№ 4540
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100107100 по описа за 2024 година
Предмет на делото са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване.
По изложените в искова молба обстоятелства Е. Б. Г. ЕГН **********, е
предявила срещу Н. В. В. ЕГН **********, осъдителен кондикционен иск по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 58 000 лева,
представляваща дадена без основание сума, с оглед договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ гараж в гр.София, ул.“*********, който не е
сключен в уговорения срок, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 29 000 лв., представляваща мораторна
лихва, считано от датата на заплащане на всяка една месечна вноска от
договорената цена в периода от 19.07.2018г. - м.02.2022г., до датата на предявяване
на исковата молба – 19.06.2024г. Ищцата претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че през 2018 година ищцата Г. имала уговорка с
ответницата В., последната да продаде гараж, преустроен в магазин, находящ се
на партерния етаж в жилищен блок, с административен адрес: гр.София,
ул.“*********, с площ от 23.31 кв.м. за сумата 30 000 евро, платими в български
лева и по-конкретно за сумата 58 000 лева. Твърди се, че устната уговорката била
ищцата да заплати по 1000 евро за квадратен метър, като към застроената площ на
магазина, се прибавят и припадащите се към него идеални части от общите части
1
на сградата, с площ от около 6 кв.м. Сочи се, че ищцата и ответницата се
споразумели, първоначалната вноска да е в размер на 18 000 лева, а всеки следващ
месец да ищцата да превежда на ответницата по 1000 (хиляда) лева. Твърди се, че
ответницата В. обещала на ищцата да и прехвърли нотариално собствеността
върху описания по-горе имот, след получаване на уговорената цена. Сочи се, че
предварителен договор за покупко-продажба не е подписван, тъй като с
ответницата се познавали от по-рано и съществували отношения на доверие, във
връзка с успешни предходни две сделки за покупка на имоти.
Твърди се в исковата молба, че към м. февруари 2022г. ищцата платила цялата
уговорена сума в общ размер на 58 000лв., но ответницата не изпълнила поетото
задължение да прехвърли с окончателен договор обещания недвижим имот.
Наведен е довод, че дадените от ищцата суми от общо 58 000лв. са получени без
основание, поради което ответницата дължи връщане.
Ищцата твърди, че сумата която е дала на ответницата, с оглед
неосъщественото закупуване на недвижим имот е предоставена на 36 вноски, като
първата е в размер на 18 000лв. и е преведена по банкова сметка, а останалите суми
от по 1000лв. са предавани от ищцата на ответницата в брой срещу разписка.
Твърди се, че така са съставени 35 двустранно подписани разписки за предадените
суми. Сочи се, че последната сума от договорената продажна цена в размер на
5000лв. е предадена на ответницата в брой от съпругът на ищцата. За тази сума
ответницата В. не е издала разписка.
Сочи се още, че въпреки отправената до ответницата покана за връщане на
сумите, същата спряла да отговаря на обажданията на ищцата и се криела.
Съобразно изложеното ищцата моли исковите претенции да бъдат уважени.
Прилага писмени доказателства.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Н. В. В., чрез адв.А. М. - пълномощник. В отговора е изложено
становище за неоснователност на главната исковата претенция. Наведен е довод за
недоказаност на твърдението на ищцата за съществуващ предварителен договор за
покупко-продажба на магазин на ул.“*********, поради липсата на писмен
договор. Ответницата поддържа, че съгласно чл.19, ал.1 ЗЗД предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот задължително следва да е
сключен в писмена форма. Поддържа, че липсата на писмена форма води до
нищожност на предварителния договор. Оспорен е като неоснователен и
акцесорния иск за мораторна лихва от 29 000лв. Наведен е довод, че в процесния
случай, лихва за забава не се дължи от деня на всяка вноска, а от поканата.
2
Ответницата твърди, че не е получавала поканата представена с исковата молба.
Твърди още, че не е отказвала да приеме отправена до нея пратка, както погрешно
е отбелязано в разписка на ЕКОНТ от 22.06.2024г. Моли да бъдат отхвърлени
предявените срещу нея искове, като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез адв.В. П. поддържа предявените
искове. Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез адв.А. М. оспорва предявените искове.
Представя писмена защита и списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцата и ответницата са имали предходни
облигационни отношения по повод осъществени продажби на недвижими имоти,
като се установява и от приетия нотариален акт за покупко –продажба на
недвижим имот №79, том I, н.д.№64 /2014г. на Нотариус Ц.А., че на 01.10.2014г.
