№ 77
гр. С., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900088 по описа за 2023 година
Ищецът Я. А. Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.С. ул. „Здравец“ №82, чрез адв. Н. Д.
от Софийска адвокатска колегия, е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК.,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ №87, за осъждането му да
заплати сумите:
200 000,00лв. (двеста хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
на Я. А. Т., ведно със законна лихва върху сумата, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 20.03.2023г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата А. С. Ч. с ЕГН**********, с адрес: гр.С. ул. „Здравец“ №82, чрез адв. А.
Христов Григоров от Софийска адвокатска колегия, е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“
№87, за осъждането му да й заплати сумите:
200 000,00лв. (двеста хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
на А. С. Ч., ведно със законна лихва върху сумата, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 20.03.2023г. до
окончателното й изплащане.
Ищците претендират и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2023 г., около 12:50 ч., на път ПП - 3, при км.
58+100, настъпва ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № СО5602СХ-А. Я.М., ЕГН: **********, който в разрез с
нормите на ЗДвП, поради двиЖ.е с превишена и несъобразена скорост и без да контролира
1
непрекъснато управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно двиЖ.е, без да се
увери, че е свободна, когато в същата напълно правомерно се движи лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № ЕН 1753 КМ, управляван от водача Ю.А.С., ЕГН:
**********.
В пряка причинно-следствена връзка с така описаното застрахователно събитие е
причинена смъртта на пасажера в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК
№ СО5602СХ- М. Я.в А., ЕГН: **********, явяващ се син на ищците Я. А. Т., ЕГН:
********** и А. С. Ч., ЕГН: **********.
Отговорността за настъпването на описаното по-горе застрахователно събитие е на
водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с per. № СО5602СХ, чийто
водач, не се е движил с разрешената скорост и не е съобразил същата с релефа на местността
и със състоянието на пътя, което не му е позволило да контролира непрекъснато
управляваното МПС, както и неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е, когато
в същата правомерно се е движел друг автомобил, с който е реализирал удар, с което
допуснал нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Като последица от така описаното
неправомерно поведение, причинява ПТП, в резултат на което пасажерът в същия автомобил
- М. Я.в А., ЕГН: **********, получава тежки съчетани травми, в следствие на които
настъпва неговата смърт.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 30/06.02.2023 г. по описа на ОД на
МВР - П., пр. пр. № 720/2023 г. по описа на ОП - П..
От данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд,
публично оповестени на интернет страница на фонда към 06.02.2023г. лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № СО5602СХ има активна застраховка "Гражданска
отговорност" които данни на основание чл. 574, ал. 12 от Кодекса за застраховането КЗ/, до
доказване на противното, удостоверяват - застрахователя, а именно - ЗД „Б.“ АД, ЕИК: .,
номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на
МПС и номер на рама, а също така и че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, учредено с полица № BG/02/122003376819, с начална дата на покритие
17.11.2022 г. и крайна дата на покритие 16.11.2023 г., предоставящо покритието по чл. 493 от
КЗ.
Настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са
безспорно доказани, а също и наличието на гражданска отговорност, попадаща в
покритието на чл.493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, - Я. А. Т., ЕГН:
********** и А. С. Ч., ЕГН: ********** и доколкото процесното МПС е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на
настъпване на ПТП-то, имат право, по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ,
2
да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане
на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод
смъртта и загубата на М. Я.в А., ЕГН: **********, настъпила на 06.02.2023 г. в резултат на
ПТП от същата дата, при спазване изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ ищците са отправили към застрахователя писмена
застрахователна претенция, чрез писмо с обратна разписка, изпратено по „Б.“ ЕАД на
17.03.2023 г., получено на 20.03.2023 г., във връзка с което са образувани щети №
********** и **********, при ответното дружество.
Съгласно чл. 496, ал. 3 т. 1 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица свидетелства за настъпването на
процесното произшествие. Последният е надлежно съставен от компетентен държавен орган,
съдържа всички необходими реквизити и е подписан от длъжностно лице. Налице са всички
основания да се счита, че контролният орган е спазил стриктно служебните си задълЖ.я и
процедурата по изготвянето на протокола, като е проверил надлежно всички факти,
констатирани в него. В този смисъл по своята правна природа констативният протокол за
ПТП с пострадали лица съставлява официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179
от ГПК протоколът има обвързваща съда, респ. ответника, материална доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице, а именно -
механизма на процесното ПТП.
Въпреки представянето на необходимите документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от
КЗ, с писмо с изх. № НЩ-2128/05.04.2023 г. по претенцията на Я. А. Т. и с писмо с изх. №
НЩ - 2129/05.04.2023 г. по претенцията на А. С. Ч., с които ищците са уведомени, че следва
да представят допълнително влязъл в законна сила акт за приключване на наказателното
производство, съдебномедицинска и автотехническа експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него, резултат от проба за наркотични вещества
на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № СО5602СХ, както и
удостоверение за наследници.
Намират този отговор на ответника за отказ, който по своята същност е неправилен.
Считат, че търсените от пострадалите допълнителни доказателства са изискани в разрез с
разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, съгласно която не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуването на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че
нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
3
По отношение на гореизложеното, посочват и константната практика на Върховния
касационен съд в тази насока - Определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д № 805/2019г. по
описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение № 352/26.06.2018г., по ч.т.д. 1027/2018г., по описа на
ВКС, 2 -ро ТО, Определение № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. 1614/2018г. по описа на ВКС, 1 -во
ТО, Определение № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. 859/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО,
Определение от 26.10.2018г. по ч.т.д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2 -ро ТО.
