РЕШЕНИЕ
Номер 21324.08.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело №
20205400500282 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№513/28.02.2020г. от ОУ „Васил
Левски „ с.Средец общ.Неделино представлявано от директора Валентин
Василев чрез адв.Елена Радева против решение №21/06.02.2020г. по гр.д.
№201/2019г. по описа на районен съд гр.Златоград в частта, с която е
осъдено ОУ .. ВАСИЛ ЛЕВСКИ", с.Средец, община Неделино,
област Смолян, представлявано от Валентин Демирев Василев-
директор, да заплати на Л. А. К. обезщетение по чл.220, ал.l от КТ в размер
на 2 736 лева, ведно със законна лихва считано от 26.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, ОСЪЖДА ОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ",
с.Средец, община Неделино, област Смолян, представляван о от Валентин
Демирев Василев-директор да заплати на Л. А. К. обезщетение по чл.222, ал.3
КТ в размер на 679,25 лева, ведно със законна лихва считано от 26.08.2019г.
до окончателното изплащане и в частта с която е осъдено ОУ "ВАСИЛ
ЛЕВСКИ", с.Средец, община Неделино, да заплати на Л. А. К. разноски по
водене на настоящото дело в размер на 500 лева съобразно уважената част от
иска. Счита,че така постановеното решение в тази му част е
незаконосъобразно и необосновано, като при произнасянето си съставът на
съда е допуснал нарушения на процесуалните правила, както и неправилно е
приложил материалния закон. Моли съда да обърне внимание ,че в тежест на
ищеца е да докаже наличие на твърденията си, че по отношение на
претенцията за обезщетение по чл. 220, ал.l от КТ му се дължи изплащане в
размер на две брутни трудови заплати. Счита ,че районният съд не се е
съобразил с представените по делото доказателства, така също изцяло
игнорира нормата на чл.220, ал.1 от КТ, приемайки, че в случая за доказано,
че на ищеца му се дължи обезщетение за два месеца. Моли съда да има
предвид, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение
с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение. Твърди ,че в
случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № Р Д
08-102/28.09.2018 година на Началника на Регионално управление на
образованието- Смолян на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ - при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Счита ,че така
единствения неспазен срок за предизвестие съгласно разпоредбата на чл. 326,
ал.2 от КТ вр. с чл. 328, ал.1, т.1 О КТ остава да е в размер на 30 - ДНИ, тъй
като разпоредбата на чл.326, ла.2 от КТ гласи, че срока на предизвестието при
прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не
са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. В настоящия случай
твърди ,че няма уговорки между страните за период по-дълъг от предвидения
в разпоредбите на Кодекса на труда.Моли съда да обърне внимание ,че освен
това ищецът не е представил доказателства за наличие на такава уговорка
между страните. Твърди ,че през цялото производство ищеца не представи
доказателства, нито дори твърдения защо претендира обезщетение в размер
на брутно трудово възнаграждение за два месеца в посочения в исковата
молба размер. Непонятен остава мотива на съда, че съгласно колективен
трудов договор се дължи такова обезщетение, за което счита ,че липсва
каквото и да е доказателство. Поради това намира ,че обезщетение по чл. 220,
ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок за предизвестие е
дължимо но за не повече от тридесет дни ,като това е съответно и с
постигнатото между страните приложено по делото споразумение Твърди ,че
в последното проведено по делото заседание оспорил заключението по
допълнителната експертиза на вещото лице Силвия Щърбова, като счита, че
вещото лице не е отговорило на поставения от съда въпрос, а именно какъв
би следвало да бъде размера на обезщетението по правилата на КТ и
вътрешните правила на училището. Счита ,че размера на обезщетението
трябва да е за 30 календарни дни. Нещо повече - намира ,че съгласно
вътрешните правила, разписани при това от самия ищец в качеството му на
директор на ОУ "Васил Левски"-с.Средец, тези обезщетения не се изплащат
поради недостиг на средства, а предизвестията се ползват по време на
редовния платен отпуск за годината.
За да обоснове претенцията си за обезщетение по чл.222, ал.З от КТ
счита че ищеца не е посочил доказателства нито за начина на формиране на
посочения размер на претенцията си за половин месец. За да е налице
хипотезата на чл. 222, ал.З КТ е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение на
работника/служителя без значение на конкретното прекратително основание,
работникът/служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, а за
получаване на увеличен размер на обезщетението - работникът/ служителят
да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия
си стаж. Правопораждащ факт за възникване правото на обезщетение по чл.
