Р Е Ш
Е Н И Е № 38
гр.
Шумен, 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова гр.дело №338 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна Сдружение „Училищно настоятелство”-гр.П. при
ОУ”Св.Паисий Хилендарски” и ЦДГ”Детелина”, представлявано от председателя на СН
Т.А.Н. излага, че с решение №10111/25.07.1995г. на ОСЗ-гр.К., издадено на основание
чл.27 от ППЗСПЗЗ, му било възстановено
правото на собственост върху 1787дка
земеделски земи по плана за земеразделяне в землището на гр.П., както
следва: 1/ нива с площ 20.002дка, ІІІ кат, мест.”Ч.” представляваща поземлен
имот №019027; 2/ нива с площ 694.036дка,
V кат., мест.”...”, представляваща
поземлен имот №023001; 3/нива с площ 233.526дка, V кат., мест.”...”,
представляваща поземлен имот №023002; 4/нива с площ 10.995дка, V кат., мест.”С.”,
представляваща поземлен имот №030036; 5/нива с площ 372.004дка, V кат., мест.”М.”,
представляваща поземлен имот №038001; 6/нива с площ 456.533дка, V кат., мест.”М.,
представляваща имот №038002.
Съгласно решение по протокол
№10.11 от 11.11.1997г. на ОСЗ-гр.К., издадено на основание чл.18ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, на сдружението било признато и определено за възстановяване правото на
собственост върху следните земеделски земи по плана за земеразделяне на гр.П.:1/ниви
с площ от 208.740дка, ІІІкат., 2/ниви с площ от 0.338дка, ІV кат. И 3/ниви с
площ от 51.822дка, V кат.. С това протоколно решение била извършена
категоризация на подлежащите на възстановяване земеделски земи, поради което и
в него те не били описани конкретно и точно, но същото касаело именно сочените
по-горе шест ниви. На основание тези две решения, ищецът е включил земята в счетоводния си баланс. Легитимирайки се
като собственик с посочените две решения, владеело и понастоящем постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и необезпокоявано имотите, като ги отдавало
под наем и аренда вече близо 18 години, считано от 16.08.2000г. и до настоящия
момент. Сумите получени от арендните плащания били разпределяни основно за
нуждите на училището и детската градина, към които било създадено сдружението.
До 07.03.2018г. никое трето лице, включително ответната страна, по никакъв
начин не оспорвало правото на собственост на сдружението. На 07.03.2018г. във
връзка с депозирана от ответната страна жалба срещу протоколно решение
№10.11/11.11.1997г. на ОСЗ-К., пред НПРС било образувано гр.д№324/2018г.. С решение №144/15.05.2018г.,
влязло в законна сила на 05.06.2018г., съдът
отменил и двете горепосочени решения на ОЗС-К., поради нищожност на
същите. Във висящия съдебен процес процесните шест имота били регистрирани в
регистъра на земеделските земи към ОСЗ-К. като собственост към 18.04.2018г. на
Основно училище”св.Паисий Хилендарски”-гр.П., за което сдружението било
уведомено с писмо изх.№192/19.04.2018г. на ОСЗ-К.. След влизане в сила на
съдебното решение, ответното училище, претендирайки че е собственик на
процесните шест земеделски имота, на основание решения, идентични на сочените по-горе, е отправило до
ищеца нотариална покана от 15.06.2018г. с искане за прекратяване на всички
арендни договори и анекси, съответно за предаване наличните суми, получени от
арендните вноски по тези договори. Тъй
като сдружението не разполагало с валиден документ за собственост на сочените
шест ниви, моли да бъде признато за установено по отношение на ответната,
правото му на собственост върху имотите, поради изтекла погасителна давност.
Сочи, че била изтекла както кратката 5-годишна давност, така и десетгодишната
давност в периода от 16.08.2000г. до 07.03.2018г..