С оглед излоЖ.те съобраЖ.я, считат че ответникът дължи лихва за забава.
Ищците Я. А. Т. и А. С. Ч. търпят са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и са мотивирани да потърсят съдебна защита на интересите си чрез
настоящата искова молба, с която сезират съда с претенция за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Я. А. Т. и А. С. Ч. губят своя син М. Я.в А., който е бил в разцвета на силите си преди
процесното ПТП, едва на 24 година възраст. Загубата на дете и неговото преживяване от
родител, от психологическа гледна точка, с оглед естествената поредност, в която се очаква
да се оттеглят от живота първо по - възрастните, съставлява едно от най - тежките житейски
събития, така че, дори и интензивността на страданието на родителите да намалее във
времето, мъката им не се преживява до края на живота им и вредата в това отношение е
непоправима и материално неизмерима.
Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още
повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват.
Ищците Я. А. Т. и А. С. Ч. търпят изключително тежко загубата на своя син М. Я.в А..
Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо
семейство, което са били преди настъпването на процесното ПТП, както и от моралната и
синовна опора, която пострадалото лице им е давало, както и, че болки и страдания от
загубата на толкова близък за тях човек, ще търпят винаги.
И до настоящия момент Я. А. Т. и А. С. Ч. страдат от посттравматичен стрес,
изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото
събитие, ищците са били изключително жизнени и контактни, радвали са се на спокоен
живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента ищците са затворени и
отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки човек срещи с приятели
и стремеж към положителни емоционални преживявания.
А. С. Ч., губи най-ценното за една майка, а именно нейното дете, единствения си син,
когото е отгледала от малък и е дарявала с цялата си любов и грижа. В години, в които А. се
е надявала да се отдаде на спокойствие и да се наслаждава на прекрасни моменти с цялото
си голямо семейство, тя е поразена от тази така голяма трагедия.
Я. А. Т., като баща на М., е изградил една постоянна и тайна връзка с него. В лицето
на своя син, Я. е виждал плодовете на бащинските си усилия, които е полагал ежедневно от
неговото раждане. Той е бил неговата гордост в живота и надежда в старините, но тази
връзка е била разрушена от трагичния инцидент.
4
Родителите са живеели в едно домакинство с покойния си син в град С. до момента
на трагичната му смърт, ежедневно са се радвали не само на неговата компания, но също
така и на помощта, която той им указвал и която им е била така необходима, не само от
финансова гледна точка, но и от морална.
Процесният случай се отличава с особен интензитет на претърпените болки и
страдания, именно поради обстоятелството, че ищците губят не просто своя единствен син,
но и тази трагедия го спохожда, когато е едва в началото на своя активен живот, едва на 24
години.
М. Я.в А. е бил изключително жизнен, активен, отзивчив, инициативен, изпълнен с
желание да живее, както и с желание да помага на близките и семейството си. Бил е
изключително трудолюбив и винаги и със всичко е искал да помага на майка си и баща си, с
които на практика са били неразделни.
Настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ
живот на родителите, като е налице особен интензитет на търпените болки и страдания,
както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика.
Вземайки предвид гореизложеното, както и последователната съдебна практика по
прилоЖ.ето на чл. 52 от Закона за задълЖ.ята и договорите ЗЗД/, и принципа на пълно и
универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една стрА.,
и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, макар и да е
такава по справедливост, не може да е безгранична и безконтролна, от друга стрА.,
намираме, че обезщетението, дължащо се от ЗД „Б.“ АД, ЕИК: . - за компенсиране на
неимуществените вреди, които доверителите ни са претърпели, търпят и ще продължават да
търпят, във връзка със загубата на М. Я.в А., ЕГН: ********** е в размер на по 200 000,00
(двеста хиляди) лева за всеки един от двамата ищци, които с настоящата искова молба
претендират.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид и
финансовата обстановка през последните години. Директен показател за икономическата
обстановка е нивото на инфлация, съответно дефлация. По данни на Националния
статистически институт, инфлацията за 2019 г. е 10%, като продължава да нараства с още 10
% в 2020 г. и 2021 г., и достига до 25 % през 2022г., като тенденцията е величината на
инфлационния процент, вкл. с т.нар. „скрита инфлация“, да продължи да нараства и през
2023 г., годината в която е настъпило ПТП. Видно тенденцията се засилва, тъй като към
настоящия момент по излоЖ.те статически официални данни само за началото на 2023 г.
инфлационният процес е продължил своя ръст и е достигнал над 20%.
Наред с горното, индексът на потребителските цени показва покачване с 109,1%,
спрямо предходната година. Поради тази причина, определеното от съда обезщетение трябва
да бъде съобразено с инфлационните, съответно дефлационните процеси в стрА.та. Когато
5
цените на стоките и услугите нарастват, то покупателната способност на националната ни
валута намалява. Това намаляване на покупателната способност на лева може да бъде
компенсирано единствено чрез увеличаване на трудовите доходи и социалните плащания.
Инфлацията бива отчитА. от всички държавни органи, институции, от всички
финансови организации, банковия сектор и от частния сектор и не на последно място от
КФН и застрахователния бранш с вдигане постепенно, но непрестанно цените на премиите
по застрахователните договори, включително по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
В този смисъл и нивата на присъжданите от съда обезщетения, също следва да бъдат
поетапно актуализирани, за да не се стига до ситуации в които обезщетението се явява
обидно ниско на фона на претърпените от правоимащите болки и страдания.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Б.“
АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Моли да се спре делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК. Налице са данни за
образувано ДП, във връзка с ПТП предмет на настоящето дело. По правило в гражданския
процес не може да се установява дали съответното деяние съставлява престъпление, тъй
като, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският съд няма правомощие да
установи факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди. Затова досъдебното
производство за престъпление по чл. 343, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, е от значение за
изхода на спора по настоящето дело.
