МОТИВИ към присъда № 32/ 27.12.2018г. по
НОХД № 295/ 2017г.
Подсъдимият В.Г.М. с ЕГН ********** е предаден на съд за:
1.
престъпление по чл.206 ал.І от НК, за това,
че на неустановена дата през периода 17.05.2012 г. – 19.05.2012 г. в с.В., обл.Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 2 бр.
палета за хляб на стойност 185 лева, 2 бр. хладилници „***” на стойност 154
лева, 4 бр. казани за тестомесачка на стойност 288 лева, количка на стойност
39,20 лв., 4 бр. тестомесачки на стойност 494,82 лв., цистерна за гориво с обем
4 куб.м. на стойност 225 лева, горелка нафтова за пещ на стойност 126 лева,
всичко вещи на обща стойност 1512,02 лв., собственост на РПК „***” гр.Никопол,
които владеел -
2.
престъпление по чл.216 ал.V във вр. с ал.І от НК, за
това, че през периода 17.05.2012 г. – 19.05.2012 г. в с.В., обл.Плевен,
при условията на посредствено извършителство, чрез Ф.А.С.,
Н.М.А. и И.М. Ц., повредил противозаконно чужди недвижими вещи – метална
дебелостенна цистерна за гориво с вместимост 6000 л. на стойност 600 лева и двуподова пещ на стойност 16000 лева, всичко на обща
стойност 16600 лева, собственост на РПК”***” гр.Никопол, като с деянието
са причинени значителни вреди.
Представителя на РП Никопол, поддържа
обвинението, счита същото за безспорно доказано и моли за постановяване на осъдителна
присъда, в размер, към минимума предвиден в закона.
Подсъдимия В.М., не се признава за
виновен, като в последната си дума моли
за оправдателна присъда.
В с.з. на 13.03.2018г. и на 27.08.2018г.,
дава обяснения в които по същество излага разнопосочни и непоследователни
твърдения, в смисъл, че става въпрос за „схема да бъде изпратен в затвора“,
съчинена от „едни бандити, престъпници “/виж с.з. на
27.08.2018г../ както и че процеса е „скалъпен“. Така в с.з. на 13.03.2018г.,
излага твърдения, че: “ това, което чух
в ОА, за всички тези вещи, нито една не съм виждал в тази фурна. ……………... Имаше един прокурор и той каза - ще
те вкарам в затвора. Аз нямам грам вина. Аз като дойдох от Русе първата задача
беше да я възстановя фурната. Аз се опитах, но не можах. Вие знаете това дело
мина преди 4-5 г. Осъди ме Т. и окръжния съд може да видите какви мотиви написа
и сега се чудя на каква основа мога да бъда съден. Нямам никаква вина. Ще съдя
и вещите лица. Това е измислено ………………...
Всичко беше нагласено. Целта беше тогава
да вляза в затвора. В тази фурна не е имало никакви вещи. Стария
председател беше с Киновски приятел. Те ги докараха тези циганчета с цел да
скалъпят делото и го скалъпиха. Аз
направих покрива. Сега нищо няма във фурната. И 2012г нямаше нищо. Ако имаше
нещо трябваш да извадят описи. Във фурната имаше вградена пещ през 58 година.
Тя беше там когато я наех. Сега е там с изключение на някакъв детайл и са го
срязали тия циганчета. Аз когато А.Н. ме
извика и каза фурната ще я купуват вземи я извади. Аз си намерих един резач
от Белене и той започна да реже. След малко пристигнаха тези циганчета. Докара
ги Вальо Шумов и им каза да отиват да режат. Целта им е да отида и след един
час и да ме хванат. Тази фурна за нищо
не става. Не става за вторични суровини. ………….. Целта беше да стане цирк на центъра на
селото. ………… Цистерната за горива е на
кооперацията. Аз съм дал фактура. Тя е купена и е на кооперацията. Не сме я
рязали. И до сега стои. Цистерната е на кооперацията и исках да я срежа за да
се извади навън. Тя е зазидана и трябва да разваля постройката. По добре да
срежа цистерната. Н.Н.