Ответната страна намира предявените искове за допустими, но
по същество – за неоснователни. С решение №10111 от 25.07.1995г. на ПК-К., на
Обединено училище „Паисий Хилендарски”-гр.П. било възстановено правото на
собственост върху процесните шест имота, общо 1787дка, като с протоколно
решение на комисията №20111 от 1995г., училището било въведено във владението
им. С последващо нищожно решение №10.11/11.11.1997г., повторно правото на
собственост на същите недвижими имоти било възстановено на ищцовото
сдружение. Последното действително отдавало под аренда процесните недвижими
имоти, но това станало след служебното и
инкриминирано отстраняване на действителния собственик по решение
№10000/25.07.1995г. на ПК-К. – Обединено училище „Паисий Хилендарски”-гр.П.. В
течение на годините директорите на училището
били и председатели на училищното настоятелство и със съдействието на
ПК-К. подпомагали извършването на незаконна трансформация на правото на
собственост на училищните земи, собственост на училището. Правото на
собственост върху имотите било придобито от ответното училище по силата на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Сочи, че процесните имоти били владяни и ползвани от
училищното настоятелство с помощта на служители на ПК-гр.К., извършили
инкриминирани действия по служба. Бил нарушен основният принцип на
справедливостта, който изключвал скритостта при прилагането на института на
придобивната давност. Претендира отхвърляне на заявените претенции.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа страна следното: Видно от
отразеното в решение №10111/25.07.1995г. на ОСЗ-гр.К., издадено на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, по преписка №3189 от 25.02.1992г., на училищно настоятелство-гр.П. било възстановено правото на
собственост върху следните земеделски земи по плана за земеразделяне в
землището на гр.П., както следва: 1/ нива с площ 20.002дка, ІІІ кат, мест.”Ч.”
представляваща поземлен имот №019027; 2/
нива с площ 694.036дка, V кат.,
мест.”...”, представляваща поземлен имот №023001; 3/нива с площ
233.526дка, V кат., мест.”...”, представляваща поземлен имот №023002; 4/нива с
площ 10.995дка, V кат., мест.”С.”, представляваща поземлен имот №030036; 5/нива
с площ 372.004дка, V кат., мест.”М.”, представляваща поземлен имот №038001;
6/нива с площ 456.533дка, V кат., мест.”М., представляваща имот №038002. С протокол
№20111/27.07.1995г. училищното настоятелство било въведено във владение на
имотите, описани в горепосоченото решение.
С решение под същия номер и
от същата дата -№10111 от 25.07.1995г. на ПК-К., правото на собственост върху процесните шест
имота, общо 1787дка, било възстановено , но на ответното
училище. С протоколно решение на комисията №20111 от 1995г.,
училището било въведено във владението им.
Съгласно отразеното в решение по протокол №10.11 от 11.11.1997г. на ОСЗ-гр.К., издадено на
основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, на
настоятелството било признато и определено за
възстановяване правото на собственост върху следните земеделски земи по плана
за земеразделяне на гр.П.:1/ниви
1429.820дка - ІІІкат, 2/ ниви 2.313 - ІV кат. и 3/ниви 354.967-V кат., общо
1787.10дка като е отказано да се признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: 1/ниви с площ от 208.740дка, ІІІкат., 2/ниви с площ от 0.338дка, ІV
кат. и
3/ниви с площ от 51.822дка, V кат..
По делото са представени и договор за
наем на земеделска земя от 16.08.2000г., 2 бр. договори за аренда на земеделска
земя от 04.11.2004г. и от 15.09.2010г.,
както и анекс №1/ 08.05.2015г. към последния договор, съгласно които Сдружение „Училищно настоятелство”-гр.П.
при ОУ”Св.Паисий Хилендарски” и ЦДГ”Детелина”, представлявано от
председателя Т.А.Н., предоставили
първоначално/по първия и втория договор/ на ЕТ”С.П.”-гр.П., а след това- на „Бразда”ООД-с.Златна
нива, представлявано от С.П. С., за временно и възмездно ползване 1787.096дка
земя, представляваща описаните н решение №10111/25.07.1995г. ниви. В
договорите е посочено, че предоставената за възмездно ползване земя се притежавала на основание протоколно решение
№10111/25.07.1995г. на ПК-К..