Н. В. продала на Е. Г. апартамент №19, находящ се в гр.София, р-н ********* за
цена от 40 000евро./л.16-л.17 от делото/ Установява се от приета справка от
14.05.2024г. издадена от Служба по вписвания гр.София по персонална партида №
707761, че на 14.06.2012г. ответницата Н. В. продала на ищцата Г. с поземлен
имот пл.№1853, парцел 12, с площ от 780.00кв.м., находящ се в гр.Банкя,
ул.*********. /л.21-л.22 от делото /
По делото не е спорно, като се установява и от събраните доказателства, че
през 2018г. ищцата Г. и ответницата В. водили преговори във връзка с бъдеща
продажба на притежаван от ответницата недвижим имот, представляващ магазин,
на партерен етаж, находящ се в сграда в гр.София, ул.“*********, като
ответницата се легитимирала като собственик на основание наследство и
завещание с Нотариален акт №52, нот.д.№44 /09.05.2012г. на нотариус Г.Г../л.18 от
делото/
За установяване на обстоятелствата свързани с преговорите и развитието на
отношенията между страните, във връзка с неосъществената продажба на
недвижим имот на ищцовата страна са допуснати двама свидетели.
В показанията на свид. И.К. дадени в о.с.з. на 15.04.2025г. сочи, че познава
ответницата Н. В. отдавна, а ищцата Е. и е братовчедка. Спомня си, че през 2012 г.
към края, се срещнали трите в едно кафе в градинката „Кристал“. Тогава
3
ответницата Н. била придобила по договор срещу гледане на човек имотите му.
Свид. К. сочи, че тогава ответницата предложила и на нея да закупи неин имот на
ул. „Узунджовска“ и я заведе да го види. Относно сделките за недвижими имоти
между Н. В. и ищцата Е., свидетелката сочи, че през 2012г. ответницата
предложила на ищцата да купи придобит от нея имот в гр.Банкя. Ищцата изтегли
кредит и купила този имот. По същия начин ищцата купила и един апартамент от
ответницата Н.. Свид. К. сочи, че уговорката за сделката с магазина на ул.
********* станало в нейно присъствие, в края на месец юни 2018 г. Тогава Е. Г.,
майка й, дъщеря й и свидетелката имали среща с ответницата в градинката срещу
Софийският университет. Среща, станала спонтанно, дори на шега я попитали Н.
дали нямо ще имоти за продаване. Ответницата отговорила, че има един магазин,
който е на хубаво място около 20 кв. и тогава ищцата Г. се заинтересувала, защото
е лекар, а мечтата й била да си направи свой лекарски кабинет. Помещението,
което ответницата предложила било близко до Правителствена болница и
устройвало ищцата като локация. Ищцата пожела да го види и да говорят на каква
цена евентуално би го продала. Свидетелката сочи, че ответница Н. заявила, че има
намерение да го продаде за 58 000 лв. Ответницата Н. завела ищцата да огледа
предложения имот. По-късно и свидетелката също ходила да види имота, заедно с
ищцата Г.. Свид. К. посочва, че помещението приличало на гараж, но ищцата Г.,
преценила да го закупи. Ответницата Н. поискала от ищцата да й плати авансово
18 000 лв., и след това искала до изплащането на 58 000 лв. всеки месец да й дава
по 1000 лв. Продажбата трябвало да стане, след като ищцата даде всички
уговорени суми. Свидетелката сочи, че ответницата Н. В. поставяла условията на
сделката. Посочва също, че ищцата Е. Г. изплатила всичко, но сделката не се
осъществи.
Показанията на свидетелката очевидец И.К. са последователни,
непротиворечиви, житейски логични, кореспондират с приетите, неоспорени
писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Свидетелят Е.В. /63 год., съпруг на ищцата/ сочи в показанията си, че
познава ответница Н. В. от 20 год., покрай своя роднина. Запознали се във
гр.Варна, от където родом е ищцата. След това в гр.София поддържали контакти,
ответницата е ходила у тях на гости. Сделките с недвижими имоти между
съпругата му Е. и ответницата Н., се осъществили през 2012г. и 2014 г. Тогава Н.
получила имоти в наследство и предложили на ищцата да купи едно дворно място
в гр.Банкя с малка постройка. Следващата сделка през 2014г. била закупуване на
един апартамент в кв. Сердика, който ответницата Н. придобила също по
4
завещание. И при двете сделки ищцата и ответницата ходили директно при
нотариус , без да имат предварителен договор.
