№ 32
гр. Плевен , 27.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Частно
наказателно дело № 20214430200169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С постановление от 04.12.2020г. на прокурор Владимир Радоев при
Районна прокуратура гр.Плевен е прекратено наказателното производството
по досъдебно производство №Д-1274/2019г. по описа на РП гр.Плевен
образувано с постановление на АП - Велико Търново за това, че на
10.03.2018г. в помещение на 01 РУ на МВР в гр. Плевен от полицейски орган
при изпълнение на службата им е причинена лека телесна повреда на *** ***
изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 пр.3 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Недоволен от постановлението е останал *** *** които чрез. Адв.
***-АК-гр.Плевен е депозирал жалба до Районен съд Плевен за отмяна на
същото и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона.
След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното
производство № Д 1274/2019г. по описа на РП гр.Плевен и обсъди доводите
на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на
жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Съгласно
цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.5 може да
се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия
защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от
съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да
бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6
от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на
1
наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия
защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо
лице. В конкретния случай жалбата е подадена от *** –АК-грПлевен, явяваща
се процесуален представител ,упълномощена да представлява *** ***
пострадал от престъплението предмет на разглеждане по посоченото
досъдебно производство. Поради изложеното Съдът намира, че жалбата е
подадена от лице, което има право да обжалва определението на PC Плевен и
същото е включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243,
ал.6 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва
да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243, ал.6 от НПК
жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде
подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок
е преклузивен и не спазването му преклудира възможността изброените лица
в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването
на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата.
В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от
постановление на РП гр.Плевен от 07.12.2020г, с адресат жалбоподателя,
изпратено и получено от жалбоподателят на 18.01.2021г . Жалбата е
получена от жалбоподателят на 18.01.2021г видно от приложената разписка
и подадена от него жалба срещу постановлението на РП на дата-20.01.2021г.
Във връзка с така изложеното съдът намира, че следва да приеме, че
жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което
същата се явява допустима.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за
допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно: същата да
е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната
разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 -
дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт
и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се
явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна със доводите в
жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства намира същата за неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на контрол е постановление на РП Плевен с което
наказателното производство за това, че на 10.03.2018г. в помещение на 01 РУ
на МВР в гр. Плевен от полицейски орган при изпълнение на службата им е
причинена лека телесна повреда на *** *** изразяваща се в причинени болки
и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал.1, т.2
пр.3 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Целта на съдебния контрол по реда на
2
чл.243, ал.4 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и
обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на
наказателното производство, в случая да отделно деяние, като при
извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на
делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява,
дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка
се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за
разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на
тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже
какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да
бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът,
прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са
длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната
истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва
да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и
разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано
на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243
от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното
производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса,
при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а
до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на
правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в
досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин
да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.
В хода на извършеното разследване е възприета следната фактическа
обстановка:
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лицата
имащи отношение по случая както и са приобщени относими документи.
Свидетелите *** и *** ***и живеели в гр. Плевен на адр. ***. На адреса
били посещавани от *** и *** Същите често спорели на различни теми, като
при някои от случаите ситуацията ескалирала в нещо повече от размяна на
реплики на висок глас и скандалът ставал достояние на съседите им.
На 10.03.2018г.св. *** бил в жилището на родителите си. Узнал, че
недвижимият имот в който се намира е прехвърлен по нотариален път от
родителите на сестра му. Това обстоятелство силно го засегнало, воден от
емоцията започнал да изисква обяснение защо се е случило това. Буйният му
характер взел връх и той започнал да предприема крайни действия, с които да
изрази недоволството си. Започнал да унищожава някой от мебелите в
3
жилището, като тези му действия били съпроводени с викове и заплаха да
взриви газовата бутилка намираща се в апартамента. В последствие
действията му преминали във физическа агресия към сестра му ***. Той
започнал да се боричка с нея, като дори успял да я хване и събори на земята.
При този физически контакт разменили удари и двамата получили
наранявания, включително и от удара в твърдата повърхност. Докато били на
земята техният баща се опитвал да ги отдели един от друг. За това бил хванал
сина си в горната част на тялото и го дърпал силно в противоположна
посока.Докато траел конфликта бил подаден сигнал на тел. 112, който бил
предаден в 01 РУ МВР - Плевен. На място реагирали полицаите *** и ***.
