№ 145
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20221001000794 по описа за 2022 година
Производството по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на Т. Б. Б., в качеството на съдружник в
“Благоустройствени Строежи”ООД, подадена чрез пълномощника му адвокат
Д. Д.-Т. от САК, срещу решение № 938 от 28.07.2022 г. по т.д. № 1264/2022 г.
на Софийския градски съд, VI т.о., 1 състав, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу отказ № 20220630144325/1.07.2022 г. на длъжностно лице
по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване на промени по
партидата на „Благоустройствени строежи“ООД- заличаването му като
съдружник, поради прекратяване на участието му в дружеството, по реда и на
основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
С жалбата е оспорено становището на състава на Софийския градски
съд, че напусналият дружеството съдружник не е легитимиран да заяви за
вписване в търговския регистър това обстоятелство, с довода, че посочването
на лицата, които имат право да искат вписвания, обявявания и заличавания в
търговския регистър, съдържащо се в чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, не е
изчерпателно, тъй като нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ изрично легитимира
управителя да заяви за вписване в търговския регистър освобождаването си,
1
когато в рамките на законоустановения месечен срок дружеството с
ограничена отговорност не е предприело действия по неговото вписване.
Прилагането по аналогия на нормата на 141, ал. 5 от ТЗ към хипотезата на чл.
125, ал. 2 от ТЗ жалбоподателят е обосновал с позоваване на оповестителното
действие на вписването на прекратяване на членството в търговския регистър
и на интереса на напусналия съдружник да бъде заличен от регистъра, защото
за третите добросъвестни лица той продължава да има това качество - чл. 7,
ал. 1, чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, което поражда неблагоприятни за него
последици. Затова се поддържа, че напусналият съдружник Б. е активно
легитимиран да поиска собственото си заличаване като съдружник, съгласно
чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТР и вписване на промяната в търговския регистър.
Изложено е, че от получаване на предизвестието, направено с нотариалната
покана на 21.10.21 г., с което съдружникът е упражнил потестативното си
право, като резултат от неговата свободно формирана и външно изявена воля,
до подаване на заявлението, по което е постановен обжалваният отказ от
1.07.2022 г., е изтекъл предвиденият в дружествения договор срок, поради
което по силата на закона е настъпило прекратяване на членственото
правоотношение, което следва да бъде отразено по партидата на дружеството
в търговския регистър. По изложените оплаквания, жалбоподателят моли
съда, да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
жалбата и да задължи длъжностното лице по регистрация при Агенция по
вписванията да впише промяната на обстоятелствата, съгласно заявление №
20220630144325/30.06.22 г.
Ответникът по жалбата - Агенция по вписванията-търговски регистър
оспорва нейната основателност. В писмения отговор, подаден по реда на чл.
25, ал. 2 in fine от ЗТРРЮЛНЦ чрез пълномощника си юрисконсулт И. И. са
изложени съображения за неоснователност на жалбата с довода за
императивен характер на разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, съдържаща
изрична регламентация на кръга на лицата, легитимирани да искат вписване,
заличаване или обявяване в търговския регистър, сред които не е посочен
съдружникът, прекратил членството си по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поради
което той не е оправомощена страна в регистърното производство. Направено
е искане за оставяне на жалбата без уважение, а на обжалваното с нея
решение на Софийския градски съд – в сила, както и за присъждане на
Агенцията по вписванията на юрисконсултско възнаграждение в размер на
2
150 лв. за осъществено процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с данните по
делото, намира следното :
Жалбата е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок
по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу обжалваем съдебен акт и от надлежно
легитимирано лице с правен интерес от неговото обжалване, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Регистърното производство е образувано по заявление обр. № A
4/30.06.2022 г. от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. на Т. Б. Б. за вписванве
по партидата на „Благоустройствени Строежи”ООД на заличаването му като
съдружник в дружеството, в което е прекратил участието си по реда на чл.
125, ал. 2 от ТЗ с едностранно изявление, обективирано в приложена към него
нотариална покана, връчена на 21.10.2021 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Отказът на длъжностното лице при Агенцията по вписванията за вписване на
това обстоятелство е мотивиран с изложени в него съображения, че
прекратилият членството си съдружник не попада в кръга на лицата -
легитимирани като заявители по чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не е
управител или прокурист на дружеството, поради което не би могъл да
представлява търговеца в регистърното производство, респ. да учредява
представителна власт от негово име в полза на адвокат Д.-Т., чрез която е
подадено заявлението. Съобразил е, че в Търговския закон липсва разпоредба,
предвиждаща възможност съдружникът, напуснал по реда на чл. 125, ал. 2 от
ТЗ сам да заяви за вписване заличаването си от търговския регистър, поради
което не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 15, ал. 1. т. 3 от ТЗ.
Това становище е споделено от състава на Софийския градски съд, сезиран с
жалба на Т. Б. против постановения отказ, който е изложил собствени мотиви
за недопустимост на разширителното тълкуване на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, чийто
предметен обхват е ограничен само до правото на управителя да заяви за
вписване заличаването си в търговския регистър, когато в едномесечен срок
от получаване на уведомлението дружеството не е сторило това, но е
неприложим по отношение на съдружника, който едностранно е прекратил
членството си.
3
Определението е правилно.
Константна и непротиворечива е съдебната практика в смисъл, че в
хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ прекратяването на участието в дружеството
е регламентирано като безусловно потестативно право, което съдружникът
упражнява с едностранно волеизявление във формата на писмено
предизвестие, което поражда прекратителното си действие с изтичането на
срока, определен в диспозитивната законова норма, или на по-дълъг срок, ако
такъв е предвиден в дружествения договор. Настъпването на последиците от
упражняването на това право не е обусловено от приемането на решение на
общото събрание за освобождаване на съдружника, нито от уреждането на
имуществените отношения по чл. 127 във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между
напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на неговите дружествени
дялове чрез поемането им от оставащите съдружници или чрез намаляване на
капитала на дружеството с тяхната стойност. По делото е безспорно, че с
действията си съдружникът Т. Б. е осъществил фактическия състав на чл. 125,
ал. 3 от ТЗ, като е прекратил членственото си правоотношение по този ред. С
оглед мотивите на обжалвания отказ и инвокираните в жалбата оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, с което е потвърден, спорен
е въпросът дали съдружникът притежава самостоятелна активна
легитимация на заявител в регистърното производство за вписване на
заличаването си като такъв по партидата на дружеството в търговския
регистър. По този ключов за изхода на спора въпрос, настоящият състав
намира следното :
Нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ определя лимитативно (numerus
clausus) кръга на лицата, активно легитимирани да заявяват подлежащи на
вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър обстоятелства, а
това са само търговецът, прокуристът и други бланкетно посочени в т. 3 лица,
но само в изрично предвидените от закона случаи, както и адвокат с
изрично пълномощно, издадено от споменатите лица, съставено съгласно
изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията.
Според ал. 6 на с. чл., при промяна в органите или в представителството на
дружеството заявяването на тези обстоятелства за вписване се извършва от
новоизбрания орган или представител по реда по ал. 1 и 5. В Търговския
закон не е предвидена възможност прекратилият участието си в дружеството
4
съдружник сам да заяви за вписване това обстоятелство в търговския
регистър. Настъпилата промяна в персоналния субстрат на дружеството
следва да бъде заявена от органите, които осъществяват неговото
представителство. Предвид лимитативното определяне на кръга на активно
легитимираните в регистърното производство лица (numerus clausus),
неговото разширяване чрез analogia legis е недопустимо. Доколкото препраща
към изчерпателно уредените в закона случаи, нормата на чл. 15, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ следва да се тълкува ограничително, защото прилагането ù по
аналогия за неуредени такива би представлявало недопустимо разширяване
по тълкувателен път на нейния предметен обхват, противно на волята
на законодателя. Затова нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ не е
основание за разширяване кръга на заявителите в регистърното производство,
тъй като препраща към изрично предвидените от закона случаи, какъвто е
уредената в нормата на чл. 141, ал. 5, изр. трето от ТЗ субсидиарна
легитимация на управителя като заявител в регистърното производство, сам
да заяви за вписване заличаването си от търговския регистър при бездействие
на търговеца да стори това в законоустановения 1-месечен срок, както и
предвиденото в чл. 233, ал. 5 от ТЗ правомощие на член на съвета на
директорите на акционерно дружество да поиска да бъде заличен от
търговския регистър, независимо дали на негово място е избрано друго лице,
ако в 6-месечен срок след получаване на писменото му уведомление
дружеството не заяви за вписване освобождаването му. Самостоятелната
легитимация на тези лица в регистърното производство произтича от
изричната законова регламентация, съобразно препращащата норма на
чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не може да се приложи по
аналогия по отношение на съдружника, прекратил членството си по реда на
чл.125, ал.2 от ТЗ, който не е изрично оправомощен да сезира регистърния
орган с искане за заличаването си по партидата на дружеството. Съгласно чл.