В актуалната практика на ВКС, обективирА. в определение № 100/06.12.2018 г. по ч.
т. д. № 202/2018 г. на II т. о., определение № 323/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г. на III
г. о., определение № 728/11.12.2019 г. по ч. т. д. № 2522/2019 г. на II т. о., определение № 566
по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определения по ч. т. д. № 1567/2020 г. на II т. о., ч. т. д.
№ 213/2021 г. на II т. о., ч. т. д. № 1735/2019 г. на II т. о., ч. т. д. № 302/2020 г. на I т. о. и др., е
възприето разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия
иск на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила
присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на
деянието, противоправността и вината на дееца - чл. 300 ГПК, изходът на наказателното
производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на
спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК (когато наказателното производство е в досъдебна фаза), или на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК (когато наказателното производство е в съдебна фаза); Извън хипотезите на чл.
124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление
инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са
налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото
производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за
обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В
съобразителната част на цитираните съдебни актове е изразено становище, че фактът на
6
престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно
тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано
наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно
деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. Относимо към поставения въпрос е и разрешението,
дадено в т. 2 от мотивите към Тълкувателно решение №5 от 05.06.2006г.на СГК на ВКС, че
до приключване на наказателното производство, гражданското дело за обезщетяване на
вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182 б.“д“ ГПК(отм.) сега чл.229 ал.1 т.5
ГПК; Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна
присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане.
Правилното решаване на спора по исковете с правно основание чл. 432 КЗ е
обусловено от установяване на твърдяното в исковата молба вредоносно деяние /и неговия
автор/, но тъй като деянието осъществява фактическия състав на престъпление, то не може
да бъде установявано инцидентно в гражданския процес по повод на исковете за
обезщетяване на вреди, предвид отсъствието на хипотезите по чл. 124, ал. 5 ГПК, и това
налага исковото производство да бъде спряно до приключване на образуваното срещу
застрахования при ответника водач наказателно производство, за да бъдат зачетени
евентуалната присъда или споразумение в наказателния процес.
ЗД „Б.“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Не е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската отговорност на
представляваното от мен дружество.
ЗД „Б.“ АД оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства - нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Няма представена и влязла в сила присъда. Без да е установен механизма на ПТП, не може
да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение, не подлежи на прилоЖ.е презумпцията за вина по чл.
45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява субективно отношение към определено
противоправно поведение или резултат. Оспорва излоЖ.те от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП, като считам, че те не намират опора в представените с исковата молба
писмени доказателства.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправното деяние и вина в поведението на водача на МПС лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № СО5602СХ.
Евентуално на горните възраЖ.я, твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за
7
водача на МПС „Фолксваген”, с peг. № CO 5602 СХ, като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане,
подлежат на пълно и главно доказване.
Оспорва исковете по размер. Претенциите са прекомерно високи и не отговарят на
принципа за справедливост.
ПретендирА.та от ищците сума от по 200 000 лева, за обезщетяване на процесиите
неимуществени вреди, е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС № 4/68
година, икономическата конюнктура в стрА.та към датата на деликта и практика на ВКС за
сходни и дори по - тежки вреди. Съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9 Отговорността на
застрахователя е функционална. Обусловена е от основанията за отговорността на самия
застрахован. Без всякаква опора в закона и нормалната житейска логика срещу
застрахователите се претендират, а и присъждат по - големи обезщетения, отколкото срещу
деликвенти физически лица или в други случаи на отговорност за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за определяне размера на обезщетението
винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗЛ и тълкувателната практика на ВС за прекомерна и
неотговаряща на тежестта на травмата и „икономическата конюнктура” в стрА.та, както и
практиката на ВС отразена в ППВС № 4/68 година.
В случая съществен е въпросът, свързан е тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и
по- конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задълЖ.ето на съда да
обсъди и А.лизира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на
съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са
налице задължителни за съдилищата указания, дадени е ППВС № 4/1968 г., доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост”
в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на
обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено
значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и
лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и
продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата
конюнктура в стрА.та към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправдА.та
мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на
увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО).
Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за
конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да
8
представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението (решение №
23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№
3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и
да бъдат обсъдени и А.лизирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г„ на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК,
I ТО и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.
Прави евентуално възраЖ.е за съпричиняване на вредата от стрА. на пострадалия М.
А.. Той е бил без поставен предпазен колан, като пътник в лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № СО5602СХ. Можел е да избегне или ограничи травмите
причинили смъртта му, ако е бил е поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.
Следва да се приложат указанията на ВС дадени в т. 7 на ППВС № 17/63 година,
относно задълЖ.ята на съдилищата при прилагане на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: Пленумът счита, че
трябва да обърне внимание на съдилищата при разглеждане на делата за отговорността за
вреди от непозволено увреждане да прилагат правилно чл. 51. ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Затова, когато
малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл.51 ал. 2 ЗЗД
независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
Претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя е в противоречие е
чл.497 ал. 1 т. 1 КЗ. Законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се дължи
най-рано с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, ако няма спор, че
със същата са представени всички доказателства. КЗ не изчерпва вида на необходимите
доказателства, освен
В случая застрахователят е изискал допълнителни документи от заявителя. Такива не
са представени, поради което лихва би се дължала евентуално с изтичането на тримесечния
срок от предявяване на претенцията. Застрахователят не е могъл да се произнесе по
претенцията, поради липсата на необходимите за това данни за процесното ПТП и
следователно не е в забава и въобще не дължи лихва - чл.497 ал.1 т.2 КЗ: Застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение…освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на какъвто е настоящия случай.