По подадена от ОУ”Св.Паисий
Хилендарски”-гр.П. жалба срещу протоколно решение
№10.11/11.11.1997г. на ОСЗ-К., било
образувано гр.д№324/2018г. по описа на НПРС. С решение №144/15.05.2018г., влязло в законна сила на 05.06.2018г.,
съдът е
отменил и двете горепосочени решения на ОЗС-К.: решение
№10111/25.07.1995г. и решение
по протокол №10.11/11.11.1997г. на ПК-К., с които процесната земя е възстановена на училищното
настоятелство, като в мотивите си е приел, че същите се явяват нищожни, тъй
като ПК вече била постановила надлежно и законосъобразно решение в полза на
ОУ”Паисий Хилендарски”-гр.П., а и не били подписани, съответно издадени от
законен състав на комисията.
По делото са представени годишните
отчети на ищцовото сдружение, внесени в НСИ от 2006г. до 2017г., в които, в
графата „дълготрайни материални активи” е отразена „земя”, съответно като вид стопанска дейност, извършвана от
сдружението е посочено „отдаване под
наем”.
С
писмо изх.№192/19.04.2018г. на ОСЗ-К.,
училищното настоятелство било уведомено, че след отстраняване на явна
фактическа грешка и във връзка с писмо изх.№66-4277/22.11.2017г. на дирекция
„ПОК” при МЗХГ, имоти с №№019027, 023001, 023002, 030036, 038001 и 038002,
находящи се в землището на гр.-П., към 18.04.2018г. са собственост на
ОУ”Св.Паисий Хилендарски”.
С
нотариална покана от 15.06.2018г., ответното училище е отправило до ищцовото сдружение искане за прекратяване на всички арендни договори и анекси в 7-дневен срок,
съответно за предаване наличните суми, получени от арендните вноски по тези
договори.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Видно от
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищците обосновават
правния си интерес от завеждане на настоящото дело с твърдения за оспорване
правото им на собственост от ответното училище, на което процесните земеделски
земи били възстановени от ПК-К., поради което и съдът счита, че такъв е налице. В настоящото
производство ответната страна поддържа
твърдението, че се явява собственик на имота на соченото основание. Следва да се посочи, че доколкото липсват данни
сдружението към момента да е прекратено/последица от което би било предаване на
имуществото му на общината, съгласно чл.44 от ЗЮЛНЦ/, съответно училището да е
закрито, в който случай имуществото му отново би преминало в патримониума на
общината, то е налице интерес от заявяване на настоящата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ищцовото сдружение твърди съществуването на конкретни факти, тежестта на доказване е върху него - то следва да докаже, че е придобило право на собственост върху процесните имоти. Същото сочи като основание за придобиването давностно владение – от 2000г. до 07.03.2018г., като са осъществявали фактическата власт чрез трети лица-на които са отдавали процесните земи под наем, съответно аренда.
Съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по
давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като
същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като
своя. Изискването
собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца е елемент
от фактическият състав на придобивната
давност по чл.79, ал.1 от ЗС само в хипотеза, при която съсобственик придобива
по давност идеалните части на останалите съсобственици-тогава е необходимо демонстриране
на намерението за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия
собственик, за да бъдат отблъснати претенциите му, докато в разглежданата
хипотеза-при която се завладява чужд имот,
не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на
имота, а достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е
явно, необезпокоявано и непрекъснато.