Когато пристигнали те възприели скандала в неговата активна фаза. След като
се запознали със ситуацията решили да предприемат действия за
нормализирането и. Отдали устни разпореждания на *** да прекрати
физическата и вербална агресия. Последният отказал да се подчини. Бил във
видимо нетрезво състояние и не успявал да овладее възбудата си. Поради тази
причина служителите на реда решили да го изведат от тази среда, като лицето
следвало да бъде отведено до 01 РУ на МВР гр. Плевен. За целта били
използвани полицейски техники - ключ на ръката, поясно хвърляне и водещи
техники. Същите също оставили видими следи по тялото на задържаното
лице. След като му били поставени белезници полицаите преустановили
употребата на физическа сила и помощни средства. В последствие *** бил
отведен до 01 РУ на МВР гр. Плевен. Там били съставени необходимите
документи, които същият отказал да подпише. В последствие бил настанен в
място за задържане,като бил сам в килия. На следващият ден бил освободен.
Решил да сезира компетентните органи за това, че спрямо него е упражнено
полицейско насилие. За целта подал жалба.
Горната фактическа обстановка кореспондира със събраните в хода на
разследването доказателства.
В качеството на свидетел е конституирано лицето *** Същата описва
ситуацията като заявява следното: „Като ескалира ситуацията преди да
дойдат полицаите с брат ми се сборичкахме. Докато се боричкахме паднахме
на земята и аз си спомням, че имах синини по лактите и колената. За това си
мисля, че е възможно и брат ми да се е наранил по лактите и краката, като е
възможно и аз да съм го наранила за щото се борех с него и може да съм го
ударила някъде. Мина време и немога да бъда по-конкретна.На мен лично не
е споделял, че е бил бит след задържането му в районното управление. За тези
въпроси трябва да питате майка ми и баща ми.Ако са били налице синини по
него и по тялото му е възможно да са причинени от мен.".
Показанията на свидетеля категорично позволяват да се направи извод
за причинени телесни наранявания на *** в хода на физическият контакт
между тях.
4
По делото е разпитан и св.***. Свидетеля дава описание на ситуацията,
като по отношение на физическият контакт между неговите син и дъщеря
заявява следното: „След като започна да буйства се скара с всички ни. Беше
извън контрол и нападна сестра си. Спомням си, че удари сестра си по
главата, хвана я за косата. Май паднаха и двамата на земята и продължиха да
се боричкат. Той като не е на себе си няма спиране и го дърпах няколко пъти
за да го откъсна от сестра му. Хващах го предимно за раменете и ръцете, за да
мога да го издърпам от нея. Според мен му нямаше нищо докато аз го
дърпах.". Отново е на лице обективна възможност за генериране на
наранявания върху жалбоподателя. За действията на органите на реда ***
твърди: „Синът ми беше пак агресивен към полицаите. Те го натиснаха на
спалнята. Единия - по якия го натисна и му изви ръцете отзад, а другия му
сложи белезниците. В този момент синът ми се съпротивляваше като се
опитваше да се отскубне. Освен това, че го натискаха полицаите, не съм
видял да го удрят. Категоричен съм, че в главата не съм видял удар от тяхна
страна.", на въпроса дали е бил информиран за неправомерно упражнено
насилие свидетеля дава следният отговор: „На другия ден пуснаха синът ми и
той се прибра у нас. Като се прибра в нас нямаше следи от побой по него. Не
съм видял по тялото му синини, натъртвания, охлузвания, нямаше и кървящи
рани. Не ми е споменавал да е бит от полицаите. Нищо не ми е споменавал.Не
съм чувал от никой, че синът ми е бил бит от полицай след като е бил
задържан. Не е ставало въпрос за такова нещо.Нямам претенции към
момчетата от полицията които дойдоха в дома ми. Според мен действаха
правилно. Мисля си, че синът ми не е бил бит от тях.".
За случая е разпитана и св. ***. Лицето твърди, че при разгарянето на
конфликта се е затворила в друга стая, като предимно е чувала какво се
случва без да може пряко да наблюдава всички действия. По отношение на
състоянието, в което се е намирал сина и и предприетите спрямо него
действия от полицейските служители заявява следното: " Синът ми беше в
силна ярост, която по скоро не се дължи само на алкохола който беше изпил и
е възможно да не може да си ръководи постъпките.Аз също имам заболяване
и когато не си пия хапчетата не се чувствам добре.Нямам претенции към
полицаите. Благодарна съм на момчетата, че го взеха тогава и предотвратиха
по сериозни последици, които можеха да възникнат.".
По делото е разпитан и живущият в съседство св. ***. На поставените
въпроси свидетеля дава следните показания: „В сем. ***и започна скандал.