Прави евентуално възраЖ.е по чл.78 ал.5 ТПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищците Я. А. Т. и А. С. Ч. са подали допълнителна
искова молба.
Във връзка с отговора на ответника, поддържат всички свои доказателствени искания
и ще се ползват от всички прилоЖ. писмени документи към исковата молба. Всички излоЖ.
9
от нас обстоятелства и твърдения са доказуеми в настоящия процес, като съответно са
направени доказателствени искания, необходими за провеждане на пълно и главно
доказване, които поддържат и считат, че същите са относими, допустими и абсолютно
необходими с оглед възможността на ищците да докажат твърдените факти и обстоятелства
относно ПТП - търпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от загубата на своя син, както и наличие на преживявания от психологичен и
емоционален характер.
Намират релевираното искане за спиране на настоящото производство по чл.229,
ал.1, т.5 от ГПК, за неоснователно по следните съобраЖ.я:
Наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза е правно
ирелевантно за гражданския процес. Гражданският съд не е обвързан от постановените в
досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за
установени различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила
впоследствие присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС
извънинстанционен контрол - арг. от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и становището
в съдебната практика - Определение по ч.т. д. № 2075/2013 г. на II т. о., Определение №
43/08.02.2017 по гр. д. № 168/2017 на ВКС, III г. о.; Определение № 274 от 13.06.2017 г. по
гр.д.№ 1270/2011 г., I г.о, Определение № 378 от 28.05.2010 г. по ч.т.д.№ 383/2010 г., II т.о.,
Определение № 44 от 26.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 15/2010 г., II г.о. и др.
Предявеният иск нито черпи своето основание в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК за
установяване на престъпно обстоятелство /от значение за едно гражданско правоотношение
или за отмяна на влязло в сила решение/, нито изисква преюдициално установяване на
престъпни обстоятелства - претенциите са за получаване на парично обезщетение,
вследствие на извършен деликт. В тази връзка следва да се има предвид, че всяко
престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление /Решение № 1441 от 2.12.2008г.
на ВКС по гр. д. №6245/2007г., V г. о По тази причина съществува и хипотезата, при която
дори и да се постанови оправдателна присъда искът по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 49 ЗЗД може
да бъде основателен /по арг. от Определение № 192 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2130/2013 г., I г. о
Поради всички горепосочени аргументи намира, че в настоящата хипотеза не е
налице основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от
ГПК, въпреки че е образувано досъдебно производство. В този смисъл е и практиката на
ВКС - определение № 274/13.06.2011г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на I г. о., определение №
378/28.05.201 Ог. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II т. о., определение № 44/26.01.2010г. по ч. гр. д.
№ 15/2010 г. на II г. о., Определение № 60274 от 21.07.2021 г. по ч.т.д. № 836/2021 г. по описа
на ВКС, I ТО.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва механизма на
произшествието и отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, ДК № СО 5602 СХ - А. Я.М., ЕГН: **********, в това число неговата вина и
противоправно поведение, във връзка с което излагат следното становище:
10
За посочения механизъм за настъпване на ПТП са ангажирани нужните
доказателствени искания в исковата молба, а доколкото при деликтната отговорност вината
се презумира, то същата е налице.
При завеждане на гражданското производство пред ОС С. ищците имат не само
правната възможност, но в случая и нужда, предвид настъпилото събитие - ПТП от
06.02.2023 г., своевременно да заведат гражданските си искове извън рамките на
наказателното производство, което към този момент все още във фаза по разследване, няма
привлечено лице към наказателна отговорност и към настоящия момент все още не е
приключило с краен акт на прокурора.
Съгласно въведената от законодателя оборима презумпция с чл.45 ал.2 от ЗЗД “Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното”, считаме че така направеното възраЖ.е следва да бъде доказано в настоящото
производство от ответника, ангажирайки необходимите доказателства, като до извършване
на съответните процесуални действия в унисон с нормативната уредба, вината на виновния
водач се презумира. Нещо повече, гражданският съд разглежда и се произнася относно
противоправността на конкретното деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на
делинквента и в този смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и
компетентност да се произнесе по въпроса за вината.
Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на настъпилото
процесното ПТП са видни от доказателствата, прилоЖ. към исковата молба, които са
надлежно съставени от компетентни държавни органи, съдържат всички изискуеми
реквизити и са подписани от длъжностните лица (Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 06.02.2022 г.).
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица, който като официален
свидетелстващ документ е надлежно съставен от компетентни държавни органи, съдържа
всички изискуеми реквизити и е подписан от длъжностните лица. Налице са всички
основания да се счита, че контролните органи са спазили стриктно служебните си задълЖ.я
и процедурата по изготвянето на документа, като са проверили надлежно всички факти,
констатирани в него. В този смисъл по своята правна природа този документ съставлява
официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 от ГПК има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице.
На следващо място, с исковата молба са направени и искания, посредством които
всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане ще бъдат доказани в
условията на пълно и главно доказване в рамките на гражданското производство.
