110.88лв, тъй десет годишната пълна погасителна давност не е
изтекла за задълженията за този период.Взискателя е поискал образуването на изпълнително
производство преди да изтече 5годишната погасителна давност и съответно има наложен
запор по искането на взискателя на 27.07.2018г.
По предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК. за признаване на установено, че ищеца не дължи лихва
за забава в размер на на 242.89лв.., начислени му с Акт за установяване на задължение от
11.12.2013г., съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Безспорно се
установи в производството, че е издаден Акт за установяване на задължение от 11.12.2013г.
за вземанията на ответника за периода 2008-2013г.Установи се в производството, че
ответника на 27.01.2021г. е отписал вземанията си към ищеца за 2008г., за 2009г., 2010 и за
2011г. като погасени по давност.Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК
публичните задължения се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.В чл.172,ал.2 от ДОПК е
предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично
задължение или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Акт за
установяване на задължение е издаден на 11.12.2013г. и от началото на следващата година е
започнала да тече нова пет годишна погасителна давност за вземанията на ответника, която
е изтекла.За вземанията за 2008г., за 2009г., 2010 и за 2011г. е изтекла пълната 10 годишна
давност.Установи се в производството, че преди завеждането на исковата молба ответникът
Община Сливен на 27.01.2021г. е съставен протокол от Община Сливен, Дирекция местни
приходи, с който е посочено, че са отписани по давност задълженията на ЛЮЦК. Ф. АЛ. за
2008г., за 2009г., 2010 и за 2011г. в размер на 269.80лв за главница и 360.89лв за мораторна
лихва и са отписани като погасени по давност задълженията за този период.Самият
ответник е приложил служебно института на погасителната давност преди завеждането на
исковата молба с предявените два отрицателни установителни иска и съответно е уведомил
по заведеното изпълнително производство за отписването на задълженията.Искът е
неоснователен за тези задължения,тъй като ответника преди завеждането на исковото
производство е отписал вземането, като погасено по давност.
Лихвата върху задълженията за 2012 и 2013г. в размер на 104.59лв лихва,
начислена към 18.03.2022г. не е погасена по давност.Не е изтекла 10 годишната погасителна
давност за вземанията за лихви. Взискателя е поискал образуването на изпълнително
производство преди да изтече 5годишната погасителна давност и съответно има наложен
запор по искането на взискателя на 27.07.2018г.
По претенцията за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника
80лв допълнителни разноски по изпълнителното дело, 42лв разноски по изпълнителното
дело и държавна такса в размер на 77.78лв, разглеждането на претенцията в настоящото
производство е недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
5
производството в тази част да бъде прекратено.От компетентността на съдебния изпълнител
е да се произнесе за дължимостта или не на държавна такса в изпълнително
производство.Предмет на разглеждане на настоящото дело е само и единствено вземанията
по Акт за установяване на задължение от 11.12.2013г.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъде осъден ищеца
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 150лв, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено че ЛЮЦК. Ф. АЛ., ЕГН ********** от
гр........, НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 сумата от 323.40лв, представляваща главница по
Акт за установяване на задължение от 11.12.2013г., поради погасяването й по давност, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено че ЛЮЦК. Ф. АЛ., ЕГН ********** от
гр........ НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 сумата от 242.89лв,представляваща начислена
лихва по по Акт за установяване на задължение от 11.12.2013г., поради погасяването й по
давност, , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЛЮЦК. Ф. АЛ., ЕГН ********** от гр........ да заплати на Община
Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1,
ЕИК000590654 на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр.чл.78,ал.8 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 150лв, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с с въззивна жалба пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за признаване на установено, че
ЛЮЦК. Ф. АЛ., ЕГН ********** от гр........ не дължи на Община Сливен, със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 80лв
допълнителни разноски по изпълнителното дело, 42лв разноски по изпълнителното дело и
държавна такса в размер на 77.78лв, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за претенцията за признаване на
установено, че ЛЮЦК. Ф. АЛ., ЕГН ********** от гр........ не дължи на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 80лв
допълнителни разноски по изпълнителното дело, 42лв разноски по изпълнителното дело и
държавна такс в размер на 77.78лв.
6
Решението в частта за оставяне без разглеждане на претенцията и прекратяване на
производството в тази му част, може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7