ми даде зор да си взимам моите вещи, че ще продава фурната. Аз изпълних да отида да я извадя и да я
срежа. Нямах никаква умисъл. Нито съм разпореждал. Те го измислиха много
така…Разберете ме, че тук целта беше да ходя пет години по дела. И то се случи.“
В
с.з. на 27.08.2018г., подсъдимият,
излага още, в обясненият си, че :“ Беше скалъпено за един ден. Извикаха ме да
си махна фурната за един ден. Н.Н. ( който беше на „***а“ )ме извика да махна фурната,
защото ще я продава на турска фирма. Трябваше да махна фурната, която е на
Кооперацията. Тази, която я реже Р. е от 1971г. Казах, че има пещ и
електрическа фурна на кооперацията. Тя и пещта е на Кооперацията. Аз съм извадил
документи, но те ги скриха. Документи, че е закупена от ТКЗС-то. Аз съм
наследник на ТКЗС-то. Тя е закупена 1958г., работи до 1981г. Забранена е
фурната със закон, защото всички фурнаджии я забраняват навсякъде, в цяла
България и купуват хората от В. тази електрическата от едно село. Работи над
20г. Фурната трябва да се освободи каза Н..
Казах на мен не ми пречи, даже който иска да я вземе, тя нито работи, нито има
нещо. Целта е била да изпратят техни цигани, които да кажат, че съм ги
извикал да режат. Те дойдоха и казаха
„Дай да ти помогнем да режем фурната“. Електрическата печка режа аз. Ония режат пещта без да ме питат. Дошла
е полиция, но мен ме е нямало там. Не съм очаквал такава схема. Имало е разговор и схема да ме пратят в
кауша.
Служебният защитник на подсъдимия, адв.Т., счита, че обвинението не е доказано, т.к. не се е
установило, че подсъдимият се е разпоредил в свой личен интерес, излагат се
допуснати и съществени процесуални нарушения.
В производство
не са предявени гражданскоправни претенции.
От наличните по
делото данни се установява, че обвиняемият В.Г.М.
е роден на *** ***. Български гражданин. ***. Женен. Със средно
образование. Осъждан. От 13.06.2008г. е
председател на ЗК „ПС ГЕРБ” – с.В., ЕГН: **********.
На 20.04.2007г. между РПК *** гр.Никопол, представлявано от св.А.Г.Н., в качеството му на наемодател и ЛЗК „ПС ГЕРБ” с.В. представлявано от
подсъдимия М., в качеството си на
наемател, сключили договор за наем на недвижим имот, полумасивна
сграда – фурна, намираща се в с.В.,
общ.Никопол и представляваща имот № ХІІІ, кв.72 по плана на селото с.с., вписан с н.а. в службата по вписванията при РС
–Никопол, с вх. Рег. № 1519/14.08.2007г.
Видно
от сключеният договор, имота е предоставен за временно и възмездно ползване на
представляваната от подсъдимия кооперация, като неразделна част от същият
представлява и премо – предаветален
протокол, за предаване на наетата вещ, в който е описано състоянието в което се
предава сградата и помещението предмет на договора. Договора е сключен за срок
от 10 г. считано от 01.05.2007г. до 01.05.2017г.
Видно от препис – извлечение от сметки № 203 и
№ 204, наетият обекта е оборудван с
всички необходими уреди и съображения за осъществяване на производствената
дейност - хлебопекарна , цистерна 4 тона, цистерна 6 тона, горелка – нафтова, к-н за тестомелачка, пещ двуподова,
тестомесачка, палети за хляб 2 бр. и 2 бр. хладилници.
Хлебопекарната с двуподова
жарова пещ, била изградена през периода 1958г – 1961
г., като в началото била на твърдо гориво, а в последствие била преоборудвана с нафтова горелка за опалване. Пещта била с
капацитет до 2880 хляба на смяна и към момента на деянието била на стойност
16000 лева. Метална дебелостенна цистерна с вместимост 6000 л., се намирала в специално изградено помещение зад
основната сграда на фурната.