*** беше активният. Той взема думата и никой не може да спори с него. След
това си прави нещата, които е решил. Със сигурност мога да кажа, че чух как
някакви мебели се чупеха в стената. Тази вечер агресията беше към сестра му
***. Спомням си, че и крещеше като споменаваше, че ще и причини някакви
неприятни неща. Това му поведение продължи за около 10-15 мин. Тогава
отидох и звъннах на входната им врата. Бях притеснен да не се случи някакво
неприятно развитие по отношение на ***. Спомням си, че врата ми отвори
5
майка му. Той беше в коридора. Направи ми впечатление, че вратите от
гардероба в коридора бяха изкъртени и се намираха по земята. Не успях да
огледам добре ***, но той се намираше в агресивно - превъзбудено състояние.
Аз попитах какво се случва, а тогава той насочи агресията си към мен.
Доколкото си спомням каза, че трябва да се разкарам. Тогава му казах, че ако
не престане ще се повикам служители на МВР. След което се прибрах в
къщи. След това той дойде и започна да рита и моята входна врата, като сипе
заплахи спрямо мен и семейството ми. Аз тогава взех решение да не реагирам
лично, а да подам сигнал на тел. 112. Обадих се съобщих за това, което се
случва. Не след дълго на място пристигнаха униформени служители на МВР.
Не ги познавам. Аз стоях в касата на прага на моята входна врата. Полицаите
първоначално не можеха да влязат в апартамента. Тогава сестра му е успяла
да отключи и те тогава са влезли вътре. След това само чух, че Борис щял да
скочи през терасата и се насочи в някаква стая. Последваха го служителите на
МВР. Там вече нямах видимост. Не след дълго го изведоха с белезници отзад
на гърба. В този момент *** като че ли се беше кротнал. С полицаите
разговаряше с нормален тон. Полицаите му обясняваха, че за да разрешат
ситуацията трябва да го отведат в РУ.". Показанията кореспондират с
показанията дадени от останалите визирани по - горе свидетели. Всички тях
намирам за правдиви и ги кредитирам с доверие.
В качеството на свидетели по делото са разпитани и служителите на 01
РУ на МВР гр. Плевен, които са имали досег със задържаното лице след
довеждането му в управлението. Всички твърдят, че лицето не е било обект
на насилие, че не са възприели каквито и да било удари, включително с
помощни средства или ползване на електрошокови устройства спрямо
задържания. Твърдят, че е напуснал сам районното управление без видими
следи от наранявания.
Показания дава и св.***. Същият е разпитан подробно за всички факти
имащи отношение към предмета на доказване. Разказва за случката която е
довела до задържането му. По време на престоя си в РУ същият описва
следната ситуация; „*** свали ми белезниците, принтира едни листа, а в една
от подточките пишеше, че се отказвам от адвокатска защита. Предложи ми ги
за подпис, а аз отказах. Тогава *** стана агресивен и дойде към мен. Вече
нямам спомен, но ме удари с ръка в ухото. След това последваха още няколко
удара в главата и в тялото. Започнаха да ме ритат с колегата му в краката с
кубинките. Ритаха ме в кокала под коляното. *** беше от ляво на мен. От
някакво калъфче извади електрошок. Тъмен на цвят. Прилича на машинка за
подстригване, аз виждах само предната част - 5 см. Може би е около 15 см в
дължина. Започна да ми пуска ток, като първият пит мисля, че беше в рамото.
Аз го попитах защо го прави, а той не ми отговори. Мисля, че на два пъти ми
пусна ток. Изпитах болка. След това дойде трети полицай. Донесе яке и
обувки и каза, че баща ми ги бил донесъл. След това спряха да ме бият.".
6
По делото в качеството на свидетел е разпитана и ***. Заявява, че е
възприела *** непосредствено след освобождаването му от РУ. Твърди, че е
видяла наранявания, като ги описва. Декларира, че *** е заявил, че е бил бит
от полицейските служители в РУ на МВР.
По делото е била назначена и изготвена СМЕ, видно от заключението на
която на пострадалият са били причинени само леки телесни повреди.
Записан е извод, че не съществува причинна връзка между травмата от
10.03.2018г. и лекостепенното намаление на слуха от 13.09.2019г..
В хода на разследването по безспорен начин е установено, че
пострадалият е бил сам в килия и няма друго лице извън разпитаните като
свидетели служители на МВР което да може да даде показания за неговото
състояние и нанесените му травматични увреждания.