В този смисъл, намират, че при съпоставянето им със защитната линия на ответната
стрА., релевираните ответни възраЖ.я не кореспондират с всички налични материали и
документи по делото. Още повече, така излоЖ.те твърдения и възраЖ.я от ответника следва
да бъдат доказани в условията на пълно и главно доказване от насрещната стрА..
11
Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер, като твърди, че
претендирА.та сума като обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна и не
кореспондира със законно прогласения принцип за справедливост, както и поради
недължимост на претендирания акцесорен иск за изтекли лихви, поради което излагаме
следното:
По отношение исковете за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по прилоЖ.ето на
чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице,
закрепен в чл.51, ал.1 от ЗЗД, от една стрА., и, отчитайки, че справедливостта по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че
преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не
може да бъде безгранична и безконтролна, от друга стрА., намираме, че обезщетението,
което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят, са в
размера претендирания с исковата молба за всеки един от тях.
Във връзка с изложеното смятат, че претендираното обезщетение не е завишено, и в
разрез с моралните норми, компенсира вредите и е напълно съобразено с характера и
степента на вредите, които по силата на физичните закони е невъзможно да бъдат
компенсирани в буквалния смисъл на думата и твърдението на ответното дружество, че така
претендираните размери са прекомерно завишени, не кореспондира в никакъв случай с
принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията на ищците, явяващи се родители на починалия М. А.,
още с исковата молба са заявили множество доказателствени искания, посредством които ще
докажат изградената силна връзка, изградена в тяхното семейство и по-конкретно между
тях, като син и родители.
Наред с това към исковата молба са представени и писмени доказателства, които
установяват родителско - синовната връзка между тях, а именно Удостоверение за раждане
на пострадалия М. А..
В допълнение на горното и за установяване на тези обстоятелство, приложено
представяме и молят да се приеме Удостоверение за съпруга и родствени връзки на М. Я.в
А., Я. А. Т. и А. С. Ч., както и Удостоверения за постоянен на настоящ адрес, както и за
техните промени по отношение на ищците и покойният им син, видно от който до смъртта
на М., същият е живял в едно домакинство с родителите си в град С. на ул. „Здравец“ № 82.
Относно възраЖ.ето на ответната стрА. за недължимост на акцесорните искове по чл.
86 от ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ за законна лихва за забава.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, лихвите за забава, за които
12
застрахованият по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
/ЗЗГОА/ отговаря, се покриват от застраховката и са част от дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2 от КЗ,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от:
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Извънсъдебната претенция по чл. 380 от КЗ на ищците, в качеството им на увредени
лица по смисъла на чл. 478 от КЗ е предявена пред ответника на 20.03.2023г. по отношение
на претендираните неимуществени вреди, което е и началната дата на претенцията им за
лихви по чл.429, ал.3 от КЗ. Изцяло в този дух е Решение № 128 от 04.02.2020 г. по к. т. д. №
2466 по описа на ВКС, ТК, 1-во отделение за 2018 г. и Решение № 167/30.01.2020 по дело №
2273/2018, по описа на ВКС, 2-ро ТО относно дължимите лихви и началния период, от който
същите се дължат.
Във връзка с твърдяното съпричиняване от стрА. на пострадалото лице М. А., поради
това, че е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан, излагат следното:
В хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД
при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, предмет на така
предявените искове, което възраЖ.е за съпричиняване ще бъде изследвано в настоящия
процес, съгласно константната и задължителна практика на ВКС, последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на
дължимото от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
обезщетение е необходимо пострадалият с поведението си за вредоносния, а не с условното
и предполагаемото си поведение.
Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК с характер на съдебна практика
решение № 169/28.02.12г. по т.д.№762/1 Ог. на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и
за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия,
без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до
увреждането.
По делото липсват каквито и да било данни, че пострадалият М. А. е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан, но естеството на механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно челен удар между две насрещно движещи се моторни превозни
средства, предполага моментен удар със скорост над 140 км/ч., което напълно изключва
ефикасността на предпазния колан.
Наред с горното, приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на
13
пълно и главно доказване от стрА.та, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предполоЖ.я, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то е
способствало за настъпването на вредите.
В случай, че ответната стрА. е представила списък с разноски на осн. чл.80 от ГПК,
възразяват срещу претендираното възнаграждение, като твърдят че същото е прекомерно
определено и претендирано от ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД не представя допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа стрА.:
Видно от представения протокол за ПТП от 07.03.2023г. и изслушА.та съдебно
автотехническа експертиза се установява, че на 06.02.2023 година, към 12:50 часа – светлата
част на денонощието по първокласен път №3, в зоната на километър 58+100, на около 1100
метра, след пътен знак „Д12” – „Край на населено място”, отнасящ се за село О., в посока
към град П., със скорост около 70 километра в час се е движил лек автомобил „Фолксваген
Голф” с регистрационен номер СО 5602 СХ, управляван от А. Я.М..
Платното за двиЖ.е в този участък е било с асфалтово покритие с пукнатини и леки
коловози, влажно, към момента на ПТП предназначено за двупосочно двиЖ.е, с по една
пътна лента за срещуположните посоки, прав, хоризонтален профил, отлична видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин в един момент, лекият автомобил се е отклонил
плавно в ляво, по отношение на първоначалната си посока на двиЖ.е и е навлязъл в лентата
за насрещно двиЖ.е, като към този момент – момента на навлизане в лентата за насрещно
двиЖ.е, водачът на автомобила – Мишев е предприел действия за аварийно спиране, но
независимо от това е настъпил удар между предна дясна част на л.а. ”Фолксваген Голф” с
регистрационен номер СО 5602СХ и челна централна и челна лява част на .л.а. „Фолксваген
Голф” с рег № ЕН 1753 КМ, управляван от Ю.А.С., в дясната си пътна лента, в посока от гр.