222, ал.3 КТ е прекратяването на трудовото правоотношение, което твърди
,че в случая е станало на 02.10.2018г., като към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В Националната програма за оптимизиране на вътрешната структура
на персонала в Т.6.2 е посочено, че за сметка на бюджета на програмата се
финансират обезщетени по чл.222, ал.3 от КТ, но не за повече от десет
работни заплати.Счита ,че от заключението на вещото лице става ясно , че с
платежно нареждане от 20.12.2018г. е начислено и изплатено обезщетение в
размер на 13 680. лева за придобитото от ищеца право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на десет брутни трудови
възнаграждения Намира за странен въпроса, защо след като ищцът е приел
това правило и след като това е законоустановения максимален размер
съгласно трудовото законодателство, същия претендира половин месечно
обезщетение .Поради това счита ,че само на това основание
първоинстанционния съд е следвало да отхвърли исковата претенция.Моли
съда да отмени решението на районен съд гр.Златоград в обжалваните части
.Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК .
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1171/29.06.2020г. от Л. А. К. чрез адв.Дуганов който намира ,че
въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди в обжалваните
части решението на районен съд гр.Златоград по съображенията ,изложени в
отговора.Претендира разноски .
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
ОУ "Васил Левски " с.Средец се представлява от адв.Стамболова
преупълномощена от адв.Радева ,която поддържа изцяло въззивната жалба
по подробни съображения , изложени в нея Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Л. А. К. се явява лично и с пълномощника си
адв.Здравко Дуганов поддържа становище ,че следва да бъде оставена без
уважение въззивната жалба като неоснователна Намира че след като
работодателят в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
изрично е посочил ,че се дължи това обезщетение както и преди това с
писмо изх.№34/22.01.2019г. е изразил становище задължавайки съответното
училище да начисли тези обезщетения следователно не е оспорена нито
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ,нито това писмо
Освен това моли съда да има предвид заключението на в.л. ,което установи
,че в Колективния трудов договор има изрична уговорка между работника и
работодателя да му бъдат изплатени две брутни заплати Претендира
разноски
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е в законният срок ,от надлежно упълномощен
процесуален представител,с внесена държавна такса ,при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения
Предявени са от Л. А. К. обективно съединени искове с правно
основание чл.220,ал.1 КТ с цена на иска -2 736 лева ведно със законна лихва
,считано от 01.11.2018г. ,чл.222,ал.3 КТ,с цена на иска 679,25 лева ,ведно с ъс
законна лихва ,считано от 01.11.2018г. и иск с правно основание чл.128 КТ
за начислено , но неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2017г-
913,70 лева със законна лихва от 01.01.2018г. ,м.октомври 2017г. -1 615,81
лева ,ведно със законна лихва считано от 01.01.2018г,,за м.ноември 2017г. -в
размер на 1 198,96 лева ведно със законна лихва от 01.01.2018г. ,за м. юни
2018г. -450,13 лева ведно със законна лихва отг 01.12.2018г. и за м.
октомври 2018г. в размер на 46,15 лева ,ведно със законна лихва върху тази
сума ,считано от 01.12.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
Не се спори ,че ищеца е работил като директор на ОУ "Васил
Левски "с.Средец, видно от трудов договор №152/30.09.2013г. за
неопределено време /видно от споразумение от 24.01.2014г. Действително
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № РД 08-
102/28.09.2018 година на Началника на Регионално управление на
образованието- Смолян на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ - поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 220, ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение. Действително между ищеца и ответното учебно заведение е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено с
представената по делото заповед РД 08-102/28.09.2018 година на Началника
на Регионално управление на образованието- Смолян, на посоченото в същата
основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ - при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по
уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент. Такъв характер тя
придобива при неспазване срока на предизвестие, като вместо реално
отработване се заплаща обезщетение по по чл.220,ал.1 КТ В разглеждания
случай издадената заповед на работодателя обективира единствено
констатацията му, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от
02.10.2018г. г., т. е. с изтичане срока на предизвестието .С разпоредбата на
чл.220 КТ законодателят е предоставил тази възможност на всяка от страните
по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като заплати на
другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието.
Още в отговора на исковата молба пълномощникът на ответника
прави признание като установява ,че в заповедта е посочено, че трудовото
правоотношение е прекратено считано от 02.10.2018г., поради което е налице
неспазен срок на предизвестието, за което е дължимо обезщетение в
предвиедия от закона размер.Освен това в самата заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение са регламентирани обезщетенията ,които е
следвало да му бъдат начислени и изплатени ,а именно по чл.220,ал.1 КТ-
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
възнаграждение за два месеца .Това обезщетение в размер на 2 736 лева
,вещото лице Щърбова по назначената и приета СИЕ установява ,че нито е
било начислено ,нито е било изплатено ,а в съдебно заседание на 08.01.2020г.
вещото лице е допълнитело ,че във Вътрешните правила и в Колективният
трудов договор е било договорено да се изплащат две брутни заплати
Поради това законосъобразно и обосновано районен съд гр.Златоград
е уважил тази искова претенция в размер на 2 736 лева като е уважил и
акцесорния иск за законна лихва за забава ,считано от 26.08.2019/датата на
депозиране на исковата молба ,която играе ролята на покана по чл.84 ЗЗД
работодателя да изплати обезщетението.В този смисъл в тази част решението
следва да бъде потвърдено.
