№ 3706
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100513670 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20177875/27.08.2021г., постановено по гр.д. №40457/2020г. по
описа на СРС, 26 състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от
ГПК, че М. Б. В. не дължи на „К.И.И. БГ“ ЕООД сумата от 5935,31 лева,
присъдена с изпълнителен лист от 29.10.2021г., издаден в полза на „П.К.Б.“ ЕООД
по т.д. №7424/2012г. на СГС на основание чл.51 от ЗМТА. Осъдено е „К.И.И. БГ“
ЕООД да заплати на М. Б. В. сумата от 237,42 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД срещу
решението, като излага оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
както и постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Навежда
доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че давността е
изтекла, като поддържа, че в процесния случай следва да намерят приложение
разрешенията, дадени с постановление №3 от 18.09.1980г. по гр.д. №3/80г. на
Пленума на ВС, действието на което е отменено с ТР №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, като поддържа, че същото има действие занапред, считано от 26.06.2015г. и
е неприложимо към заварените случаи. Поради това счита, че към датата на
подаване на исковата молба не е изтекла петгодишната погасителна давност, тъй
1
като такава би започнала да тече евентуално от 26.06.2015г. Поддържа, че в
периода след 26.06.2015г. са предприемани изпълнителни действия във връзка с
новообразуваното на 19.07.2019г. изпълнително дело №947/2019г. по описа на
ЧСИ А.В.. Излагат се доводи, че самото възлагане на правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ в депозирана молба за образуване на изпълнително дело №974/2019г.
прекъсва погасителната давност за вземането, поради което давността не е изтекла
нито към момента на образуване на изпълнителното дело, нито към момента на
образуване на исковото производство. С оглед изложеното моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна М. Б. В., чрез пълномощника адв. П. Т., с който жалбата се оспорва изцяло.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от
ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване
на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния
лист, издаден по т.д. 7424/2012г. на СГС на основание чл.51 от ЗМТА поради
изтекла погасителна давност. С оглед обстоятелството, че за събиране на
2
оспорените в настоящото производство вземания срещу ищцата е образувано
изпълнително производство, съдът приема, че за същата е налице правен интерес
от предявения иск.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от
ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява,
ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не
поиска да се извърши ново изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно
решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието,
но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако
кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да
избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и
спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа,
макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова
давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че
3
прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В случая от приложените към настоящото дело преписи от документите по
изп. дело №20138380401572 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС се
установява, че същото е образувано по молба на взискателя „П.К.Б.“ ЕООД,
подадена на 13.02.2013г., като по изпълнителното дело не са извършвани никакви
изпълнителни действия до 25.09.2018г., когато е подадена молба за конституиране
на нов взискател. С молба от 27.11.2018г. взискателят е поискал изпълнителното
производство да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния лист. По
молба от 19.07.2019г. въз основа на молба от взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД е
образувано изп. дело №20198130400974 по описа на ЧСИ А.В. с район на
действие ОС – Перник въз основа на същия изпълнителен лист.
С оглед обстоятелството, че след подаване на молбата за образуване на изп.
дело №20138380401572 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС на
13.02.2013г., няма данни да са предприемани изпълнителни действия, съгласно
разпоредбата чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона две години след последното
изпълнително действие от страна на взискателя, а именно на 13.02.2015г.
Настоящият съдебен състав не споделя довода на въззивника, че в конкретния
случай не са приложими разясненията, дадени с т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като същите се прилагат, считано от 26.06.2015 г. Налице е трайна
практика на ВКС /напр. решение от 09.09.2010г. по т.д. №400/2009г. по описа на
ВКС, Търговска колегия, Второ отделение; решение №173 от 28.10.2010г.,
постановено по дело №1095/2009г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ
отделение, решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на IV ГО,
решение № 325/13.01.2016 г. по гр. д. № 2783/2015 г. на III ГО и др. /, в които
разрешението на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и преди ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което становище се споделя и от настоящия съдебен
състав. Следователно от последното изпълнително действие – 13.02.2013г., е
започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на 13.02.2018г. и
4
считано от тази дата е погасена възможността претендираните суми да се събират
принудително. Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по т.д.
№7424/2012г. на СГС на основание чл.51 от ЗМТА, поради изтекла погасителна
давност се явява основателен и доказан.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20177875/27.08.2021г., постановено по гр.д.
№40457/2020г. по описа на СРС, 26 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5