П. към село О. със скорост около 36 километра в час. Ударът за двата автомобила е челен,
ексцентричен и поради сравнително по-високата скорост на двиЖ.е на лекият автомобил с
регистрационен номер СО 5602СХ, кинетичната енергия на лекия автомобил с
регистрационен номер ЕН 1753 КМ е изцяло погасена и превърната в енергия за
деформации на купетата и му е придадена кинетична енергия, с която е върнат в посока
назад, по отношение първоначалната му посока и в същото време есе е завъртял около
вертикалната си ос в посока на въртенето на часовата стрелка, като се е установил в
мястото, където е описан в протокола за оглед.
След удара, лек автомобил СО 5602СХ е продължил праволинейното си двиЖ.е, като е
изминал разстояние около 1,5 – 2,0 метра и се е установил в мястото, където е описан в
14
протокола за оглед на местопроизшествие.
Водачът на лек автомобил ”Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 5602СХ - А.
Я.М., е имал всички необходими условия – идеална видимост, прав участък, двиЖ.е със
скорост по-ниска от нормативно допустимата, липса на препятствия и други превозни
средства пред него, при което, ако е продължил двиЖ.ето се в права посока, без да навлиза в
насрещната лента, е могъл да предотврати ПТП.
За аварийно спиране или пък спасителна маневра не е имало необходимост.
Основната причина за настъпване на ПТП е навлизане в лентата за насрещно двиЖ.е от
стрА. на лек автомобил ”Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 5602СХ, управляван
от А. Я.М.
Видно от изслушА.та съдебно-медицинска експертиза М. Я.в А. при ПТП на 06.02.2023г.
е получил следните травматични увреждания, локализирани в следните А.томични области:
В областта на главата:
Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/субарахноидален кръвоизлив/.
Контузии на мозъка.
Мекотъканни увреждания по главата-разкъсоконтузни рани и охлузвания по лицето и
дясната слепоочна област.
В областта на шията:
счупване на тялото на втори шиен прешлен.
В областга на гръдния кош:
гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребрата от трето до осмо вдясно и на
единадесето и двА.десето вляво.
Контузия на белия дроб.
Хемоторакс/наличие на кръв в гръдната кухина/вдясно.
В областта на корема:
повърхностни разкъсвания на черния дроб.
Излив на кръв в коремната кухина.
В областта на крайниците:
счупване на дясната бедрена кост.
Счупване на дясната раменна кост.
Множествени охлузвания по кожата на крайниците, както и разкъсно-контузни рани.
Травматичните увреждания са усложнени с развитието на травматичен шок, както и
оток на мозъка с вклиняване.
При цялостната преценка на уврежданията, причината за смъртта е тежката съчетА.
политравма, която е настъпила, въпреки приложената интензивна терапия и е била
15
неизбежна, като е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие причинило травмите и настъпилия летален изход.
Видно от акт за смърт М. Я.в А. е починал на 06.02.2023г.
Видно от удостоверение за раждане на М. Я.в А. ищците Я. А. Т. и А. С. Ч. са негови
родители.
По делото се разпита свидетеля Я. Ф. К..
„Знам за катастрофа на 6.02.2023 г. Дойдоха ми вкъщи тоя М. и М., събудиха ме от сън
към три часа, М. го знам, така го знам. Викаха ме да купуваме на Ш. кола в П.. СтА.х
сутринта, М. кара до Ш. там в една къща да взема друг приятел, взе ме от вкъщи, кара ме за
П., но тоя човек не вдига телефона. Тръгнахме към П. да купуваме кола, но собственикът си
изключи телефона. Вкарахме се в едно казино. Аз само помня, че спряхме на „Хранителни
стоки“, взехме ядене, качихме се в колата и на сто метра се шибнахме и нищо не знам, аз бях
отзад. Возех се на задна седалка, бях в един „Голф“, тройка. Бях на задната седалка отзад,
зад шофьорската седалка, колата беше „Фолксваген Голф-3“, неграмотен съм, не знам
номера на колата, колата не е моя, а е на приятеля. Първо караше тоя Ш., като стА.
катастрофата караше Ш.. Аз не видях как стА. катастрофата, аз седя, ние почнахме да ядем
отзад в колата, нещо ни шибна и нищо не помня. Бяхме четирима души в нашата лека кола.
На един главен път стА., между С. и П. стА. това, оттам ни откараха в Окръжна болница в
П.. Като стА. катастрофата беше светло. Беше на обяд, следобяд даже беше. Първа помощ
ми дадоха, мен ме караха първо в болницата и М. ми беше придружител на мен. Първият ми
спомен след катастрофата беше, че се намирам в болницата, питах какво е стА.ло, М. ми
вика да не се боя, направихме катастрофа. Ш. караше, не беше пил алкохол.
Мисля, че пътят имаше две ленти за двиЖ.е. Движехме се към С., прибирахме се.
Взехме ядене, пазарувахме, хвърлихме се в колата и няма и десет минути и бууум, не
усетихме кога се ударихме. Не съм усетил нашият автомобил да напуска лентата, не съм
видял това, и колата не видях когато идваше отгоре. М. ме закарал в болницата с линейката.