От показанията на св. А.Н., Б.Б. и В.О., се установява, че фурната, заедно с уредите и съораженията
необходими за дейността и била отдадена
още през 1993г. на ПК „Защита“ с.В.,
чийто правоприемник е кооперацията представлявана от подсъдимия - ЛЗК „ПС ГЕРБ”
с.В.. Безспорно е обстоятелството че св.Б.Б. е
председател на кооперацията на подсъдимия през периода 2000-2004г., както и че
инвентара описан в препис – извлечение от сметки № 203 и № 204, бил наличен във
фурната при встъпването му в длъжността, и същият останал в нея, при отстъпването
му от длъжност, без да липсва никоя от изброените вещи.Този свидетел установява
също, в показанията си, че двуподовата пещ, по
времето на неговият мандат не е функционирала, но самата фурна е работила.
Безспорно обстоятелство е и факта, че св.В.О. е председател на ЛЗК „ПС
ГЕРБ” с.В., след св. Б.Б., а именно за срока от 2004
– 2006г., както и че при встъпването му в длъжност, фурната е била напълно
оборудвана и активна и след като отстъпил от длъжност, същата била
функционираща.Установява се също, че соченият в ОА инвентар е налице, както и
че при необходимост е осъществяван ремонта на някои от уредите.
Т.к. подсъдимият в качеството си
на председател на кооперацията наемател - ЛЗК „ПС ГЕРБ” с.В., не заплащал
договореният размер на наема председателя на РПК *** гр.Никопол –св. А.Н.,
изразил устно, намерение, да прекрати
наемният договор поради неизпълнение на задълженията, като в последствие, подсъдимият бил поканени и писмено да се яви в управлението на РПК *** –
Никопол за разтрогване на договора и издаване на обекта.
След встъпването в длъжност на подсъдимия като председател на
кооперацията, така и не били предприети
действия за производство на тестени изделия и не били реализирани доходи от
фурната, а същевременно подсъдимия
направил разходи за нея,/ремонт на покрив и смяна на дограмата/, без същите да
са били признати от наемодателя, подсъдимият М., в началото на м.май 2012 г.
решил да набави за себе си имотна облага, преди предстоящото прекратяване на
наемният договор, като се разпореди с
имущество собственост на РПК *** гр.Никопол, което съгласно договора от
20.04.2007г. владее.
Подсъдимият, познавал св.С., който по същото време в стопанисваната от
самият него кооперация, извършвал дейност по рязане на метални отпадъци за
скрап.
На 17.05.2012г. съгласно предварителната
уговорка, св.С. заедно със свидетелите Н.А. и И.Ц. отишли в с.В. и там се
срещнали с подс.М., който ги завел до наетата фурна. Обяснил им, че е собственик на сградата и на
оборудването в нея и разпоредил на св.С. да нареже метална дебелостенна
цистерна с вместимост 6000 л., намираща се в специално изградено помещение зад
основната сграда на фурната. В изпълнение на указаното св.С. започнал рязането
на цистерната с уред за газокислородно нарязване /резак/, като направил един полудиагонален
срез в предната стена на цистерната за гориво. Жители на с.В., сигнализирали по
телефона, собственика на фурната – РПК *** Никопол в лицето на нейният
председател св.А., че става нещо нередно във фурната в с.В..Т.к. Св.А., в този
момент, не се намирал наблизо, се обадил на свидетелката Ш. – тогава
гл.счетоводител на кооперацията, да посети фурната и да установи, дали се
случва нещо нередно. Св.Ш., отишла
във фурната в с.В., където заварила горепосочените свидетели в момента на
рязане на цистерната. Тя разговаряла с тях и успяла, да ги обеди , да спрат работата по рязане на цистерната, но
последната вече била в такова състояние, че повече не можела да се използва по
предназначение, а именно да съхранява горива.
Въпреки това обаче, по –ксъно същият ден, преди да си тръгнат от мястото,
подсъдимият М., се уговорил със същите свидетели, да дойдат и на следващият ден
за да продължат рязането, но този път на хлебопекарната. За целта, подсъдимият
отключил, входната врата на фурната и им показал, точно къде е хлебопекарната,
както и какво точно от другите вещи там да нарежат.
На 18.05.2012г. в изпълнение на намеренията си от уговорката
от предният ден, подс.М., отключил сградата на фурната, в с.В., на свидетелите С., А. и Ц. отново.След като те влезли
вътре, им указва да бъде разбита пещта и
металните части от пещта да се нарежат за скрап , както и да бъде нарязано и
взето част оборудването. Съгласно
указанията на подсъдимия, свидетелите А.
