РЕШЕНИЕ
№ 281
гр.Перник, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретаря Е. В.**
и с участието на прокурор К. Т.** от ОП – П.**,
като разгледа докладваното от съдията КАНД № 208 / 2023 по описа на Административен съд – П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка
с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба
ОТ: „**" ООД,
със седалище и адрес на управление гр. П.**, ул. „**" № 75,
ЧРЕЗ адв. А.А. ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 385 от 23.10.2023 г. постановено по
АНД № 20231720200982
по описа на PC - П.**
Жалбоподателя, счита решението постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и е необосновано.
От обжалваното решение и изложеното в него мотиви било видно, че установеното в наказателното постановление било възприето изцяло от районния съд, без да се извърши от съда анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и без да се изложат мотиви от съда по всички доказателства по делото.
Съдът не бил изложил никакви мотиви относно приложената по делото Заповед №014/08.12.2022 година за прекратяване на трудовия договор с работника, която му била връчена лично срещу подпис на същата дата- 08.12.2022г. както и на дадените показания от свидетеля - М.М.Ц.**, за причините, поради които тази заповед е била изпратена и по пощата.
Предвид на изложеното, били неправилни и от фактическа и от правна страна изводите на районния съд, че трудовия договор е бил прекратен на 22.02.2023г., когато работникът е получил по пощата заповедта за прекратяване на трудовия договор. Предвид на изложеното, били неправилни от правна страна и в противоречие с разпоредбата на чл.335, ал.2, т.З КТ и решаващите изводи на районния съд, че с подаденото уведомление до ТД на НАП, С.** на 08.12.2023г. дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.З от КТ. Наред с това, както било посочено и в жалбата до първоинстанционният съд срещу процесното наказателно постановление, административно- наказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.62, ал.3, предл. 3 от КТ. Дори и в хипотеза на подадено уведомление след издадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение, преди тази заповед да е връчена на работника/служителя, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус, жалбоподателя счита, че липсва основание за налагане на административно наказание за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.
Обжалваното решение било незаконосъобразно и в частта му, в която „***" ООД гр. П.** ЕИК: ** било осъдено да заплати на ТД на НАП С.** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., тъй като ТД на НАП С.** не било страна по дело, поради което липсва законово основание за присъждане на тези разноски в полза на ТД на НАП, С.**.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован изпраща процесуален представител, който подържа депозираната касационна жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение, по съображенията подобно изложени в жалбата и бъде отменено обжалваното решение.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, оспорва изложеното в касационната жалба, счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура П.** прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, за да се произнесе намери следното:
Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Със съдебно решение № 385 от 23.10.2023 година, постановено по а.н.дело № 982 по описа по описа за 2023 година на Районен съд П.** е по описа за 2023 година.
Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и представените с административнонаказателната преписка такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК установил фактическата страна на спора. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност приел, че към 08.12.2022 година работодателят „**“ ООД -гр.П.** не е имал задължение за уведомление, тъй като актът с който е прекратено трудовото правоотношение с работника не е бил доведен до неговото знание му и трудовото правотношение не било прекратено, поради което задължението за уведомление на ТД на НАП е било възникнало на 22.02.2023 година и от тази дата не бил е започнал да тече за дружеството законоустановения срок за уведомление за прекратеното трудово правоотношение с работника.
От правна страна първоинстанционният съд приел, че ИЗПРАЩАЙКИ уведомлението до ТД на НАП при липса на възникнало задължение за това с всички произтичащи от горното законови последици същият нарушил разпоредбата на чл.62 ал.3 от КТ.
Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора, като направените от районни съд правни изводи са правилни относно липса на възникнало задължение за това с всички произтичащи от горното законови последици същият нарушил разпоредбата на чл.62 ал.3 от КТ. Възражението, че не по делото е представено доказателство, че заповедта е връчена лично срещу подпис на дата 08.12.2022г., не може да бъде ценено, тъй като по делото явства, че на 22.02.2023г. ***“ изпратили до И.В.**, тъй като той е отказал да подпише заповед за прекратяване № 014/018.12.2022 приложено ви му я изпращат, с което писмо работодателя удостоверява неизгодни за себе си факти които следва да бъдат ценени като признание, че същите са се осъществили.
Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на въззивният съд за законосъобразно, правилно и обосновано. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Неоснователни са възраженията в подадената касационна жалба, че районният съд в противоречие с материални закон е приел, че се касаело за извършване на нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, не съществувало предложение трето, видно от законовия текст правило районния съд е възприел, че „тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта“
С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение за законосъобразно, в това число правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно. Събрани са доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са приобщени към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По
разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат само на касационния ответник, а искане за присъждане на такива не е релевирано, поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – П.**
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 385 от 23.10.2023 година, постановено по АНД № 982 по описа за 2023 на Районен съд - П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване с жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/