В настоящото производство се
ангажираха категорични доказателства /
договори за наем и аренда, показанията на свид. А.Г. и М.П./, че през
правнорелевантния период от м.08.2000г. до датата на депозиране на исковата
молба училищното настоятелство е
осъществявало фактическа власт върху земите, чрез предоставянето им на
трети лица за възмездното ползване. Предвид това и с оглед презумпцията на чл.69 от ЗС се
предполага, че я е осъществявало, за
себе си. Тъй като е владяло имота
непрекъснато в продължение на повече от 10 години, като са е позовало на
придобивна давност, считано от 2000г., то не е в негова тежест да доказва
намерението си да свои имота. Ответната страна е тази, която следва да обори
презумпцията на чл. 69 ЗС и същата не е
доказала, че ищците са държали имота за другиго. Напротив, ответната страна чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание заявява, че не оспорва, че настоятелството
владяло през сочения период земите, отдавайки ги под наем. Въпреки така
поддържаната позиция в съдебно
заседание, процесуалният представител в
хода на устните прения, след приключване на съдебното дирене, обратно на твърдяното
в хода на производството заявява, че
придобивната давност
на ищеца била прекъсната два
пъти/веднъж със сключване на първия договор за наем и веднъж със сключване на
третия-за аренда/, тъй като съгласно отразеното в същите, наемодателят,
съответно арендодателят по тях, се бил легитимирал като собственик с решение
№10111/25.07.1995г. на ПК-К., което решение всъщност било титул на собственост
в полза на ОУ”Св.Паисий Хилендарски”-гр.П.. Така депозираното възражение се явява
несвоевременно депозирано и следователно преклудирано, поради което и не следва
да бъде обсъждано. Дори да се приеме, че е своевременно депозирано, която теза
категорично не се споделя от настоящия състав, то възражението се явява
неоснователно. В сочените договори е цитирано решение №10111/25.07.1995г.
на ПК-К., с което земите са били възстановени на училищното настоятелство/ и
което решение е с идентичен номер и дата с това, с което земите са възстановени
и на училището/ . Както бе посочено по-горе, едва с решение №144/15.05.2018г. на
НПРС, влязло в законна сила на 05.06.2018г., това реституционно решение е било
отменено.
Досежно изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че отдаването под аренда на имотите станало след служебно и инкриминирано отстраняване на
действителния собственик по решение №10000/25.07.1995г. на ПК-К. – Обединено
училище „Паисий Хилендарски”-гр.П., чрез
умишлена трансформация на правото на собственост към училищното настоятелство, и
като в течение на годините
директорите на училището били и
председатели на училищното настоятелство,
съответно процесните имоти
били владяни и ползвани от училищното настоятелство с помощта на служители на
ПК-гр.К., извършили инкриминирани действия по служба, които твърдения налага извод за депозирано възражение, че владението не е било явно и
спокойно:
Явно е владението, когато то се
упражнява по начин, че всеки който има интерес да знае за него, всякога може да
научи. Като не е налице равенство между скритостта на владението и незнанието
на лицето, което е било лишено от него,
поради което не може да се приеме, че е налице скритост, всеки път, когато
първият владелец не е знаел, че е бил лишен от владението.
В
случая безспорно през правнорелевнатния период от м.08.2000г. до датата на
подаване на исковата молба ищцовото сдружение е упражнявало фактическата си
власт явно - така, че всеки
заинтересован е могъл да научи за това. Земите са били отдадени от сдружението
за възмездно ползване на трети лица, като съответните договори са били регистрирани
в ОСЗГ-гр.К. и вписани в СВ/ответната страна е заявила в съдебно заседание и че не оспорва, че
настоятелството владяло през сочения период земите, отдавайки ги под наем/. Видно от представените по делото протоколи от ОС и УС на сдружението, последното е вземало решения
за отдаване на процесните ниви под наем и аренда, като получените доходи са използвани с оглед целите му - за
финансиране различните дейности-социални,
образователни, културни и ремонти в училището и детската градина, и въз основа
докладни на директорите им, като на събранията са присъствали и представители
на училището и градината. През този период и лицата, представляващи
двете страни са били различни/което обстоятелство се признава от ответната
страна/. Извършваните през периода
действия по упражняване на фактическа власт
са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане
достояние на заинтересованите.