и Ц. останали във фурната и нарязали част от вградената пещ, като по този начин
повредили същата, като разрушили топлинната изолация, разрушили част от огнеопорната тухлена зидария на пещта , демонтирали всички
метални части – горен плот, ламаринена обшивка, вратите на пещта, демонтирали
водещите релси на горен под, унищожили топлопроводните тръби на двете камери,
изрязвали и тръбите за доставка на гориво, унищожено било и водното оросяване.
Тези техни действия довели до невъзможност пещта да се ползва по предназначението
и. Докато св.А. и Цветано извършвали
гореописаната дейност, св.С. отишъл да
реже железа в стопанският двор на кооперацията, чийто представител е
подсъдимия. Междувременно, действията на св.А. и Ц. били преустановени от
дошлите във фурната полицейски служители при РУ Никопол.
На
неустановена дата , през периода 17-19.05.2012г., св.К.А., при който работел
като механизатор в кооперацията на подсъдимия,
по негово нареждане, натоварил
заедно със св. М.М.,
на товарен автомобил – ИФА, от сграда на процесната
фурна - 2 бр.палета за хляб, 2
бр.хладилници „***” , 4 бр.казани за тестомесачка, 1 бр.тестомесачка, количка,
цистерна за гориво с обем 4 куб.м.,горелка за нафтовата пещ. Вещите били откарани от св.К.А. в двора на
кооперацията, на която председател бил подсъдимия, в с.с.
Част от тях –горелката за нафтовата пещ и 2 бр. палети за хляб били скрити в
навес собственост на ЛЗК”ПСГЕРБ” , като в последствие с протокол за доброволно
предаване от 25.09.2014 г. били върнати на собственика. Останалите движими вещи
били претеглени и закупени от св.С., срещу съответната цена, платена на
подсъдимият М.. По този начин противозаконно се разпоредил с чуждо имущество, собственост
на наемодателя, РПК *** Никопол, което имущество, подсъдимият владеел, по силата на договор за наем от
20.04.2007г.
След тези действия, в края на месец май
2012г., ръководството на РПК *** предприело действия за събиране на дължимите
суми, като изпратили покана адресирана до подсъдимия, с която същия бил поканен
да се яви в РПК *** гр.Никопол за уреждане на договорните отношения и плащане
на дължимия наем, който към онзи момент бил в размер на общо 1700 лева. Това не станало. За това през 2012г. с писмо
№ 11/31.05.2012г. подсъдимия в качеството му на председател на ЛЗК „ПС ГЕРБ” с.В.
бил поканен в 7 дневен срок от получаване на писмото да освободи наетия обект –
фурна в с.В., собственост на РПК *** гр.Никопол.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от
събраните в хода на разследването доказателства – писмени и гласни, приобщени
по съответният ред.
По делото
е назначена комплексна съдебно-стокова
тройна експертиза от която се установява, стойността на вещите, както и че,
пещта е била приведена в състояние, което и пречи да бъде използвана по
предназначение. От същата се установява
още, че пещтта е недвижима вещ.
По отношение на обвинението по чл.206, ал.1 от НК, съдът намира, следното:
За
да е налице обсебване по смисъла на чл. 206 ал. 1 от НК, деецът противозаконно
трябва да е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази. Вещта е чужда,
когато не принадлежи изключително на дееца, а за наличие на съответното
престъпление се изисква още и фактическата власт върху нея да не е била
придобита неправомерно, т.е. деецът да я осъществява на конкретно правно основание.