Изискан е и материал от средства за видеозапис, находящи се в
периметъра на РУ - МВР , като е получен отговор, че към момента няма
такива записи.
С оглед възприемане на позицията на служителите на МВР,
осъществили ареста в качеството на свидетели са конституирани лицата *** и
***. Същите са се възползвли от правото си да откажат на осн. чл 121 от
НПК да дадат показания по случая. Твърдят, че в хода на изготвените към
онзи момент докладни са описали подробно всичко относимо към казуса. По
случая е била извършена проверка от ОД МВР - Плевен, като същата е
достигнала изводи за липса на допуснати нарушения.
На досъдебното производство са положени максимални усилия да
бъдат събрани доказателства за проверка на описаните от *** действия по
нанасяне на удари в сградата на 01 РУ - МВР - Плевен от страна на
полицейските служители *** и ***. Тези твърдения противоречат на гласните
доказателства събрани в хода на разпитите на полицаите, които са се
намирали в сградата и са възприели пряко пострадалото лице от момента на
довеждането му до напускане на служебните помещения.
Описаните наранявания с медицинското свидетелство на пострадалия са
от характер, който позволява да бъдат причинени, както и при възникналият
физически контакт между него и сестра му, така и в хода на самото
задържане. В тази посока са налице множество доказателства.Разкритите в
показанията на св.*** факти за упражнено насилие в служебно помещение на
РУ не намират подкрепа в събраните доказателства .
Видно от заключението на пострадалият са били причинени само леки
телесни повреди. Записан е извод, че не съществува причинна връзка между
травмата от 10.03.2018г. и лекостепенното намаление на слуха от 13.09.2019г.
В хода на разследването по безспорен начин е установено, че
7
пострадалият е бил сам в килия и няма друго лице извън разпитаните като
свидетели служители на МВР което да може да даде показания за неговото
състояние и нанесените му травматични увреждания.
Изискан е и материал от средства за видеозапис, находящи се в
периметъра на РУ - МВР , като е получен отговор, че към момента няма
такива записи.
Не може да се приеме, че описаните със свидетелството наранявания
били причинени безспорно от служителите на МВР и то след като са били
поставени помощните средства на пострадалият. Следва да се отбележи, че
единствено св. ***върди, че е възприела травми за които е била информирана
от ***, че са били причинени от полицейски служители след задържането му.
Въпреки това сме изправени пред предел на за събиране на доказателства.
Необосновано е провеждане на действие като очни ставки между *** и *** и
***, тъй като същите отказват да дадат гласни доказателства.
Изложените по - горе обстоятелства разгледани в тяхната съвкупност
формират заключение за достигнати предели на възможност при прилагане
процесуалните способи за доказване. Извършените ПСД и събраните чрез тях
доказателства не позволяват изграждане на обоснована обвинителна теза.
Този юридически факт диктува критична недостатъчност от правни
аргументи, които съпоставени с доказателствата в наказателният процес
налагат извода за липса на достатъчно доказателства, позволяващи
изграждане на обоснована обвинителна теза и водят до прекратяване.
Поради което не следва да се ангажира наказателната й отговорност, а
образуваното наказателно производство трябва да се прекрати.
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в
правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича
към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа
обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва
когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в настоящия
случай не са налице и правилно РП Плевен е прекратила наказателното
производство по цитираното досъдебно производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си
фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на
разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени
факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да
сочат за извършено престъпление съставомерно чл. 131, ал.1, т.2 пр.3 във вр.
с чл.130, ал.2 от НК. Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и
8
обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на събраните
по делото доказателства намира, че така направеният извод от прокурора е
правилен и същият законосъобразно с оглед на установените факти е
приложил правомощието си по чл.243 ал.1, т.1 от НК, като е прекратил
наказателното производство.
В този смисъл Постановлението на Районна прокуратура гр.Плевен за
прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
Ето защо при така установеното от делото и на основание чл.243,
ал.5, т. 1 от НПК вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал. 5, т. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 3 от
НПК вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК Постановлението на Районна прокуратура –
Плевен, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство досъдебно
производство№Д-1274/2019г. по описа на РП гр.Плевен образувано с
постановление на АП - Велико Търново за това, че на 10.03.2018г. в
помещение на 01 РУ на МВР в гр. Плевен от полицейски орган при
изпълнение на службата им е причинена лека телесна повреда на *** ***
изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 пр.3 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в седмодневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на Районна
прокуратура Плевен и на жалбоподателя пред Окръжен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9