Аз като бях в съзнание в болницата той ми каза „Направихме катастрофа, спокойно!“. Не ми
е казвал как е стА.ла катастрофата. След това в болницата докараха Ш. и М.. След това с М.
не сме обсъждали катастрофата.
Ш. караше колата, така го знам – Ш., не му е истинското име, прякорът му е Ш.. Ние се
прибираме от П. за С.. Има една лента в посока П., друга лента към С., нямаше като
магистрала. Времето беше валежно леко, май валеше, имаше сняг по малко, валежно беше.
Пътят не можех да видя дали е заледен, бях отзад, заледено си беше, като зима си беше, сняг
имаше по малко там. Как излизаме от П. там има едни „Хранителни“, дървен магазин, там
спряхме и си взехме ядене, как тръгваме се случи това нещо. Не съм видял шофьорът с
колко караше.“
По делото се разпита свидетеля В. А. Т., брат на ищеца Я. А. Т..
„Аз и брат ми Я. живеем в едно домакинство, къща до къща сме, много е близо. М. ми е
племенник. Семейството много зле понесе смъртта му, те не знаят къде се намират. Гледам
16
брат ми, стА.л през нощта, пуши отвън, не може да спи, снахата постоянно кръвно вдига,
лошо й става – говоря за А.. На ден ходят по три[1]четири пъти на гробища, аз ги спирам,
постоянно само за М. говорят, то други приказки няма – „М. ако беше тука…“. Я. и А. имат
и дъщеря, тя беше малко по-голяма от него, сигурно към 26-годишна е. Преди катастрофата
М. живееше с баща си и майка си, те заедно работеха с брат ми двамата, сега направо
семейството се разби. Я. и М. работят по принцип бояджийски работи, картони,
гипскартони и такива работи.
Ние редовно поддържаме контакти, почти заедно все едно живеем. Ние си бяхме вкъщи
и тогава сестрата на това момче, където шофираше колата, ни се обадиха, че е направена
катастрофа в П. и с брат ми палим колата и тръгваме за П.. Там, докато пристигнем, той вече
беше починал. То даже беше и сестра му на М., брат ми и жена А. Ч. бяха, то, като им
казаха, че е починал, и на А. стА. лошо, падна, на сестра му също стА. лошо, брат ми почна
да си бие главата в стената, то направо беше ужас. Погребението на М. организирахме ние
двамата с брат ми. Аз присъствах. Семейството му се чувстваше ужасно, майка му особено –
давахме й успокоителни, защото тя само плаче, той и бащата също, и на него му става лошо,
тя вдига кръвно, пък после захар, става ужас. Приживе на М. те бяха много сплотено
семейство, заедно бяха, в един двор живеем, с М. отиваха двамата на работа, деца има М.,
той помагаше и на родителите си. Той беше добър майстор вече, научи се да работи.
Родителите му още не могат да се възстановят, а и не мисля, че въобще ще се възстановят,
постоянно, като отида у тях, само за М. ми говорят, никаква друга приказка. Почнах да правя
ремонт вкъщи и те „Ако беше М. тук ето това щеше да го направи“, ето така. Семейството е
много зле, те не спят, тяхната лампа постоянно свети, тия хора не спят. Какво да споделят, то
си знаем, няма как да го върнат и това е, казвам им да се възстановят малко и да си гледат
двете внучета от М., ама те си го знаят едно, то нали знаете баща като погребе син, това е…
Към настоящия момент не са се възстановили майка му и баща му, категорично не.“
По делото се представи застрахователна полица с №BG/02/122003376819, видно от
която л.а. ”Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 5602СХ към 06.02.2023г. е
застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника ЗД „Б.”
АД.
Със застрахователна претенция от 20.03.2023г. Я. А. Т. и А. С. Ч. са предявили
застрахователна претенция пред ответника ЗД „Б.“ АД за заплащане на застрахователни
обезщетения.
С писмо от 06.04.2023г. ЗД „Б.“ АД е поискал представянето на още доказателства.
По делото се представиха платежни нареждания от 01.11.2024г. за платежи
застрахователни обезщетения в размер на по 50 000,-лв. за всеки от ищците Я. А. Т. и А. С.
Ч..
С определение от 14.02.2025г. е допуснато намаление на исковите претенции в размер
на по 150 000,-лв. за всеки един от ищците Я. А. Т. и А. С. Ч., вследствие на частичното
плащане от стрА. на ответника в хода на процеса.
17
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна стрА. следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Пострадалите лица Я. А. Т. и А. С. Ч. са предявили пряко срещу застраховател
осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застраховА. по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Правното основание на исковете е чл.432 Кодекса за застраховането, във връзка с
чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.429 ал.3 КЗ.
Видно от събраните доказателства се установява настъпването на ПТП на 06.02.2023г.
по вина на А. Я.М., управляващ л.а марка „Фолксваген„ модел „Голф„ с peг. №CO 5602 СХ,
чийто автомобил навлязъл в лентата за двиЖ.е л.а. марка „Фолксваген„ модел „Голф„ с peг.
№ ЕН 1753 КМ, управляван от Ю.А.С., при което реализира ПТП, при което е пострадал М.
Я.в А. пътник в л.а. ”Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 5602СХ.
Водачът А. Я.М. е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата чл.20 ЗДвП
ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.
и ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
двиЖ.ето да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на двиЖ.ето, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за двиЖ.ето.“
Водачът А. Я.М. е нарушил и чл. 16. (1) ЗДвП „На пътно платно с двупосочно
двиЖ.е на водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за двиЖ.е има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно двиЖ.е освен при изпреварване или заобикаляне“.