Обвинението по делото е повдигнато за това, че подсъдимият М., противозаконно е
присвоил движимите чужди вещи, предмет на обвинението, които пазел. В този
смисъл за доказаността на деянието следва безспорно
да са установени два факта- първо, че вещите не са принадлежали на дееца и
второ, че те са му била предоставени за
пазене. За собствеността на РПК Наркоп – Никопол, върху процесните движими
вещти описани в пунк първо
на ОА, са събрани гласни доказателства-
основно показанията на св. Н.А., И.Ш., Б.Б., В.О., с
изнесените данни за това, че вещите са закупени и са налични, като оборудване
за процесната фурна в с.В., както и писмени такива- инвентаризационен
опис от сметки № 203 и № 2004, установяващи обстоятелството, че същите са били
заведени в баланса на ощетената кооперация. Еднопосочни и безпротиворечиви
са показанията на посочените свидетелите, във връзка с това, че същите вещти, са се намирали в наетата фурна на кооперацията,
където цистерната за гориво и нафтова горелка за пещ, били монтирани. Отделно
от това, от св.показания на Н.А., И.Шунгурова и В.О., във връзка с предоставянето на фурната под
наем преди отдаването му на подсъдимия, е видно, че същите вещи са били налични
именно там. Съвкупната преценка на тези гласни и писмени доказателства води до
единствения извод, че вещите принадлежат
на ощетената кооперация, които документално
са били заведени в баланса му, а реално са се намирали във отдадената под наем
фурна в с.В.. Точно тази вещи са били предмет на последващо
присвояване от страна на подсъдимия,
като в такава посока са и събраните данни. От една страна- показанията на
свидетелите К.А. и св.М.М., във връзка с това, че
вещите , които са били в помещението,
стопанисвано от ЛЗК „ПСГЕРБ“ с.В., са
били натоварени и транспортирана оттам и складирани в собственият на същата
кооперация стопански двор, където част
от тях са били намерени и върнати на собственика РПК *** - Никопол. Оттук са и
неоснователни доводите на защитата и на самият подсъдим в обясненията му и в
личната му защита, в хода по същество, че не била безспорно установена
идентичността на вещите, които били намерени в стопанският двор на ЛЗК „ПСГЕРБ“
с.В., както и че транспортираните такива са били на ЛЗК „ПСГЕРБ“ с.В. и тя ги е
закупила, защото от събраните
доказателства въобще не може да се направи друг извод, нито пък да се приеме,
че може да съществува разминаване в това отношение, след като освен
документално и със свидетелски показания е изяснено, че става въпрос за едни и
същи вещи.
По
отношение на другия елемент от обективна страна на изпълнителното деяние-
фактическата власт върху вещите, както беше изложено по- горе, те трябва да са
били предоставени на дееца на някакво конкретно правно основание, в настоящия
случай- под формата на пазене. Именно в тази връзка е и тезата на защитата, че
липсвал документ или друго писмено доказателство за възлагането на вещите,
предмет на престъплението на подсъдимия. От данните по делото обаче е видно, че
подсъдимия в качеството си на председател на ЛЗК „ПСГЕРБ“ с.В. е сключило
договор за наем на фурната в с.В., собственост
на РПК *** -Никопол в която са се намирали, процесните
вещи, а цистерните и пещта даже са били монтирани, за което вече се обсъдиха събраните
доказателства. За същите е бил сключван договор за наем и първоначален приемо – предавател протокол със всеки един от
председателите на кооперация ЛЗК „ПСГЕРБ“ с.В. още от 1993г., до 2008г.,
когато в правата на председател на
същата, встъпва подсъдимия.
Анализа и съвкупната преценка на духа на сключеният договор за наем, се
налагат изводите, че по силата на същия подсъдимият е бил длъжен да стопанисва обекта
с грижа на добър стопанин и да върне същия след изтичане на наемният срок. Именно
от тези му задължения произтича възлагането да пази имота – фурна и намиращия се
в нея инвентар, като полага грижи за съхраняването му до момента на прекратяване на договора. Съгласно
уговореното, наемателят е можел да извършва рекострукция,
преустройства и подобрения за своя сметка, само със съгласието на наемодателя,
изразено в писмена форма, каквито доказателства по делото не се установяват. В този смисъл е налице предоставяне на вещта
на правно основание- договор за наем, в каквато връзка чуждото имущество е било
поверено. Процесните движимите вещи, са се пазели от подсъдимия на договорно основание и
упражняването на държанието им се е осъществявало именно в тази
връзка.
Друга
основна особеност на изпълнителното деяние на обсебването е това, че деецът
извършва противозаконно разпореждане с вещта, която се намира в неговата
фактическа власт. По делото се установява точно такова юридическо разпореждане
в негов интерес с движимите вещи, които, въпреки че не са му принадлежали, а са
били само предоставени за пазене, по- късно са били присвоени, като са транспортирани и
складирани в стопанският двор на кооперацията представлявана от подсъдимия, а
част о тях са били продадени за скрап..