Свид. В. сочи, че третото предложение на ответницата Н., било да продаде
на съпругата му един магазин на ул. „********* в гр. София. Помещението
представлявало приземна стая със сервизно помещение в кв. „Лозенец“. Съпругата
му Е. го одобрила, защото помещението можело да пригоди за лекарски кабинет,
та когато приключи активна клинична дейност, да има къде да практикува
професията си. Тогава ищцата и ответницата се споразумели за цена на имота от
58 000 лв. Сумата 18 000 лв. първоначална вноска била преведена от ищцата по
банков път. След това договорката включвала Е. да се плаща по 1000 лв. на месец
до пълното изплащане. Тези суми жена му ги предавала в брой на ответницата.
Свидетелят сочи, че през 2021 г., през есента, жена му се разболяла от Ковид. Била
изолирана, в тежко положението, а трябвало да се плати остатъчната сума от 5 000
лв. Свид.В. сочи, че взел парите, които била събрала жена му в един плик и лично
ги занесъл на ответницата Н., но тя не му дала квитанция. Свидетелят В. пояснява,
че лично преброил последните 5 000 лв., които Е. оставила в плика, на банкноти от
по 20 лв., и от по 50 лв. След като съпругата му Е. изплати цялата сума на
ответницата, не се случила обещаната сделка.
Показанията на свидетелят Е.А. В., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК,
като съобразява възможната му заинтересованост, предвид, че е съпруг на ищцата,
но доколкото кореспондират на приетите, неоспорени писмени доказателства,
както и на показанията на свидетелката К., ги кредитира.
От приетото неоспорено платежно нареждане за банков превод от
19.07.2018г., се установява, че ищцата Е. Г. е превела по сметка на ответницата Н.
В. В. сумата от 18 000лв. с посочено основание за банков превод: „предплата за
покупко - продажба"./6 от делото/
Приети са тридесет и пет неоспорени разписки за платени от ищцата Е. Г.
ежемесечни суми от по 1000лв. в полза на Н. В. В., издадени в периода от
17.02018г. до 27.11.2021г. Всички общ тридесет и пет разписки за получени суми от
по 1000лв. съдържат подписа на ответницата Н. В. В., положен за „получил
сумата“./л.7-л.12 от делото/
От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебно
счетоводна експертиза с в.л. Ю. Х., се установява, че ищцата Е. Г. е заплатила на
ответницата Н. В. В. сума в общ размер на 58 000лева.
5
В заключението на ССчЕ, са описани всички платени от ищцата Г. към
ответницата В. суми за периода от 19.07.2018 г. до 10.01.2022 г. в общ размер на 58
000,00 лева, от които:
- платени по банков път 18 000.00 лева с платежно нареждане за банков
превод от 19.07.2018 г.,
- платени в брой срещу двустранно разписана разписка (платец / получател)
35 000,00 лева
- платени в брой, съгласно събраните свидетелски показания на Е.А. В. - 5
000.00 лева.
Платените суми и размерът на мораторната лихва върху всяка една от
платените суми за периода от датата на плащането й до датата на предявяване на
исковата молба - 19.06.2024 г. вещото лице е отразило в обособена таблица на стр.
2 от ССчЕ.
При преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема заключението на
съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Ю. Х., съдът възприема като
обективно и компетентно дадено.
Приета е неоспорена покана изпратена от Е. Г. е до ответницата Н. В. относно
изпълнение на уговорка за продажба на гараж с адрес гр.София, ул. ********* за
сумата от 30 000 евро. В поканата ищцата посочила, че е изпълнила изцяло своето
задължение и към м.януари 2022г. е превела на продавача цялата сума от 58 000лв.,
поради което настоява за прехвърляне на собствеността по нотариален ред на 30-ия
ден от получаване на поканата или за възстановяване на платената сума от
58 000лв. за неосъществената продажба ведно със законна лихва от
28787.38лв./л.13 от делото/
Представена е разписка от 22.05.2024г. за неуспешно предаване на пратки
издадена от ЕКОНТ, с отбелязване от страна на предаващия куриерски служител
„получател отказва да приеме пратката“./л.15 от делото/
Не се спори, че между ищеца и ответника окончателен договор за покупко-
продажба не е сключен.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Съдът приема, че е сезиран с два главни обективно съединени иска- главен
6
иск по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД и акцесорни иск по чл. 86 ЗЗД.
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният кондикционен иск предвид подържаните
твърдения в исковата молба е допустим и следва да бъде разгледан.
По същество:
Предявен е иск с пр. основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, с цена на иска
58 000 лева, представляваща платена сума без основание.
Доказателствената тежест по исковете за връщане на полученото без
основание се разпределя съобразно общите принципи на гражданския процес -
чл.154 ГПК. Фактическият състав на чл.55, ал.1 ЗЗД при хипотезата на получено
без основание изисква ищецът - кредитор да докаже плащането и липсата на
основание за това, а в тежест на ответника е да установи претендираното от него
основание.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда три отделни фактически състава на
неоснователното обогатяване. Според първия от тях, подлежи на връщане
даденото без основание. Съгласно задължителните за съда указания дадени в
Постановление № 1 от 28.05.1979 на Пленума на ВС при първият фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо
въз основа на нищожен акт.
За да е налице първия фактическият състав на чл.55, ал.1 ЗЗД при хипотезата
на получено без основание изисква ищецът - кредитор да докаже плащането, а в
тежест на ответника е да установи претендираното от него основание.
При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с
оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде
осъществено.
Предметът на спора се определя от наведените от ищеца с исковата молба
фактически обстоятелства, от които произтича защитаваното от него субективно
материално право, и съответстващия на тях петитум. Обстоятелствата формират
основанието на иска, а подвеждането им под приложимата правна норма
съставлява правна квалификация на иска, чието определяне е в компетентността на
съда, без той да е обвързан от дадената от ищеца. В случая ищецът счита
претендираната сума да му се дължи като получена от ответницата с оглед на
неосъществено основание, която правна квалификация не задължава съда.
7
Съгласно чл. 14 от ЗЗД договорът се счита сключен от момента на съвпадане
на насрещните волеизявления на страните - приемане на предложението, с което е
постигнато помежду им съгласие по всички негови съществени елементи. До този
момент страните са в преддоговорни отношения, с които чрез преговори уточняват
параметрите на проектираната от тях сделка. Тези отношения възникват от
момента на получаване на предложението за сключване на договор и те пораждат
обвързаност, на която законът също придава правно значение, съобразно чл. 12 от
ЗЗД. Освен, че страните са длъжни да се уведомяват взаимно за значими за
сключването на договора обстоятелства, да не прекъсват без основателна причина
преговорите, да вземат мерки за опазване на взаимните си интереси, те също така
могат да сключат и конкретни съглашения с договорен характер, подготвящи
съответните преговорни етапи до сключването на бъдещия същински договор,
включително такива за заплащане на определена сума като част от цената, задатък
или отметнина.
В конкретния случай ищцата с твърденията си за постигнато между нея и
ответницата съгласие да закупи от нея конкретния недвижим имот за сумата от
58000лв., платима на вноски, с окончателен договор за прехвърляне в нотариална
форма след цялостното й изплащане, без уговорен срок, по същество навежда
страните да са постигнали съгласие по всички съществени елементи на продажбата
- предмет и цена, и да са се задължили да сключат окончателен договор за такава в
изискуемата се нотариална форма след заплащане на цената, което обещание за
продажба очертава характеристиките по чл. 19, ал. 2 от ЗЗД на сключен
предварителен договор, в изпълнение на който именно да са извършени авансово
плащания от общо 58 000лв. Твърденията на ищцата за така постигнатото между
страните устно съглашение да не е подписан писмен договор сочат не, че воля за
такъв у тях не е окончателно формирана, с което той се счита сключен, а, че тя не е
обективирана в изискуемата се от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма за
действителност на предварителния договор. От тези твърдения се извежда, че
същият е нищожен поради липса на предписаната от закона форма по смисъла на
чл. 26, ал. 2, предл.3 от ЗЗД и платеното по него е при начална липса на основание
по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, поради което подлежи на връщане.
При неоснователното обогатяване, обаче, независимо от хипотезата, в която
е осъществено, в доказателствена тежест на ищеца е да установи предаването на
сумата на ответника, а последният - наличието на основание да я задържи. И при
двете хипотези на чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД се дължи връщане на престацията
поради изначална липса на основание или поради неосъществено такова./ в този
см. Определение № 396 от 08.05.2020 г. по гр.д. № 1122/2020г., на ВКС, Г. К., ІІІ
г.о/
В случая анализа на събраните писмени доказателства, кредитираните
свидетелски показания и неоспореното заключение на ССчЕ, сочи на извод се
ищцата да е дала на ответницата претендираната сума от общо 58 000лв. като
продажната цена за имота. Ответницата не доказа да е налице правно основание за
задържането й.