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага, като не се обори презумпцията за
липсата й.
При ПТП М. Я.в А. получил гореописаните травми, които са в причинно-следствена
връзка с действията на виновния водач А. Я.М..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на А. Я.М. и
уврежданията, получени от пострадалия М. Я.в А..
Пострадалият М. Я.в А. е получил съчетА. политравма, причинила неговата смърт,
която е настъпила, въпреки приложената интензивна терапия и е била неизбежна.
Виновният водач А. Я.М. е застрахован при ответника ЗД "Б." АД със застраховка
гражданска отговорност на водачите по полица №BG/02/118002803156 към датата на
настъпване на ПТП- 06.02.2023г.
Дължимите обезщетения за неимуществени вреди, болки и страдания от ищците Я.
А. Т. и А. С. Ч. следва да бъдат определени съобразно общественото разбиране за
справедливост, чл.52 ЗЗД.
Родителите Я. А. Т. и А. С. Ч., видно и от показанията на свидетеля В. А. Т. търпят
18
емоционални болки и страдания с изключителен интензитет и за продължителен период от
време, които още не са преодолени. С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за
загубата на техния син М. Я.в А. съдът намира, че справедливото обезпечение е в размер на
по 160 000,-лв. за всеки един от тях.
От размерите на така определените обезщетения следва да се приспаднат сумите
платени от ответника в хода на съдебния процес в размер на по 50 000,-лв. Субективно
съединените искове са основателни за разликата от по 110 000,-лв. за всеки един от ищците
Я. А. Т. и А. С. Ч..
Съдът намира за неоснователно възраЖ.ето на ответника ЗД "Б." АД за наличие на
съпричиняване. Не се доказа твърдението на ответника, че с поведението си пострадалият
М. Я.в е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Върху така
определените обезщетения ответникът ЗД „Б.” АД дължи обезщетения за забава по чл.429
ал.3 КЗ от 20.03.2023г., както са претендирани.
На пълномощника на ищеца Я. А. Т. следва да се присъдят разноски, на основание
чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. Минималното възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 Закона за
адвокатурата и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. е в размер на 11050,-лв. по иска за
неимуществени вреди без ДДС или сумата 13260,-лв. с ДДС, съобразно уважената част от
иска.
На пълномощника на ищцата А. С. Ч. следва да се присъдят разноски, на основание
чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. Минималното възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 Закона за
адвокатурата и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. е в размер на 11050,-лв. по иска за
неимуществени вреди без ДДС или сумата 13260,-лв. с ДДС, съобразно уважената част от
иска.
Ответникът ЗД „Б.“ АД е направил разноски в размер на 25000,-лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, 600,-лв. за СМЕ и САТЕ и 100,-лв. за свидетел или в общ размер
на 25700лв. и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищците Я. А. Т. и А. С. Ч. следва да понесат
направените от ответника разноски в размер на 5140,-лв., съответно на отхвърлената част от
исковете.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗД "Б." АД следва да бъде осъден да заплати на
СОС 9400,-лв. (8800,-лв. д.т. върху 220 000,-лв. и 600,-лв. разноски за САТЕ и СМЕ)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД
и по чл.86 ЗЗД, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс
Баучер“ №87 да заплати на Я. А. Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.С. ул. „Здравец“ №82 по
сметка IBAN: BG70 UNCR 7000 1525 5640 79 сумата:
110 000,00лв. (сто и десет хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на Я. А. Т., вследствие ПТП, възникнало на 06.02.2023г., при което е загинал неговия
син М. Я.в А. и наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност при
ответника ЗД „Б.“ АД на л.а. ”Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 5602СХ,
управляван от А. Я.М., ведно със законна лихва върху сумата, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ,
считано от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за остатъка до
пълния предявен размер от 150 000,-лв.
19
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД
и по чл.86 ЗЗД, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс
Баучер“ №87 да заплати на А. С. Ч. с ЕГН**********, с адрес: гр.С. ул. „Здравец“ №82 по
сметка IBAN: BG20 UNCR 7000 1598 1822 83 сумата:
110 000,00лв. (сто и десет хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на А. С. Ч., вследствие ПТП, възникнало на 06.02.2023г., при което е загинал нейния
син М. Я.в А. и наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност при
ответника ЗД „Б.“ АД на л.а. ”Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 5602СХ,
управляван от А. Я.М., ведно със законна лихва върху сумата, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ,
считано от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за остатъка до
пълния предявен размер от 150 000,-лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. Н. Н. Д. от Софийска адвокатска колегия гр.С. ул.“Христо Белчев“ №2
четвърти полуетаж офис №4 сумата от 13260,-лв. (тринадесет хиляди и двеста и шестдесет
лева), представляващо адвокатско възнаграждение за ищеца Я. А. Т. .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. Н. Н. Д. от Софийска адвокатска колегия гр.С. ул.“Христо Белчев“ №2
четвърти полуетаж офис №4 сумата от 13260,-лв. (тринадесет хиляди и двеста и шестдесет
лева), представляващо адвокатско възнаграждение за А. С. Ч..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Я. А. Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.С. ул.
„Здравец“ №82 и А. С. Ч. с ЕГН**********, с адрес: гр.С. ул. „Здравец“ №82 да заплатят на
ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87,
сумата от 5140,-лв. (пет хиляди сто и четиридесет лева), представляващи разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД гр.С. Бул."Витоша" №2 сумата 9400,-лв. (девет хиляди и четиристотин лева),
представляваща държавна такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
20