Това
обстоятелство не се оспорва и от подсъдимия, който чрез защитника си само
възразява, че не ставало ясно, че се касае за едни и същи вещи, предмет на
наемния договор, а за такива които са собственост на представляваната от него
кооперация, някои от които се твърди да са закупени от тях, без да е ясно защо
се намират в отдадената под наем фурна, при условие, че доколкото не е работила
същата, такъв инвентар не е бил необходим, ако приемем, че друг е липсвал, но и за това възражение съдът изложи
съображения в мотивите си, още повече, че съставомерността на
едно престъпление се преценя към момента на извършването му, поради което и не се установи твърдяната
фактическа обстановка от подсъдимия по отношение на движимите вещи.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал, че не притежава собственически права върху
движимите вещи, защото същите са му били
предадени като наети вещи, които пази, т.е. той е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е престъпния резултат в следствие на
извършването на разпореждане с чужда вещ и е искал настъпването на съответните
последици- засягане на възможността действителният собственик в пълен обем да
упражнява правата си.
Изложеното дотук обосновава извода за съставомерност на деянието, като кумулативното наличие на
всички признаци от обективна и субективна състава на престъплението по чл. 206
ал. ал. 1 от НК обуславя и налагането на съответната отговорност.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”,
степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
В
тази насока съдът не отчете смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства.
Отегчаващи вината на подсъдимият обстоятелства – обременено съдебно
минало, лоши характеристични данни, липсата на каквато и да е критичност, към
извършеното при това дни след като е бил осъден, с влязла в сила присъда, за
друго такова престъпление по чл.206 от НК.
Предвид
на изложените съображения и на основание чл.206, ал.1, във връзка с чл.54 от НК, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимият
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1г. година, което наказание да се
изтърпи в първоначален „Строг” режим в Затвор, настоящото
престъпление е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Предишните
наказания не са изиграли своята превантивна роля и не са постигнали ефекта на
закона да превъзпитат дееца. Размерът от 1 г. , съдът намира за адекватен на
извършеното от подсъдимия. Този размер е съобразен с възрастта на подсъдимия,
както и обстоятелството, че
наказателното производство е продължило дълъг период от време.
По делото не се
установи, наемодателя да е притежавал общо 4
бр. тестомесачки, а само 1 бр., видно от препис – извлечение на сметка
204и 203, които подсъдимият да е владеел, поради което съдът, призна подсъдимия за невиновен в това, че на неустановена дата през периода
17.05.2012г. – 19.05.2012 г. в с.В., обл.Плевен, противозаконно да е
присвоил чужди движими вещи – 3
бр. тестомесачки на обща стойност от 371.11лв., собственост на РПК „***” гр.Никопол, които владеел , поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение, по чл.216,
ал.1 от НК, по отношение на тези вещи.
Относно
възможността за налагане и на наказанието „конфискация”, което законодателят е
оставил на преценката на решаващия орган, настоящият състав намира, че същото не следва
да се налага, т.к. целите на наказанието в достатъчна степен се
постигат и без да трябва допълнително да се налага това наказание.
По
отношение на обвинението по чл. чл.216, ал.5, вр. с
ал.1 от НК, съдът намира, следното:
Анализа на фактическата обстановка
и събраните по делото доказателства даде основание на съда да формулира
категоричен извод, че с деянието си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.216, ал.5, вр, с ал.1 от НК.Това
е така, тъй като подсъдимия, през
периода 17.05.2012 г. – 19.05.2012 г. в с.В., обл.Плевен, при условията на посредствено извършителство, чрез Ф.А.С., Н.М.А. и И.М. Ц., повредил
противозаконно чужди недвижими вещи – метална дебелостенна цистерна за гориво с
вместимост 6000 л. на стойност 600 лева и двуподова
пещ на стойност 16000 лева, всичко на обща стойност 16600 лева, собственост на
РПК”***” гр.Никопол, като с деянието са
причинени значителни вреди
В
конкретния случай изпълнителното деяние на престъплението е
извършено с действие. То се изразява във вземане на решение от подсъдимия за
противозаконно присвояване на предмета на престъплението, следствие от
промяната на субективното отношение на обвиняемото лице към него. Установено е
по категоричен начин, че процесните вещи са се
намирали във владение на подсъдимия М. на правно основание - като съставни
части от сградите които е ползвал, като наемател. По силата на договора за наем
М., е следвало да ги ползва и и върне след
изтичането на срока на договора. През процесния
период той променил субективното си отношение към тези вещи и започнал да ги
третира, като свои. Впоследствие се разпоредил с тях в свой имуществен интерес.