Представено е платежно нареждане от 19.07.2018г. за сумата от 18 000лв. с
посочено основание за банков превод: „предплата за покупко - продажба", както и
тридесет и пет неоспорени разписки за платени от ищцата Е. Г. ежемесечни суми
от по 1000лв. Посоченото в платежното нареждане основание за плащането и
извършването на последващи плащания потвърждават твърденията на ищеца да се
8
касае за заплатена от него на ответницата сума от общо 58 000 лв. като авансово
плащане на вноски на част от цената по бъдещ договор за покупко-продажба на
посочения имот. Основанието за така извършените плащания на практика не се и
оспорва от ответницата с отговора на исковата молба, нито се опровергава с други
доказателства, които да сочат престациите да са осъществени не за авансово
плащане на част от продажната цена, а в изпълнение на други уговорки.
Както бе отбелязано при неоснователното обогатяване чл.55, ал.1 ГПК,
независимо от хипотезата, в която е осъществено, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи предаването на сумата на ответника, а последният -
наличието на основание да я задържи. В случая се установи, че ищцата да е дал на
ответницата претендираната сума от общо 58 000лв. като продажната цена по
нищожен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот.
Ответницата не доказа да е налице правно основание за задържането й.
Гореизложеното обосновава еднозначен извод за основателност на главния
кондикционен иск за връщане на даденото без основание в предявения размер от
58 000лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащането.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Задължението за връщане на даденото без основание
става изискуемо от момента на неговото възникване, тъй като същото не е
ограничено със срок и съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Но понеже за изпълнение на това задължение няма
определен ден, то съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В този смисъл, при неизпълнение на парични
задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима
покана на кредитора. Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането само в изрично предвидените от закона случаи, поради
което неоснователно обогатилият се при общия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на
имуществото на друг правен субект. В този смисъл е константната практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 113/31.07.2015 г. на ВКС по
т. д. № 929/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 270/06.07.2015 по дело № 5923/2014 на
ВКС, ГК, IV г.о. и пр.
Съгласно задължителните указания по ТР №5/21.11.2019 по тълк.д.№
5/2017г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на
основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е
изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от
момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в
поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на
този срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е отправил
покана за изпълнение до ответника, с което е поставил последния в забава.
В хода на съдебното дирене ищцата не установи по реда на пълното и главно
доказване ответницата да е получила покана за връщане на неоснователно
получените суми. Приетата по делото разписка от 22.05.2024г. на куриерска фирма
9
ЕКОНТ, не удостоверява получаване на поканата, като е обозначената като
„разписка за неуспешно предаване на пратки“. Дори и да би била успешно връчена
на 22.05.2024г. в отправената писмената покана е даден 30 - дневен срок от
връчването, който би изтекъл на 22.06.2024г., т.е. след завеждане на исковата
молба, по която е инициирано делото на 19.06.2024г.
Предвид на гореизложеното претенцията за мораторна лихва в размер на
29 000лв. за периода от заплащане на всяка една месечна вноска от договорената
цена в периода от 19.07.2018г. до м.02.2022г., до датата на предявяване на исковата
молба – 19.06.2024г., следва да се отхвърли, като недоказана.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се следват разноски в размер на 7656.66
лв., като общия размер на сторените разноски възлиза на 11 485лв., съгласно списък по
чл.80 ГПК приложен на л.98 от делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2 533, 33 лв., като общо сторените
разноски са 7600лв. за платено адвокатско възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. В. ЕГН *********, с адрес гр.София, ул.“********* да
заплати на Е. Б. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.“*********,
на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата в общ размер от 58 000 /петдесет и
осем хиляди/ лева, представляваща дадена без основание сума, по устен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
гараж на адрес гр.София, ул.“*********, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 19.06.2024. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул.“Г********* срещу Н. В. В. ЕГН *********, с адрес гр.София,
ул.“*********, иск за с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
29 000 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 58 000лв.,
считано от датата на заплащане на всяка една месечна вноска от договорената цена
в периода от 19.07.2018г. - м.02.2022г., до датата на предявяване на исковата молба
– 19.06.2024г., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. В. В. ЕГН *********, с адрес гр.София, ул.“********* да
заплати на Е. Б. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.“*********,
10
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7656.66 лв. - разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Б. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул.“********* да заплати на Н. В. В. ЕГН ********* сумата от 2533.33 лв.,
разноски по делото пред СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11