Ищецът е претендирал заплащане на сума в размер на 679,25 лева/с
направеното намаление на иска / за обезщетение по чл.222, ал.З от КТ
дължима за половин месец.За да е налице хипотезата на чл. 222, ал.З КТ е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: прекратяване
на трудовото правоотношение на работника/служителя, без значение на
конкретното прекратително основание, работникът/служителят да е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение, а за получаване на увеличен
размер на обезщетението - работникът/ служителят да е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Правопораждащ
факт за възникване правото на обезщетение по чл. 222, ал.З КТ е
прекратяването на трудовото правоотношение, което в случая е станало на
02.10.2018 г., като към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е вписано че се дължи на Любомир Колев обезщетение по
чл.222,ал.3 КТ във вр. с чл.33,ал.1т.2 от Колективния трудов договор
обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 10,5/десет месеца и
половина/ Не се спори ,че обезщетението за десет месеца вече му е изплатено
на ищеца.
Спора е за сумата от 679,25 лева ,представляваща обезщетение за
половин месец.Видно от представеното заверено копие от трудовата му
книжка същият е работил в ОУ Васил Левски " с.Средец от 03.07.2013г. до
02.10.2018г. Други доказателства относно стажа на ищеца по делото не са
представени. В.л.Щ. в заключението си по СИЕ установява ,че по данни на
счетоводството на училището , лицето Любомир Колев му е начислено
обезщетение по чл.222 ,ал.3 КТ при придобиване на пенсия за осигурителен
стаж и възраст за 10 месеца в размер на 13 680 лева и обезщетение по чл.224
КТ в размер на 5 776 лева ,които са изплатени с платежно нареждане на
20.10.2018г. общо в размер на 18 878,40 лева .
От представеното като доказателство по делото писмо с изх.№ 19010034 от
22.02.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян е видно, че с
протокол изх.№ ПР1742178/23.11.2018г. на Д“ИТ“-Смолян, са дадени
предписания със срок за изпълнение до 29.01.2018г. трудовите
възнаграждения на персонала на ОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, с. Средец,
включително и възнаграждението на г-н Л. К. за месец август 2017г. да бъдат
изплатени, а възнагражденията за месец октомври 2017 със срок за
изпълнение 12.02.2018г., с протокол изх.№ ПР 1808607/13.03.2018г. на
Д“ИТ“-Смолян, са дадени предписания със срок за изпълнение до
30.03.2018г. трудовите възнаграждения на персонала на ОУ „ВАСИЛ
ЛЕВСКИ“, с. Средец, включително и възнаграждението на г-н Колев, за
месец ноември 2017г. да бъдат изплатени. Изрично в писмото е вписано ,че
по отношение на цитираните обезщетения по реда на чл.222,ал.3 КТ в размер
на 1/2 брутно месечно трудово възнаграждение и по чл.220,ал.1 КТ за
неспазен срок на предизвестието са задължили ОУ "Васил Левски " с.
Средец да начисли и съответно изплати обезщетенията в срок до
22.03.2019г. Поради това ще следва и в тази част да бъде потвърдено
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъдено ОУ Васил
Левски "с.Средец да заплати на Л. А. К. ,ЕГН-********** от с.Гърнати
общ.Неделино обл.Смолян разноски за въззивната инстанция в размер на 600
лева ,представляващи заплатено адв. възнаграждение за адв.Дуганов
Водим от гоеризложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21/06.02.2020г. по гр.д. №201/2019г. по
описа на районен съд гр.Златоград в частта , с която е осъдено ОУ „ВАСИЛ
ЛЕВСКИ” с. Средец, общ. Неделино, обл. Смолян, представлявано от
Валентин Демиров Василев да заплати на Л. А. К. , ЕГН **********, адрес: с.
Гърнати, общ. Неделино, обл. Смолян, обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ в
размер на 2 736 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.08.2019 г. до окончателното изплащане,в частта с която е осъдено ОУ
„ВАСИЛ ЛЕВСКИ” с. Средец, общ. Неделино, обл. Смолян, представлявано
от Валентин Демиров Василев да заплати на Л. А. К. , ЕГН **********, адрес:
с. Гърнати, общ. Неделино, обл. Смолян, обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в
размер на 679,25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане и в частта , с която е осъдено
ОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” с. Средец, общ. Неделино, обл. Смолян,
представлявано от Валентин Демиров Василев да заплати на Л. А. К. , ЕГН
**********, адрес: с. Гърнати, общ. Неделино, обл. Смолян, разноски,
съобразно уважената част от исковете, сума, в размер на 500 лева ,като
законосъобразно и обосновано .
ОСЪЖДА ОУ Васил Левски "с.Средец да заплати на Л. А. К.
,ЕГН-********** от сГърнати общ.Неделино обл.Смолян разноски за
въззивната инстанция в размер на 600/шестотин/ лева
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________