Събраните по делото доказателства за
виновното поведение на подсъдимият М., съдът оценява, като безпротиворечиви.
Това е така, тъй като по делото липсват доказателства, подкрепящи различните
защитни версии на подсъдимия, а именно че искал да ремонтира сградата, да смени пещта и т.н. Тези все взаимно противоречиви и изключващи се.Подсъдимият
твърди, че пещта била стар и вредна и следвало да се демонтира, в каквато
връзка доказателства, бил ангажирал служеб. защитинитк на подсъдимия адв.М.А.,
при предходно разглеждане на делото.
Това обаче, подсъдимият безспорно е узнал едва в съдебното производство, и към
монета на повреждането на същата, няма данни, същият да е целял да я замени с друга, а не да я продаде за скраб. По делото безспорно се установява, че
фактическите действия по рязането и
демонтирането на цистерната и пещта са осъществени от наети от подсъдимия
работници.
От показанията на св.С., А. и Ц. се установява, че именно
подсъдимия, се легитимирал пред тях като
собственик. В конкретния случай съществен елемент е, че подс.М., се е представил, като собственик на
сградата и съораженията и именно в тази връзка у
сочените свидетели не е възникнало съмнение, че подсъдимият не е имал правото
да се разпорежда с тях, още повече че същите свидетели излагат, че пред фурната
има поставена циментова паметна плоча в която пише, че именно подсъдимия е
изградил същата.
Анализа на свидетелските
показания сочи по безспорен и категоричен начин на наличието на два, важни и
съществени факта по делото. Първият е че подсъдимият се е представял, като
собственик на процесната цистерна и пещ/ в частност
на фурната/ вторият, че е разпореди тяхното рязане и продажбата, на частите
като материали за скраб,
посредством наетите работници. Безспорно вследствие на предприетите от
подсъдимия М. и наетите от него работници действия, била засегната субстанцията
на процеснаите недвижими вещи – метална дебелостенна
цистерна за гориво и двуподова пещ, което довело до тяхното качествено изменение,
което ги е направило окончателно негодни за бъдещето им използване по
първоначалното им предназначение.
Изпълнителното
деяние на престъплението е квалифицирано по ал.5, вр.
ал.1 на чл.216 от НК - за „причинени значителни вреди". Това е така, тъй
като стойността на унищожената недвижима вещ възлиза на 16 600 лева, която
стойност надвишава размера на 14 минимални работим заплати за страната, какъвто
е критерият съобразно утвърдената съдебна практика - Постановление № 1/1983г.
на Пленума на ВС, ТР № 1/1998г. на ОСНК при ВС и Решение № 312/27.06.2008г. на
ВКС по н.д 273/2008г.
Безспорно от субективна страна престъплението е извършено
при форма на вина – пряк умисъл. Към момента на деянието, така и към настоящия
момент М. е пълнолетно и психически
здраво лице. Подсъдимият съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал, целял настъпването на тези последици.
Подсъдимият М. напълно съзнателно е повредил
процесните недвижими вещи - собственост на РПК *** Никопол, като по този начин те били лишени от
възможността да я владеят и ползват по предназначение. Фактическите извършители
на действията по унищожаване на недвижимите вещи, наети от подсъдимият М. не
действали виновно. Това е така, тъй като те не съзнавали, че подсъдимият ги е
заблудил досежно собствеността на същите.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия М., за
престъплението по чл.216, ал.5 от НК съдът отчете, липсата на смекчаващи вината
обстоятелства.
Въз
основа на изложеното съдът определи за подсъдимия М., наказание в условията на
чл.54 от НК, в размер на 2г.ЛОС.
На
основание чл.23 от НК съдът групира така определените наказания, като определи
едно наказание, по-тежкото от двете – 2 г. ЛОС, което наказание да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор.
Предвид изхода от делото, съдът възложи в
тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: