Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Нови Пазар,
03.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар, в публичното си заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Галина Александрова
като
разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 178 по описа на НПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на закупени от ответника и доставени от ищеца
стоки и услуги на обща стойност 7 137,73лв., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба.
Ищецът сочи, че с ответникът е сключил договори за
доставка на стоки и извършване на услуги – фактура № 632/07.01.2019 на стойност
1260,95лв.; фактура № 641/15.02.2019 г. на стойност 684лв.; фактура №
642/14.03.2019 на стойност 2112,00лв.; фактура № 575/08.04.2019 на стойност
819,98лв.; фактура № 657/03.06.2019 на стойност 460,80лв.; фактура №
663/10.07.2019 на стойност 1800,00лв.
Ищецът сочи, че с ответника имали договорка, плащането
по посочените фактури да стане до края на м. август, но и към момента същите не
са платени.
Поради това, че ответникът не е изпълнил в пълен
размер задължението си към ищеца, последният моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 7 137,73лв., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба.
Ищецът моли да му се присъдят направените по делото
разноски.
От името на ответника е постъпил писмен отговор, в
който е посочено, че не се оспорва съществуването на договорни отношения с
ищеца, както и такива произтичащи от посочените фактури. Ответникът сочи, че не
е отказал плащането на посочените фактури, а е предложил прихващане на
дължимото със насрещни задължения на ищеца към ответника в размер на общо
61 315,44лв. и оставаща неизплатена по тях част в размер на
43 393,04лв. Това са фактури с №№: № **********/19.11.2018 на стойност
10 222,39лв.; № **********/19.11.2018 на стойност 10 222,39лв.; №
**********/28.11.2018 на стойност 6 833,28лв.; № **********/15.12.2018 на
стойност 9 607,14лв.; №
**********/28.02.2019 на стойност 8 694,73лв.; № **********/30.04.2019 на
стойност 14 529,88лв.; № **********/31.05.2019 на стойност
4 131,15лв.; № **********/18.07.2019 на стойност 7 296,87лв.
Предвид на горното, в т. ІІІ от отговора на исковата
молба ответникът прави възражение за прихващане на дължимата от „Крис НП“ ООД
към „Деко Бетз“ ЕООД сума, представляваща сбор от сумите по посочените в
исковата молба фактури в общ размер на 7 137,73лв. с част от дължимите от
страна на „Деко Бетз“ ЕООД към от „Крис
НП“ ООД суми по посочените фактури в размер на 7 1373,73лв.
Ответникът оспорва претенцията на ищеца за мораторни
лихви, поради недължимост, т.к неизплащането на претендираните от ищеца суми е
поради неговото собствено недобросъвестно поведение, алтернативно сочи, че
същите не следва да се присъждат, т.к прави възражение за прихващане с
допълнително дължимата от ищеца на ответника сума по посочените фактури.
Предвид на горното, ответникът моли искът на
ищеца да се отхвърли като неоснователен.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните по делото са търговци, надлежно регистрирани
по ТЗ и извършващи търговска дейност.
По делото са представени фактури, издадени от ищеца
„Деко Бетз“ ЕООД за извършени от него услуги и продажби на „Крис НП“ ООД, както
следва: фактура № 632/07.01.2019 на стойност 1260,95лв.; фактура №
641/15.02.2019 г. на стойност 684лв.; фактура № 642/14.03.2019 на стойност
2112,00лв.; фактура № 575/08.04.2019 на стойност 819,98лв.; фактура №
657/03.06.2019 на стойност 460,80лв.; фактура № 663/10.07.2019 на стойност
1800,00лв. Общата стойност на задълженията по тези фактури е 7 137,73лв.
Във всички фактури е посочен начина на плащането им – с платежно нареждане.
По делото, ответникът признава, че не е извършил
плащане по тези фактури в полза на техния издател, съответно ищеца по делото.
С оглед на направеното от ответника признание, че не е
извършвал плащания по претендираната в общ размер на 7 137,73лв. сума към
ищеца по делото, правят исковата претенция основателна и доказана в пълен
размер.
От страна на ответника е направено възражение за
прихващане с негови вземания спрямо ищеца по делото, което възражение има
характер на правопогасяващо възражение. Във връзка с оспореното от страна на
ищеца възражение за прихващане, съдът е назначил съдебно икономическа
експертиза за установяване на действителните задължения на ищеца към ответника.
