РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Силистра , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20203420101627 по описа за 2020 година
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК .......................със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ш. П. № ......, представлявано от
управителя Р. В. моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
650.00 /шестстотин и петдесет / лева, представляваща получена, но невърната
сума по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 129.65 /сто двадесет и девет лева и шестдесет и пет
стотинки/ лева - лихва за забава, начислена за период 24.11.2018г. —
10.11.2020г.,както и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли
да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 650.00 лева, която е
получил без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Ответникът ИВ. ИВ. В. с ЕГН **********, гр. Сс., бул. М. № ....., вх......,
ет. .... ап. ... е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете по
основание и размер. Оспорва наличието на облигационни правоотношения с
ищеца и наличието на неизпълнение.
1
Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и
проверка на представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД..
Ищецът твърди, че между „4финанс“ ЕООД и ответника е сключен
договор за заем № ********** на 17. 12. 2015 г., за сумата от 350.00 лева,
като срокът за връщане на кредита е 16. 01. 2016 г. По молба на ответника, на
02. 01. 2016 г. му е отпусната сумата от 200.00 лева, при непроменени
условия по същия договор, като с настъпване на падежа е определен нов срок
за връщане -15. 02. 2016 г. На 03. 02. 2016 г., отново по молба на ответника,
му е отпусната сумата от 100.00 лева със същи срок за връщане, поради което
на падежната дата с формиран дълг в размер на 771.58 лева, от които 650.00
лева - главница, 105.32 лева - такса експресно разглеждане на кандидатурата
и 16.26 лева - лихва за периода на отпускане на кредита. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума, поради
което и по силата на договора му е начислена санкционна лихва.
Задължението е продадено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от
23. 11. 2018 г.
По делото са представени копия от Договор за кредит № **********
/17.12.2015г., Договор за кредит № ********** /02.01.2016г. и Договор за
кредит № ********** /03.02.2016г., от които се установява, че между
страните са съществували облигационни правоотношения за предоставяне на
парични заеми общо за сумата от 650.00 лева и срок от 30 дни, като
ответникът е следвало да заплати дължимата сума, ведно с допълнителни
разходи по кредита на 15. 02. 2016 г.. Липсата на изпълнение на задължението
за плащане към датата на крайния падеж – 15. 02. 2016 г. е мотивирало ищеца
да предяви правата си по съдебен ред, като претендира само сумата за
дължимата главница в размер на 650.00 лева. Относно предаването на сумите
по договорите на заемателя са представени разписки за извършени плащания,
установяващи изпълнение на задълженията на заемодателя.
Твърденията на заемодателя, че въпреки изпълнението на неговото
задължение, заемателят не е върнал получените суми в срок, не бяха оборени.
Пасивното поведение на ответника попречи на събирането на доказателства
във връзка с изясняването на обективната истина по спора, поради което
съдът мотивира решението си, позовавайки се на обясненията на ищеца и
сочените от него доказателства. Тежестта за доказване на факта, че сумите са
изплатени на заемодателя в срок е на ответника, а той не представи
доказателства, че е изпълнила това задължение.
Поради това, съдът счита предявените основни искове по чл. 240, ал. 1
от ЗЗД за основателни и ги уважава в предявения размер от 650.00 лева.
2
Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава за периода 24.11.2018г. — 10.11.2020г в размер на 129.65 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които
съобразно представените по делото доказателства са в размер на 100.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. В. с ЕГН **********, гр. Сс, бул. М. №..........., вх.
.........., ет. ...... ап. ........ на основание чл.240 от ЗЗД, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК..................., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Ш... П. № ......, представлявано от управителя Р. В.
сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет / лева, представляваща получена, но
невърната сума по договор за кредит № **********, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10. 12. 2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 129.65 /сто двадесет и
девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева – обезщетение за забава за
период 24.11.2018г. — 10.11.2020г., както и разноски по производството в
размер на 100.00 / сто / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3