46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, предпоставка за правоприлагането
по аналогия е наличието на непълнота в акта, изразяваща се в липсата на
формирана воля на органа, който го е приел относно регламентацията на
определени случаи, които са сходни с изрично уредени такива, при условие,
че аналогията е допустима с оглед целта на акта. В случая такава непълнота
не е налице, доколкото в нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ чрез
правната техника на препращането по несъмнен начин е обективирана волята
5
на законодателя, че извън посочените в предходните две точки на същата
алинея субекти, легитимирани в регистърното производство заявители са
само онези субекти, които са изрично предвидени в закон, при това само
по отношение на обстоятелствата, които са оправомощени да заявят
за вписване. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че в случая
следва да се приложи по аналогия нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, която
легитимира управителя, да заяви за вписване заличаването си от търговския
регистър при бездействие на дружеството, каквато възможност не е
предвидена в полза на съдружника, прекратил членството си с едностранно
изявление, доколкото предвид нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ не
е налице непълнота, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 46, ал. 2
от ЗНА.
По горните съображения, обжалваното решение, с което жалбата на
съдружника Т. Б. е оставена без уважение, следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, на
Агенцията по вписванията не следва да се при-съждат претендираните с
отговора разноски за юрисконсултско възнаграждение по водене на делото.
Съгласно общия принцип на чл. 78 от ГПК, правото на разноски възниква
само в полза на страните по делото. В производството по об-жалване пред
окръжния съд на отказ за вписване, обявяване или заличаване в търговския
регистър участва единствено заявителят, като нито регистърният орган, който
го е поста-новил – съответното длъжностно лице по регистрацията, ни-то
Агенцията по вписванията имат качеството на страна по него. Качеството на
Агенцията по вписванията на страна в това производство не произтича и от
предоставената ù с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (в редакцията след
изм. с ДВ бр. 105/2020 г.) възможност да подаде отговор на жалбата срещу
отказа и да представи писмени доказателства по нея, нито от задължението на
съда по ал. 4 от същия член за съобщаване на постановеното по отказа
решение на окръжния съд на агенцията, включително с оглед изпълнението
на задължителните указания на съда при отмяна на отказа по ал. 5 на чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ, доколкото законодателят не свързва връчването на акта с други
правни последици. Същото е процесуалното положение на Агенцията по
вписванията в производството по инстанционен контрол пред съответния
апелативен съд на решението, с което жалбата против отказа е оставена без
6
уважение, тъй като суспензивното и деволутивно действие на подадената от
заявителя жалба и правото на агенцията да подаде отговор като средство за
защита на постановения от нея негативен резултат, не променя характера на
това производство.
По тези съображения в полза на Агенцията по вписва-нията не е
възникнало правото на присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ в какъвто смисъл е и практиката на
ВКС (напр. определение № 60496 от 29.12.2021 г. по ч. т. д. № 2621/2021 г., Т.
К., ІІ т. о. на ВКС).
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 938 от 28.07.2022 г. по т.д. № 1264/2022
г. на Софийския градски съд, VI т.о., 1 състав.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7