От назначената по делото съдебно счетоводна експертиза
се установява, че ищецът има към ответника неизпълнени парични задължения,
основани на посочените от ответника фактури – 7 бр., на обща стойност
61 315,44лв. От тях платени са общо 8 022,39лв. и остават за плащане
общо 43 293,05лв. главница. Фактурите са налични и осчетоводени в двете
дружества. Вещото лице е определило и размерът на мораторната лихва по
задълженията на ищеца към ответника в размер на общо 3 168,49лв. (относно
лихвата е л. 37 от делото, допълнително представен от ВЛ), дължими за периода
от датата на падежа на всяка от фактурите до датата на подаване на исковата
молба на ищеца – 13.11.2019 г.
Според правната теория и безпротиворечивата съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, виж Сталев, Ж., Българско процесуално право, Сиела, С-2001 г.,стр. 426 и следв., като максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от твърдените с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. Възражението за прихващане може да бъде основателно или неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и относно възражението за прихващане, ГПК в чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането, предявено с възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания не са ликвидни.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в т.ч. и тези по възражението за прихващане и намери, че трябва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти предявения иск. Преценката за това, дали искът подлежи на отхвърляне изцяло или частично зависи от обема на двете насрещни задължения.
Предмет на предявения иск е установяване дължимостта на вземането на ищеца в размер на 7 137,73лв.главница, а размерът на насрещното вземане на ответника спрямо ищеца е в размер на 43 293,05лв. Наличието на по – голямо по размер вземане на ответника срещу ищеца води до извода, че направеното възражение освен допустимо е и основателно и доказано. Същото налага постановяването на решение, с което искът на ищеца следва да се отхвърли изцяло, т.к неговия размер е по – малък от размерът на задълженията, които той има към ответника и които са предмет на направеното по делото възражение. Съдът намира за неоснователно становището на ищеца, че възражението за прихващане било направено при условие на евентуалност, в случай на уважаване на иск за лихви, в смисъл на мораторни, какъвто ищецът не е предявявал. От посоченото в писмения отговор на ответника не се установява условие, при сбъдването на което да се прави възражението за прихващане. Напротив ясно е посочено в т. ІІІ от писмения му отговор (л.19 от гр.д. № 1541/2019 г. на НПРС), че прави такова, без да се уточняват условия, от които разглеждането и евентуалното му уважаване зависи.
Ето защо съдът приема, че възражението за прихващане, така както е направено е допустимо, а разгледано по същество е изцяло основателно.
Предвид на горното, предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, съгласно заключението на вещото лице.
Ето защо следва да се извърши съдебната компенсация между двете съществуващи насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях, които са: на ищеца - сумата общо от 7 137,73лв.главница и на ответника сума в размер на 43 293,05лв., като искът следва да се отхвърли изцяло като погасен чрез прихващане.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Поради това, че се отхвърля иска на ищеца,
то и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК не следва да му се присъждат разноски, т.к
няма уважен изцяло или отчасти иск. На ищеца не се дължат разноски и по
аргумент на чл. 78, ал.2 от ГПК, доколкото дори и да имаше такива, то
ответникът не е станал причина за завеждане на делото. Напротив, направеното от
ответника възражение касае дължими от ищеца към него плащания, предхождащи по
време задълженията на ответника към ищеца. Това показва, че недобросъвестността
на ищеца е причина за неизпълнените в срок задължения на ответника към него, а
не поведението на ответника, още повече, че задълженията на ищеца са в
значително по – голям размер.
От страна на ответника е направено в
съдебно заседание искане за присъждане на разноски по делото. Искането намира
правно основание в чл. 78, ал.3 от ГПК.
Ответникът е направил по настоящето дело
разноски за адвокатска защита в размер на 690лв., както и такива за
експертизата в размер на 300лв. и банкови такси за преводите 4,84лв.
Общия размер на направените от ответника
разноски е 994,84лв.
Предвид изхода на спора, искането на ответника е
изцяло основателно и следва да се уважи, като му се присъдят направените по
делото разноски в пълен размер от 994,84лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен
съд Нови пазар,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Деко –Бетз“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Славков“ № 37, ет.1, офис 1, представлявано от А.Б., срещу „Крис –НП“ ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Илия Вълчев – Талимата“ № 12, представлявано от П.Х.П., за заплащане на сумата от 7 137,73лв. (седем хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.11.2019 г., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане, заявено по реда на чл. 298, ал. 4 от ГПК, цялото в размер на 43 293,05лв.(четиридесет и три хиляди двеста деветдесет и три лева и пет ст).
ОСЪЖДА на
основание 78, ал. 3 от ГПК „Деко
–Бетз“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Никола Славков“ № 37, ет.1, офис 1, представлявано от А.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА „Крис –НП“ ООД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Илия
Вълчев – Талимата“ № 12, представлявано от П.Х.П., СУМАТА от 994,84лв. (деветстотин деветдесет и четири лева
осемдесет и четири стотинки), разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Районен
съдия: …….…………………..
Галина
Николова