Не се доказа и владението да е
установено с насилие или да се поддържа с насилие. Владението е опорочено само
в хипотезата, при която спорът се развива между установилия или поддържащ по
насилствен начин владение и лицето, спрямо което се упражнява насилието/в този
случай давност по отношение на последното не тече/, а наличието на такава
хипотеза не се установи по делото. Твърденията на ответната страна са и за оказвано влияние върху служители на поземлена
комисия да променят в системата FRZPK правото на собственост на училището, от ръководен
фактор в кметство П., а не от член на ищцовото сдружение.
Ответната страна едва в хода по същество
депозира възражение за наличието на пречка за придобиване на имотите по давност - тъй като училището било
на бюджетна издръжка към община К., то за всички имоти, собственост на училищено
следвало да важи забраната по §1 от ЗД
към ЗС. Соченото
възражение отново не е депозирано своевременно, но доколкото касае приложението
на императивна правна норма, същото следва да бъде разгледано. Доколкото ответникът
твърди, че
ищецът
не може да придобие по давност правото на собственост върху имотите, по причина, че тези имоти са общинска собственост, както е в
разглежданата хипотеза, ,негова е тежестта да
докаже това обстоятелство.
Съгласно сочената норма, давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г..
В чл.2 от Законът за общинската собственост,
уреждащ придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи общинска собственост, изчерпателно са
изброени кои имоти и вещи са общинска собственост. Сред тях не попада възстановената на
училището по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, която по силата на
специалния ЗПУО/чл.304/ е обявена за собственост на
общинското училище, за разлика от посочените в чл. 303 от ЗПУО възмездно придобити от същото
имоти и вещи, които са със статут на частна общинска собственост. В чл. 303 и чл. 304 от ЗПУО се прави изрично разграничение между земите
частна общинска собственост на училището и земите частна собственост на
училището. От значение за приложението §1
от ЗС е статутът на имота, а не статутът на субекта, който го управлява. Ето
защо и доколкото настоящият спор касае земеделска земя, която е била
възстановена на училището, то същата не се явява общинска собственост и депозираното възражение се явява
неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че заявените установителни претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК, ответната страна
следва да заплати на ищцовата направените по делото деловодни разноски в размер
на 7659лв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ОУ”Св.Паисий
Хилендарски”-гр.П., Ш.а обл., ул.”..., представлявано от директора М.С. П.а-Р.,
че Сдружение „Училищно
настоятелство”-гр.П. при ОУ”Св.Паисий Хилендарски” и ЦДГ”Детелина”-гр.П., адрес на управление: ул.”..., представлявано от Т.А.Н.-председател
на Съвета на настоятелите, се
явява собственик на следните земеделски земи:1/ нива с площ 20.002дка, ІІІ кат, мест.”Ч.” представляваща поземлен
имот №019027, при граници: имоти№№040039, 019028,
019029, 019025, 019026, 000008, 000056 и 000055; 2/
нива с площ 694.036дка, V кат., мест.”...”,
представляваща поземлен имот №0230011 при
граници: имоти №№000333, 039099 и 000353;
3/нива с площ 233.526дка, V кат., мест.”...”, представляваща поземлен имот
№023002, при граници: имоти№№000333, 000353 и
000351; 4/нива с площ 10.995дка, V кат., мест.”С.”,
представляваща поземлен имот №030036, при
граници: имоти№№030050, 030077, 030076, 030061 и 039075 ; 5/нива с площ 372.004дка, V кат., мест.”М.”, представляваща поземлен
имот №038001, при граници: имоти№№039094, 002999,
002001 и 002004; 6/нива с площ 456.533дка, V кат.,
мест.”М., представляваща имот №038002, при
граници: имоти№№002004, 002002, 000193, 000199 и 039094, всички по плана за
земеразделяне на гр.П., на основание давностно владение.
Осъжда ОУ”Св.Паисий
Хилендарски”-гр.П., Шуменска обл. да заплати на Сдружение „Училищно
настоятелство”-гр.П. при ОУ”Св.Паисий Хилендарски” деловодни разноски в размер на 7659лв..
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: